Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

  • 72 377
  • 605
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 2 352
Kezaja, добре, добре, добре   bouquet

Само да вметна, че няма все още дооказана универсална терапия валидна за всяко едно дете, или универсален метод на поведение валидни за всички деца с аутизъм  Hug

# 541
  • Варна
  • Мнения: 266
 Simple SmileМомичета не успях да ви изчета докрая но ужасно се притесних-дали сме аутисти?Моето момче е на почти 7 месеца,не играе с играчки сякаш не са му интересни -като му ги показвам гледа мен не играчката.като е легнал ги наблюдава ,радва им се гука им но влезе ли някой и край.Подавам играчка не я взема.....имаме проблем с двигателното развитие-ходихме на невролог-забавяне в двигателното развитие,все още диагноза не можело да се постави...и така от 4 месеца сме по кинезитерапевти,има ефект-само лежахме а сега от месец си държим и главата и от време на време има опора и на краката-казват че не е дцп но знам ли....а като забелязвам и това негово държание..полудявам-случва се да го извикам , а той не реагира,гледа някаде отнесено,като излезем навън приятелите ми му говорят над количката а той не реагира.пием от месец ноотропил и невробекс и тия дни пак сме на невролог да видим какво ще каже.правихме трансфонт ехография -там всичко е наред....и като ви чета незнам дали си втълпявам .....но имам едно гадно предчувствие... Cryкакво да правя ,как да разбера?

# 542
  • Мнения: leet
Е, Катина,

Все едно да има доказано поведение към деца в норма. Всеки родител на дете в норма, както и всеки родител на дете от аутистичния спектър, избира какво да бъде поведението му, терапиите и безпорно е, че не може да се сравнява лекотата по отношение на възпитанието на дете в норма, в сравнение с  първо- терапията, и едва след това- възпитанието на дете от спектъра.
И, естествено е да няма универсална, работеща еднакво за всички деца от аутистичния спектър терапия, защото няма и две еднакви деца от спектъра, точно, както няма и две еднакви деца в норма. Но както общото между децата в норма е точно това, че са в норма и с тях можеш да се разбереш, можеш да ги стимулираш лесно, работят заплахи при тях, повишаване на тон, скриват белята веднага, щом влезе възрастен, то общото между децата от аутистичния спектър е, че не разбират от само себе си правилата, кое  е редно и кое трябва да бъде скрито от възрастните, защото не е редно. Не признават норми на поведение, подразбиращи се от самосебе си, не признават авторитети, не работи повишаването на тон в посоката, която искаме, а в някоя съвсем неприемлива и ефекта е по- скоро обратен, без дългогодишните терапии- от повишаването на тон, дете от аутистичния спектър може да се разсмее истерично, или да се разкрещи неистово, или направо да изпадне в истерия. И заради тези общи характеристики между децата с аутистично поведение, има и общи правила, доколкото да се следва пътя на корекция на поведението и приближаване към нормите за съответното обшество. Защото ако детето пък живее и се развива в Италия, дицибелите и вискоките честоти на гласа му, ще са в пъти по- приемливи, отколкото в една консервативна Англия, да речем. И терапията на Италианчето няма да бъде толкова насочена към корекция на високите тонове в гласа му, колкото към нещо друго и с други средства. Така че, зависи не само от самото дете, но и от общоприетите нрави в обществото, в което живее.


valito 79,

На 7 месеца, не вярвам да има специалист някъде по света, който да се наеме с диагностицарането на бебе, но доколкото има норми по учебниците за деца на тази възраст, може да направиш сравнение:

6 месечно бебе: .Усъвършенства се случайното бърборене (“да-да-да”, “ма-ма-ма”). Съгласните се сливат с гласните, детето се опитва да имитира чути звуци, води с възрастните своеобразен диалог, като едновременно с вслушва в тяхната реч.

7 месечно бебе: Бърборене. Детето разбира смисъла на думите. Може за известно време да замълчи, за да провери реакцията на възрастните.

8 месечно бебе: Бърборенето е като говорене, като общуване. Детето се учи да произнася звуци, имитира възрастните, без винаги да разбира смисъла, а като ехо.

