Това ми е въпросът. Мислите ли си за вашите майки, докато си отглеждате децата? Изникват ли образи, когато сте били дете и как мама е подходила? Положително, отрицателно? Намирате ли грешките на мама или пък страхотните и попадения, а и своите, с децата? Докато общувате с малкия човек, улавяте ли се, че чувате гласа на мама, казващ обратното, или пък същото? Това е миролюбива тема, не искам да чувам за нещастно детство и лоши майки, по-скоро искам да чуя за разликата между вас и обичната ви майка....И моля, не вкарвайте бабите - т.е. бившите майки - всички знаем, че мама не е равно на баба към момента. 
Позволено е да обичате майка си и пак да сте против мнението и в тази тема, всичко е позволено, въпросът е до колко мама е във вас. Ако си мислите, че има нещо за криене, не пишете, искам само искрени отговори, които знам, че е трудно да получа, така или иначе. 
Едит: Може и за татковци да си говорим.
Позволено е да обичате майка си и пак да сте против мнението и в тази тема, всичко е позволено, въпросът е до колко мама е във вас. Ако си мислите, че има нещо за криене, не пишете, искам само искрени отговори, които знам, че е трудно да получа, така или иначе. Едит: Може и за татковци да си говорим.
