И аз ежедневно се старая да докажа обратното,но не очаквах че толкова ще ми тежи.
Кое ти тежи? Усилията ли?
На мен не ми коства усилия, идва ми отвътре. Просто сме крайно различни с майка ми.
- Публикувана: 10 септ. 2009, 06:23 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2009, 18:01 ч.
Мислите ли си за вашите майки?
Кое ти тежи? Усилията ли?
На мен не ми коства усилия, идва ми отвътре. Просто сме крайно различни с майка ми.
Моята майка размахваше пръст "Ще видиш ти, ще станеш майка....!
Спомените. Да връщам лентата назад. Тежи ми да мисля, че може да е било различно.
Не може. Всеки прави най-доброто, на което е способен. Толкова са можели.
За спомените помага психотерапия.
Изобщо мисля, че за да сме най-добрите майки на децата си, трябва да сме в хармония със себе си и терапията никога не е излишна.
Моята майка размахваше пръст "Ще видиш ти, ще станеш майка....!
Сега когато сме с майка тя ми казва че направо ми се чуди как се оправям сама с дивчовците .......Не съм черпила от нея идеите, стила, начина на гледане на деца, е, неминуемо е част от нея, предвид, че тя мен е отгледала, възпитала-да премине и нататък, но като цяло не-нито се сещам, нито сравнявам, нито използвам нейни методи.Имам си свой начин.
Разбира се.
Аз имам майка, безкрайно всеотдайна и оставила толкова грижа и любов в мен, че няма начин да не живее в мен нейния образ, думите и, гласът и моментите, в които съм била жестока по детски и с присъщия на децата егоизъм да съм я огорчавала в моменти на гняв.
И понеже съм имала най-прекрасната, любяща, грижовна и всеотдайна майка, няма шанс да не повтарям по някакъв начин това към моето дете.
И не по отношение на дребно битовите средства и начини, аз дори не помня всички, а като цяло.
Разбира се и на мен ми е казвала понякога, кога с усмивка, кога не, че има неща, които няма да разбера съвсем, докато не стана майка.
Сега я виждам понякога, разбира се заедно с баща ми, но той естесвено е малко по-въздържан, с едни сълзи в очите, да ме наблюдава някак.. особено.
И знам, че съм прескочила страховете и, върнала съм и по мои си начин грижата и обичта, заедно със всички основания да се гордее с мен.
Аз имам майка, безкрайно всеотдайна и оставила толкова грижа и любов в мен, че няма начин да не живее в мен нейния образ, думите и, гласът и моментите, в които съм била жестока по детски и с присъщия на децата егоизъм да съм я огорчавала в моменти на гняв.
И понеже съм имала най-прекрасната, любяща, грижовна и всеотдайна майка, няма шанс да не повтарям по някакъв начин това към моето дете.
И не по отношение на дребно битовите средства и начини, аз дори не помня всички, а като цяло.
Разбира се и на мен ми е казвала понякога, кога с усмивка, кога не, че има неща, които няма да разбера съвсем, докато не стана майка.
Сега я виждам понякога, разбира се заедно с баща ми, но той естесвено е малко по-въздържан, с едни сълзи в очите, да ме наблюдава някак.. особено.
И знам, че съм прескочила страховете и, върнала съм и по мои си начин грижата и обичта, заедно със всички основания да се гордее с мен.