И когато бай Ганьо стъпи на обетованата земя

A при нас путкимиес значи водопроводчик,путки е водопровод съответно,
путка е арест.
Матка пък на фински означава пътуване,пътешествие...

Страхотна тема!   
Куриози да искате 
И баня съм наводнявала поради липса на сифон, и от въртяща се седалка на тоалетна съм се стряскала, и автобуси съм изпускала, защото съм забравила да махна. Да не говорим, че вече влизайки в обществена тоалетна, първо гледам откъде се пуска водата 

Един от първите сблъсъци с френската администрация - трябва да си вадя студентска здравна карта. Отивам на посочения адрес, влизам в чакалнята, гледам гишета, чакащи младежи и такива, седнали пред гишетата. Виждам свободна "леличка" и се запътвам с бодра крачка към стола пред нея. Следват моментални гневни погледи. Откъде да знае Роца, че на повечето места, свързани с чакане, като влезеш си вземаш билетче от една машинка и чакаш на светлинното табло над гишето да излезе твоят номер. Бях тръгнала да предреждам поне 40 човека 

Тръгва Роца за Версай. След няколко месеца в Париж вече съм претръпнала откъм метрото и без страх минавам през въртящите се врати. Но, колегите любезно са ме предупредили да внимавам с електричките, които отиват в предградията, защото изпуснеш ли си спирката, може да се озовеш на километри от точката, към която си тръгнала. Да не говорим, че повечето имат разклонения. Та тръгвам за Версай, първо с метрото, после ще вземам влака. По пътя аху-иху, сладки приказки с един съсед, решава той да ме изпрати до влака  . Оставя ме на перона, аз обаче нали съм печена парижанка, проверявам дали в посоката на влака фигурира шато-то на Луи ХІV. За мой ужас, обявеният влак е в коренно различна посока. Слизам до гишето за билети, питам дали влакът за Версай е на еди кой си перон. Да, мадмоазел, идва след 3 минути. Качвам се на влака и той.... тръгва обратно към Париж... Откъде да знам, че съм на едно от разклоненията, което минава през Париж на път към югоизточните предградия и че трябва на една от гарите в Париж да сменя влака с друг, отиващ до Версай. 

Езикови каламбури имам доста, последният отпреди няколко седмици (ама за това е виновен колегата, който е с мръсно подсъзнание  ). Преглеждам данни на пациенти и в някои случаи информацията е толкова объркана и с толкова поправки, че нищо не се разбира. В такива случаи обикновено без свян казвам, че "този пациент е с gros bordel (голям бардак) (по подразбиране в досието)". Но нали като майка трябва да давам светъл пример на поколението, гледам да се ограничавам в използването на пиперливи изрази в ежедневието. Затова решавам да заменя думата "бардак" с "базар" (неразбория, един вид). Колегата започва да се превива от смях. Оказа се, "gros bazar", употребено за мъж има маааалко по-различен смисъл. Изкарала съм пациента .... хм .... прекалено надарен в южно от кръста 

И последно, но за свекърите ми - и те първата вечер съглеждайки одеялата с чаршафи "плик" се бяха почудили как точно се спи "по български", та дискретно привикаха мъжа ми (действието се развива 3 дни преди сватбата) да им обясни  .

