Как да реагират децата, когато някой ги дразни

Ооо, защо пък да не и кажеш! Аз директно си обяснявам , че е невъзпитано да се прави така или , че този, който прави нещо си е невъзпитан.  И съм си брала срама, когато той обясни на висок глас пред възрастен, колко е невъзпитано да се направи нещо ( в случая беше да се хвърли боклук по земята, вместо в коша). То всъщност не аз трябваше да се срамувам, де, но пък и трябваше да си го повтарям наум, че да не потъна в земята. 
Не казвам,че има лоши деца, наистина не го мисля. Има палави, буйни деца, има невъзпитани деца. Понятието "лош" ми е много трудно да го обяснявам, особено докато е малък. То за мен предполага някаква даденост, нещо, което не се променя и не зависи от никого. Докато "възпитан" е въпрос на желание-от дете, от родители, от всички възрастни. Май само в моята глава са така нещата...

Моите деца уча, че ако някое дете ги дразни имат избор - или да се отдръпнат, или да се опитат да се сприятелят с другото дете. По принцип децата, които се опитват да дразнят, се нуждаят страшно много от внимание и особено много от любов (то и за възрастните това важи с пълна сила). Аз обаче сматям, че трябва да представя на децата си какви са възможните варианти, а те да си избират. Вариант удряне и отвръщане с дразнене не съществува, включително поучаването на другото дете какво е възпитано и какво не, защото ако някой реши, че моето дете е невъзпитано, няма да ми е никак приятно да започне да му обяснява своите разбирания за "възпитано" поведение.

При противоречия с другите аз се аргументирам, че в нашето семейство е така, а в другите семейства може и да не е;че хората са различни...

Аз на твоето дете нищо не бих обяснила, нито на теб. Обяснявам на моето дете, че е невъзпитано да се прави така. И детето ми обяснява на мен, какво мисли. А ако някой друг има нещо против, може да ми каже.  Пример:
  -Мамо, тази леличка си изхвърли хартията на земята, а не в коша. Не е възпитано да се прави така, нали?
  -Да, не е възпитано.
Леличката го изгледа стръвно, погледна и мен и си прибра боклука, мърморейки нещо под нос. Предполагам,че и на нея не и е станало приятно да и натрапват коментари за "възпитано" поведение, но не пожела да сподели проблема си с мен.  Аз също умрях от срам, но детето ми беше твърде малко, за да му вменявам двойни стандарти.

Разбирам те напълно и аз бих се почувствала така, но тази госпожа със сигурност вече преди да пусне нещо на земята се оглежда за деца наоколо! Мисълта ми беше, че като обяснявам възможното поведение в ситуация на дразнене, не включвам възможността децата ми да поучават другите деца - постът ми не беше коментар на написаното от теб   , като го прочетох си казах "Слава Богу, че не ми се е случвало"!

Нещо подобно може би трябва да е решението. Защото не знам как да реагирам, а те са 2 деца едно срещу друго. Не върви да се обясняваме за възпитан и невъзпитан. А и целта ми е ако тя попадне в подобна ситуация  и е сама, да има някакво подходящо поведение. А после, когато сме сами може би да си изясняваме ситуацията.

На първия ти въпрос как да обясниш това на дъщеря си - ами аз бих й казала, че детето не слушка и е сърдито и затова така говори. Според мен я учиш правилно, че нещата в детския кът са общи. Така е редно. Иначе за биенето - ами децата минават през различни периоди. След много обяснения от твоя страна, ще го надживее. Успех и не се ядосвай!

 Няма нужда да си противоречиш, играчката е обща и има право да я вземе, факт. Проблемът е в удрянето, за него трябва да направиш забележка.