А и последните изследвания показват, че деца, които на 1,8 година са показвали аутистично поведение, на около 5 годинки, вече са били в норма и обратно- деца, които на 1,8 месеца са показвали поведение в норма, на около 5 са показвали аутистично поведение. Определено преди 2,5 години едва ли някой би могъл да направи диагностика и да се подпише под диагноза "Аутизъм", може само да потвърди, че има такива симтоми, което единственото , което значи е, че най- добре би било детето да се подложи на ранна интервенция- посещение при логопед и всичко, което допринася за развитието на едно дете- според мене, едно от тези неща е плуването при обучен треньор.

А, винаги ми става малко тъжно, когато някоя майка попита тук нещо от сорта "Мислите ли, че моето дете може да има аутизъм, ужасно съм притеснена, дали е възможно да ми се случи това?". Макар че прекрасно я разбирам, защото съм се чувствала така "Дали е възможно точно на мене да се случи? Точно на мене?", сега, когато са минали години, след като ми се е случило и съм го приела и се боря и влагамм от всичко по толкова, колкото никога пред не съм предполагала, че имам, сега ми става малко тъжно от такива въпроси, все едно ни казват "На вас, разбира се, може да се случи да имате дете с аутистично поведение, но на мене как е възможно това да се случи?"

Знам, че никоя майка не го мисли така, но така звучи на майките, на които се е случило и живеят с аутистичното поведение, и го променят, но..истината е, че на всеки може да се случи, няма застраховка, която да покрива риска "Аутистично поведение".
А иначе, има и друга страна медала, никога, ако не ми се беше случило това, нямаше да се науча да се поставям на мястото на "всеки" и да влизам в него, и по този начин да разбирам света и да се науча да живея в него по- вътре. Децата ни с аутистично поведение ни дават много повече, отколкото ни вземат. И с техните терапии и ние живеем , и се учим да живеем по- добре. Скъпо плащаме, но успехът на децата ни е безценен.
И когато учителя на дете с аутистично поведение ни каже "Детето ми изглежда, че вече може да влиза по този и този предмет в час.", си е струвало всичко и струва повече от всяко щастие, което може да донесе дете, без аутистично поведение, защото тогава сме слепи, за да го видим. Децата ни с аутристично поведение ни дават нови очи, ново сърце и ново желание за живот, и се научаваме да ценим малките неща, което преди това сме говорили, без да мислим и разбираме.

# 543
  • Мнения: 3 591
Kezaja, разсмя ме.
Защо да се реализират хората растли в консервативна среда по-добре - според мен със сигурност е обратното. Само си помисли за обществата - как се разбива едно общество със консерватна народопсихология и такова с либерална.
Тов е описано много добре от психолозите като авторитарен подход - когато родителя налага поведение и отречено ама МНОООООООООГО яко. 
Искаш децата ни да са като теб и мен - ние сме хора които знаят, че имат право на избор. Че има норми, с които трябв да се съобразяваме, но това не ни прави зависими от тях. Това с наркотиците е лош пример, защото от зависимости като тази никой не е предпазен - независимо от пол, образование, пари, любов и т.н. и т.н....
Мисля че за децата с аутизъм собственото мнение и избора на поведение е изключително важен, просто защото те обожават правилата и са склонни да ги спазват зверски. Т.е. налаането им на модел на поведение води до едноипност която не искаме. Ето аз рисувам влак така, ще доведе до това детето да рисува влака точно като теб.  А не да направи картина на Боа глътнала слон....

Ама във всичко това има много народопсихология, личния ред и закони в семеството, модела на възпитание н майкта и един куп неща които се месят и няма кк всяка от нас да има същия подход към детето си.
А има и още нещо - а си кажа право ме дразни - никога не бих оставила човек без право на избор - било то и 2 годишно дете. Това пречупва характера, и е ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО ГРЕШНО

А за лекотата на гледане на дете с аутизъм и в норма - аз не съм съгласна, че потрудно се гледа с аутизъм - определено е в пъти по-лесно..... много е лесно да докараш рутината и детето да се понесе по течението...то няма да ти извади всичко от шкафовете, няма да ти разглоби радиото, нито а ти орисува всичките врати с лилави и зелени кучета и т.н.и т.н Мдам... тръшкат се повече, обаче до едно време. После стават като пластелин. Ай това на мен не ми харесва. 
И музикотерапията и сензорната терапия и ОТ и т.н. в крайна сметка целят да накарат детето да мисли "Аз съм личност, която може сама да взема решения и да поема последствията от грешките си."
Затова като си изтъват чашата с  млякото не им се кара никой, а ги чакаме да се сетят да вземат парцала и да изчистят. Ако не изчистят чорапите им се намокрят в ловата, и после трябва да ходят да си ги перат, вместо да стоят пред любимото си занимание..... 
Така следващия път ще внимават повече с чашата отколкото ако им е казано "внимавай като пише, защото чашата може да падне и да се разлее. Дръж я ей така и не се разхождай"....

