Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

екипа от терапефти не го сформира родителя сформира го един от специалистите тои определя ко ше е в този тим и кои не според това как самия терапефт се справя с поставените му задачи.
окупеишън терапефт, АБА,и др са седни от примерите
тези специалисти правят оценка на детето и според възмоцностите му се поставя план за работа по индивидуална програма като всеки един от този тим има специална задача.
периодияно групата се събира на съвещания нн които се обсъждат поведението и напредъка на детето. в началото и в края на програмата родителите също присъстват за да им се обчсни за какво става въпрос и за да може групата да събере максимална информация за детето... това е част от целите на тим групата от специалисти.

Не е задължително обаче, екипът от терапевти на детето да работят в един център, както и не е задължително дори да са се виждали. Абсолютно достатъчно е терапевтите, които работят с детето- АБА терапевт, сензорен, окюпейшънъл, логопед, да са в контакт, т. е.- след всяка сесия, съответния изпраща електронно писмо до всички от групата, ангажирана с корекция поведението и разбирането на детето, пише до всичко какво е постигнало детето. Терапевта, с който говорих каза, че никога не обсъждат какво не може детето. Вместо това, при получаване обратната връзка от останалите от екипа си, стикова мненията им и им пише върху какво ще работят на следващата терапия. Съответно същото правят и останалите, без да хабят време и тичат по срещи, да се срещат поможду си терапевтите.
Каза още, че освен, основните терапевти, с които работи в екип с деца, има и такива деца, с чиито терапевти по останалите терапии, се свързва чрез родителите, които вече са започнали да водят там децата си. Т. е. - и родителят може да сформира екипа от терапевти на детето си, да не говорим, че за българската действителност,, това е единствения начин да се направи екип.
Единствения проблем на бълграската действителност при сформирането на екип е, че всеки българин знае и разбира от всичко и ще му е трудно да работи така екипно, стиковайки и съобразявайки се с мнението на други терапевти.
А това, което правим ние в бг, дори и най- добре терапевтираните деца, е вярно, че ги терапевтираме "на парче", защото всеки си работи върху нещо и колкото и добре да се справя, изобщо не е съгласувал и не знае това, което правят другите терапевти с него. Дори започвам да си мисля, че в някои случаи, може да се окаже опасно.

А, те, терапевтите, може и в един център да са и пак да не си говорят. Екипа специалисти, които работят с детето, не се обуславя от това, дали са струпани на едно място, а от това, дали си колаборират помежду си, дали всеки един от тях, прави обратна връзка с останалите, дали получава мнения от всички относно следващата сесия, дали обработва мненията и дали на база на тях, си прави програма за следващия час с детето. Защото без предварително изготвена програма и цел, има опастност, детето да е водещо на терапията, вместо терапевта, то да определя правилата и да се щурка ту към топката, ту към камиона- това искам, не това...важно е в никакъв случай, нито на терапии, нито вкъщи, да се оставя детето да бъде водещо от собствения си хаос и то да определя правилата.
Най- важна от всичко за аутистичното дете, е мотивацията. За да получи детето мотивация, то трябва да получи шанс и да му се вмени, че "разбира". А това става с кратки, ясни и точни, и изискващи действие инструкции. Например, като слагаме масата вкъщи, за детето не означава нищо инструкция от вида "Масата е сложена. Всички да сядат." и след малко крясък "Ти още ли не си седнал, не чуваш ли какво казах 100 пъти." За да дадем шанс на аутистичното дете, да разбере, че "разбира" речта, което да се явява негова мотивация в развитието му, трябва да каже, "Тони, ела тук. Вземи тази вилица и я сложи на масата." .."Дбре. Браво! Сега я сложи срещу мястото на баща ти." - Ако се налага, отиваме да покажем кое е мястото на баща му. "Ела пак. Вземи тази вилица ия сложи срещу мястото на мама." "Сега вземи тази и я сложи срещу твоето място." Сега седни там, дръж вилицата. Сега чакай." "Сядаме всички на масата" и му разказваме всичко, което правим. Така го "въвеждаме" в живота и то започва да го разбира и отдалечаваме постепенно, неговата "отвлеченост". Така постепенно детето се мотивира, че разбира и идва при нас.
Всички при тях се хради на получаването на мотивация. Както при всички, но многократно повече.

