Публикувана: 2 авг. 2009, 11:17 ч.
Последно мнение: 29 ян. 2010, 22:54 ч.

За посягането,за щипането и хапането

6 617
81
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с агресивното поведение на детето си, като хапане и удряне?
Ефективен ли е ударът на децата като начин за справяне с агресията им?
Какви са ефективните начини и стратегии за справяне с агресията при децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с агресивното поведение на детето си, като хапане и удряне?
  
  Според експертите, децата често изразяват агресията си към другите, вместо към родителите. Ефективните стратегии включват обяснения, прегръдки и демонстриране на болката, която причиняват. От съществено значение е да намерите най-подходящия подход за всяко дете.
- Ефективен ли е ударът на децата като начин за справяне с агресията им?
  
  Удрянето на децата не се препоръчва като метод за справяне с агресията. Вместо това, обясненията, прегръдките и показването на болката, която причиняват, са по-подходящи методи за насърчаване на подходящо поведение.
- Какви са ефективните начини и стратегии за справяне с агресията при децата?
  
  Ефективните начини за справяне с агресията при децата включват обяснения, утешаване и показване на болката, която причиняват. Важно е да се намери подходящ метод за конкретното дете, като се избягва използването на физическо наказание. За ефективно справяне с агресивното поведение при децата стратегиите включват спокойно и продължително говорене, галене и утешаване. Някои родители използват методи като пляскане, наказания и крясъци, но те често водят до по-голяма агресия. Постоянство и търпение са от съществено значение при обяснение на децата за неприемливо поведение и насърчаване на алтернативни начини за изразяване на емоции.
- Моето дете започна да удря и да удря. Дали това е агресия или просто период, който ще отмине?
- Какви са препоръките за реакция, когато детето предизвиква агресия у друго дете?

# 45 7 авг. 2009, 18:17 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Айде и ние в кюпа на посягащите и хапещите. Точно към 1 и 4 месеца я хванаха тези бясове.
Срам ме е вече да я заведа на детска площадка. Бие наред и малки и големи,не получи ли това
което иска. Засега сме на обяснения и плясвания , ако прекали съвсем...Явно трябва постоянство...
Не съм имала такива грижи с баткото Thinking

# 46 7 авг. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 41

Засега не сме в този период но от ухапаните сме били.
едно 2-3год. дете ухапа моя син на една годинка-просто минавахме покрай детето (двамата защото не може да ходи добре).
Не искам да предизвиквам спореве това е мое мнение но май трябваше да получи едно шамарче обаче се въздържах.

И другото което много ме подразни беше безхаберието на майката,към мен се обърна с " какво да направя той е дете"
а към детето "ти защо го ухапе бе"
С това се приключи нарамиха си багажа и си тръгнаха от градинката.
Ами честно да си кажа не съм съгласна с това поведение

# 47 13 авг. 2009, 12:56 ч.

Мнения: 17

И ние сме сред хапещите и щипещите - и мен направо ме е срам да я водя при деца. Ето, вчера захапа една кака(ние сме на 1,7г.) по корема! Изпаднах в ужас и ми беше страшно неудобно, водих я да се извинява, аз се извинявах ама полза никаква. Единственото ми "успокоение" е, че не посяга без повод, все е за играчка или нещо друго. Пляскала съм я през ръцете, наказвала съм я като винаги съм и говорела, но засега няма голям резултат. Май наистина най-голям резултат, доколкото има такъв, е спокойното обясняване и винаги да се прави забележка. Аз също много се ядосвам на майки, които не се карат по никакъв начин на децата си като посягат - ние всички мисля знаем, че това са деца и не разбират още добре, но все пак трябва да им се обръща внимание. Честно казано, обаче, съм силно притеснена от това поведение на мойта сладуранка.

# 48 13 авг. 2009, 16:20 ч.

Мнения: 708

Миналата година моми4енцето ми мина през този период, щипането и бе станало хоби Grinning

Аз съм от майките, които никога, ама никога не би си затворила о4ите пред някое провинение на детето. За мен фразата "то е фаза, ще отмине " не важи Naughty

Съгласна съм, 4е децата минават през разли4ни периоди, но не съм съгласна, 4е трябва да се оставят да си правят каквото си искат, та дори и само на 1 годинка. "Детето се възпитава от отробата на майката", казват старите хора.