 Ей наистина се посмях от сърце. И на темата попаднах съвсем случайно.  Сещам се за една позната, преживяла куриозна ситуация. Та, действието се развива в Бг. Дошли им на гости приятели на мъжа ѝ от Кипър. Мъжете решили да отидат на лов за два дни и да оставят жените си у тях да си прекарат по  женски! Да ама те не могат да комуникират, защото не знаят чужд език, всяка само родния си. Дошло обяд. Домакинята решила да предложи на гостенката да седнат да ядат. Питала я дали иска да яде на бъл-ки + малко ръкомахания и гладната гостенка ѝ  казала НЕ  на гръцки ( т.е. да на бг). Домакинята свила рамене и седнала пред телевизора. Като не е гладна  гостенката, не е учтиво тя да седне да яде. Следобед, пак се опитала да предложи кафе, кекс, там за щастие не питала направо поднесла. За вечеря - същата история като обяда! "Брей, тая кипърка каква диета спазва?! . На другия ден закуската била пак "искаш ли - НЕ", казала другата. Ми  добре!! Отишла мойта позната да ѝ оправи леглото, да проветри стаята, да не се показва мърла... Гледа - в леглото на жената трохи! "абе тая само се прави че слабее, а нощем набива хляб!" Междувременно, гостенката от терасата не е мръднала и погледа ѝ само към планината. Сигурно чака кога ще си дойде мъжа ѝ че да се оправят нещата, иначе е обречена на глад! Тогава мобифоните бяха лукс  и те си нямаха. Два или три дни са липсвали мъжете, не си спомням, но какъв смях се смяхме няма да забравя. Куриоз за нас, но за кипърката едва ли!
Имам и една приятелка, дето ходеше до  едно като фаст фууд и си поръча вместо една порция пиле - един вестник пиле... Думите са сходни, но тя повече не стъпа там. И аз съм бъркала вместо да кажа че съм назначена, казвала съм че съм обидена - размяната на местата на две еднакви букви, объркваше цялата работа

Mоят куm (фр) редовно като си поръчваШе ракия с айрян, mу я носеха с Ариана (бира)

 

Ех, че сладка темичка...Да се запиша и аз! През 2006-та ходихме с мъжа ми до Мексико, на Карибско моренце. 1 ден преди връщането обаче ни съобщават, че трябвало да платим някаква таксичка на летището в Канкун.  И питаме ние колко е тя - 50 евро на човек!  Ние с мъжа ми се втрещихме, имахме само 75 евро! И изпаднахме в едно странно настроение на безпомощност и обреченост. В крайна сметка едни гърци ни помогнаха и после им върнахме парите с Уестърн Юнион, но интересно беше и в Мадрид - имахме 1 нощувка преди полета за България. И пристигаме ние в хотела (само да отбележа, че нощувката и пътят бяха предварително платени, без храната. А ние имаме няколко кирливи еврота в джобчето. На летището още ни налегна вълчи глад и си взехме едно сандвиче за 4 евро - най-вкусният сандвич в живота ми! Дали, защото парите бяха попривършили ми се е видял толкова вкусен, не знам...
Обаче имаме 24 часа до полета за София и решаваме, че трябва да се разходим. Издебнахме безплатното автобусче от хотела до центъра и го хванахме. Обаче наближи обедно време и глад, глад....Фокусираме един супермаркет и влизаме вътре да довършим центовете. Взехме си една консерва боб (ама гледахме да се отваря с ръце, че нямаме отварачка) и пластмасови лъжици. И си седнахме като пичове на центъра в Мадрид, отворихме си бобеца и мляс-мляс-мляс.  Като си помисля да отидеш до Карибите на почивка и после да ядеш боб от консерва на такова място, 'щото е по-евтинко.... АКо някой ни беше казал по-рано за тая такса в Канкун, щяхме да си предвидим тоя разход, нямахме кредитни карти, нищо....то пък и ние къде сме тръгнали, ама карай...Сега ми е смешно, но бая се бяхме попритеснили тогава...

  И мене ме изненадаха така, но не в Канкун, а в Мексико сити!! Била някаква такса за туризма   На влизане, когато попълнихте декларациите, не ви ли удържаха пак така? На нас и на влизане, и на излизане   Проверяваха ни талончетата за разплащане на гишетата за паспортите и не пускаха хората, които не бяха платили... Ужас!!! Това в пътеводителя не го пише

