Как да се справя с тази ситуация?

Благодаря за куража!Някак си ми става по-леко като ви чета

Благодаря ти Китана,много мило,че ме разбираш Искрено ти пожелавам да сбъднеш мечтата си за къща с двор

МПисателка,благодаря ти!Сигурна съм,че ще се справим,никога не се предаваме,просто за първи път ми се случва...

Jarface, приеми го така - Господ, когато затваря врати, отваря порти   
Ако не беше кризата, колко още години щяхте да изкарате под наем, докато малко по малко оправяте дома си? Сега, щете - не щете, ще се мобилизирате, ще си стегнете къщичката, а и спестеното от наема ще се влага у дома. Ще видиш, още напролет ще си благодарна за промяната
А сина ти, може и да мрънка пред неизвесното, но бързичко ще му хареса да има своя стая, барбекю, двор, да си кани приятелите. Пък и да си има оправдание да остане с приспиване у някой приятел/ка 
Не го мисли толкова, гмуркай се през глава в приключението, в новата възможност! Сега ти е паднало   

 

Много позитивно ми действате с отговорите си!Най-малкото ми олекна ,наистина човек колкото повече го мисли даден проблем толкова повече забива над него.Оптимистична натура съм,но напоследък много се затворих в себе си и съм крайно нерешителна.Сигурно и годините си казват думата .Може би ,трябва да влагаме доза авантюризъм в трудните решения и да караме напред,без много-много да му мислим

Не мисля, че разстоянието е проблем. Имах съученици в основното които от 2-3 клас пътуваха сами до училище сменяйки по 2 превозни средства. Момчето е голямо вече, говорете с него като с възрастен човек. Синът ти е на 17, което означава, че догодина е абитуриент? Ако иска да продължи образованието си и дойде да учи в София, разстоянията ще са му най-малкия проблем, ще трябва да се научи сам да се справя, без мама. Тези "неудобства", които се притесняваш, че ще му причините, могат да се разгледат като подготовка Не го мислете много

Имам позната в същото положение, но с малко дете. В момента тя живее с детето при майка си, мъжа й при техните. Не е вариант, но така са решили проблема с наема. 

Щом бащата има такси - сутрин ще го води на у-ще.
По някое време може също да го върне в къщи и тъкмо и той да си хапнеи почине. Все пак такситата поне в София имат работа в часовете 7,30 - 10 и после 17-20,00 . Не знам как е във вашия град. 13 км. са нищо, момчето е голямо и няма какво да му мислите. Дори и да остане до по-късно с компания татко ще го прибере след някой курс. Или пък по-чето ще остава при приятели.

jarface = момИчетата са ти дали много хубави съвети. 13км наистина са нищо. Моята дъщеря ве4е 2 години пътува по 80км на ден за детска градина (на 6г. е), а тази година ще е 1ви клас и новото школо е на 30км (т.е. 60 на ден). Горе главата, успех! КОгато има желание,ВИНАГИ Има на4Ин

4овеШката скорост е 4км/h,което озна4ава 1км за 15 мин.без да се бърза(една разходка)
тук разстоянията са големи и сина ми много 4есто ходи пеШа 2 или 3км до приятели за да не си хар4и билет4етата и да ги използва когато е неизбежно за по дълги разстояния.
от преди 2 год. ходи 1 или 2 пъти седми4но да разкарват мебели,така 4е не си спомням от кога не ми е искал пари за собствени нужди.
а колкото до това 4е зимата е студено,колко жалко 4е премахнаха казармата(сина ми иска да отиде войник),ами ако трябва да стои караул 2 4аса при минус 20 градуса.
не е приятно ,но се издържа била съм караул през зимата на паметника на Ботев във Враца и бях много горда.
така 4е мом4енцето да се стегне малко и да не забравя 4е до 18г.вие реШавате

