Трето бебе? -"Размисли и страсти" у дома.

И двамата искаме трето, но не преди девойките ни да направят минимум 10 г.
Но не знам дали на мен ми стиска да го направим - ако зависи от половинката, още сега е навит на бебе, че дори е готов той да си вземе майчинство и да го дондурка, за да не се откъсвам аз от работата си. Но на този етап съм 98% сигурна, че при "фал" решенито ще е негативно.
Иначе, финансовата страна по отглеждането не ни е проблем /вярно е, че никога не се знае какво може да стане утре, но засега можем и още 2 да отгледаме от материална гледна точка/. Помощ имаме отчасти - от страна на свекърва ми не можем да разчитаме за помощ по децата /тя живее 6 месеца в САЩ с голямата ми зълва и помага за нейните деца и 6 месеца на вилата, където се грижи за къща, градини и др., а и малката ми зълва има бебе на месеци, за което се включва/;  моите родители работят и единствено понякога вземат децата от градина и ни изчакват да се приберем и ги разхождат в почивните дни, за да си ошетаме и свършим нещо из къщи /огромна помощ е това, наистина/; баба ми понякога ги гледа, когато са болни, но не бих разчитала да помага за малко бебе - на 75 г. е жената вече - хем е още млада за прабаба, хем не може да я товарим. Моята работа е свързана с пътувания и чести отсъствия и мъжът м изцяло е поел ангажиментите по деца, дом и т.н. А и поддържам максимата, че децата са грижа основно на родителите си - вкл. и бавачка сме ползвали само почасово в началото, докато децата бяха съвсем малки и на мен ми се налагаше да отсъствам по работа.
Психически трудно бих издържала напрежението от още едно бебе на този етап - не мога да се откъсна от работата си /официалната ми работа ни носи 3 пъти по-висок от официалния доход на половинката/ - иначе, изкарваме приблизително еднакво пари, но той изкарва повечето с допълнителната работа, а аз с основната /това си е от значение при едно излизане в майчинство/; постоянно се срещам с хора и вкъщи копнея за тишина и спокойствие, което с 2 деца е много трудно, пък какво остава с 3; с порастването на децата се чувствам все по-свободна и спокойна и все повече време отделям за себе си, за приятели, за забавления; свикнала съм вече на определен начин на живот...
Та не знам.
Иначе, искам още едно детенце, но колкото повече време в мислене и планиране минава, толкова повече ме хваща страх колко едно бебе би променило сегашния ми свят и толкова по-трудно ми хстава да кажа: "Хайде!". 

Гонзолина, насълзиха ми се очите като те чета.Ти си ГЕРОЙ!
Моето ежедневие е горе-долу същото с разликата, че малката още не се е родила.Иначе откъм момчетори съм го докарала.Тази година големият в 4ти клас, малкия в 3ти.Да са ни живи и здрави да правят бели и да са ни разхвърляни къщите.От това повече - здраве му кажи.

Как сме се рашили - не е важно , защото времената бяха други.
НО  радвам се , че имам 3 дъщери. Разликата им е малка. Как ще се справяте финансово - не мога да преценя. Но като майка на 3 деца, които ние сме си ги гледали без голямо присъствие на баби, мога да ти кажа - между това дали гледаш 1 или 2 деца има голяма разлика, но дали са 2 или 3 разликата във физическото натоварване не е много голяма. Успех !

Ние сме с един такъв "реализиран проект"..
Ще се радвам ако мога да ти помогна поне малко...няма нищо по-хубаво от голямо семейство...даже сега замислям още едно...и още едно...незнам докога...
Въобще не съм мислила ,че мога да останва с две деца...просто като родих първото,казах че искам второ...като родих второто...и виднага почнах да мисля за трето...а без мъж това не става...
Да да си татко на многодетно семейство,не е лесно...и не е и лесно решение...винаги се притесняват от финансовата страна на въпроса...но не могат да предусетят после каква тройна радост ги очаква,а и каква гордост...
Как го решихме...ами аз спорих един път,два пъти...и накрая казах ,че или сега или никога...и решението беше взето...сега!
После годините минават...и въобще не ти е до това...може би още по-късно...но това вече не е ясно...
Естествено ,че всички се замислят за финансовата страна на въпроса...и е нопрмално...но не мисля,че е и решаващо...
И най-вече ако жената изпитва нужда да има трето дете...то трябва да има...иначе постоянно ще има...едно ..."аз като исках да имаме..."...
Физическото натоварване си го има...все пак стават три...но ти две гледаш...така,че и с три ще се справиш...освен това другите не са вече бебета...ще са батковци...помошници...
На нас баби не помагат,идват да видят децата...и да си поиграят...аз си ги гледам и татко им като си дойде от работа...е време лично...няма...но това е сега...после няма да са така зависими от нас...
Ще се радвам да се похвалиш с третата си бременност...Успех!