Та аз реагирах така....тя щипе, стискайки зъби, аз се карам. Бях много строга и категори4на, 4е на мен НЕ ми харесва.
Плясвала съм я през ръцете, оставяла съм я сама в стаята.
Може някой да ме обяви за крайна, но аз не мога да допусна детето ми да посяга на родителите си, пък да не говорим на други деца.
Сега е на две и половина и щипането остана в миналото.
Сега разбира вси4ко и когато сбърка и обеснявам много....как не се дърпат игра4ките на децата, как се казва "моля, благодаря, може ли".
Освен това аз и набивам постоянно, 4е правилата не са само за нея, а за вси4ки от семейството. Ако аз пови6а тон веднага следва забележка от нейна страна "мамооооо, не се вика в на6ата къ6та" и аз се извинявам Mr. Green

Правилата са за вси4ки, така тя не се 4увства просто едно дете, на което постоянно се мрънка.

Мога с гордост да кажа, 4е е доста възпитано и разбрано дете.

Peace

# 49 13 авг. 2009, 17:30 ч.

Мнения: 3 929

На същата възраст синът ми се държеше по същия начин, само че с тази разлика, че така правеше и на другите деца. Много трудно е да се обяснява на деца в тази възраст, че не бива да го правят. Понякога съм го щипала или хапала аз, за да му покажа, че боли. Но си мисля, че това е вид защитна реакция на детето, защото наистина няма друг вариант да се защити, ако е обидено от нещо. Мръщехме се, преструвахме се, че сме сърдити, за да усети, че не е хубаво да го прави.

# 50 29 авг. 2009, 11:56 ч.

Мнения: 860

Прочитайки цялата тема разбирам че не съм сама с този проблем и моят син взе да хапе и аз в чудо се виждам какво да правя с него. Сега вече от тук събрах доста идеи как да се отказваме че ще се пренесе към другите деца и тогава става лошо.

# 51 29 авг. 2009, 16:17 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 553

Не сме удряли, нито наказвали. Бяхме нащрек и започнахме да спираме хапането и удрянето още преди да са го направили с обяснението "Не се удря/Не се хапе. Боли." Ако удрянето или хапането е било, за да изрази радост или просто да ни "повика", сме посочвали алтернативни начини - галене или гушкане (при радост), хващане за ръка (за да му обърнем внимание). Ако е било, за да си начешат венците - давахме нещо да ръфат. Не става от раз. Нужно е постоянство и търпение.

Последна редакция: сб, 29 авг 2009, 16:23 от ЧеКа

# 52 29 авг. 2009, 20:47 ч.

Мнения: 4 335

Наистина главното е постоянство и тьрпение.
Да не се хваля много,но при нас нещата вьрвят на добре.Не сьм удряла или наказвала,продьлжих си с метода да обеснявам сьс сериозен тон.
Вече удря много рядко,когато не стане нещо на неговата(на няколко дена ведньж да се случи).За нас това е голям напредьк.С хапането нещата сьщо се подобриха значително.Най-сериозният проблем остана с щипането,но аз ще продьлжавам да обеснявам тьрпеливо и се надявам скоро да престане напьлно с тези изблизи.
На деца не се е случило да посегне по някакьв начин,поне това ме радва много.

# 53 30 авг. 2009, 00:54 ч.

Мнения: 5 539

Цитат на: liani в вт, 04 авг 2009, 23:25

Относно това откъде го научават-дребчо още пълзеше,беше на около 8 мес. когато за първи път се нахвърли върху брат си(защото беше се гушнал в мен),с целия арсенал от биене,щипане и хапане,без да ги беше виждал някъде.Просто им идва отвътре.

Съгласна. И при нас започна по същото време. И то не като изблик на агресия, а просто като вид хм... общуване.
Сега синът ми е почти на 2 г., но все още изпитва удоволствие да се приближи до кака си и да я оскубе зверски или да я удари. Съвсем непредизивкано, без каквато и да било предистория, по няколко пъти на ден, щом са заедно. А нея все още не можем да я научим да се пази и да бяга, щом го види да приближава с нападателни движения.
На площадката пък по същия начин засипва децата с пясък. Играе си с някое дете тихо и кротко и изведнъж - хоп 1 кофа пясък върху главата му. А ако някое дете, обикновено по-голямо от него, започне да го пъди или да му държи тон, да му взима играчките, нашия нищо не казва, не плаче, не се сърди, само изчаква противникът да се разсее и внезапно го цапардосва по главата.
Изпробвали сме всички методи за борба с това поведение, и то по няколко пъти. Без резултат. Затова ми се ще да вярвам, че е период и ще отмине, както е дошло.

