Пази ги! Ще ги подариш на някой от внуците си! 
- Публикувана: 28 юни 2009, 13:54 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2009, 00:32 ч.
да се смееш или да плачеш на такъв подарък от свекито
Една приятелка замина веднага след като завършихме училище в чужбина. Там се устрои и скоро след това се омъжи за българин (той пристигна при нея). Не си спомням колко време след сватбата им, от България на гости им пристигнаха свекъра и свекървата (за първи път, дотогава не я бяха виждали, нито бяха и на сватбата). Донесоха й за подарък една дъвка. Майка й и до днес я юрка, че това било подарък с намек - да дъвчи и да не говори.
Аз пък се чудя как може да се живее с толкова комплекси - ...на това вече не му било времето, на другото пък не му било мястото и т.н.
Като ходя по "широкия свят" ми правят някои неща голямо впчеатление - чужденците особено много ценят ръчната изработка и труд, при тях се използва нещо до последно и имат страхотни идеи за реновация и "вдъхване на нов живот на вече старите неща" - това, може би, с цел и опазване на околна среда и природа, националисти са и ценят родното им... и какво ли още не...
Незнам наистина как на вас това не ви прави впечатление...
Чужденците нямат манията непрекъснато да купуват и да се бият в гърдите - видиш ли, това си е новичко...нямат навика и да демонстрират финансовото си благополучие като нас (но това вече друга тема...).
Та така - както беше писала и Бабилия - ако някой иска да си продаде старите ленени и тъкани черги и чаршафи - аз също ще купя
Лично аз, още докато баба ми беше жива, ровех в скрина й с нейните "чеизи"... Имам страхотна копринена нощница с ръчно плетена фина дантела - нещо, което едва ли ще облека, но изработката му е "един път" и никога не бих се присмяла или изхвърлила...
А какво аз бих направила с чаршафите - на първо място бих ги изпрала - сигурна съм, че не са пълни с акари, а просто от стоенето изглеждат като мръсни. След това бих ги апликирала с нещо цветно и весело по тях и да ги използвам за пикник например...
Като ходя по "широкия свят" ми правят някои неща голямо впчеатление - чужденците особено много ценят ръчната изработка и труд, при тях се използва нещо до последно и имат страхотни идеи за реновация и "вдъхване на нов живот на вече старите неща" - това, може би, с цел и опазване на околна среда и природа, националисти са и ценят родното им... и какво ли още не...
Незнам наистина как на вас това не ви прави впечатление...
Чужденците нямат манията непрекъснато да купуват и да се бият в гърдите - видиш ли, това си е новичко...нямат навика и да демонстрират финансовото си благополучие като нас (но това вече друга тема...).
Та така - както беше писала и Бабилия - ако някой иска да си продаде старите ленени и тъкани черги и чаршафи - аз също ще купя
Лично аз, още докато баба ми беше жива, ровех в скрина й с нейните "чеизи"... Имам страхотна копринена нощница с ръчно плетена фина дантела - нещо, което едва ли ще облека, но изработката му е "един път" и никога не бих се присмяла или изхвърлила...
А какво аз бих направила с чаршафите - на първо място бих ги изпрала - сигурна съм, че не са пълни с акари, а просто от стоенето изглеждат като мръсни. След това бих ги апликирала с нещо цветно и весело по тях и да ги използвам за пикник например...
Американски свекър и свекърва.
На първа среща с бъдещата булка се поднася декорация от мидички,
които свекърът е събрал минала година по някое си крайбрежие.
На самата сватба се поднася американската конституция.
Толкоз. Няма пари, няма апартаменти, няма коли
За чувствата на снахата, съжалявам, не помня...
Бих се зарадвала на подобен подарък, не разбирам истерията.
Не смятам, че жената е имала за цел да отбие номера или да се подиграе,
да разчисти стария дрешник-знаете ли как се пренася багаж в чужбина?!
За прането-може да й е хрумнало в последния момент, например..
От моята майка знам и още нещо, което не се предвижда да се носи/ползва скоро-
не се препира /говорим за неносени неща/.
Прахът за пране с времето съсипвал тъканите.
Когато решиш да шиеш-изпираш, като нови си стават...
В нашият род е имало традиция да се купуват много платове, чаршафи..
Ей-така да си стоят, за трудни времена..