Влади, така както го описваш сякаш правиш програма за робот.Аутиста трябва да мисли и да взима сам решения - това е крайната цел.Начина по който го описваш ти (вероятно не съм те разбрала де) създава механично възприемане на наизустени действия, но не и индивидуална личност.Схващането, че след време сам ще почне да мисли без още от сега да му се даде шанс да вземе решение е меко казано тъпо 

Катина - казва се регенезис сериала и наистина е много як А този който влезе в барокамерата беше Боб, супер интелигентен, с Аспергер. Не му се излекува аспергера, той за друго влизаше вътре, и казаха и че няма надежда за хората с ДЦП да им помогне подобна камера. Това помня. А иначе той пак нещо за опресняване на спомените и активиране на нещо в мозъка влизаше, обаче с крайна сметка почти умря от това, че влиза в камерата.

Не, Катя, не го описвам като робот, а метода се нарича "поставяне на поведение".
Поставяш му го ти, заедно с терапевтите поведението, което е необходимо "да научи", а с течение на времето да му стане убеждение, че идва от него, за да може да се впише и социализира. Поведението, което изисква обществено приетото за норма и рамки.
Ти разсъждаваш от позицията, когато детето е вече доста терапевтирано и можеш да си позволиш да му разрешаваш да взема решения, но не си даваш сметка, че за да стигнеш до тук, сте му "поставяли поведение".
Ако се върнеш назад и си спомниш дали си можела да му позволиш да взема решения, тръшкайки се, или изкачайки пред колите, или тичайки вкъщи от стена до стена....така че и ние с тебе сме минали през етапа на "пставяне на поведение".
А Марти вече всеки ден слиза сам до магазините на блока и пазарува по, напр. 1 кг. кайсии, 3 домата...вече му казвам, ако си избере бисквити или нещо друго да си купи и...ако му стигат парите. Аз седя на вратата и чувам как се поздравяват със съседите по стълбището и пред входа. Обаче за да стигнем до тук, то е защото не сме ги оставяли да вземат решение, крещейки, кръжейки, тръшкайки се и тичайки в неясна за никого посока.

Здравейте момичета. Отдавна не съм писала. Най-накрая ни диагностицираха : ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗТРОЙСТВО НА РАЗВИИЕТО-ДРУГО
Така и неразбрах какво му е на детето и каква му е истинската диагноза. Каквото и да ги попитам вдигат рамене. Имал аутистично поведение,но в тесния смисъл не бил аутист. Ами какъв е?
Вече се прибрахме в Чехия и тук искат наново да минем през специалистите. направиха муцуна,че в БГ не са ни пратили при невролог. Абе с 2 думи не признават тази епикриза и отново трябва да ни диагностицират. Как и да е...продължаваме,нямаме избор.
Имам едно въпросче към вас как приучихте децата си на гърне. Моя син мин седмица навърши 3г и няма никакъв шанс да махнем памперса. Какво ли не съм пробвала-неиска. Само като му кажа -Хайде да идем да пишкаме- и започва да се тръшка, да пищи, сякаш на заколение ще го водя. Оххх това ми е голям проблем. Моля помогнете ми!

Shadee
и аз имам същия проблем с памперсите ако някой даде съвет и аз ще съм благодарна
ние съвсем съзнателно се стискаме докато не сме на памперс-ако не му го сложим започва да се тръшка и реве
 в тоалетната го обръщаме на дълга игра-дори започнах да я заключвам и му оставам само гърнето 

Shadee,  и деца в норма има и се приема за нормално до 4 години да са с памперс. Забрави за известен период, че се учите, но махни памперса. Остави го с гащи, нека се напикава и да усеща, че е мокър. Научете се първо да ти казва, че е мокър. Когато детето е готово да ти каже предварително, то ще ти даде сигнал.
Ако стиска не знам какво да правите. Оставете го без гащи Момченцата им е интересно също да пишкат в чашка.
Моето най-малкото диване вече близо 2година си пишка в тоалетната, дори и нощем се буди да ходи да пишка и НИКОГА не се напикава, ама ела да видиш като стане време за голямата работа....ВИНАГИ в гащите. Не ще са седне и това е. Прекрасно разбира какво прави, обаче неще и неще да ака в тоалетната. Просто пристига да ме уведоми, че е насран и трябва да го измия   Според тукашните стандарти има време докато стане на 4 (той е на 3.5г) за да се притеснявам. И аз не се и притеснявам.....
А диагнозата си ви е съвсем ясна- това е PDD-NOS, официално призната навсякъде. Това е диагноза от аутистичния спектър, но не е класически аутизъм. Един вид - няма достатъчно критерии за да се постави диагноза аутизъм, но достатъчно доказателства за присъствието му, за да не се отрече.
Детето ти не е аутист, то има аутизъм. А епикриза за какво ти е въобще? някаква полза поставянето на точна диагноза дава ли ти в Чехия? Ако не, не виждам защо се тормозиш да го правиш това.

Казея, при нас терапията е водена от детето. Т.е. изцяло водена. Терапевта се нагажда към неговите нужди за да поставя правилата. И така от ден първи.
примерно иска да реди пъзел и не иска да ходи по греда и се тръшка както ти казваш. Терапевта поставя парчетата на пъзела от едната страна на гредата а от другата модела. Детето минава от край до край да си вземе парченце и се връща да го нареди. И т.н. При сензорната терапия пък е АБСОЛЮТНО важно да се следва детето - т.е. следи се постоянно то дали няма да предпочете един уред или стимулация пред друг и тя му се предлага. примерно иска да се катери на масата и да скача върху нея - качват го на високо и му дават да скача върху батута или нещо от сорта - т.е. това което детето иска видоизменено от терапевта. За обноските - не му се казва кажи добър ден, а майката говори вместо детето без да му се обръща внимание, че то не е поздравило.
Ако иска да бяга пред колите се спира без думи защото това има по-голям ефект, и когато е отминал епизода на тръшкане се работи да му се обесни, че това е опасно.
Обаче и при вас детето води терапиите - сама си писала, как терапевтката ви е казвала "и аз мога така, а така можеш ли?"
това е детето да води терапията и терапевта да се нагажда.
Децата ни са ИЗКЛЮЧИТЕЛНО егоцентрични, егоистични ако щеш. единствения начин да поставяш поведение е да ги оставиш те да водят и да модулираш това поведение.

Обаче има и нещо друго - всички деца са различни и подхода е различен. Затова неможе така да се поставя метод - този работи този не...всяко дете е цяла вселена нали?