# 54 30 авг. 2009, 07:59 ч.

Мнения: 958

И при нас на тази възраст детето откри, удрянето, хапането и щипането. Всичко мина с много говорене, обясняване, че така не се прави, и показване как да гали мама и другите. Отмина за няколко месеца. Обаче сега пак почна. Появи се едно детенце на площадката по-агресивно, върви си и удари някое дете, майката в никакъв случай не е пасивна, напротив плътно до него си е. Но Никол започна и тя да удря, преди посягаше само ако я ударят или и вземат нещо. Сега се борим с това. Не съм пляскала детето, доскоро. Преди няколко дена, упорито отваряше хладилника, седи пред него и разглежда, пита това какво е, онова какво е, и така половин час, не ми дава да го затворя, пищи. Накрая я дръпнах по силно, и затворих вратата, докато я държах за да не я отвори пак, тя ме захапа за дупето, до кръв. Embarassed

Не издържах, пляснах я по дупето и я вдигнах, захапа ме по рамото, извиваше се и удряше, като в истерия, ни пляскане, нищо не помага. Побеснях много и я затворих в стаята и, така бях чела, че някои майки наказват децата, успокои се за минутка и почна да плачка много сърцераздирателно, на следващата минута отворих, не изържах, гушнахме се и ми се извини. Засега не е повтаряла, и дано не го прави, защото ми е много жал, да я наказвам, просто не знам как по друг начин да я успокоя в такава ситуация.

# 55 30 авг. 2009, 08:43 ч.

Мнения: 5 940

Имам един въпрос по темата, но от по-различен ъгъл. Как според вас се реагира, когато ви се струва, че детето ви предизвиква подобна реакция /на щипане, посягане, хапане/ у друго? Ядосва го, изнервя го.
Ситуация от вчера - приятелчето на сина ми рисува и иска моливите да са подредени на масичката до него, синът ми и той рисува, драска Grinning

, само че държи моливите да не са на масичката, а разпилени на тревата /защото така му харесвало/ и ги бута. Другото дете посяга да го удари, изнервено. Нашият всеки ден е с рани, защото това става за секунда и просто няма как да реагираме толкова бързо с майката.
И това не е изолиран случай, опитвам се да обяснявам, че хората имат различни предпочитания, че може например част от моливите да са на масата, другите на земята, но по най-добре е да са този, който рисува. Разнищваме ситуацията, той сам си казва, че е ядосал, изнервил другия Иво, но на следващия ден това пак се повтаря за друго нещо - единият иска замък, другият да прави торта от пясък. Приятелчето му казва, че е направило динозавър, Иво твърди, че това не е динозавър, а риба, защото му прилича на риба.
Въпрос -трябва ли аз да се чувствам виновна, че детето ми предизвиква агресия у друго?
Синът ми, когато е ядосан плаче, вика, иска да се прибере у дома, но никога не посяга да удря, щипе или хапе. Случвало се е няколко пъти, но винаги в отговор на удар от друго дете, самият той не е посягал пръв. Но как да обясня... струва ми, че си търси боя. Това се случва от няколко дни. Едното дете казва "аз съм по-голям", Иво отговаря "не, не си, аз съм най-голям", а всъщност другото дете наистина е по-голямо. И така - някаква конкуренция, състезание за всичко.