Много сладка тема . Реших и аз да изтипосам брата на една моя приятелка. Отива той в Америка и трябва да си направи там някаква застраховка и си записва час при очен лекар. А на английски eyes е очи, а ass e задник. И отива той на преглед, доктора го пита - Добър ден, за какво сте дошли ? и момчето вместо да каже за преглед на очите се изцепило - Дойдох да ми прегледате г.за ! Лекарят се позахилил, но продължил - Ама вие сигурен ли сте ?, пък нашенецът - Е, как да не съм сигурен, нали имам записан час ! После като ни го разправя вика - Сигурно нямаше инструменти за такъв преглед и затова ми се размина.
Друг случай - пак това момче го разправя. Негов приятел печели зелена карта за Америка и отива на събеседване в американското посолство. Почват да го разпитват и се установява, че баща му има обор и гледа животни. Питат го какви животни има в обора и човекът вместо да каже, че има кон, казал, че има курва в обора. Хората почнали да се подхилкват и пак го питат - Ама, вие наистина ли имате курва в обора ? и той отговорил - Бе как да не съм сигурен, нали аз и нося да яде всеки ден ! После голям смях паднал.

Хаха, с произношението наистина стават много изцепки!
Майка ми е програмист и веднъж дошли едни американци на обмен в службата й (в България обаче, направо в родното място на бай Ганьо) и тя с "прекрасния" си английски седнала да показва върху какво работи и накря все приключвала демонстрацията със "Save As..." (за да запази файла), което тя обаче упорито произнасяла "Save Ass" Американците няколко пъти я поправили, но тя така и не успяла да схване къде е тънката разлика в произношението, та онези в крайна сметка имали още много поводи да се подхилват до края на деня.

А тук във форума бях чела едно момиче в Англия, която отишла на фризьор и искала да й издухат косата със сешоар и казала на фризьорката, че иска да й направи "blowjob".

  Ех, тези произношения...


Мне, ние не сме плащали на влизане такса и никой не ни предупреди, бяхме с организирана екскурзия, имахме си една мексиканка в хотела, дето ни разясняваше всичко, обаче това ни го спести.  Вероятно, за да похарчим повече по забавления...И като ни го изръси предпоследния ден...мале-мале Почнахме да смятаме колко часа е в България нашите да ни превеждат пари, пък то голяма часова разлика, а най-близкото бюро на Уестърн Юниън в един град на 20 и няколко км. Трябва да хващаме някакъв странен междуградски автобус...А мъжът ми вика "Виж, визата ни след 2 дни изтича. Ако не се приберем (поради липса на пари), те ще ни депортират безплатно!"  И понеже лесно си направихме сметка, че в Мадрид ще караме повече на фотосинтеза, пъхнахме в чантите по 1 банан и едни малки зърнени закуски в кутийки (колкото за 1 порция) от богатата трапеза. Срам не срам, нещо трябваше да се яде... Обаче от голямото налягане при излитане и кацане, бананите бяха станали на бананова каша. 

Много неприятно!!! Много ме е било страх, като съм  в непозната страна, да остана без пари! Това е причината да си изкарам кредитна карта...

Когато дойдох в Холандия и още не знаех езика добре бях поканила свекитата на гости.Тъкмо бях почнала да уча холандски и реших да ги шашна какво съм научила.
Слагам приборите  масата и вместо да им кажа "заповядайте на масата" им казах "Заповядайте върху масата" .Спогледаха се,засмяха се, ама понеже бяха свикнали с мойте изцепки,само ме поправиха.

Когато за пръв път отидох в Испания  се чудех аджеба защо фамилиите им нямат окончание като на български. Често ми се случваше първите две години да бъркам имената и фамилиите.
Влизам един път в един магазин за плодове и зеленчуци и продавачката ме попита какво искам а аз и казах Quiero un kilo perras(Искам един килограм кучки  вместо Quiero un kilo peras(Исакм един килограм круши).

Да ти кажа и картата не винаги помага...Баш докато живеех в Канкун стана някакво объркване и една петъчна вечер картата ми се оказа блокирана. Изкарах уикенда с три ябълки  , но пуста гордост не ми позволи да искам назаем пари от приятели. в понеделник рано заранта влетях в банката обезумяла от глад и проговорих испански от ужас (иначе основно карах на разбиране и говорене на английски). Оправиха се нещата, но гладът ме държа няколко дни..изядох всичката храна, до която успях да се докопам 

  Аз се смея, но нали знаеш: "На чужд гръб и сто тояги са малко!"