За изневярата, но по-различно.

  • 5 823
  • 98
  •   1
Отговори
# 90
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 663
Признавам си-аз съм любовницата на мъжото на авторката  bowuu

Честито! Бива ли го?! Дай да внесем още малко драма.
Ооо, най-добрият. Оплаква се от жена си, винаги му пресолявала манджата.
П.П.Кажете кога ще започвате със залповете, че да знам, да залягам!

Ах, ти, мръсТница.най-добрият, значи? И с колко още съфорумски благоверни мъже съгрешаваш, че имаш база за сравнение LaughingАми че много ясно, че ще е най-добрият, то нали е мъж на съфорумка, пък те са все от лични-по-лични момци Whistling

# 91
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Едни и същи оспамват всяка тема, която им попадне. Ега ти скуката!  Tired

На мнението на Не се сърди човече съм.

# 92
  • Мнения: 600
това е единствената тема напоследък, която не успях да прочета...стана ли ясно коя е любовницата и дали съпругът е супер готин тип или я някаква евтина махленска драма?

# 93
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 930
А вие пак се оляхте с епитетите и заклеймяването...
Евала на авторката,че се бори да запази семейството си!

е, тук ме удари по болното краче  Laughing Най-мразим, когато цъфнат две-три разведени по темите и започнат явна агитация с атаки от типа: "разкарай го на момента", "не те заслужава", "ще си намериш друг"...Трябва да се дават градивни съвети. Семейството трябва да бъде приоритет номер 1. С любов и разбиране всичко се постига! Обичайте се!

Ако имах дъщеря и някой й дадеше такъв съвет, щях да го ошамаря веднага. Нищо градивно няма в него, само неосмислени клишета.

Супер! А сега да плеснем с ръце и да се прегърнем. Нищо, че живота си не сме си го намерили на улицата и не ни кефи да ни правят на маймуни.

ЗА протокола- не съм разведена. Но, ако някога ми се случи да имам желание да напиша пост като този, който открива темата - тутакси, весело и безгрижно ще премина в редиците на разведените.

По темата - прочетох поста от авторката с развитието. Дано да е така, както ги виждаш нещата в момента на написването му... Но не е добре човек да си пренебрегва интуицията. Ако сваля незанм си колко си кила от тревоги и прочее, едва ли ще е заради нещо невинно.

# 94
  • Мнения: 5 467
Не се отказвай от съпругът си!!! Naughty
И защо? Ако той си има любовница и прави жена си на куку... Защо трябва да се вкопчваме в съпрузите си, когато не ни обичат вече?

# 95
  • Мнения: 5 467
Странна логика.
Значи най-близкият ми човек ще ме мами и лъже в очите всекидневно (без значение за жени, пари или каквото и да е), а аз ще потривам доволно ръце и ще се радвам, че някъде по света имало и друг нещастен  Crazy и какво от това? Как точно това ме грее мен?

hahaha hahaha
По-добре сам, отколкото зле придружен!
Като кажат - запази си семейството!!!... иииии... ми пада шапката. Ама на всяка цена... трябва да имаш това ми ти семейство, ама щастлива ли си или ревеш всяка вечер, в съмнения и негодувание - няма значение. Важното е да имаш брак.

# 96
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 930
Странна логика.
Значи най-близкият ми човек ще ме мами и лъже в очите всекидневно (без значение за жени, пари или каквото и да е), а аз ще потривам доволно ръце и ще се радвам, че някъде по света имало и друг нещастен  Crazy и какво от това? Как точно това ме грее мен?

hahaha hahaha
По-добре сам, отколкото зле придружен!
Като кажат - запази си семейството!!!... иииии... ми пада шапката. Ама на всяка цена... трябва да имаш това ми ти семейство, ама щастлива ли си или ревеш всяка вечер, в съмнения и негодувание - няма значение. Важното е да имаш брак.

Тресе ме същото недоумение. Много бих платила на онзи, който успешно ми помогне да разбера как работи тоя тип (не)мислене.

# 97
  • Мнения: 5 467
Тресе ме същото недоумение. Много бих платила на онзи, който успешно ми помогне да разбера как работи тоя тип (не)мислене.

Нали човек се жени с надеждата, че ще има партньор, приятел и любов..., ама когато вижда, че това го няма и "партньора му" го прави на маймун или интересите им бясно се разминават - тогава няма нужда от такъв съюз.
Аз за това съм толкова крайно настроена, че едно нещо като не върви и няма любов в него, трябва да се прекрати. Ама търпя, заради децата, защото няма къде да ида, защото ще му дам още един шанс, защото ме е страх... това въобще не го разбирам. Или обичаш един човек, срещаш същото и седиш с него... или се мъчиш и си нещастна. Ама защо... ти като си нещастна и детето ти ще страда с теб, а на мъжа ти ще му бъдеш досадна с мировото си страдание...
Ако един човек не ти е приятел, не може да се живее с него. (поне аз това търся в една връзка де...)

# 98
  • Бургас
  • Мнения: 9 125
Ню , въпрос на народопсихология явно. И на насаждан с годините модел. Баби, майки, лели - когато те живеят по този начин през целия си живот, и едно младо момиче попива същото.
Другата причина е страх, че няма да могат да се справят сами, че трябва да правят промени - да си търсят работа, да се издържат сами, да обръщат живота си на 180 градуса. И този страх се маскира с "боря се за семейството си", за да имаш благовиден предлог да обясниш на хората защо позволяваш да те правят на маймуна.
Така, с ореола на мъченица, живееш години наред, а като се обърнеш - живота минал, децата пораснали, ти нямаш семейство, защото никога не си го имала. И идва един момент, когато дъщеря ти пристига със сълзи на очи, за да се оплаче от изневерите на съпруга си, а ти й казваш: "Търпи в името на семейството".

Общи условия

Активация на акаунт