             ЗАЩО да не върви обяснението "възпитан-невъзпитан".Извинявай ,но на 5 години детето много добре знае кое какво е и даже много умело се възползва от твоето желание "хем играчките да са общи,хем твоето дете да играе с тях,хем другите да не му правят забележки".Правилно са ти писали по горе ,че в определена ситуация твоето дете се явява дразнител за другото.Аз работя с деца и дори на 3 годишните казвам "не е хубаво да се дърпа играчката","виж колко грозно е когато някой бие друг" и те уверявам,че децата много добре ме разбират.Отношението на децата се формира още от яслена възраст с първия допир с външни хора и конфликтни ситуации.Внучката ми беше на 2 г и 1 м когато свалихме памперса и още на третия ден след като пишкаше в тоалетната тя казваше"аз съм добро момиче и не пишкам в гащите".Разбира се,ако аз не и повторех ,че е добро дете,тя упорито ме хващаше за брадичката /нали я държа на тоалетната да не падне от малката дъска/ и повтаряше "нали съм добро момиче".Смяташ ли,че не знае кое е добро и кое лошо? Ами за нея практически "доброто" е да пишка в тоалетната,а "лошото" в гащичките.По същия начин е и с боя - "доброто" е да не се бие,"лошото" да се бие.Същото е и с "възпитан и невъзпитан".Детето постепенно си изгражда ценностната система и ако това се прави от рано по-късно средта,в която попада трудно ще го манипулира и трудно ще попадне в неподходяща компания.Ако обаче детето усети колебанието на майката и негласната и защита в конфликтна ситуация много добре успява да изманипулира възрастните и когато те се усетят обикновено е късно.Ще ви дам и пример - гледам внуците си 4 на брой на различна възраст от почти 7 години до 2 и половина.Децата играят спокойно и не се карат,редят си там строежите или с каквото се занимават,а аз си дремя пред компа.Влиза голямата ми дъщеря и най-малкия ми внук /сина и/ писва и се тръшва на земята точно след 5 секунди от влизането и.Иска точно играчката на братовчедка си.Защо го прави?Ами защото знае,че майка му казва "ти си по-голяма,дай му на него,че е по-малък"  Разликата между двамата е 5 месеца.Е,как хлапенцето разбра,че мама е зад гърба му и може да се тръшка и пищи след като мислиш,че не разбира?Той в момента е на 2 г 5 м.Много добре знае,че тя ще го защити и че при мен този номер няма да мине.Знаят си малките дяволчета мнооооого добре къде ,какво и как минава.

Учила съм ги да не посягат първи,но ударят ли ги да се защитават.Имахме случай на тормоз от по-голямо дете и само така се реши проблема.

Ами какъв е проблемът просто да застанеш до тях и да й кажеш нещо от сорта на това: "Спокойно си играй с играчките, другото дете не може да ти казва какво да пипаш и какво не." И ако другото продължи да вика, просто с по-хладен глас му обясняваш, че това са общи играчки. Рчдко ще попаднеш на някой ужасен темерут, обикновено това помага.

Kozlio това което предлагаш е добро решение.Но след някоя и друга година тези деца ще тръгнат на училище,там едва ли по всяко време ще има някой до тях,така че децата трябва да се научат малко или много да разчитат сами на себе си в конфликтни ситуации.

Макар, че в детския клуб играчките са общи, все пак някои деца предпочитат да си играят сами. Не намирам нищо лошо когато някое дете не желае да сподели играта с други. Ако детето мисли, че ще "загуби правото" върху играчката с отиването до тоалетна вероятно ще откаже да ходи (поне моето). Изключително невъзпитана проява е някой да остави играчка за секунда и друго дете да се втурне да я вземе.

Говоря на сина ми, че ако някой го дразни трябва да каже ясно "не" и да се отдалечи от досадника.

Реално мен не ме интересува, че другото дете предпочита да е само, като предпочита - да си играе у тях, само. Обикновено в детските клубове има по една кухня и моят син, нищо, че е момче точно на нея си играе най-много. И какво сега - някое дете предпочита да е само на кухнята (пързалката, в джунглата на топките) и аз да му казвам на моето да отстъпи, че защо да го правя?!?!? Играчките са на всички в клуба, всички деца имат право да играят. Уча го да изчаква на пързалката, да се нарежда да чака, да не се блъска, но когато дадена играчка е свободна - има право да играе с нея, това за малките играчки, а за големите играчки - джунгли, пързалки, кухни - се споделят.

 Споделят се, но не с бой.