Е разбира се неможеш да го оставиш да скочи от моста или да се хвърли от 3тия етаж....  Но за елементарните ежедневни неща защо не?
Ох стига сме го дъфкали това, колото майки сме толкова мнения ще има.
Аз съм от либералните, построили сме  равноправие за всички у дома, глезотиите са разрешени, стига всеки да си поема последствията. Децата ми още идват да спят с мене, 3.5 годишния още спи между мен и мъжа ми /което аз смятам не само за номално ами и за необходимо/ Така съм спала до почти 6 годишни и с другите си деца. Знам, че много го отричат, знам обаче и за още много което казват, че е много важно това да се случва. За мен това работи и го прилагам. Така и с модулирането на поведението на децата - каквото работи у дома - това прилагат майките....няма 2 семейства с  еднакви правила...

# 544
  • Мнения: 549
Kezaja, разсмя ме.
Защо да се реализират хората растли в консервативна среда по-добре - според мен със сигурност е обратното. .......

[desi]  newsm10 абсолютно на същото мнение съм и аз. Радвам се , че ми спести толкова писане  Simple Smile
Мечтая си да стане по-инициативен, да прави бели...
Тази вечер
"Мамо, мръсни са гумите ...(на колелото)"
"Мини през локвата да ги измиеш"
"Не могаааа, тати ще ги измие в тоалетната..." (разбирайте банята , те са на едно място  Simple Smile)

# 545
  • в моя свят
  • Мнения: 849
[desi] радвам се,че има и други,които смятат за нормално детето да спи между родителите.Мисля,че и друг път си писала,че идва момент,когато те сами се оттеглят на самостоятелно легло.Понякога обаче се отчайвам дали при нас този момент ще дойде.Мишо е на 9г. и още спи при нас.Опитвала съм да спи на легло което тесния край е опрян в нашето легло и през цялото време моята ръка е протегната,за да държа неговата.Е нищо не се получава,а да не говорим какъв тормоз  за него дори само ако спомена да спи вече сам.Голям проблем ни е това.Притеснява ме,че вече е наистина голям,а като гледам той сам няма да се откаже да спи при нас и само си го представям вече мъж на 20 и още спи в нашето легло  Mr. Green
Цитат
Мечтая си да стане по-инициативен, да прави бели...
А ние не спираме да правим бели и самоинициативата дори му е в повече.
Цитат
защото те обожават правилата и са склонни да ги спазват зверски
Ето това също е нещо,което при нас е точно противоположното.Мишо сам си го казва"аз мразя правила".И не само,че ги мрази,но твърдо и упорито не ги спазва.А това да вземе да си изчисти или подреди играчките никога не се е случвало.А такива неща ми говори,че това е мръсната работа и само момичетата я вършат,той да не бил прислужник,че да чисти или да помага.И това не е модел на поведение,който копира от вкъщи.Нашия татко и чисти и готви и простира....просто не знам....един път татко му мие чинии и Мишо му казва"ти да не си майка или готвачка"
От ден на ден съм все по уверена,че аутистичното поведение при нас е чисто и просто много,много силен срам и неувереност пред непознати).И това не е просто първоначален срам,който бързо отминава и за това терапевтите мислят,че има аутизъм.Не знам вече какво да мисля,но ако изключим проблемите с говора и обучението в къщи все едно имам дете в норма.Но ако сме на улицата нещата се променят.
Много объркано се изразявам тук и не мога да намеря подходящите думи,за да бъде кратко и да се разбира. Embarassed
Днес започнахме водната терапия и реших след това(ще бъде до 15 септември) да го запиша на плуване като спорт,защото се справя много,много добре.Само преди 2 седмици се научи сам да плува в морето,а на басеина е още по-добре.
Утре започваме и 2 курс Биофитбек.