Последна редакция: нд, 30 авг 2009, 08:53 от valerie

# 56 30 авг. 2009, 10:17 ч.

Мнения: 5 539

Вал, за ситуациите, които описваш, не трябва да се чувстваш виновна, че детето ти е предизивкало агресия у приятелчето си. Нормално е децата на тази възраст да имат различни предпочитания и да не могат да се разберат. Психолозите /и детските учителки Wink

/ казват, че до 3-4 годишна възраст децата не играят едно с друго, а едно ДО друго. Едва по-късно се научават да координират действията си, за да се получи една обща игра. Преди това всяко си прави нещо за себе си и е нормално това нещо да не съвпада с играта на съседчето до него.
Под предизвикване на агресия аз разбирам викане, блъскане, игнориране, постоянно взимане на играчките и т.н. Моят син в такива случаи реагира с удари по дразнителя и честно казано, аз не го спирам много-много.
Например, намираме се на детски кът с пластмасова къщичка и няколко малко по-големи дечица решават да завземат къщичката само за себе си. Избутват сина ми навън, тръшват вратата под носа му и му се тросват: "Ти си бебе, няма да играеш с нас, махай се!" Синът ми не се сърди, не плаче, само изчаква да се разсеят и да се дръпнат от вратата, влиза вътре и започва да ги налага по главите.
Аз естествено се намесвам, дърпам го, но не му се карам много и не го наказвам. Предпочитам реакцията му да е такава, отколкото да се свие, да се разплаче и да търси мама да го защити.
Ето това за мен е предизвикване на агресия.

# 57 30 авг. 2009, 12:43 ч.

Мнения: 5 940

Лилита, има ситуации и в които откровено дразни. Когато другото дете вземе играчка, той се запътва с викове "моЙто е" и се опитва да му я издърпа /предимно, ако е на собствена територия и тази вещ наистина е негова/.Обяснявам, обяснявам.. Но това не променя ситуацията, че предизвиква в отсрещната страна гняв. И можже да си получи шамар, одраскване, ухапване.
Или пък друго, той е доста любвеовилен- когато се срещне с някой от връстниците си отдалече се засилва, тича и ги прегръща /не съм го учила на това, но вкъщи по принцип много се прегръщаме/, само, че не всички деца харесват подобни жестове, някои направо си се дразнят. И тук вече не знам как да реагирам, защото като обяснявам, че другото дете не обича да бъде гушкано, а той явно си го има за някакъв авторитет, после, когато още не е забравил въпросната ситуация и го гушна спонтанно, той отказва. Демек- явно това нещо не е баш хубаво Simple Smile

, щом еди кой си не го харесва.
Или -качва се на пързалка, само, че вижда птица да лети горе и крещи "виж каква птица лети", привечер "облаците са оцапали луната" и т.н, само че детето чака отзад да се пусне. Обикновено го взимам преди да е станал боят, но понякога нямам време да реагирам.

Последна редакция: нд, 30 авг 2009, 12:52 от valerie

# 58 30 авг. 2009, 14:06 ч.

София
Мнения: 17 671

Вероятно е израз на безсилие...

# 59 31 авг. 2009, 16:48 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 553

valerie, според психолози егоцентризмът е характерна особеност за възрастта 1-3 години (относително). Децата възприемат света през призмата на собствените си преживявания, желания и усещания. Постепенно се научават, че има друга гледна точка, различна от тяхната. Затова, примерно, на едно дете, което вижда в рисунка динозавър, му е трудно да разбера, че някой друг вижда риба. Вероятно все още непълното осъзнаване на наличието на различна от тяхната гледна точка поражда у някои деца противоречиви чувства, дори фрустрации. А неовладяните още социални умения да се справят с конфликтите, възникнали в следствие сблъсъка между различните позиции, желания и подобни, допълнително усложняват ситуациите. Аз поне с това си обяснявам част от споделеното от теб. Според мен, съществената роля на възрастните на този етап е да учат децата да решават конфликтите си по начин, приемлив за двете страни или поне "справедливо", колкото и субективно да е това понятие. Това умение ще им е нужно цял живот. Та, общо взето това, което аз правя в подобни ситуации, с които често се сблъсквам като майка на две малки деца, е да предлагам решение (или решения, измежду които те да изберат), според собствените ми критерии за справедливост и/или такива, които смятам, че биха удовлетворили и двете страни. Вече дори в някои по-спокойни ситуации се опитвам да включа големия си син в търсенето на решения, питайки го, примерно, какво мисли, че трябва да направим, така че и той, и брат му да са доволни... Това най-общо казано...

Препоръчани теми

Манипулация от дете? Мнения, възможности и начин

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Как да науча детето да смята?

Трудно майчинство

Причина:

Причина: