Почитатели на Майкъл Джексън 3 - THIS IS IT

Наистина ми се прииска да напиша нещо, въпреки че по принцип съм от тези, които предпочитат да четат анонимно. Първо, много ви благодаря на всички, че ви има.  Толкова по-лесно е човек да се справи с чувствата си, когато знае, че не е сам. Напоследък се чувствам по-добре, въпреки че все още не съм успяла да се измъкна от дупката, в която попаднах.
На мен също ми е много мъчно, но преди всичко невероятно много се възхищавам от Майкъл. Не мога с думи да изразя чувствата, които предизвиква творчеството му у мен.
Аз също съм от онези хора, които го бяха позабравили последните години, а за да бъда напълно честна, мисля, че никога не съм знаела истински много за него, но причината за това е, че той беше във вихъра си, когато аз бях много много малка. Въпреки това, през последните седмици всеки мой ден протича на фона на неговата музика и всеки ден научавам нещо ново за него, което ме запленява още повече. Направо се чувствам виновна, че по-рано не съм се интересувала поне малко по-активно от всичко, което е правил, не мога да си обясня защо
Но основното, което исках да напиша е, че за мен този човек е вдъхновение и притежава магия, която ще продължава да витае, дори и той да не е тук, а от музиката му (и от него самия) струи светлина. Никога през живота си не съм виждала нещо толкова уникално и съм убедена, че всеки, който отвори душата си за музиката и посланията му би станал по-добър човек.
Може би звучи малко крайно за някои, но на мен Майкъл даде посока, показа ми какво е истински важно, даде пример на всеки от нас като изживя един истински смислен живот и направи света по-добро място. Пожелавам на себе си и на всеки от нас просто да следва посланията, които ни е оставил! 

Мазохизъм е. Внимавайте, защото може да стане наистина погубващ- съвсем сериозно.

момичета,гледахте ли това?! 
дали е истина?!?!?!?!?!?!?!
http://vbox7.com/play:37498b71

И аз съм така. Но не чувствам, че ми е нужно някой от обкръжението ми да го харесва, за да мога да се насладя на това блаженство - на всяка песен, на всеки лайф, на всеки танц, на всяка истинска усмивка, на всяка думичка от текст-призив, на всичко! Отначало само мърморех из нас - Майкъл това, Майкъл онова, превъзнасях го, колко прекрасни песни има, а в нас само ме гледаха странно, а след като казаха "остави го тоя избелелия негър" или "то голяма работа, че умрял  " , просто спрях. Това страшно ме нарани вътрешно, защото той е нещо, в което вярвам силно и никой няма право да се опитва да ме убеди в обратното.
Защото Майкъл се оказа нещо, което не съм и очаквала да ми се случи. Почти през целия ми живот, хората, с които съм общувала са ми повтаряли и са се опитвали да ме обядят, че е правилно да си твърд с хората, да не правиш компромиси никога, в този свят материалното е над духовното, трябвало да се мъча да не съм от "масата", да харесвам различни от повечето хора неща, защото това било... и аз не знам, ... "яко"?! Ей такива преходни нещица. Винаги са ме упреквали защо съм се спирала да давам на стари хора пари, дори левче да е! "Тия пияници, кой знае пак ще отиде да се напие! И ти пак се остави да те излъжат " За 1 лев нито ще обеднея, нито ще остана гладна! Голяма работа! Те от къде могат да са сигурни, а ако наистина човека има нужда?! В един момент почнах да им вярвам... И в мига, в който успях да се доближа до някой, с толкова чисти помисли, доброта, истинност, вътрешна красота, изразена и чрез него самия, и чрез изкуството, все едно бях като попарена. Преди това всички ме убеждаваха, че доброто не съществува, а аз тайничко се надявах някога да го видя. След като успях да го усетя, от една страна се чувствах толкова жалка и глупава, за дето съм им вярвала, а то е било през цялото време пред мен, от друга страна толкова щастлива, че УСПЯХ да намеря това, което търсех!
Той ще си остане дълбоко в съцето ми, в най-най-съкровените ми мисли, точно с това, на което искаше "да ни научи" - на любов, доброта, чистота, вътрешна красота. Затова нямам нуждата приятели, близки, роднини дори да се сещат за него, аз си го знам дълбоко в мен и това ми е достатъчно.
Извинявам се за дългия пост, ама ме хвана някаква меланхолия и трябваше да споделя.

