Вярвате ли в "Има госопд и всичко се връща на този свят"?

може би защото нямам смелостта да накажа някого. Но наистина имам нужда да мисля по този начин. Иначе съвсем ще се срина.
Нуждата от справедливост е в основата на обществото и на вярата.

вярвам

Не. Не вярвам.

Ще напиша нещо сериозно, понеже темата е сериозна в крайна сметка.
   Като става въпрос „има ли Господ…” и какво и как връща, има едно важно уточнение. Според всички древни текстове на повечето свещени книги, включително и библията, Господ разделя хората на такива, които вярват в Него и следват учението Му и такива, които не го следват. Тези писания изобилстват от обещания за Божията милост и благословения за вярващите и обратното, обещания за тежки съдби над останалите.
   Дали това днес звучи актуално според масовите ценности, не коментирам. Въпросът е дали е вярно. Понеже човек си казва „ е, аз като не вярвам лош ли съм”?  Отговорът, отново според същите източници е да. Понеже чистият по сърце и вижда с духовното си зрение Бога и чува гласа Му. Ако не днес, то утре.
   Различната съдба, която сполетява и днес и в бъдеще тези две групи хора е всъщност основното в текстовете и донякъде и целта за написването на книгите, а и за раждането на Господ, но запознатите с тях предпочитат да говорят само за милостта на Бога, с което приспиват и без това позаспалата ни съвест. Пропуска се уточнението, че тази милост е назначена предимно за онези, които вярват. За да не стане вярата още по-неатрактивна. А тя е такава само за тези, които изобщо не са запознати с нея. Но мисълта ми е, че е трудно да поставиш на някой „ултиматум” за това как да живее, за живот или смърт и малцина са имали силата да го направят, между които и Христос. Той ясно разделяше хората на родени от бога и слуги на лукавия. И като видеше естеството някои хора, дори на вид добродетелни, явно ги наричаше рожби на змията, сиреч дявола и им говореше за идещия гняв към тях. И тук не става въпрос за престъпници според законите…  Говорим за хора с авторитет, в първите редици…А да си в първите редици на времето е значело и да имаш безупречна репутация.
   Това може да ви звучи теологично, то си е и такова, но пък и може да ни накара да се замислим, дали трябва автоматично да се броим от добрата страна и да искаме Господ да връща на някой друг. И дали няма вариант да търсим да променим собствената си съдба чрез избора, който правим и да отклоним злото от себе си, вместо да го „препращаме” ?

mom ,"препращането" също е начин да "отклоним злото от себе си".
А слабият човек вярва, че божията десница ще раздаде възмездие на онези, които са го наранили. Пък той (Бог) синът си не спаси за назидание ли, защо ли...

След поста на mom мнението ми ще прозвучи сигурно елементарно. Но то е, защото е провокирано от простичък жизнен опит. Винаги когато съм се присмяла на някого за нещо съм забелязала, че рано или късно то идва и при мен.  Така че вярвам.

Първо, то вече ни се е случило, така че не знам какво отклоняваме.
И второ, не споделям теорията, че вярата е за слабите. Тя просто е вяра. Може да си слаб, но да не можеш да повярваш. Може да си силен и да повярваш. Вярата всъщност е вид виждане. Като видиш нещо, не може да се правиш, че не си го видял.
Не бих определила апостол Павел като слаб човек. Когато са го разпъвали на кръст, пожелал да е с главата на долу... понеже не бил достоен да е по същия начин като Христос.
И последно, всички вярващи участват в скърбите на Христос, за да участват един ден и във възкресението Му. А тези скърби общо взето означават, че каквото Той е преживял, това и те преживяват. Отхвърляне, недоверие, присмех, омраза, подценяване, а също и кръст и трънен венец. Това естествено е всекиму според мярката.
Както казва Павел, ако нямаше възкресение, щяхме да сме от всички хора най-много за окайване...
Лично аз смятам, че ако не съм достатъчно вярваща, то поне изпитвам уважение към тези, които вървят в този път. Познавам достатъчно такива хора, за да нямам класическите предубеждения. Да не говорим, че те пък изобщо не вярват в Бога с цел да го връща на враговете им и това изобщо не им е приоритет.   