# 546
  • Мнения: leet
Е, вие "Моделиране на поведението" и "поставяне", съвсем буквално го разбирате. Много ясно, че крайната цел е да взема решения само, нали за това е цялата тази борба- да се стигне до крайния резултат, но АБА терапията- Applied Behavior Analysis (ABA) и алтернативните й- discrete trial training (DTT), Pivotal Response Training (PRT), са изградени върху идеята, че детето от аутистичния спектър трябва да се мотивира, стимулира, да му се "поставя" поведение, водещо го към нормата, за да се стигне до етапа на вземане на решение. Зависи за кой етап говорите. Ние вече сме на етапа, в който го оставям напълно самостоятелен в стаята му да се занимава, пращам го до магазина и на урок сам, при учителката на първия етаж, но основите, свързани с мотивацията, стимулирането и самоконтрола изглежда, вече са поставени. Не мислех така обаче преди 3 години, или дори само преди 2, че мога да го оставям да взема решения, дори не си спомням вече какво точно мислех, но каквото и да направеше, всяко негово действие, беше out of control- нито имаше достатъчно мотивация да прави каквото и да е сам, нито имаше изградени интереси, нито можеше да разбере що е правило, норма. Години наред му е "поставяно" поведение и е обучаван, че всяко нещо се прибира на мястото му, но едва сега, започна да разбира и си подрежда всичко, преди да излезе казва дори "Чакай да погледна дали всичко си е на мястото."- да това идва и от склонноста им към ред, но след като ги научим и на нея.

Ето как правят това АБА и  discrete trial training (DTT) терапевтите:
 http://www.youtube.com/watch?v=2afb4i7LMJc

Харесва ми метода им и съм на мнение, че при повечето деца от спектъра е от най- работещите. При някои деца пък работи Picture Exchange Communication System (PECS) с комуникация чрез картинки и постепенно градене на поведение и разговор.

Деси,
А колко време трае една терапия по сензорна интеграция при вас? При нас продължава час и нещата много се повтарят. Аз съм свинала терапиите да са разнообразни и темите също, с поставена цел, към която се върви, та затова...
А на бръшинга, откакто купих професионална четка и масажор, не само че не се дърпа, а сам пита не е ли време вече, да погледна часа, че ние горе долу стриктно ги правим с пресинга през 2 часа. И му харесва, но към края казва "Хайде сега ми вдигни блузата и ми направи истински масаж." и започваме истински- почти класически масаж- грънче, крачета, ръчички- по горе- долу- половин час след бръшинга продължава.

# 547
  • София
  • Мнения: 2 352
Много от нещата, които пишем тук ги казваме така, сякаш пишем учебник за лечение по аутизъм.И много от четящите тук не могат да различат дали изказваме лично мнение, или цитираме прочетено от някъде нещо.


Когато изказваме личното си мнение се влияем и от начина по който ние сме възпитавани, и неволно проектираме този начин върху своите деца, както и от натрупания личен опит със своето дете, и прочетеното, и чутото от терапевтите си.Не винаги обаче сме прочели правилно, или "чули" правилно терапевтите си.

В този смисъл написах:
Цитат
Само да вметна, че няма все още дооказана универсална терапия валидна за всяко едно дете, или универсален метод на поведение валидни за всички деца с аутизъм



# 548
  • София
  • Мнения: 2 352
Да споделя нещо.Много от нещата които Мишо правеше преди две години, и смятах за добре научени се оказаха сапунен мехур.Неща с които се справяше с лекота и на сън да го бутнеш - сега са му трудни.Оказа се, че те просто са били наизустени, и неразбрани - затова сега започваме от кота нула  Sad

Кокошка - дава яйца, прасе - дава месо, крава - дава мляко, овца - дава вълна.Знае човека радвам се аз.Обяснила съм естествено подробно как става давено ( в смисъл не ги дават с доставки до входната врата  Wink) обаче като го понатисна вчера психоложката, ами той човека идея си няма как така дава яйцата кокошката, как така "подава" месото прасето, или овцата "подава" вълната.Надявам се през уикенда да намеря на село такива добичета по дворовете и ще ходим да доим крави и овци, и да режем вълната с ножица.Ще вадим яйця от полога на кокошките - стига да ни разрешат стопаните де  Rolling Eyes

Естествено аз се притесних и се засрамих от себе си, че не съм ги затвърдила знанията - и ме посъветваха да поработя върху чувството си за вина  ooooh!.

