Опеделено се замислям по тоя въпрос.. точно така както си го формулирала. Мислила съм за застраховка тип инвестиционна, която на 60 г. да ми се изплати, ама ме хвана шубето и после като дойде кризата ми се стори неразумно и с много рискове. Мислила съм за фонд пенсионен и май засега натам клоня. Скоро, обаче трябва да решавам, че няма време да се събират парите. За образование на детето не инвестирам и нямам намерение. Поне така както аз разбирам това. Имам предвид не събирам пари да пратя дъщеря си в престижен унивеситет. Смятам, че при моите финансови възможности е глупаво. Още повече не знам дали тя ще иска да учи в унивеситет. Родителите обикновено очакват децата им да имат опредлени желания, но не се знае дали това ще е така. Смятам да плащам извънкласни занимания в интересите й и така когато тя се насочи и избере пътя си ще има основата. После в университетите има стипендии, добрите винаги могат да учат и без много пари. Много студенти и учат, и работят. Така че смятам да подготвя дете, което само да се справя. По-важно е за мен да направя така, че да не я натоварвам със себе си на старини, затова всяка една инвестиция би била по-скоро в моя полза, като така улеснявам нея 
Тук говоря не за помощ, а за издръжка от каквато се нуждаят голяма част от сегашните пенсионери, които не могат да работят. Те не са виновни хорицата. Когато са работили са внасяли, внасяли, а сега мизерстват. Но откъде може да са предполагали какво ще се случи... Всичко това го имам пред очите си и колкото и каквото зависи от мен ще направя, за да бъде детето ми независимо от мен. 
По-скоро бих съчетала няколко варианта. 
Винаги виждам и планирам всичко само 2-3 години занапред 