Какво мислите за домашното обучение и образование?

Тук се опасявам, че не съм съгласна с извода от това твърдение.
Училището в днешния си вид съществува сравнително от скоро и никога в историята на човечеството не е имало спонтанно възникнали групи от хора, които да са аналог на училищните класове (в социалната им функция), което доказва, че на хората не им е вродено или непременно необходимо да се оформят в такива групи. Ако това беше по някаква причина необходимо или естествено за социалните потребности на човека, за 200 хил. години все щеше да се получи такова оформяне. И въпреки, че не се е получило, хората са продължили да си бъдат социални животни и да се социализират помежду си.

Посочи къде е изказано такова твърдение.

Да, училището е изкуствена система. Но като си говорим за социализация не трябва да забравяме, че моделът на семейството и общостта преди само 100-200 години е бил разширено семейство като няколко поколения наред живеят в един общ или съседни имоти, всяко семейство е с повече от 3-4 деца, около детето има невъозразимо количество братовчеди и комшийски деца и не на последно място децата са работели заедно с възрастните. И допълнително е било общността в лицето на местната църква.
А сега семейството в общия случай се състои от майката и бащата, отделно от повечето роднини, децата са не повече от 3-4, поне единият родител отсъства от дома по цял ден, няма братовчеди наоколо, работата вече не е обща и с участието на възрастни и деца.
Знанията и уменията вече не се пледават от поколение на поколение по чирашкия начин и с общия труд. Ако едно дете не ходи на училище, колкото и да има среда в групата по балет или баскетбол, не е същото като да ходи на училище и после да е на балет и баскетбол.

Не отричам нито едно от нещата, които си казала, просто оспорих аргумента, че на хората едва ли не им е вродено да ходят на училище, за да си намират там социална среда.

Между другото, аз не поддържам контакт с нито един свой съученик. С всеки един приятел, който имам сега, съм се запознала на място, на което ни е завел някой наш общ интерес. Може би затова не вярвам, че най-добрите приятели могат да са ти тези, с които те е събрал някакъв напълно случаен принцип само поради това, че сте родени в една и съща година.
Даже ми беше много трудно да намеря някой с подобни на моите интереси и един от най-знаменателните моменти от живота ми е  когато едно момиче от моя университет написа на стената молба за среща с хора, които знаят какво значи това, което е написала Нещо като кодирано съобщение.
Чаках с нетърспение да дойде датата, за да видя кой е човекът, написал съобщението и дали още някой освен нас ще дойде на срещата. Е, имаше над 30 човека, с някои от тях и до сега, вече 11 години, сме си най-близките хора. А на самата среща ченето ми беше ударило пода и просто не можех да повярвам, че виждам на куп толкова хора, които са от моята "кръвна група", с които се разбираме от половин дума и каквито не бях срещала преди, защото според рандъм принципа на разпределение на класовете, нямаше как да се срещнем. Между другото, едно от момчетата се оказа от моя град, от моето училище, но няколко класа по-малък - никакъв шанс да се срещнем посредством училищната система, но в крайна сметка се открихме.
Може би затова за мен истинския начин да си намериш приятели е да ги търсиш там, където е вероятно да има такива като теб. А благодарение на Интернет това вече е много лесно, не е като едно време

Така е. И моите приятели не са от училищните времена. Но съм сигурна, че щях да се чувствам зле, ако не ходех на училище.

Възможно е, но това са два различни аспекта на въпроса. А и по наше време нямаше деца, които да не ходят на училище, ако им няма нещо и съответно нашите асоциации са обременени с тези представи.

Вземете предвид и още един фактор - повечето от нас, които живеят в София и големи градове и искат да дадат добро образование на децата си, имат огромен избор от детски градини и училища, където да намерят това, което ще носи радост и ще развива способностите на детето. Какъв е вариантът на родители, които живеят в села или извън градовете? Обмислях идеята да прекарвам половината година (защо не и цялата...) извън София, на някое по-чисто, спокойно и красиво място, професията ми го позволява, съпругът ми може да пътува. Това, което ме разколеба, е именно образованието. Ако отида да живея дори за 6 месеца, да речем в Априлци или Боженци, къде ще учат малките ми деца след някоя година? А като се замисля, животът на чист въздух, в красива къща с голям двор, сред природата, надали би им се отразил по зле от най-добрата детска градина в София или начално училище в София. въпросът е, че в България няма установена система за домашно обучение и дори да наема частна начална учителка (всъщност едната ми бавачка е такава), която да занимава децата, дори примерно, аз да ги занимавам по английски, пак ще е сложно да се боря със системата на образование и трябва да откривам топлата вода, с което не ми се занимава.

