
Ще бъда телеграфична, защото го пиша за втори път

Меги много стиснати палци и за Веско и за вас с прекрасната Кари

Ние ходихме до морето, беше прекрасно, но за кратко
Дени е влюбен в "оката" (локвата - така го наричаше) и съм сигурна, че ще бъде любов за цял живот. Не липсваше и екшън разбирай - херп ангина!!! Симптомите ги знаете няма да обяснявам, но за мен беше почти невъзможно да го гледам как стои като булдог на преклонна възраст и не иска да преглътне собствените си лиги - ужасно беше, слава Богу бързо мина и без усложнения
Сега вместо забавления, прохлада и йодни пари ни останаха спомени, жега и мръсен софийски въздух...сори ама още се пренастройвам За гърнето пак да се похваля почти нямаме инциденти, но и преди морето беше така, та нищо ново няма

За говоренето на седмица и половина ако има нова дума съм доволна, но не съм се разбързала честно да ви кажа...веднъж Тони беше казала, че се страхува от периода, когато ще трябва да отговаряме на вече "смислените" изказвания, та и аз така
За срещите пълна солидарност с мнението на Надето, за съжаление (много ми се искаше да не стояха така нещата, но е права)
Публикувам щото...



Ние се пазатрихме, виновна съм, ама повече от месец бях в някаква абсолютна житейска дупка ... имах чувството, че всичките съдби са се наговорили срещу мен ... Слава богу, този период като че започва да отминава и най - важното, дупката няма нищо общо с децата
Там жега не става, преди 10 дни беше 10-12 градуса, пускахме отопление ... И той като Алекс е голям любител на локвите и джапането в тях ... последно си изми лицето в един жабурняк ... не е за разправяне. Баща му казва, че нашите са "най - калните деца на света", ама аз съзнателно ги пускам, понеже имам бегли спомени какъв кеф е джопането по локви и по барички...
По горните причини още не сме слагали Пентаксим ... ама ще я сложим до наесен де ...