Публикувана: 10 септ. 2009, 06:23 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 18:01 ч.

Мислите ли си за вашите майки?

4 152
67
1

# 45 11 септ. 2009, 03:02 ч.

Мнения: 2 257

Направили сте темата разкошна, за което ви благодаря! Приятно ми беше да чета отговорите ви.
Съжалявам, че някои от вас са се разстроили, докато са писали. Sad

Темата беше в "Нашите деца", защото сметнах, че има връзка с децата, но здраве да е.

# 46 11 септ. 2009, 07:34 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Съзнателно не се замислям за майка ми, докато общувам с децата си, но то си е там - в подсъзнанието и формира малко или много поведението ми. Стремя се да не допускам нейните грешки. Тежи ми, че нямам нейната подкрепа, че не мога да се съветвам с нея, но това е положението.

# 47 11 септ. 2009, 10:53 ч.

Мнения: 940

Често си мисля за моята мама, за нежността и любовта с които ме е отгледала, старая се да съм добър родител като нея bouquet

# 48 11 септ. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 1 507

Да, и нямам друг избор - в момента живеем при нея. Тези ежедневни контакти ми помагат да си спомням, да сравнявам, да анализирам, да мисля преди да кажа нещо и направя забележка. Не казвам, че е много лесно - в една къща съм дъщерята и майката едновременно, търпя критики и поощрявам...
Майка ми е силен, невероятно борбен човек. И като всеки такъв, понякога е твърде, твърде властна. Твърдеше, че иска да сме приятелки, но рядко мога да седна до нея такава, каквато се усещам в сърцето си - да съм емоционално гола и напълно естествена. Чувствам се така, все едно непрекъснато покривам очаквания, доказвам се, демонстрирам, че мога да се справя с това или онова. Мразя моментите, в които се налага да обяснявам свои постъпки, които считам за правилни; но едновременно с това знам, че никой, никога няма да ми окаже толкова подкрепа!
Искам дъщеря ми да ми вярва по същия начин, по който яз вярвах на майка ми, но да не се страхува от реакцията ми (защото аз го правех). Искам да знае, че я обичам каквато е и ми е сто пъти по-важно и приятно да излезем на разходка заедно от това да поддържаме къщата в безупречен ред Tired

# 49 11 септ. 2009, 12:11 ч.

Мнения: 3 047

Майка е строга и властна,на моменти проявява диктаторски наклонности.Възпитаваше ни със забрани,неподлежащи на коментари и обсъждане.Смразявах се само от интонацията на гласа й,не значеше не и никакви пазарлъци не бяха в състояние да я накарат да промени решението си.Искаше да споделям с нея и да бъдем приятелки,но нямаше как да стане.Лъжех я почти за всичко.Как можех да кажа истината като знаех каква буря ще се настъпи?!?Не съм искала съзнателно да приличам на нея когато възпитавам собствени деца.Това,което съм наследила от нейното поведение е,че изпадам в дива ярост и бяс когато някое от децата ми противоречи.Защото подсъзнателно помня как аз реагирах с подчинение и подвиване на опашка на мамините заповеди.Опитвам се да променя това,да ги науча да не се страхуват от мен,да ми вярват и да знаят,че винаги ще ги подкрепям.

# 50 14 септ. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 283

майка ми почина като бях на 15 и оттогава гледам минимално да мисля за нея. Но може би несъзнателно използвам нейните възпитателни средства - не е ли неизбежно... не знам. Не мога да преценя.

# 51 14 септ. 2009, 11:58 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Мария♥ в чт, 10 сеп 2009, 08:57

Мислила съм и на моменти се усещам, че съм същата като нея.Направо кръвта ми се смразява.Като дете казвах, че аз никога няма да тормозя децата си както тя мен (с вечерен час, определени джобни, домашни задължения ).Ама като се гледам май съм прихванала доста

Все едно аз съм го написала. Много се дразнех на майка ми като бях малка ...А тя казваше: "Дъще пожелавам ти да имаш здраво и хубаво дете с твоя характер ! " А аз се смеех и казвах , че няма да съм като нея ...Да ама не .... Същата съм , че и по-зле даже ! #Crazy

Веднъж тя присъства на сцена ( възпитателна ) .... Стоеше от страни и тънко се усмихна след като приключих тирадата и измислих наказанието .... а тя допълни - "Дори използваш мои думи ! Само дето детето ти има твоя характер умножен по 10 ! " Shocked

Явно съм като нея , с тази разлика , че проявавам повече търпение от нея!

# 52 14 септ. 2009, 12:50 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 665

Мисля си за нея ежедневно и подхождам като нея почти.Тя за мен беше и е най-добрата майка.Чуваме се всеки ден по телефона, разчитам на нея на 100%.Когато гледа малката, винаги се консултира с мен как да подходи в случай на проблем, изобщо-незаменима ми е, да е жива и здрава :love:400-те километра, които ни делят, не са пречка да поддържаме живи отношенията си и обичта си.

# 53 14 септ. 2009, 20:26 ч.

Мнения: 1 428

Често се поставям н анейно място и сега много добре рабирам подходите и към мен.Бях буйно дете и непокорна тинейджърка и често са ме мъмрили, е сега разбирам колко прави са били.
Но има неща като твърдия контрол на баща ми , които няма да ги прилагам върху дъщеря си./надявам се/

# 54 14 септ. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 388

Майка ми почина много млада, бях на 14. Често повтарям думите й " научете се да правите това или онова, няма вечно да съм край вас!" Като че ли знаеше, че мнооооого дълго време ще сме без нея. Или просто е имала предвид, че ще със сестра ми ще се омъжим... Wink

Имаше си и други лафове, смешни, които и до днес ги пускам на сина ми.
Иначе беше много стегната, разбирате - от онова поколение, абе ковеше ме доста. Гледам това, което ме е притеснявало като тийнейджър да му го спестя на сина ми. Не бяхме много близки, а сега ми е кофти от това. Ето ви пример - винаги съм я наричала "майко", ужас - това е титла, а не обръщение. "Мамо" беше прекалено глезено обръщение за нашето семейство, затова сега толкова ми гали ухото като го чувам.

# 55 18 септ. 2009, 22:50 ч.

Мнения: 946

Да мисля,таман я изхвърля от мислите си и тя дрънчи по телефона и е хукнала към нас да ме види Rolling Eyes

Когато е в чужбина обаче си я мисля якатакато не я чуя 2-3 дни и изпадам в истерия.Знам ли може някои гръг да ми я открадне Simple Smile

# 56 19 септ. 2009, 13:24 ч.

Мнения: 1 266

С една приятелка си говорихме, че каквото и да си мислиш, преди да станеш родител, в момента, в който започнеш да възпитаваш детето, веднага започваш да си кореспондираш със собствените си родители - независимо дали в положителен или отрицателен аспект. Не може да се избяга от това и е абсолютно нормално - цялата история на психотерапията го доказва.

Непрекъснато чувам гласа й как ме назидава, не така, не иначе. Да не говорим, че живеем доста наблизо, че и наяве имам възможност да й се "радвам".
Има много неща, които се старая да избягвам, други са добри, но бих ги прилагала в модифициран вариант - по-мек, по-търпелив, по-нежен...
И аз, като други, лъжех почти за всичко, че и още го правя. Просто за да си спестя неодобрението и критиките, или обсъжданията. Не мога и да си говоря с нея спокойно, да й обясня защо мисля едно или друго, защото се блъскам все едно в стената. Тя за всичко си има мнение и виждане и смята, че трябва да е така и само така, не търпи възражение, не показва готовност да разбере и може би да си промени мнението, все едно ще я детронира някой.

Всъщност дълбоко в себе си виждам, че и тя се измъчва от това и не е щастлива, че нямаме комуникация, но в крайна сметка, аз не мога да я променя. Мъчно ми е, но нищо не мога да направя. Или поне не виждам какво...

Най-много се ужасявам, когато мъжът ми каже: "Държиш се като майка си". Лелеее #Crazy

А той го знае, и го повтаря нарочно Joy

# 57 19 септ. 2009, 17:34 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: Labrador в чт, 10 сеп 2009, 09:05

съзнателно и подсъзнателно възпроизвеждаме почти същия възпитателен процес ...

Боря се всеки един ден да докажа обратното .

# 58 20 септ. 2009, 00:01 ч.

Мнения: 698

Майка ми беше прекрасна майка. Нито веднъж не изпусна нещата от контрол, но едновременно с това ми даваше цялата свобода, от която имах нужда. Нито веднъж не ми даде антибиотик, но ме оставяше да играя боса и да ям плодове от дърветата, без да ги мия. Не ме мачкаше и целуваше постоянно, но ако бях сигурна в нещо на света, беше, че ме обича и че винаги ще ме защити, ако имам нужда.
Бих искала да съм толкова прекрасна майка. Мисля си за нея всеки ден, когато греша най-вече...