А основата на вземането на решения се поставя на 2 годишна възраст, когато детето се учи да прави избор. Това ли искаш или онова?  При аутиста  просто се дава избор който е правилен и в двата случая за да може детето да избира "правилно" и решението му да не е животозастрасяващо. Т.е. не му предлагаме да се въргаля в пепелта или в локвата или искаш ли сладолед - примерно - ако спре да се въргаля да му купиш сладолед, а предлагаш или да отидете на пързалката или за сладолед. Детето да избере едно от 2те "правилни", като не му се дава шанс да избере да остане в локвата/пепелта.
Въобще подхода "ако еди какво си  ще еди какво си "при тях не работи. Дава се алтернатива, без да им се казва че е алтернатива.
А когато правят грешен избор им се "дава" непосредствено реално последствие. примерно ако не си оправи леглото не може да си покани другарчето у дома защото е разхвърляно. Или ако не си прибере колелото няма да има колело повече защото то ще е "ръждясало и се е развалило"(тук трябва да го развалите умишлено)
Файда от наказания  от рода на ако не си прибереш играчките няма да гледаш телевизия, или ако не изпереш чорапите няма да те пусна да играеш НЯМА.
Т.е. така се модулира поведението водено от детето - дава му се правилния избор, ако то все пак избере грешния му се "дават" последствията. И то с тон" Ох, толкова ми е мъчно за теб, че вече нямаш колело защото го остави на вън и то се развали".....т.е. им съчувстваме, че са се"провалили" и им помагаме следващия път да направят правилния избор.
Обаче ако не ги оставяме да се "провалят" от време на време а само им задаваме модел за поведение и наказваме само стават още по егоцентрични и почват да мислят за себе си като за неспособни: "те постоянно ми казват какво да правя, защото аз не мога сам и не зная как"

Деси ,точно така ми обясняваха и в болницата ,че не е аутист ,но има аутизъм. Е това е много объркващо за мен. Не,че ми трябва епикриза, и аз незная кво ми трябва вече,. кавото ми кажат го правя ,защото незная какво друго да правя. Все ми се иска някой да каже ,че някой е сгрешил ,че детето ще се оправи.
От 01.09 е на масова детска градина. Записването и приемането тук е много трудно. С много молби,уговорки и фалшиф договор за работа успяхме да го запишем. Обаче тук не приемат деца с памперси и ги връщат докато се научат. Ще ни го върнат веднага,а психолога каза ,че това да е сред деца е много добра терапия за него. незнам кво да правя, да им покажа ли епикризата в градината,приятелките ми тук като я прочетаха ме посъветваха вобще да не го показвам пред тях това нещо. Там изкарват детето ,че е много зле, че отговаря на психическото развитие на дете от 7м-20м. Но ако го скрия колко време ще им трябва сами да се досетят. Оффф нещата са толкова объркани. За това имаме 1м да сме се научили на тоалетна. Аз в къщи го държа по гащи и когато се напика или наака изобщо не му дреме ,сякаш нищо не се е случило , той си продължава с игрите.
Някой да ми даде пистолет да се застрелям

Влади никога не е работено с Мишо по начина, който описваш.Този термин "поставяне на поведение" ми е непознат като термин  , и така както го описваш  
Може би, защото Мишо и Марти са съвсем различни като поведение и характер ли, ако щеш - и затова се работи по различен начин с тях.Или може би терапевтите, които посещаваме и, които ни съветват са различни, и дават различен тип съвети  .Общо взето Деси е описала всичко, което и с Мишо е правено, и начина по който е обучаван.

Деси, ти какво точно работиш - адвокат вероятно или психолог  
Вярно, че се казваше филма "Регенезис". Боб влезна вътре в барокамерата, защото някакъв червей или бактерия май му убиваше зрението - това помня   и спаси зрението, и наистина едва оцеля вътре

Деси,

Така е, обаче имам пред вид, че особено при работата и възпитанието на аутистично дете, колкото и различни да са те, не бива да се оставя те да бъдат водещите. А, да, че трябва да се използват техните интереси, на база на които да се градят и създават и разширяват интересите им и модела на поведение.
А, това, да "и аз мога като тебе, но мога и така"- точно, за да се вкарат в по- приемливи рамки неприемливото им поведение, стереотипи...пътя към нормата, един вид.
За "поставянето на поведение" съм убедена, че трябва да се прилага дори и при деца в норма, но не така драстично ,както при аутистично дете- при аутистичното- с инструкции на порции, кратки, за да започне на "разбира" в последствие и по- неясните, като "Всички на масата." , например.