Последна редакция: пт, 07 авг 2009, 08:50 от Катина

# 549
  • София
  • Мнения: 10 213
Катя,като поработиш върху твоето чувство за вина,ела и върху моето поработи. Tired
Имам спешна нужда.

# 550
  • Мнения: leet
Кате,

И ние отново сме на вълна "Селски двор". Нот този път е продиктувано изцяло от неговото желание да види кравата, овцата, телето, кокошчицата...
Преди години имаше такава тема с терапевтите си и я дъвкахме много и аз, като тебе мислях, че ги е научил. След време хупих новии книжки с теми "селски двор", отделно "Диви животни". От тогава мина повечеот година и в послендите 2- 3 седмици сам се е присетил, търси и рови книжки с разлчини домашни животни, разглежда ги дълго време и ги рисува. Ама като казвам рисува, всеки ден намирам произведения като на някакъв худжник , след вдъхновение. Например започва да "се учи" да рисува главата на кравата. Гледа от една книжка, гледа от детско списание, прави си някакъв обобщен образ в главата си и започва да прави глава, удължава, скъсява линии, през първия ден завършва щрихите само на кравешка глава, на другия започва наново, но на нов лист и от начало, главата вече му е лесна, рисува я наново ислед това продължава тялото, след това малките патенца в селския двор, които вече е отработил и така- всички домашни животни. Обещавал съм му, след морето да го водя на село, за да гледаме прасета, кравички. Говори много и за вимето на кравата и се чуди той има ли виме...и като го говори това, пред хората излиза, че има чувство за хумор, а и някои от терапевтите му от едно известно време ми казват, че има чувство за хумор.
И макар и всичките пъти, когато е учил животни, да е учил кой на кого е майка и татко, сега започнахме отново, но този път той е водещия, като че се "пробужда". И ме пита "Коя е майката на теленцето? Кое е таткото?" , после аз заключавам "Кравата и вола са родители на теленцето." и го карам той да ми каже...и така и за останалите животни....но кравата ни е фаворитка определено в момента- какви рисунки с крави имаме вкъщи сега- с едни петна- различни кафяви, черни, около тях селски двор, слънце грее...Simple Smile
Та, мисълта ми е, че връщането към природата и опознаването на нещата от природата, включително всякакви животни, насекоми, е тема, която с тях трябва да се дъвче по много пъти , през определен период от време, за да им се затвърди..както и другите неща, май...

# 551
  • Мнения: 3 591
Сензорана терапия правим 45 минути на седмица. Това е максимума. При по-голямо дете предполагам може да е час, но не може да е 2 пъти седмично примерно. Става въпрос за интензивна сензорна терапия - детето почва да говори като пияно след 5 минути, налага се често да го свалят долу и да му слагат главата между краката защото му се завива свят, после продължават. Един Курс е 12 сесии, или 3 месеца. Прави се оценка преди терапията и 6 седмици след приключването и. Т.е. има период през който се "наместват" нещата след терапията. Същото е и с томатис терапията - тя дава резултат до 3 месеца след като се свърши курса. Сензорна терапия и томатис примерно никога не се правят паралелно защото може да се получи нежелан ефект. Както и да се правят много често един курс след друг.
С логопед може да се работи всеки ден върху езика, но неможе да се прави музика по същото време. Може да се прави сензорна терапия, стига в същия ден детето да не посещава друга терапия или спорт. Това с посещаването на друга терапия няма и как да стане де - то детето става на "парцал" след терапията.
Тука има малко разлика - примерно ние 2 години правихме ОТ със сензорно стимулиране, но не и тази сензорна програма по която работим в момента. Бръшването, пресинга, работата с различни материали и т.н. т.е ги правим отдавна, но те са ссензорно стимулиране, като част от ОТ, не изцяло само сензорна стимулация. Последната програма която правим е насочена изцяло към вестибуларен апарат/както знаеш и музиката това активира - нали средното ухо е вързано със вестибуларния апарат/
Сега я свършваме и ще почваме пак ОТ - работа над финна , обща моторика, четене писане поведение + сензорна стимулация. Но не и с натоварването с което се правеше досега.
Резултат има, и аз го виждам ясно и той е точно на говорно ниво, както се получава и след томатис. Нямам предвид говоренето, а разбирането и ползването на езика.
Като минат 3 месеца сигурно ще направим музика, като почине няколко месеца след музиката може да направим пак сензорна - детето ще покаже.
Но работата с ОТ не я спораме - това е една 1часова сесия на седмица, + домашно(доло горе 15 минути на ден е)