Гледах майката на Митьо Очите онзи ден и Карбовски я пита дали е вярно, че е проклела някакъв прокурор, а тя заяви:"Проклех го и той умря" Очевидно жената не изпитва никаква вина по този повод. Та според нея - всичко се връща.
Моят живот ме научи, че може би има фини закони, раздаващи неразбираемо за човешката логика възмездие. Ама аз не го чакам - просто излязох от идеята, че онези, които са постъпили нечестно спрямо мене, заслужават отмъщение или да бъдат наказани за нещо. Накратко - все ми е тая.
mom, напоследък все в религиозни диспути се забърквам. Синхроничност...
 Баба ми по майчина линия беше силно набожен човек и възпита и мене по онези простички правила, които днес, когато вече съм на 30, се превърнаха в догми.
Има един много, много любим мой филм -Zeitgeist( http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=99337), позволявам си да ти го препоръчам, тъй като от постовете ти не става ясно дали всъщност вярваш в Бог, онзи от писанията,които цитираш, онзи от християнската църква или пък в онзи Бог, чието отражение си. С риск да те обидя, аз пък не вярвам  във възкресението .
Тогава защо да "участвам в скърбите на Христос"?
Ако Бог е дал свободната воля, то не е ли по забавно да сме щастливи, вместо тъжни и нещастни? Тъжният човек е пълен с обида и негодувание - той обвинява всички за собственото си неблагополучие и излъчва лоши вибрации към света.
"Това естествено е всеки според мярката" - казваш. А каква точно е мярката? Чий е критерия?
Онзи със заповедите?

mom, напоследък все в религиозни диспути се забърквам. Синхроничност...
 Баба ми по майчина линия беше силно набожен човек и възпита и мене по онези простички правила, които днес, когато вече съм на 30, се превърнаха в догми.
Има един много, много любим мой филм -Zeitgeist( http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=99337), позволявам си да ти го препоръчам, тъй като от постовете ти не става ясно дали всъщност вярваш в Бог, онзи от писанията,които цитираш, онзи от християнската църква или пък в онзи Бог, чието отражение си. С риск да те обидя, аз пък не вярвам  във възкресението .
Тогава защо да "участвам в скърбите на Христос"?
Ако Бог е дал свободната воля, то не е ли по забавно да сме щастливи, вместо тъжни и нещастни? Тъжният човек е пълен с обида и негодувание - той обвинява всички за собственото си неблагополучие и излъчва лоши вибрации към света.
"Това естествено е всеки според мярката" - казваш. А каква точно е мярката? Чий е критерия?
Онзи със заповедите?
[/quote]



Не знам как раздели Бог на един от писанията, друг от християнската църква и друг в нас самите - Писанията са писани от хора, в църквите има хора и ние сме хора. Ако изобщо разбирах класификацията ти, щях да ти отговоря
От там нататък коментара кое е по-добре е излишен, при положение, че изобщо не съм цитирала своя гледна точка, а това което е достигнало до мен за обективната действителност. Понеже истината не излиза от нас, тя достига до нас. По принцип аз се стремя да познавам нещата в живота такива, каквито са, независимо дали ми отърват.  Ако изтипосвах някакви собствени разсъждения и аз щях да пиша, че трябва да сме весели и щастливи. Само че темата касае божието въздаяние, което съществува извън твоите мисли и желания, съвсем обективно. И изобщо не бих си позволила да правя коментар на делата божии, добри ли са или не. Действителността не е въпрос на избор. Ако има възкресение има го и да не го вярваш. Ако го няма, няма да ти помогне ако го вярваш. Това какво ти е приятно да си мислиш или вярваш няма да промени действителността. Както законите важат за теб, независимо дали си юрист, така ако има Бог, той ще извърши съдби над теб, независимо дали вярваш в Него. Ако не вярваш, с какво ще ме обидиш?  
Това, че животът на християните не е лесен го писах само за да отговоря на коментара, че вярата е за слабите. Лично аз не смятам живота на тези, които не вярват за по-лесен или приятен. Всеки носи тежестта на вярата си, ако не е в Христос, ще е в нещо друго, в парите, например. "Богове" има за всеки и всеки си носи кръста.
Но целта на първия ми пост беше да внеса уточнението, че ако всички пишат " вярвам, вярвам", но виждат Бог само като свой защитник и приятел, трябва да могат да се виждат и от другата страна, ако се наложи...