Shadee ,

Права е Деси, че явно става въпрос за аутистично поведение, а не типичния аутизъм, каквито са повечето от децата ни. И се налага много работа и корекция върху него.
За гърнето, аз го направих още преди годинката, като просто го държах върху голям съд, като горе долу знаех часовете за това. И по точно определен час, постепенно се научава и свиква какво се прави. А , имай пред вид, че те много спазват режима, като им се зададе.
Тогава не знаех, че ще имаме аутистично поведение, просто реших, че е време да се отърва от памперсите. Пробвай така, на точно определен час, като обясняваш и говориш, и го свързваш с това, как и живтните така...като кумчо Вълчо...например, или да си представи, че е голям и страшен тигър...

Първоначалната терапия, която се прилагаше при Марти, беше - "Прави като мене.", аз правя така, и ти като мене. Това беше доста трудно, но е акт на споделено внимание, от където тръгва пътя към моделиране на поведението, без да получим вниманието му, минавайки през неговите интереси, разбира се, няма как да получи детето мотивация и моделираме поведение.

Катя,
Забравяш, че имаме общи терапевти
Сещам се поне за един, а може и повече да са  

Катя,
Тя самата терапия АБА- Applied behavior analysis (ABA), за мене означава “Анализ на поведението и поставяне на коректно такова”. И терапията е базирана на наука за изследване произхода на човешкото поведение, така че, да се мине през началото, за да се стигне до подобряване на социалното поведение на детето и влизането му в норма. Търси се мотивацията, която да се даде на конкретното дете, така че да се получи позитивна промяна, валидна за съответното общество, в което живее детето. Поведението се анализира, на база на заобикалящата среда на детето, за да се определи кои фактори са определящи и влияят на поведението на детето.
Те, по принцип, добрите хора са добри, не защото имат различна биология или структура на сърцето или мозъка си, в сравнение с тези на лошите, а, защото са израснали в среда с много любов. На първо място, любов е терапията, която е необходима на аутистичните деца, но канализирана и поднесена структурирано, така че да им структурира и моделира поведението.
Например, на рождения ден на Марти, имаше още едно момченце от аутистичния спектър, много терапевтирано, с моделирано поведение и почти вписало се в нормите на обкръжаващата го среда. И понеже му е “поставяно поведение”, което някой ако иска, може да нарича и просто “възпитание”, ако може да се нарече възпитание ежедневното посещение при логопед и ежедневното посещение на специален педагог вкъщи, то , като говори на хората, застава близо до тях, но на една идея разстояние, все пак, за да не навлиза в личното им пространство и не ги плаши, гледа ги в очите и тогава казва, каквото има- такова поведение му е “поставено” за около 6 години време. Отива, взема нещо за ядене, например за себе си, и задължително взема и за останалите му връстници, защото такова поведение му е “поставено” и отива при всеки един от тях, и им го поднася, гледайки детето в очите и казвайки някои от вълшебните думички, които са му “поставени”. Същото това дете, преди 5 години, най- честото състояние, в което съм го виждала, беше легнало на земята и мрънкащо. Сега, от такова “поставено” джентълменско поведение, едно от момиченцата на рождения ден, е толкова силно впечатлено, че според майка й, е влюбена в момченцето  Говорела често за него и кога пак ще отиде на детски клуб, но само с него. Аз пък казах на майката на момченцето  Тя пък казала на нашето момче  И тук идва положителното на праволинейното в аутистичния мозък. Момченцето казало “Ама, какво ще права сега, аз нали вече си имам гадже, не мога да приема да излизам и с нея.”  И следва, заедно с “поставянето” на поведение на аутистично дете, ние градим и ценности у него, базирайки се и на праволинейността в мисълта му и перспективата да им “оставим” поведение такова че, да станат хора- мечта, е доста голяма. И затова да го гледаме от положителната страна “поставянето” на поведение, а не вменяване и навлизане в пространството на детето- докато ние не му изградим такова, то няма такова, според мене- имам пред вид, детето с аутистично поведение.