Първото ми истинско палто, по купонно време, беше от такъв плат.
Спирали са ме да ме питат от къде е-от немско, преди войната...първата..
На първа среща с бъдещата булка се поднася декорация от мидички,
които свекърът е събрал минала година по някое си крайбрежие.
На самата сватба се поднася американската конституция.
Толкоз. Няма пари, няма апартаменти, няма коли
За чувствата на снахата, съжалявам, не помня...
Бих се зарадвала на подобен подарък, не разбирам истерията.
Не смятам, че жената е имала за цел да отбие номера или да се подиграе,
да разчисти стария дрешник-знаете ли как се пренася багаж в чужбина?!
За прането-може да й е хрумнало в последния момент, например..
От моята майка знам и още нещо, което не се предвижда да се носи/ползва скоро-
не се препира /говорим за неносени неща/.
Прахът за пране с времето съсипвал тъканите.
Когато решиш да шиеш-изпираш, като нови си стават...
В нашият род е имало традиция да се купуват много платове, чаршафи..
Ей-така да си стоят, за трудни времена..
Първото ми истинско палто, по купонно време, беше от такъв плат.
Спирали са ме да ме питат от къде е-от немско, преди войната...първата..
Да разкажа нещо: В Рибарица сме и с/у къщата на мъжа ми живее мнооого стара баба, сама си живее в цялата век и половина каменна разгембена къща. Извика ни най-настоятелно. Не ми беше приятно, но отидох...от жал....Катерих се по същите пред падане стълби, стаи смърдящи на мухъл и приех чергите, които собствените й деца са върнали. Разказа ми жената как цял живот ги е тъкала с ръчен стан, и как снаха й (от Ловеч) ги върнала с надсмешка.
Можеш ли цял живот да правиш нещо с цел и после да ти се изсмеят (изсерат?).
Който не е разбрал- да оди у МОЛу...
Можеш ли цял живот да правиш нещо с цел и после да ти се изсмеят (изсерат?).
Който не е разбрал- да оди у МОЛу...
Хората са различни и харесват различни неща - на един ще му харесат антики, на друг - съвременни неща. На вкус и цвет ...
Предполага се, че хората от едно семейство знаят кой какво си харесва и не биха си подарявали неща, за които се знае, че не биха допаднали на този, на когото му ги подаряват. Несъобразяването с това е отбиване на номер.
Иначе аз от един такъв ръчно тъкан ленен чаршаф от чеиза на баба ми си уших страхотна лятна рокля и един панталон, а от един кенар - туника и съжалявам, че плата не стигна и за пола. Не са ми ги подарявали специално, пуснаха ме в мазето и казаха - каквото си харесаш - твое си е
Ама аз такива неща харесвам и им намирам приложение.
Не бих подарила на някого нещо, за което знам, че няма да го хареса.
Предполага се, че хората от едно семейство знаят кой какво си харесва и не биха си подарявали неща, за които се знае, че не биха допаднали на този, на когото му ги подаряват. Несъобразяването с това е отбиване на номер.
Иначе аз от един такъв ръчно тъкан ленен чаршаф от чеиза на баба ми си уших страхотна лятна рокля и един панталон, а от един кенар - туника и съжалявам, че плата не стигна и за пола. Не са ми ги подарявали специално, пуснаха ме в мазето и казаха - каквото си харесаш - твое си е
Ама аз такива неща харесвам и им намирам приложение.
Не бих подарила на някого нещо, за което знам, че няма да го хареса.
Като цяло харесвам всичко по-старо (или vintage) - като тръгнеш от платове, та стигнеш дори до играчки, посуда и т.н.
От майката на приятеля ми взех страхотни глинени чинии, сервизи за чай с тежки чаши и чинии и много други - подобни...
Не спирам да им се радвам - материалите използвани преди години, нямат нищо общо с това, което се продава в момента - в повечето случаи китайско и със съмнителни бои и качество...
По повод платовете - майка ми е купувала преди години много неща, които, докато бях тийнейджърка, влзяоха в страхотна употреба - шиеше ми от тях всякакви дрехи и както беше писала zlatnata tolumba - и мен са ме спирали да ме питат от къде ми е нещо...
Та така, при мен е и до носталгия - било по детство, било по хубави спомени с роднини и т.н.