Сигурно ти е трудно, но тази промяна ще се отрази благотворно на детето, въпреки че той не я одобрява. От гледна точка на дете, което до 17-годишната си възраст е сменило 6 училища и няколко вида местоживеене (включително и от една държава в друга), ще ти кажа, че каляването е много голямо. В 3 клас пък ми се налагаше да сменям два автобуса с градския транспорт, за да отида на училище. Нямахме кола, нямаше кой да ме води, кара и придружава. Никога не съм смятала, че родителите ми постъпват егоистично. Е, ставаше ми неприятно от поредната промяна, но свиквах бързо.
Всички тези промени ме направиха много приспособима и издръжлива на стрес. Което ми помогна много в тийнейджърските и студентски години, неоценимо ми е и сега.
Разбирам, че искаш да предпазиш детето от всички трудности, но трудностите възпитават и сплотяват семейството. И наистина ми се струва, че синът ти може да работи поне през лятото... А щом с бабата и дядото не сте в добри отношения, момчето може да остава да преспи и у някой приятел. И вие после да връщате жеста

тинтина,колко си права само.
трудностите те нау4ават да се бориШ ,да не се предаваШ и да успяваШ.

Jarface, прочетох с интерес темата, смятам, че решенето ви в тази ситуация наистина е най-правилното. Но напълно разбирам и нежеланието на сина ти за тази промяна. И недоумявам как може някои да се "нахвърлят" върху момчето за това му нежелание. Та това е момче на 17 години, сигурно си има приятели, компания, може и гадже да си има. Каквото и да си говорим, за него това ще е стресираща промяна и ще ограничи възможностите му за общуване с връстниците му. Все пак всяка вечер трябва да бърза да хване последния рейс, когато съучениците му, например, ще отиват на кино. Грее го него, че ще ходи на двор с барбекю, когато може да излезе с приятели или с приятелка    Това може да му докара и сериозни комплекси. Не се заяждам, просто се опитвам да се поставя на негово място, така както и майка му. Всички сме минали през тая възраст и знаем какви са потребностите на един тийнейджър  А и все пак той си е вече мъж, бъдещ абитуриент, не е малко момче.

Доколкото разбирам, не живеете в София. Предполагам, че извън столицата наемите не са така убийствени. Не можете ли да помислите за възможността от наесен да му вземета една ученическа квартира, предполагам, че наемът на една стая или обща квартира с други ученици няма да излезе много  На тази възраст децата вече имат нужда от самостоятелност и може да го направи и по-отговорен. Разбира се, ти си познаваш детето най-добре и можеш да предвидиш как ще му се отрази такава самостоятелност  А и все пак в петък ще се прибира при вас, почти три дни ще сте заедно. След като мъжът ти ще пътува всеки ден до града, можеш да изпращаш храна и да си спестяваш разходи за отделно хранене и пазаруване....

Разсъждавам чисто хипотетично, ти най-добре си знаеш дереджето. А ако не можеш да си представиш да живеете разделени с момчето ти, без да му упражняваш ежедневен контрол, съветът ми ще се окаже съвсем излишен. Дай Боже догодина да го приемат студент и да поеме живота си в ръце. Тогава ще се научи да се бори и с трудностите, защото това ще бъде НЕГОВОТО желание и НЕГОВОТО решение. Каквото и решение да вземете сега, пожелавам ви успех и бързо решаване на проблемите!

Цеце,благодаря ти че много точно си ме разбрала  Сякаш моите мисли си изразила!Може би защото,аз самата съм расла спокойно ,така си представям и неговото юношество...но живота е суров и корав Затова пък момичетата от форума ми споделиха и техните гледни точки,начините по които се справят и осъзнах,че в крайна сметка не е толкова"страшна"ситуацията...Ще се справим,но все пак ми гадничко въобще  ,че така се налага екстремно да променяме ежедневието си,най-вече на сина ми.Благодаря още веднъж на всички за подкрепата!Бъдете все така активни и конструктивно критични !Определено помага