Защо децата са толкова злобни

Била съм в подобна ситуация. Първо- ако наистина има кръв гушвам детето и се опитвам да разреша този проблем- от къде е кръвта, каква е раната, как да я спра и т.н. Последната ми грижа е кое дете го е бутнало и какъв е характерът му. Ако не се стигне до сблъсък говоря на детето- така както говоря и но своето. Не понасям физическото насилие, не го оправдавам под какъвто и да е претекст. "Майка-орлица" звучи смешно в тази ситуация, не съм запозната с НК, но ако някой ошамари детето ми пред толкова свидетели сигурно ще има иск, дори и да изглеждам жалка в съда ще търся начин да покажа на детето си, че живее в свободна, правова държава, в която насилието под всякаква форма е недопустима.

Браво на таткото ! Няма злобни деца, има агресивни родители, които възпитават и у децата си тези качества, или поне не правят нищо за да ги премахнат. С разбрани и културни хора е много по-лесно да се общува. Дай Боже всички родители да проявяват отношение към лошите постъпки на децата си.

Като адвокат от бг - действителността ти казвам, че си гледала прекалено много американски филми.
В един мой случай едно дете беше убило една кокошка. Собственика на кокошката го беше ошамарило пред трима свидетели, разпитани в съдебната  зала. Присъдата беше оправдателна, гражданския иск за нанесените неимуществени вреди като психо-емоционален стрес и подобни - отхвърлен.
Между другото субективното ми мнение бе, че "пострадалото" дете страда от занижено родителско внимание, но това е друга тема.

 Преди има-няма 25-6 години, синът на приятелка на майка ми (тогава около7-8 годишен) си играел на площадката с друго дете и не щеш ли станала беля - той по някакъв начин наранил около на другото дете с джобно ножче и то останало с едно око. Със сигурност не е било умишлено, но пък е можело да се избегне. Спомних си за случката, защото прочетох за неща, за които не предполагах, че ги има. Те едва ли се сещат за това след толкова време, но пък мъжът с увреденото око няма начин да забрави.
 Осъдилите шамара, ако сте на мястото на родителите на пострадалото дете.............?

Разбрах, че авторката много съжалява, че е ударила чуждо дете и ,че се е случило, защото е действала инстинктивно. Но не разбрах - кой инстинкт е бил първи - да гушне, успокои и провери дали  е добре собственото й дете или да се нахвърли върху чуждото?!

По твоята логика, ако за блъскане и обида е нормално шамар, за нещо като гореописаната случка, може би е редно да се извадят и двете очи на другото дете?

 За мен е редно да се покаже, че всяко действие има последствие, за да не се стига до случката която просто описах. Ако на теб ти се случи, как би постъпила? Стана ми ясно, че според мен моят познат вече трябва да е без две очи.  
 И децата не са злобни, злобни са възпитаващите ги, те просто са жестоки, като се започне от непресечено малтретиране на малки животни и се стига до подобно отношение към други деца и т. нар. "отговаряне" на по-възрастни. Във всеки случай - неуважение към чувствата на другия.

Ако за всяко блъскане и обида на дете майките на ударените деца започваха да раздават шамари, представяш ли си какво би станало на детските площадки.
Разбира се, че не трябва да седи кротко и да мълчи, достатъчно е да накара въпросното дете да се извини и да му се скара, но не и да го удря.

Наистина ли мисли6 4е ако децата полу4ават 6амари за всяка  своя "ло6а постъпка" те 6те станат по добри  и 6те проявяват уважение към 4увствата  на другия ?

Аз пък познавам такива, които не реагират когато детето им удря. Това за мен е равносилно на съгласие. Именно и поради тази причина съм казала на дъщеря си ако те удрят удряй и ти.