Кате, това със забравянето - преди бяхме писали за почивките от терапия - те са за това - да проверят какво е забравил, т.е. кои знания са били вкарани "неефективно". 4 почивки в годината са задължителн/спредно по 4 седмици/По време на почивките не се работи и у дома - т.е. се оставя детето като децата на село - "бягай да играеш, аз имам да готвя"  Mr. Green

Ме4та, детето ти може ли да се шегува? Това е нещо което децата с аутизъм никога не научават. А за спането - трябва малко да го понатиснеш - аз изкарах малкия батко от леглото си миналата година с малко...т.е. с много натиск. 1 седмица не спахме, но после се научи и си спи сам/в друга стая при това/ Толкова беше кризата - 7 дни. Беше кошмар, признавам си, ама работеше. Ако искаш се върни и го намери и прочети как сме минали от там. Психолог предполагам може да ви предложи вариант който ще ви пасне, но метоода е един - слагаш го да ляга сам, излизаш от стаята. Той става, вика, ти го занасяш без да му говориш обратно в леглото и т.н. ит.н. Ако реве и пищи в леглото без да става влизаш, казваш да спи и излизаш. Оставяш го да вика още половин час, пак влизаш пак излизаш.... ако имате късмет до 12 ще заспи, ако не до 2-3 сутринта все ще капитулира и заспи от изтощение. Вие трябва да се преместите да не спите в същата стая обаче. Ако се буди и излиза ти го връщаш без да говориш и нещата се повтарят.
2-3 вечер става по-страшно, моя маймун не спа въобще, на 6тата бях готова да се откажа след толкова липса на сън не можех да ходя. На 7мата го сложих да спи и като отидох да видя какво става след 30 минути той спеше. От там насетне човека си спи и си казва, че е голям, затова спи сам.
А детето наистина може да е супер срамежливо. И е крайно време да го откъснеш от теб  за да му дадеш шанс да се развива като личност. Ти си му дала вече най-доброто, сега е време той да си помогне   bouquet

# 552
  • в моя свят
  • Мнения: 849
[desi] благодаря за съветите за отделянето от нашето легло,но ще бъде много трудно.Целта ми за сега е да спи на друго легло в нашата спалня,защото в друга стая ми се струва невъзможно.Дори и сега в нашето легло той не заспива без мен т.е. аз трябва да съм до него и да му държа ръката.Няколко пъти е заспивал на малкото легло,но като се пробуди по някое време вечерта се мести при нас.Неговото обеснение е,че го е страх от тъмното заради призраците.Като го попитам виждал ли е призраци казва не,но знаел,че ги има.Светната нощна лампа също не върши работа,дори не я иска.Казва,че щом на вън е нощ има призраци и като спи сам сънувал лоши сънища.
Относно самостоятелноста е много добре-сам ходи до магазина,сам се прибира от айкидо,стои с часове сам в къщи,играе си самичък и въобще в къщи ме търси само да му приготвя за хапване.Но пък за дейности като сутрешна хигиена,миене на зъбки,къпане сме трагичен случай.Миналата година е стоял повече от 2 часа викайки и плачейки да отида да му забърша дупето  Embarassed Следващите няколко пъти същата история и после изведнъж спря да ме вика и се справя сам.Понякога си мисля,че това не е от проблемите му,а от мен.Че като майка не съм успяла да го науча и не му правя услуга така.
При игра с други деца също не ме търси и не се срамува.Срама му е основно от възрастни.
Относно шегите малко ми е трудно да определя дали наистина се шегува или просто го е заучил....Знае уж какво е шега,но шегите му са малко странни.Веднъж ми казва,че ме мрази и после се разсмива и казва-шегичка.Друг път казва,че иска да умре и после пак казва-шегувам се.Това с думи,но когато е като игра е по-добре.Например ми е дърпал стола зад гърба преди да седна,крие разни неща с които в момента върша нещо например като готвя и като се обърна за нещо друго той взима ножа и го крие зад гърба си.И още много подобни примери.Тези неща му идват отвътре,не са заучени.Също така като ги прави се опитва да е сериозен да не се издава и все по-успешно се справя. С думи му е трудно да се изразява по принцип,а и активният му речник е беден.За тези шеги,че ще умре и подобни мисля,че много добре разбира какво може да предизвика реакция в мен и за това ги казва.Един ден се прибира от у-ще и ми казва най-сериозно,че бил припаднал 2 пъти и дори ми разказва подробности и аз вече наистина му повярвах и той започна да се смее.Това не знам към шегите ли спада или към послъгване... newsm78

