Случи ми се нещо странно - V

За защита и обикновен червен конец върши работа,всичко е плод на собствените ни  страхове.Преборим ли се с тях,нямаме нужда от никаква защита.

За духовете-зависи,добри или лоши?

Ами не знам. Когато я видях (призрака) бях малко уплашена и не ми мина идеята да си похортуваме, та да разбера дали е добра или лоша.  

  Как я видя (призрака),по-точно как изглеждаше. Стана ми интересно 

Аз пък се чудя дали наистина,както намекват в един небезизвестен филм,всички ние като деца,сме виждали призраци,но с израстването (за нещастие растем ) губим тази си способност
Как мислите?
Аз лично не вярвам,но ми се случи една случка,която ме заинтригува,та се замислих по въпроса...

Аз и 2 мои приятелки веднъж отворихме тема за паранормалното, когато едната сподели че е видяла призрак.Било студена зимна нощ и тя се прибирала от дискотека.Сняг, студ, виелица и крушките по улицата гаснели от силния вятър.Видяла едно бебе, чисто голо, на което очите светели като огнени.Изплашила се до смърт, развикала се ала кой ще посмее да излезе на вън в такава нощ?!Другата приятелка не повярва, но аз разбрах че това не е лъжа...От родителите си бях чувала една история, за млад мъж и млада жена, които имали любовна връзка, след което жената забременява.След като ражда в къщи сама увива бебето в найлон и заравя бебето в градината.Подробности по случая не помня, дали е била наказана от закона и др. , но е възможно духът на бебето да търси покой за душата си...А мястото където е видяла това савпада с раиона на местоживеене на жената.Приятелката ми не знаеше нищо за това...

Благодаря ви момичета за утешителните думи,аз така или инъче вече гледам да не мисля много много за тези неща,наистина може би сме избегнали лошото което е щяло да ни сполети,права си,че ако искаше до сега щеше да си е свършила работата,може би целта е само да ни плаши и обърква.По принцип и аз на поповете много не им вярвам ама този минаваше по вратите да ръси и аз реших,че не е лошо да поръси и в нас със светена вода от къде да го знам,че е отлъчен от църквата.За този черен турмалин не е лоша идея,но не знам от къде се купува.Аз нося на врата си кръстче, вярвам че Господ е с мен и ме закриля.

 

Как я видя (призрака),по-точно как изглеждаше. Стана ми интересно 
[/quote]

Малко се затруднявам да разкажа тази случка защото беше преди много време и спомените ми започнаха да избледняват, но накратко : Бяхме на село със сестра ми , тогава деца на по 11-12 години , един ден в ранният следобед се разхождахме само двете и бяхме близо до гробището, аз бях ожадняла и заслизах надолу към него , защото там имаше чешмичка , сестра ми ме чакаше горе на пътя.Стигнах до вратичката и на един гроб точно пред мен видях жена, стоеше с гръб към мен , стъпила на самият гроб , не беше прозрачна или нещо такова, съвсем "плъттна" си я спомням, върху гроба и наведена сякаш го "разчиства" и не знам защо съм се уплашила толкова много, но сякаш усещах, че това не е жив човек и не трябва да е там.Освен това вратичката беше затворена и омотана с връв, както обикновенно, когато няма никой, разбирате ли, ако беше някой от селото няма защо да отвързва вратата и да си играе да я омотава пак докато е вътре, защото така или иначе ще излиза.А и беше толкова горещо, че нямаше никой освен нас из цялото село. Много странно беше, тръгнах да бягам към сестра ми и ми се искаше да викам , обаче от уплаха неможех нищо да кажа все едно нямам глас  била съм малка, какво да се прави. Та разказах на сестра ми какво съм видяла и се върнахме двете, но нямаше никого.Това става в рамките на няколко минути, а ние се намираме на единственият път към селото, няма как да не се разминем с момичето. И решихме да не казваме на никой, защото няма да ни повярват.Една година по-късно и аз не си вярвах.Мислех си, че ми се е привидяло, че може би вратичката е била отворена, че е бил някой от селото, но аз съм искала да го възприема като "дух", обаче никога няма да забравя нещо , което стана тогава.бяхме се събрали с другите деца на центъра и се заговорихме на тема странни случки и тогава едно момче изръси "Аз пък веднъж видях Лиляна да си седи върху гроба", каза го така с лека усмивка един вид знаеше колко абсурдно звучи,но просто му се иска да го сподели.Със сестра ми само се спогледахме, никоя от нас не му беше разказвала, нямаше как да знае. Та така.Това ми е най-фрапиращата среща с дух, макар че не е кой знае какво  .
  А това момиче, което сме виждали , тя е починала още когато съм била бебе.Самоубила се е.Майка й не могла да го преживее и се обесва малко след смъртта на дъщеря си  , не съм чувала нищо друго свързано с тях.