наши много близки приятели живееха в Швеция (и те като нас с 2 породени) и тя ми е разказвала, че там масово имат по 4-5 деца и именно това са й казвали шведките - най-осезаемо се усеща когато се роди 2рото дете, после вече със следващите грижите не се усещат.

Благодаря, благодаря за подкрепата!Това, което споделяте ми действа страхотно!Щом толкова семейства се справят и то в Б-я, където това си е подвиг, защо и ние да не успеем.

по-сладка тема отдавна не бях чела.
Поздравления за майките-героини.   

Имаме дъщеря на 3г. и бебе (момче) на 3 месеца. Третото сме го планирали още по време на зачатието на първото. След 2 години, само да сме живи и здрави. Искам домът ми да е изпълнен с детски смях.

А аз вече мисля за четвърто...но след 5-10 години,когато забогатеем

Шанел, действай смело

Здравейте момичета, поздравления за темата и за всички споделили мнението си в нея. Невероятно е колко много мами мислят за трето дете в семейството. Мен от една година силно ме вълнува този въпрос, като досега с който от приятелите си съм споделила че искам трето дете всички ме поглеждат с учудване все едно споделям, че искам да летя до Луната. Докато не прочетох на един дъх всичко споделено от вас си мислех, че едва ли не съм единствената която искам "такава лудост" като трето дете. Силно ме окуражихте всички и сега мисля, че съм по-близо от всякога до решението за трето дете. Аз имам две момиченца на 7г и на 3г. Винаги съм искала още едно момиченце, защото обожавам малки принцеси (нищо против момченцата нямам). Моят съпруг също до известна степен подкрепя идеята ми за трето дете, но най-трудно му идва това, че никой не ни помага в грижите - децата са навсякъде с нас. За съжаление моите родители починаха рано, а свекърва ми е инвалид и за нея непрекъснато се грижат.  Мъжът ми все се оплаква от факта, че и за час няма кой да ни помогне и си мисли че сме единственото семейство, което е в това положение, но разбирам от това, което пишете че почти всички май сме така. А относно жилище и финанси - мисля че са достатъчни, когато човек не преследва супер големи амбиции. Мен единствено ме тревожи връщането обратно във форма, защото ми отнема по две години, докато заприличам на себе си. Но вярвам да намеря сили да се преборя както и предишните два пъти. Както казват някои мъдри хора:"Когато има желание - има и начин"

Благодаря ви отново за куража, който всяка една от вас ми вдъхна.

После ще те чакаме в една друга тема..."многодетни мами"....

Чудесно!Оказахме се много с тези мераци.
А това, че някои ни мислят за луди си е техен проблем.Лошо е ако са  близки и евентуално после ще казват"Видя ли?!Две не ти ли стигаха?".

Приказки винаги има...и то почти винаги от най-близките...но да не ви пука!Важно е какво вие искате!Успех!

Преди 8г. и аз имах нужда от подобна тема,добре ,че не му мислих ме много и сега се радвам на прекрасни вече поотраснали деца.Само за едно нещо съжалявам ,че веднага след третото не си направих ме и четвърто бебе.Сега от две години се чудим и отлагаме следващото бебе а годинките си минават.Наистина пълна къща с деца не е за всеки,определено има от всичко умножено по броя на децата,но всички които си задават въпроса ДАЛИ,значи са готови и да го направят.Повярвайте в инстинктите си...........
Разбира се понеже сме разумни същества ,винаги се питаме и за материалната страна ,даже най-вече за нея.Споделям,че точно след всяко едно от децата ми,в материално отношение нещата са се подобрявали .Това го отчитам като факт,но истината е,че децата са много мощен мотиватор за борба и успех ,за развитие .След всяко едно от тях се сплотяваше семейството все повече и повече и днес се радвам на едно прекрасно не много голямо такова.
Въпроса с помагачите за мен е чужд,никога не съм разчитала на такива,и не го разбирам това баби и дядовци да гледат деца.На гости да ,да им се радват ,да ,но основно да ги отглеждат ,не мисля ,че трябва и че това е тяхна отговорност.Сега да не си помислите ,че съм си стояла само в къщи?Напротив винаги съм била ангажирана извън дома,особено след третото дете.Даже прекалено съм ангажирана ,но това допълнително ме прави по-организирана.Големите ме деца имат разлика от по 10г. и 13г.от малката си сестричката и няма по щастлив човек от нея в това отношение.Въпреки тази разлика и тримата се разбират прекрасно и си помагат,държат един на друг,подкрепят се ,търсят се,тъгуват когато някой от тях го няма.Дълго мога да пиша за взаимоотношенията между децата ми,но няма как да изразя колко много съм щастлива когато ги виждам как общуват помежду си,това трябва да се преживее,то е безценно.Така ,че по-малко сметки и повече действия !!