Тоест, изискват се огромни усилия от един родител, за да премине на такава система специално в България. В САЩ е приета, не зашото имало много луди и самотни хора (както написа една майка), а защото имат твърде много градчета, в които детето трябва да пътува три часа, за да стигне до най-близкото училище и е далеч по-лесно да си го обучават вкъщи.

За яслите също като авторката на темата, не съм привърженик. За мен яслите са място, където детето се оставя, ако майката е принудена да работи и няма друг вариант. На година-две детето изобщо няма нужда от комуникация с връстници, нуждата от социализация се проявява доста по-късно, поне на 3 г. Обърнете внимание по детските площадки деца на каква възраст играят заедно? Да сте виждали две двегодишни деца да се заиграват? Играят заедно по-големите деца, малките или играят сами, или се радват, ако някой по-голям им обърне внимание (както например в къщи моят 6-годишен играе с малкия, който е на година и половина и малкият му се радва, но когато го изведем навън, не играе с двегодишни деца, а им дърпа играчките, а те на свой ред дърпат неговите). Изключително необходима комуникация, няма що.

Големият ми син изобщо не е ходил на ДГ и не само че не е асоциален тип, а точно обратното, не можем да се отървем от приятели и обожателки. Така че личният опит ми показва съвсем противното на това, което някои от вас твърдят. Вторият ми син тръгна на 4 години, защото реших, че трябва да учи езици и тн. Но пак ще натъртя, че го пратих, защото живея в София и имам много голям избор на добра детска градина. Ако бяхме в някоя къща извън града или в някое селце, изобщо не бих го пратила в местната детска градина да го "социализирам".

И още нещо - ако децата растат в голямо семейство, това им дава всичкия нужен опит за бъдещата социализация.

И сега детето може да учи като частен ученик! Според мен въпросът е в това, че мераклиите за домашно обучение надценяват собствените си сили. Ти казваш, че си можела да учиш детето на английски. Ами, какво да ти кажа, и аз си мислех, че мога и цяла учебна година го правих. Обаче, се оказа, че не е само въпрос на желание и знаене на езика, а и на сериозна организация. По учебна програма децата имат по 3 часа седмично английски в училище. Това означава през ден да проуча урока в учебника, да реша как да обясня граматиката, да видя какви са упражненията в учебната тетрадка, а по време на заниманията да имам поне 2-3 допълнителни упражнения, ако нещо детето не е разбрало. С две думи да се подготвя така, все едно съм учител по английски. И при две деца вкъщи по различна програма можеш да познаеш какво натоварване се получи.
Обучението на едно дете в училищна възраст по английски не е като да си говорите на езика и то да го научава като родния, а трябва да се покрие определен минимум като материал, едно, за да може детето да вземе изпита, и друго, за да има полза от цялото учене. По едно време се редувахме с баща им, защото се видя, че за сам човек е много трудно, защото животът си тече и другите ангажименти също си вървят. И в един момент така се смесиха ролите, че започнахме да се изнервяме взаимно и децата накрая решиха, че искат да ходят на курс, да са сред други деца и с учител по английски.
Та, преди човек да мисли за домашно обучение не само като наемане на учител, а и като лично участие трябва много добре да си прецени силите, нервите и знанията. Дори да има нает учител, той пак ще дава домашно на детето и натоварването едва ли натоварването ще е по-малко в сравнение с децата, които ходят на училище. Родителят така или иначе ще трябва да върви по програмата на учителя (защото детето накрая ще трябва да се яви на изпити), да прави диктовки или да проверява задачи по математика. А ако родителят сам реши да е учител на детето си съвсем голям залък лапва, освен ако не е тотално изкукал да я кара на принципа "каквото му е интересно днес, а ако нищо не му е интересно ще го уча да плете и шие".

Само още едно допълнение. Преди време гледах на НГ филмче за едно дете-пианист. Поради многото ангажименти с уроци по пиано и концерти детето няма възможност да посещава училище и майката се е принудила да влезе в ролята на учител на детето. Тя обясняваше как става почти посреднощ, за да подготви уроците по различните предмети за следващия ден, как трябва да изчете три пъти повече материали (от това, което е написано в учебниците), за да може да отговори на въпросите на детето или за да му даде някакви пояснения.  На тази жена и през ум не й е минавало да кара на принципа "каквото му е интересно", защото иска детето й да има диплома в джоба и знания в главата.
Колкото и животът на това дете да е изключение, историята е показателна за това какви големи усилия коства на родителите да организират един учебен процес, който на всичко отгоре и да дава сравнително добро качество.