Моите деца досега навън не са проявяли фрапантна агресия. Но в къщи се бият на поразия. Само това правят. С мъжа ми не се бием. Децата ми никой не ги е учил да се бият, това явно си им идва от вътре. Отделно гледат едно от друго. Не знам дали са агресивни, сигурно са. Но това, че непрекъснато им говоря да не се бият не само че няма ефект, ами те нарочно още повече се бият с цел да видят как ще реагирам. Аз разбира си приказвам, но на тях не им пречи. Колкото повече говоря толкова повече се бият. Идват и ме гледат с усмивка и отиват и удрят и се хилят. За тях това е игра. Предполагам има много други деца като моите. Както и предполагам, че родителите им са като мен, говорят че НЕ ТРЯБВА ама никой ги не чуе. За това, че има родители учещи децата си да се бият, вярвам, ясно е, че има. Но предполагам са много малко на фона на останалите, опитващи да си възпитават правилно децата родители на малки агресорчета. Продължавам да твърдя, че това си е заложено генетично. И аз като малка обичах да щипя бебетата за да реват, защото ми бяха много сладки като реват. Това определено никой не ме е учил да го правя. Такава си бях, идиотче, много не мислех.
За мен пък е съвсем нормална първосигнална реакция като те ударят теб или детето ти и ти да отговориш веднага по същия начин. Кво има да гледа детето и дали е добре. Явно си е личало, че е добре.
В тази тема за пореден път забелязвам колко много прикрити агресорки има сред майките. Защото за мен всички, които нападнаха авторката са точно агресори, дори и вербални.

Е, тогава другите родители трябваше да опухат майката,
барабар с бебето, щото тя ударила тяхното...Стига де...
Какво значи първосигнална реакция, големи хора са ще
се стегнат малко и ще помислят. Ето, поговори ли са изяснили са се...

Днес например, играхме в един училищен двор. Имаше група младежи, които играеха мач!
Други като нас, караха колела и едно семейство, с едно мъниче.
Изведнъж топката долетя и удари принцесата.Тя падна /удара не беше силен, но то точно прохождаше/. Майката скочи и гушна рожбата си, а таткото като изтребител, се затича към групата младежи,  две-три блъсна,  на друго му зашлеви шамар, а накрая им взе топката. Да се научили, как се рита топка!

Гледката беше потресаваща!!!
Сигурно и този татко е действал първосигнално, но за разлика от авторката, нито съжали за постъпката си, нито им върна топката!

Преди не съм обръщала внимание, но от както имам дете, което ходи по площадки забелязавам, че:

1. в България децата са много агресивни. не само им работят устите, ами и краката и ръцете. Но и масово родителите се намесват само, ако тяхното пострада. нищо, че до сега точно то е блъскало, ритало, плюло и не знам си какво още.
По-големите не са научени да внимават с по-малките.
Родителите изключително много си затварят очите, когато е в полза на тяхното дете. Или наистина не са забелязали - улисани в сладки приказки с дружки и посръбане на кафенце.

2. в Холандия пък са гаднички на приказки в повечето случаи. или пък нарочно стоят в горния край на пързалката и пречат да се пускат други деца или "случайно" стъпват върху пясъчния замък...но честно казано това е сравнително рядко. и го правят обикновенно деца, които ги пускат сами да играят навън - родителите им нямат време за тях или и аз не знам какво. и очевидно липсата е по принцип. (поне за сега, такива са ми впечатленията)

И като гледам май не е само характер, а и средата. На мен почти всички в БГ ми изглеждат супер изнервени, начумерени, дръпнати. Явно децата попиват лесно и ако няма и кой да се намеси - стана тя каквато стана. Поне аз хабя повече нерви по площадките в БГ...
...тук пък ги хабя за други неща. 

И на мен се случи веднъж подобно нещо. Ударих едно циганче, защото с всичка сила бутна моето дете от едни стълби и синът ми падна от три стъпала на земята. Синът ми нямаше 2 години, а другото дете бе на около 6 г. И аз зашлевих циганчето.Съжалявам за това, което направих, но оттогава синът ми е на ръка разстояние от мен, за да мога бързо и адекватно да реагирам на ситуацията и преждевременно да парирам агресията.
Когато попаднем в компания на агресивни деца, просто се отдалечаваме от тях и избягвам общуването с тях.