Мислите ли си за вашите майки?

Белинда, същото си мисля и аз.  Преговорите са ми ежедневие, а нямам и един спомен да съм опонирала за нещо си на майка ми.

...или пък: "Дано като имаш дете, и то така да прави!"  

Всъщност, старая се да съм различна, но Labrador e прав. Понякога го правим подсъзнателно.

Преди да имам дете,си мислех че искам да се грижа и възпитавам детето си точно като нея,но сега вече не е съвсем така.Не съм съгласна с всичко ,което тя казва и върши,при все че е детска учителка и ме боли ,че се опитва да ми се налага,не уважава правото ми аз да решавам кое е правилно и кое не за детето ми.

Боже, имам абсолютно същият проблем и точно тези въпроси си задавам.
За съжаление не мога да намеря нито отговор, нито подход, който да даде разултати.
Иначе, и аз се чувствам изморена от разправиите и уговарянето за всяко едно нещо...

Мисля си, когато се улавям как я повтарям в дадена ситуация  . Опитвам се да използвам това от нейните методи на възпитание, което съм харесвала като дете и което като вече пораснал човек смятам, че е било с най-добър резултат. Няма как, обаче, да не копирам и негативите - наистина всичко е подсъзнателно запечатано.

Непрекъснато.
Много ми е тъжно, че вече я няма...
И просто не мога да повярвам как е успявала да бъда такава добра майка.
На мен ми е трудничко...
Моля се да успея да постигна тази близост с дъщеря ми, която аз имах с моята мама.
Спирам, че ще се разрева.

Случвало ми се е и все още ми се случва в някои ситуации с дъщеря ми да й казвам " Ами аз когато бях колкото теб моята майка ......." Има много неща от онова време, които си спомням и искам да приложа във възпитанието на децата си. Понякога се получава понякога е различно.

  Тя хипнотизира децата. Не знам как го прави, но мигом превръща диванетата в кротки агънца, без да й мигне окото. Аз за съжаление мога точно обратното. Често мисля за нея.
  Белинда и Улия и при нас е същото.
  Ред

Мисля си да. И колкото повече го правя, толкова повече се моля да не заприличам на нея и да не правя същите грешки като нейните във възпитанието и отглеждането на децата си.

Често съм чувала гласа й в трудна ситуация с децата ми. Всъщност много, да не кажа всички методи на възпитание без да искам съм прилагала и аз. Разликата е, че давах по-голяма свобода на децата си. Но това, на което й се възхищавах е, че умееше да влезе "под кожата" на всяко дете, а не само на мен, да намери точните думи и действия, да запали въображението му и да постигне то да пожелае същото, за което го моли и тя.
 Като бях дете всички ми завиждаха за майка ми, като тийнейджър приятелките ми споделяха с нея вместо със своите..Толкова се надявам да съм успяла със същото. 

Странно, майка ми- такава, каквато я виждам днес, е доста различна от спомените, които имам за нея от детството. Не й е било лесно- родила ме е млада, на 21 г., разликата с брат ми е 1 г. и 7 м. Трябвало е да се грижи за нас сама, в чужд град, работата на баща ми беше свързана с чести отсъствия. Резултатът- една изнервена и доста строга майка. Според мен твърде много усилия полагаше за това да е чисто, да сме изпрани и изгладени, да е сготвено, а почти не й оставаше време да общува с нас- да ни прочете приказка, да ни разкаже нещо, да играем заедно. Иска ми се да избегна тези нейни грешки, да общувам повече с дъщеря си, да се забавляваме заедно, да си споделяме. За едно дете най-важно е времето, прекарано с мама, а не това у дома да е идеално чисто. Друго- в стремежа си да ме предпази от нещо, тя доста сурово осъждаше проявите на женственост у мен, желанието за кокетство, критикуваше ме. Аз бих поощрила желанието на дъщеря си да се чувства красива, бих й показала как да се грижи за себе си, бих съдействала за изграждането на самочувствието й. Скоро майка ми ми беше на гости и й припомних един неин израз, който ненавиждах в детството си. Тя първоначално отрече да го е споменавала, беше забравила, а някога тези нейни думички много ме нараняваха. Не се сърдя на майка си, осъзнавам, че е правила това, което е мислила за правилно. Понякога с учудване се питам как е съумявала да се справи с две хлапета съвсем сама, без да ни удря, само със силата на авторитета си. В същото време бих искала да имам различна връзка с дъщеря си- много да се смеем заедно, да разговаряме, да се интересувам от това какво на нея й е интересно, какво мисли за важно, да се съобразявам с мнението й, да се гушкаме повече. Сещам се и за друг любим изразна майка ми: "Ще направиш  .../ще спиш, ще ядеш и т.н./ и хоро ще играеш!" Иска ми се да запомня, че не бива да подценявам силата на думите. Една дума, един израз, може да остави горчивина за дълго време. Интересното е, че с годините майка ми много е "омекнала" и днес е съгласна с моите идеи за възпитание. Кой знае какво ще казва за мен дъщеря ми след време...

С майка ми сме приятелки, както тя ме критикува, а повярвай те ми въобще не си спестява критиката за какво то и да е, така и аз мога да я критикувам открито. С нея сме по - скоро приятелки, за това и нямам проблеми как гледа детето сега. Не винаги е съгласна как възпитавам малкия, но се опитва да приеме моята позиция. Наследила съм от нея да дарявам любов на хората около мен, стига да не ме наранят дълбоко и съм и благодарна за това, макар че в днешно време е по-важно да си лицемерен и егоист.

 Това е голата истина
Аз бях вироглава, самостоятелна, вечно противопоставяща.
Моите деца не са били такива, но седнах на пода от изумление, когато се усетих веднъж, че отправям същата забележка, със същият тон и интонация, дори същите жестове и поза, които на времето мен ме изкарваха извън равновесие от яд
И това , което тогава ми се е виждало безумно, сега беше абсолютно правилно от позицията ми на родител.
Седнах на пода и осъзнах, че "съзнателно и подсъзнателно възпроизвеждаме почти същия възпитателен процес ..."
А това, че обектът е друг и вероятно резултатът няма да е същият е друг въпрос
Истината е , че аз бях се превърнала в мама
/в моя случай повтарях позата и умнотиите на баща ми/  

Моите думи и усещания! Успокоявам се с това, че майка ми е невероятна в отношението си към едни вече пораснали деца. Когато стигнах "тийн" годините тя се оказа страхотна, но с малки деца и до сега трудно общува. И аз съм така, въпреки, че всеки ден се боря със себе си. А децата ми, милите, са далеч от пубертета...

Изобщо не се сещам за майка си, докато си отглеждам детето  Ама хич даже! Единственото, което ми се иска е да съм доколкото ми е възможно по-либерална спрямо детето си, така както майка ми беше към мен. Не знам дали ще успея обаче 
П.П. Отгледана съм от баба и дядо. Майка ми работеше в друг град и като си идваше максимално ми угаждаше, глезеше и купуваше всичко, което поискам. Заживяхме заедно, когато бях на 11 год. и си хвана беля на главата с мен