От майката на приятеля ми взех страхотни глинени чинии, сервизи за чай с тежки чаши и чинии и много други - подобни...
Не спирам да им се радвам - материалите използвани преди години, нямат нищо общо с това, което се продава в момента - в повечето случаи китайско и със съмнителни бои и качество...
По повод платовете - майка ми е купувала преди години много неща, които, докато бях тийнейджърка, влзяоха в страхотна употреба - шиеше ми от тях всякакви дрехи и както беше писала zlatnata tolumba - и мен са ме спирали да ме питат от къде ми е нещо...
Та така, при мен е и до носталгия - било по детство, било по хубави спомени с роднини и т.н.
Значи според вас трябва да се вземат старите завески на бабето, които след първото пране се разпадат, и чергите които няма да са в нейния килер, а в моя, само и само да не разсърдим бедната жена? Ами извинявайте ама нещо много криво разбирате термина добра снаха "дъщеря". Това че тя е събирала вехтории 50 години значи ли че и аз трябва да правя същото, само за да и угодя и за да ми изисква после защо не виси нейната завеска, защо не се загъвам с нейния "тюфлек" и тн? Хайде молим, във варелаааааааааа.
Значи според вас трябва да се вземат старите завески на бабето, които след първото пране се разпадат, и чергите които няма да са в нейния килер, а в моя, само и само да не разсърдим бедната жена? Ами извинявайте ама нещо много криво разбирате термина добра снаха "дъщеря". Това че тя е събирала вехтории 50 години значи ли че и аз трябва да правя същото, само за да и угодя и за да ми изисква после защо не виси нейната завеска, защо не се загъвам с нейния "тюфлек" и тн? Хайде молим, във варелаааааааааа.
За подобни "вехтории" някои хора плащат луди пари по търгове. Неупотребявани комплекти спално бельо на повече от 50 год. НЕ СА вехтории! Не е въпрос да се покаже "добра дъщеря" а въпрос за наличие на елементарен вкус и преценка на стойността на това което ти се дава.
Значи според вас трябва да се вземат старите завески на бабето...
Да-значи.
Нямах нерви за цялата тема.
Това с подаряването на стари неща,пък били те качествени и неползвани...аз лично не бих ги ползвала.Когато се оженихме,и от двете страни ни подарих по един комплект нови .
Не мисля да трупам и да дарявам снахите си.Първо,със сигурност ще имаме различни вкусове .
И второ,не мисля ,че е работа на родителите да обзавеждат децата си,порасналите.
Моята свекърва ми показа какво има складирано по гардеробите и каза да си избера това,което ще ползвам и което ми харесва.Така и направих...
За мен това е по-удачния вариант,отколкото да ми го подаряват,като не са сигурни дали ще ми допадне,и после да има обидени,че не се използва.
Когато аз правя подаръци,се опитвам да подразбера / ако не знам/ човека какво харесва,какво би го зарадвало.
Това с подаряването на стари неща,пък били те качествени и неползвани...аз лично не бих ги ползвала.Когато се оженихме,и от двете страни ни подарих по един комплект нови .
Не мисля да трупам и да дарявам снахите си.Първо,със сигурност ще имаме различни вкусове .
И второ,не мисля ,че е работа на родителите да обзавеждат децата си,порасналите.
Моята свекърва ми показа какво има складирано по гардеробите и каза да си избера това,което ще ползвам и което ми харесва.Така и направих...
За мен това е по-удачния вариант,отколкото да ми го подаряват,като не са сигурни дали ще ми допадне,и после да има обидени,че не се използва.
Когато аз правя подаръци,се опитвам да подразбера / ако не знам/ човека какво харесва,какво би го зарадвало.
Така е, всеки според разбиранията си действа. Аз затова мразя да подарявам подаръци, щото винаги ще има недоволни. Май си е най добре без подаръци, или преди това да питаш от какво имат нужда хората.
И аз не съм ценител на антиките, но е факт, че има хора, които дават луда пара за тях. Все пак е интересно да имаш нещо от прабабите си в къщи мисля. Колкото да го видиш и да се запознаеш с културата им, не толкова да го ползваш.
И аз не съм ценител на антиките, но е факт, че има хора, които дават луда пара за тях. Все пак е интересно да имаш нещо от прабабите си в къщи мисля. Колкото да го видиш и да се запознаеш с културата им, не толкова да го ползваш.