Искам да ти кажа да не плачеш,а не мога.Искам да ти кажа,че всичко ще е o`k,но няма да е.
И не толкова заради Майкъл, а заради това,че с него си отиде най-светлата част от нас.
Разбира се,че го бях "позабравила",но сега мисълта,че го няма завинаги,ме върна при него с такава сила...В онези години бях луда за него.Сега си го върнах осъзнато,с всички "за" и "против",с целия ми житейски опит .С цялата палитра от чуства,които е и събужда в мен.Не ми пука за посланията,които е оставил-те отдавна са част от мен.Пука ми,че вече не диша.
Знам,че звуча объркано.Но има толкова и различни усещания в мен,че е логично.
Просто искам да се отдам само на траур,а не мога заради ежедневието си.И това също ме смазва.
Да,знаем,че е мазохизъм,но сме безсилни да го спрем.Вярвам,че след време всичко ще улегне,но сега...Тъгувам по най-сладката усмивка.

точно това беше, което исках да кажа!        
Това е, с което той ме промени - да вярвам и да търся.  

Хора,трябва дя се взеmеm в ръце и да се откопчиm насила,ако трябва от тази убийствена хватка на скръб,депрсия и униние.
Не сmе 100-200 човека,mилиони сmе и взаиmно усилваmе негативната си енергия.
Аз лично се успокояваm с факта,че докато ние феновете сmе живи и Mайкъл е жив в сърцата ни
Той бе светла душа и не би искал да остави mилиони страдащи след себе си,нали

Бившата съпруга на Майкъл Джексън е продала децата си за 4 млн. долара   Е...това е...
http://showbusiness.actualno.com/news_251068.html

Ми,много хубаво.Такава майка да имаш... Но то не е важно само да родиш.Явно не ги чуства близки до себе си.А дали тази информация е вярна?!

Исках да напиша толкова много неща....вървейки към и от работа всеки ден - малкото време в което оставам насаме с мислите си, ми се въртят какви ли не неща в главата - разбирам болката ви, прегръщам ви  разбирам цялата палитра от чувства, които някои от вас много хубаво успяват да опишат - гнева, меланхолията, болката, отчаянието....мисълта, че не винаги оценяваме доброто, че не винаги правим най-доброто и даваме най-доброто от себе си, че има твърде много злоба, меркантилност..не знам...безчувственост в света ни...че истински добър човек си отиде....че хората сме жалки понякога....че ...че...не стигат думите за всичко....Но някакси първоначалният шок като че ли отстъпи и сега мога да видя нещата по-ясно надявам се...и си мисля, че един толкова добър човек би бил щастлив, ако вместо сълзи вижда в очите ни усмивки...колкото и да боли...болката е нещо, което с всеки житейски удар се уча малко по-малко да затварям много много надълбоко в душата си...една такава мъничка стаичка, чиято врата не бива да се отваря, не бива да потъвам в скръб....има много хора около мен, които държат на мен..не мога, няма право да прехвърлям болката си върху тях...да травмирам тях....
Всъщност не съм сигурна какво искам да ви кажа...може би да ви пожелая да достигнете по-бързо дъното, за да можете да тръгнете към светлината (звучи странно, но поне за мене си знам, че има едно абсолютно дъно от горчилка и колкото по-бързо стигна до там, толкова по-скоро отварям очите си за света около мен)...аз лично спрях да гледам почти всички сърцераздирателни, емоционални клипчета...слушам музиката по цял ден, но без да си позволявам и за миг да помисля как е възможно Майкъл да го няма...така както не си позволявам да помисля, че и другите ми любими хора, които не са сред нас, вече ги няма....има ги...мисля че думите на Стиви Уондър на мемориала са нещото, което ми помагат да погледна на нещата по-друг начин, а именно: We need him, but God must have needed him more...болката е за живите, трябва да си я изживеем и да си я носим докато сме живи...но ако живеем само с нея, ще изтървем много други красиви, добри неща....така че колкото и да боли шоуто трябва да продължи 
Извинете за дългия пост  ...и не го приемайте като назидателен съвет или нещо такова...това е прсто моята житейска философия и се боря със зъби и нокти всеки ден да се придържам към нея...защото не искам да пропусна усмивките, добрата и любовта на малкото стойностни хора в живота си 

Именно Аз спрях да си пускам негови песни и клипове, защото усещах как затъвам все повече. Това е като някакъв водовъртеж, който те увлича все повече. И не ми се случва за първи път Забравих как се нарича това явление но то е съвсем закономерно, защото почитателите на Майкъл са милиони!

Smile, though your heart is aching
Smile, even though it's breaking
When there are clouds in the sky
You'll get by...
If you smile
...
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying

...

Права си, мазохизъм е. И чувствата се борят в мен - хем искам това да спре, хем искам да продължава винаги. Като магия, която усещаш, че те завлича все по-надолу, но не искаш и нямаш сили да спреш. Поне за момента.