Не знам вече какво да правя. Чувствам се на предела на силете си, адски отчаяна и изтощена.
Йоан не ме остава за 1 секунда. Не само , че постоянно трябва да съм покрай него, а трябва да съм залепена до него.
Плътно до шезлонга или до мястото , където лежи. Стана ли от дивана да направя нещо или да седна на компютъра, който се намира на една крачка от дивана, започва едно реване все едно съм го пребила.
Това продължава вече някоко седмици, но честно да ви кажа, взе да ми идва в повечко.
Някой сблъсквал ли се е с подобно поведение и как да го преодолея. Най-вече искам Йоан да свикне, че трябва да остава за малко сам, че трябва сам да се занимава. Гледам го сама, таткото по цял ден е на работа, бабите са далеч.
Tolo голям сладур е малкия Боян. А тези буйни коси на Рали са по наследство от баткото.

А бисерите му направо ме сразиха от смях. Дори ги прочетох и на мъжът ми. Бисерът за Бамби бие всички класации

Рися много сладък този Енчо, въобще не му личат килцата. Явно е много дълъг младежът и см. компенсират.



Ето я и моята Калина, на 6 месеца и сега:
Явно не трябва да го слагам в сметките въобще. Много са ти сладки малчовците- пу-пу!
, до скоро въобще не можеше сам да заспива, сега току ме изненада през деня
това е Мая
а това е малкия ми племеник пускала съм ви негови снимкии къдравото диване



Сигурно има значение и това, че сме на Хипоалергенно АМ, ама ми тежи. Често казано и аз като Дарима се замислям дали да не почна да давам маааалко сокче с цел изакване. Обаче пък трябва да внимаваме със захранването заради атопичния ми дерматит.... абеееееееееееееее, както каза Котето (май) много е трудно да си мама