Стела, пътят от Боженци или Априлци до нормално училище /имам предвид обикновено, с нормални учители и деца, без свободни часове, с учители по всеки предмет, дори средни специализирани училища/ с автомобил е не повече от 20 минути. За да живееш там не ти трябва домашно обучение, а ако имаш желание можеш, пиша за пореден път в темата, да се занимаваш с това след училище. Доста хора са го предпочели като вариант- живот на 20 минути от града, спокоен, ама наистина спокоен и нормален и пътуване до работа/ училище или градина с автомобила. За сметка на това не си хабим нервите, децата играят спокойно навън, а имат и възможности за допълнителни занимания по интереси също.
В София се пътува понякога повече, последният път от Люлин до Университета пътувах с кола сутринта за 40 минути с изпилени нерви. Изборът да се махна от София съм го направила отдавна, имала съм последващи възможности отново да живея там, които съм отхвърлила и за което не съжалявам въобще. Деца на мои близки и познати, които имат афинитет към образованието, намират безпроблемно своят път нагоре, завършили кварталното основно училище и избраното средно според интересите си. Който не е искал или не е имал средства, само той не е продължил в желания университет, дори и в чужбина.
В нашата държава, в повечето населени места, имаш достъп до училище, докато в Австралия, примерно, има много отдалечени места и там обективно за някои деца се налага дистанционното или както се възприема като термин, обучение. При нас това не се налага.
Голямото семейство не замества контактите извън него. Семейните отношения просто лежат на различна плоскост, в сравнение с отношенията между съученици, учители и деца от квартала, курса по нещо или тренировките. Всяко отношение е специфично и незаменимо с друго.
Ескарина, отрицателното ми отношение към домашното обучение няма нищо общо с "обременени представи", то е осъзнат избор и лично предпочитание, базирано на мотивите, изложени пространно по темата от мен и доста други участници.
Специализираните знания, умения и опит на учителите също не могат да се компенсират от един само родител и изискванията за наличие на придобита специалност за учител далеч не е нещо случайно. И колкото по- нагоре върви обучението, толкова по- трудно и невъзможно става това наваксване от един само човек. Просто не виждам един плюс, едно нещо, заради което да си струва не ходене на училище от здраво право дете. 
Нямам нищо против родителите да имат избор за своите деца и в тази насока, разбира се, само че моят няма да е този.

Училището в съвременния си - или близки до него в социално отношение - вид съществува от ... хм, не знам точно колко, но със сигурност повече от 2000 години. Да ме прощаваш, но от изказването ти не личи да си внимавала много в часовете по история...
А по въпроса за "оформянето на такива групи" - погледай повече документални филми за живота на маймуните, лъвовете, хиените... изобщо, на социалните животни.

Да, някои животни имат такива "ясли" за отглеждане на малките, но това е защото родителите са заети с прехраната, както вече казах. Дори съм превеждала няколко документални филмчета, много беше интересно.

Пак казвам, че за мен такова образование е добра алтернатива, ако наблизо няма училища или ако не предлагат добро ниво.

Андариел, завършила съм английска филология и съм практикувала като преподавател (частни уроци) поне 5 години. като последната година преподавах и в елитна гимназия, след което се отказах от преподавателската кариера завинаги - частна или в училище, от всякакъв вид )). Но през въпросните пет години като частен учител съм подготвяла от 5-годишни до кандидат-студенти (че и ми ги приемаха в чужбина). Така че с английския мога да се справя, не се надценявам. Но като цяло съм съгласна, че подготовката на децата по всички предмети би била сложна. Интересно ще е, ако все пак някой, който практикува такава форма на обучение, се намеси да даде мнение.

Има малка разлика между оформяне на "такива" групи и оформяне на групи въобще. Хората винаги са се оформяли в групи - семейство, род, племе, държава... Аз не съм оспорвала оформянето в групи изобщо, просто те си имат различна функция.

За да направя участието ти в темата малко по-контруктивно и по-далече от чистото заяждане за спорта, ще те помоля да ми дадеш пример за аналог на днешното училище от преди 2 хил години. Избери си някоя по-традиционна култура, за да не изглежда като изключение.

@Ескарина "...ще те помоля да ми дадеш пример за аналог на днешното училище от преди 2 хил години. Избери си някоя по-традиционна култура, за да не изглежда като изключение."

Например Питагорейската школа преди 2500 години или школата на Аристотел преди 2300 години.

В които водеща е била социалната функция? И които са били посещавани от всички младежи без значение на пола и социалното положение?
Защото идеята беше да видим дали такива структури възникват спонтанно като резултат от вродената на хората нужда от социални контакти. Че е имало някакви форми на обучение е ясно, но не ставаше въпрос за това.