  Ужас,тръпки ме побиват... Питам се защо толкова много ни е страх от духове 

Всичко е в главите ни - и духове, и караконджули. Човешкият ум е най-голямата мистерия на света, която поражда всички останали.

Аз така познавам къде на пътя има полицаи. Винаги имам интуиция къде са.

.
Сигурно защото и аз съм от Балчик 
Майтапа на страна, миналата седмица ходихме на плаж с мъжа ми и му викам дай да минем през дюните, той не - по кея. Намусих се аз, а той се чуди защо. Тръгваме по кея и хоп пред нас тълпа, една жена умряла на земята лежи. Щях да полудея. Егати силната интуиция дето я имам, но до сега винаги когато съм постъпвала не както искам, а както друг ме е посъветвал съм грешала.
Абе случва се ей така, изведнъж ми изникват думи на устат, без да съм го мислила и то взима, че се сбъдва. Играехме на Монополи с колегите и мъжа ми нещо ми се подиграваше, аз му викам я не се смей, че ей сега ще влезеш в затвора и хоп, моичкия хвърли зар и цоп - в затвора. И ми вика - мръсна уста имаш, а колегите 
пп Като стана дума за гробищата: Като дете сънувах едно момче, не го познавам и не си спомням подробности. Така симпатичен ми се видя, усмихнат. Баба ми все ме мъкнеше с нея на гробищата и винаги минаваше по един и същи път. Обаче него път реши да заобиколи от друг входи и както минавахме покрай гробовете - прас гледам снимка на това момче. Много ми стана гадно, такъв един хубав ... Разпитвах за него после и винаги когато отида на гробището минавам оттам и се спирам на гроба му.

Това е вече интуиция,която е наистина добре да слушаш.Още повече,щом от опит знаеш,че не те подвежда.

ПП За починалото момче незнам какво да ти кажа-понякога починалите искат да ни кажат нещо,но само на сън им обръщаме внимание.

Колкото и да ви се иска да има духове- е няма! Това е игра на вашия мозък. Повече вярвам в извънземни, но това с духовете е направо нереално. Който вярва- вижда! Но какво точно е видял никой със сигурност неможе да каже. А тая приятелка как така се е прибирала сама от дискотеката в студената зимна нощ?!? И какво е изпила та да й се привиди голо бебе? Поне такси да беше взела. Как се доказва съществуването на духове? След смъртта душата се връща при началото на живота, но непомни нищо, а и не й се налага, защото вече е само енергия.

Като стана дума за духове - и на мен ми се иска да има такива и да ги виждаме, но уви...
Като бях малка и питах баба ми дали има или не такива неща като духове, тя каза само, че тя не вярва да има, защото "колко майки чакат децата си да ги посетят и колко близки чакат починалите си роднини...", така че съм склонна да вярвам по-скоро, че няма, отколкото, че има...
Макар че знам доста истории за духове от познати и близки, които не биха излъгали или фантазирали (само, за да си вдигнат акциите в очите на другите, например)...
Мисля, че всичко е тук и сега.
И аз както Йори, бих повярвала повече на някой, който ми каже, че е видял НЛО, отколкото дух  

П.П. Когато почина чичо ми, стринка ми не искаше да влиза в стаята, в която е починал и въобще да стои там сама.
Е, какво да кажа - майка ми, баща ми (до ден днешен), аз, баба ми - сме спали на дивана, на който почина чичо ми, но нито е идвал, нито се е показвал...

За духовете аз лично смятам,че има - ако можем така да ги наречем.Твърди се,че дори в космоса космонавтите са виждали "духове" на хора и животни,плуващи в празното пространство.И те ли са били под действието на алкохола?И не е само до вярата-дали ги има или няма не може да се твърди,само защото на някои от вас ви се струва невъзможно,щом самите вие не сте видели такива.Трябва ли да виждате въздуха,за да го дишате?Проверявате ли,дали го има?Много непремерено е такова изказване.

Темата не е има или няма духове,и ако сме още по-точни-ставаше дума за преживявания,които нямат общо с алкохола