Катина - "работя" адвокат на собственото си дете   , семеен психолог 24/7 (демек майка звероукротител), а от 8 до 5 съм икономист ... И аз не знам какво съм - ха-хо вероятно

Разликата между аитист, и дете което има аутизъм е в това, че в първия случай обезличаваме детето, а във втория му даваме нещо в "плюс". Важно е майките да възприемат децата си като такива имащи аутизъм, а не аутисти.

глупав пример ама като кажеш че някой е крастав, ти се потриса от него за постоянно. Кой? оня краставия ли?  Обаче ако кажеш, че човек има краста, като се сетиш за него в ума ти е че той ще трябва да се лекува за да си излекува крастата.
Въшливо дете е "мизерно дете", обаче дете с въшки е дете с нужда да му купиш специален шампоан И да му махнеш въшките.
Мислете за децата като деца с аутизъм - а не Аутизъм "със екстра" дете... С детето с аутизъм можеш да се бориш да му "излекуваш" аутизма, с аутистичното дете нищо не можеш да направиш - то е част от него. Няма как да го ампутираш и то да оцелее.
Малко е глупаво, но това с времето дава тая сила която ни е необходима за да вярваме в децата си и в това на какво са способни.

Абе и ние по АБА работехме, ама пак детето беше в центъра... а може би при нас винаги е било различно защото моето дете НИКОГА ама НИКОГА няма да отреагира на можеш ли като мен, или виж аз какво правя.... СЛЕД МЕН И ПОТОП, АЗ НЕ СЪМ Част  ОТ СТАДОТО И НЕ МОЖЕШ ДА МЕ КОМАНДВАШ БЕЗ ДА МИ КАЖЕШ ИМЕТО И т.н. работи с пълна сила

А, да, Деси, задължително е да му казваме името и то винаги, когато търсим вниманието му. Както и когато го обучаваме, то от време на време "отсъства" и трябва да казваме името му, за да го "връщаме".
Деси, каквото и да си говорим и с каквито имена да наричаме терапиите, истината е, че крайната цел е да се научат да правят като мен и теб, и като хората от обществото, за да се научат, че са част от него и живеят самостоятелно тогава, когато нас няма да ни има.

И постепенно да "ги научаваме", че не ние трябва да се съобразяваме с желанията им, а те с нещата, които ние и терапевтите сме планирали, че трябва да се случат.
Защото, нали постепенно трябва да намаляваме обгрижването си към тях, нали самостоятелно ще започнат да учат в един момент, да работят.
С мене и тебе, някой съобразява ли се на работа какво ни харесва и какво не, съседите, хората изобщо- застанали ли са всички да ни гледат в очите и търсят какво на нас ни е кеф, че да вървят по гайдата ни, кое ни се случва по- често- ние да се съобразяваме с обществото или то с нас?
Никога няма да ги социализираме и интегрираме, ако ги оставяме те да са водещите. Дори срешнах съвети от рода, че в периода, когато сме преценили заедно с терапевтите, че детето е готово да се моделира поведението му изключително в частта му, да го съобразяваме с нашите изисквания и да ни се подчинява, трябва за един определен период от време, да даваме алтернативи на детето за избор между неща, винаги различни от това, което то си е наумило, че иска в момента. Т. е.- за определен, строго съобразен обаче, период от време, да се застави то да се съобразява и подчинява изцяло с нашите изисквания, без да му бъде оставян никакъв друг избор.
Звучи Макаренковско, но след време, ще е много благодарен този, който го е правил.

Ако не е вярна теорията, защо тогава най- добре се реализират хората, израснали в среда, не либерална, а строго консервативна, с много строги правила. Ами тези хора са израснали с "поставяне на поведение", че не може да избираш между 1000 неща, а между много малко, защото изборът им на поведение винаги е бил ограничен. Така в живота си не губят време в лутане да опитат и това, и онова, и наркотици, и трето, и пето, а следват строго начертан път, продиктуван от ясна цел, дошла от консервативното му възпитание, без право на избор и на много алтернативи.