# 553
  • Мнения: leet
Ние между терапиите звукостимулация правим почивки от по месец и половина- два. Между биофитбек терапиите също правим такива почивки, но докато трае една, почиваме от другата терапия. Бяхме решили първите няколко нива да ги направим ударни. За следващите почивките ще са от по два месеца и половина. Ефекта от звукостимулацията по принцип трябва да идва след 14-ия ден, но при нас има такъв след аблсолютно всяка сесия, ежедневно, по време на терапия със звукостимулация.
Сензорната терапия я правим от месец- 1 път седмично, по 1 час, има и голямо въртене на стола, та чак го виждам как му премалява, но като го попита терапевта иска ли още, казва, че иска. Съчетават я обаче и с елементи на brain gym, и с други упражнения за раздвижване на мозъка. След сензорна терапия, обаче не ми изглежда никак изморен, поне на мене, но пък ми се вижда по- координиран и с осъзнати движения, без излишни мятания на крайници. ОТ нямаме за съжаление, те, такова животно нямаме по нашите земи Simple Smile
Определено след звукостимулацията се подпбрява качеството на речат му, а след биофитбек - концентрацията. Така го научава програмата, че забелязвам вече и за странични неща от домашни по Биофитбек, използва стратегията- Гледам- Мисля- Старт- Контрол и казва "Чакай да погледам и помисля и да реша. А, чакай да проверя."
Но, Деси, относно терапиите по сензорна стимулация само едно ме притеснява, трябва ли да са еднообразни и почти се повтарят всеки път?

А мисля, че децата от аутистичния спектър се научават да се шегуват с времето, така , както се научават да имитират поведението на другите като маймунки.
Сега играем често на една нова игра и тя се казва "Шега или истина" и аз казвам например "Аз се превръщам в мравка, това шега ли е или истина?", той казва "Шега.", аз казвам "Аз ям сладолед. Това шега ли е или истина?" и той отговаря "Истина." Много ефективна игра. Преди играехме така на "Лети, лети." Също ефективно за социализацията- начуава кое е реално и кое не е.

# 554
  • София
  • Мнения: 2 352
Аз мисля, че Мишо ги е забравил тези неща, които ужким беше запомнил, защото тогава когато ги е учил беше на доста по ниско ниво на функциониране.От тогавашния период доста малко помни, ако не е повторено, потретено и затвърдено с времето.Нещо такова
Дъщеря ми когато беше малка научи същите неща - кой какво дава и после си обогати сама знанията, като наблюдаваше добичетата на село, или като гледаше детските предавания.Мишо обаче не си затвърди сам знанията, защото никой не го накара да погледне, и забележи, и да си складира допълнителна информация по въпроса.Например знае, че кравата пасе.Казваме му, ама никой не се сеща от нас, че думата "пасе" може и да не я разбира.Ние я знае думата, но не се сещаме, че може той да не я знае.Много неща така си ги знаем по подразбиране, но не се сещаме да му ги покажем и назовем.Доста учи вече сам, но не всичко, а никога не мога да съм наясно кое точно си го е взел сам, и кое да му го дам аз като информация  Sad

Почивката наистина показа, че не са ефективно запомнени - още миналата есен ме пращаха на доим добичета и събираме яйца, ама аз не, той си ги знае кво ме пращат за зелен хайвер.Ето ми са колко ги знае  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт