Здравейте момичета. Четях тази тема преди време, когато милата ми сестричка загуби второто си детенце. Търсейки утеха за нея плачех заедно с вас. Сега и аз съм част от нея. Чакахме нашата рожбичка 10 години и след първи опит инвитро Бог ни я прати. Всичко беше наред и всички бяхме безумно щастливи, когато в 28 г.с. установиха, че детето ми е с хидроцефалия - заболяване, което от години се лекува успешно. Препоръчаха прекъсване на бремеността по медицински причини, защото при нас билив много тежка форма и прогозите никак не били оптимистични. Отказах категорично, нито за миг нито аз нито татко й сме се поколебали - казахме си че я искаме и обичаме такава, каквато е и ако е болничка ще си я лекуваме. Нещата не се развиха така, както ги искахме. Друга била божията воля. Детенцето ни не е било за този жесток свят. Бог спести мъките й и на 12.09.2009 г. сърчицето на моето бебче спря да тупти завинаги в утробата ми. Тя отиде в един по добър свят-там където няма болка и няма страдание и няма лоши хора които да я сочат с пръст и да я наричат с грозни имена. Сега тя е там някъде и е щастлива. Домът ни остана празен, но тя ще е с нас завинаги. И някой ден ще сме пак заедно.
Някой ден ще разкажа историята си. Искам хората да знаят как в една болница в най - добрия за живеене град в България гледат на болните ни дечица хора, призвани да се грижат за тях.
Някой ден. Не сега. Сега все още много боли.
Дано твоето малко детенце сега е на по-добро място, където е безкрайно щастливо. За вас остава любовта и мъката...