 Значи атеиста според теб  е лош човек.Така ли?

Аз вярвам, че има Бог, вярвам, че няма случайни събития, вярвам, че всяко добро се връща към теб Но дали е така и с лошото -  не знам, никога не съм го пожелавала, но аз лично се страхувам от това, значи може би - вярвам и в това

Да, вярвам, то си е написано и в Библията. Но връщането понякога не идва веднага, а на поколението. "Въздавам беззаконието на бащите, върху децата до трето-четвърто поколение, и показвам милост до хиляда поколения напред, за тези, които спазвате моите заповеди..."

        Аз никога не бих се осмелила да твърдя за който и да било, че е лош в този смисъл, за който говорим. Както не бих твърдяла и за себе си, че съм добра!
        Това, което съм споделила, като научено и прочетено, също не изчерпва темата, а по скоро дава някаква посока. Според християнството, обаче естеството на всички хора е зло, та в това не е въпрос ние да се засягаме или оценяваме. Идеята там е, че колкото и да се опитва човек да следва дали заповеди, дали учения в крайна сметка не би могъл с подобни усилия да промени естеството си, а по-скоро външната изява. Тези усилия биха могли да направят човека дори надут и суетен, "ето, аз съм добър"... , а също и крайно лицемерен...А това също е зло.
        Смисълът на християнството е човек да смири себе си именно в тези свои оценки и да приеме милостта като дар, като резултат от христовата жертва. Това е. Т.е., ако смяташ, че си лош, дори много лош, да се насърчиш, че има изход и за теб. А ако смяташ, че си много добър, да не разчиташ на това. И от там в същност идва нуждата от вяра. Не, че сам по себе си ще станеш изведнъж много добър, просто ще приемеш изхода, който Бог ти предлага.
        Също предполагам си наясно с идеята за новораждането.  Както вече писах, дори вярвайки, естеството на човека не може да се промени отвътре. Кръщенията, които извършва православната, а и други църкви означават, че в този момент от горе ти се дава нещо свише. Някакъв зародиш, който е с естеството на Бога и който човек отглежда, както майка носи в утробата детето си. И този зародиш, който според нашите грижи, а и божието действие, естествено нараства си отново ти самият, но носещ всички белези на Христос. Не буквално
        Това, че кръщавайки се повечето хора си оставаме същите, е понеже ако това се извърши ритуално, без осъзнаването и вярата в смисъла на кръщението, този зародиш може би не го получаваме или може би го държим гладен и жаден и той умира, образно казано.
        Това е, общо взето някакъв отговор на въпроса ти. По тази причина вярата е важна. Не, че е критерий за доброта. Все пак и нечистите сили вярват в Бога , понеже знаят за съществуването Му. Това не ги прави добри. 

Нечисти сили вярват в Бога? Кои са те? Що си мислех, че нечистите сили  вярват в дявола? 

Цитат от библията " и бесовете вярват и треперят"...  Просто влагаш различен смисъл от мен. Аз съм имала пред вид, че вярват в съществуването Му, понеже са част от духовния свят.  Те просто се страхуват от Него! Понеже независимо, че служат на дявола, както ти казваш, не само знаят какво ги очаква, но и дори сега пак са във властта на Бога. Спомняте си случаите с изгонването на бесовете, когато се молеха на Христос да не ги изпъжда и т.н.
Контекста на мисълта ми беше, че сама по себе си вярата, че Бог съществува все още не е заявка за добродетелност.