И когато бай Ганьо стъпи на обетованата земя

  И на мен това ми се случи първия път, и си помислих, че не съм от най-дребните, че да не ме е видял , и чак после разбрах, че трябвало да махнеш. А за пешеходните пътеки, и тук има такива шофьори, които не спират, та все още първо подавам леко крак и поглеждам дали имат намерение да спрат. Обикновено спират  .

Вес, като спомена пешеходните пътеки, няма да забравя първия път, когато смело излязох сама на разходка из селцето, където живея. Стигам до първата пешеходна пътека и по стар български обичай чакам да мине колата. Да, ама тя мен чака аз да мина. Така се гледахме и чакахме 2-3 минути, докато аз най-накрая зацепих, че човекът си спазва правилника и аз съм с предимство. 
След толкова години вече тук, почнах да се възмущавам на някой, който не благоволява да спре.

Сега се сетих още една случка. Пак във Виена, пак далечната 95 г. Вечерта реших да изляза на разходка, натокана, издокарана с костюмче, високо токче, лек грим... 
Минавам из централната пешеходна зона и тук-там ми подсвиркват. Аз почнах да се чудя тия мъже добре облечена жена не са ли виждали, щото красавица не съм. После реших, че се заглеждат по големите балкони, дето си ги оглеждам. 
По-късно се прибирам в хотела и като поразпитах хората от групата, се оказа, че по това време на деня излизали работничките от профсъюза и се ме помислили за такава. Такъв срам брах... 

Много забавна тема 
Аз имах проблеми единствено с "Да" и "Не", колко пъти съм била подминавана от стюардеси,сервитьори, в магазина и тн, на които уж им викам  "да", та се е налагало пак да ги викам 

Излагация от Германия. Най-голям зор имах с числата и часовника. 
Съвсем в началото, имах уговорка с колеги да излизаме вечерта на бар. Април месец, а навън студ, дъжд, отврат. Уговорката до Старата Опера, съвсем до нас, за halb zehn (половината на 10, демек 9:30). Аз премислях няколко пъти и заключих умно, че е за 10:30, така ми звучеше да е по-правилно. Геройски ме чакаха 8 човека цял час...  Просто не'ам думи.  От тогава проблем с часовника на немски нямам.

О. това с часовете на немски е стандартен проблем. Има си и специфични формулировки, в zависимост от областта. Фен съм на zehn vor halb - 10мин преди 30мин преди точен час. И пада едно смятаааане

Прекрасна тема 

Беше лятото на 2001 година. С мъжлето се моткаме из Берлин, но на мене страхотно ми се чурулика. Той каза, че на еди коя си гара имало тоалетни. Влизам аз там, свършвам си работата и отивам до мивките. (Явно на доста ни се е случвало това с мивките ) Кранчета няма, аз се въртя, хората ме гледат... Срааам. Питах аз на английски, от де аджеба се пуска водата, ама или никой не знаеше английски, или никой не разбра моя английски (което е по-вероятно ). Бях чувала аз (петлите), че има мивки със сензори, размятах ръце отдолу, ама пак никаква вода не тръгна. Обърнах се и си тръгнах, а хората не само ме гледаха в недоумение, но и коментираха нещо. За мое щастие тогава не знаех немски и нищо е разбрах

Имам една случка от едно кафе на Потсдамер плац. Влизам аз в кафето - 2 тоалетни. Едната заета, викам ще вляза в другата. Олееее, а тя голяма, голяма, да се шири човек вътре както си ще. Клякам си аз, че в обществени тоалетни никога не сядам и за мое голямо учудване имаше 2 железа, които можех да смъкна и да си се подпра на тях. Така че в тази полуклекнала поза да не ми умалеят краката. Държа се аз в дръжките и се кефя "Лелееее, тва като на трон. Хем си сяда човек, хем си слага и ръцете отстрани, досущ цар " Излизам аз възхитена и се хваля на моичкия... а той милият само дет сълзи не му излязоха от очите от смях - аз съм се намъкнала в тоалетната за инвалиди.


Запазвам си правото да допълвам А сега се връщам да чета

А мъжа ми като дойде за пръв път в БГ, се напъха в дупката на плика. 

Това с тоалетните за инвалиди... аз все гледам в тях да се  навря  доста обширни са...
Тук в Ирландско първите няколко дни на работата ме шашнаха с часовете... half one... било 1330, пък аз си помислх, че е 1230... но ги мързи да кажат till... а пък то се оказа, че ги мързи да кажат past... Тук много ги мързи да изговарят думите, доста пропускат...

Като си говорим за немски: какво ще кажете за това, че примерно пишат двадесет и едно и казват едно и двадесет (zweiundzwanzig) Колко телфонни номера и адреси съм писала грешно в началото

Е, ти си написала 22, но идеята е ясна Да, страват големи обърквания, обичам да каzвам, че съм родена 38ма, вместо 83та. Често каzвам и че съм на 62г. Важното е, че никой не се връzва 

От гафовете с незнаенето на езика, любимият ми е, когато с ентусиазъм потвърдих на свекървата, че си е малко ... смотана.

Бяхме седнали да вършим работа заедно: изпразвахме един гардероб в мазето от стари дрехи и разпределяхме дрехите на купчини "за боклука" и "все още става". Да, ама тя все объркваше купчините и слагаше дрехите не където трябва и само повтаряше "оh, che scema che sono", което ще рече "ама че съм глупава/смотана". Аз, за да не съм нелюбезна, всеки път я окуражавах "sì, sì" Вечерта питах мъжа ми какво, барем, означава думата "scema" и умрях от срам, когато разбрах колко "любезна" съм била всъщност, а той си умря от смях и понякога още разказва тази история.

Аз до ден-днешен гледам какво показва примерно екрана на касата, щото като ми кажат сумата и докато я пресметна в главата си - дълга и широка. Все още бъркам цифрите!
С часовника бях същата картинка - това "половин без" направо побъркваше докато му свикна.

Барбабо, аз имам подобен цирк с девера ми. В мазето, свалям дрехите от тела, пред мен има една огромна ракла за дървата за камината, постлала съм едно одеало отгоре и сгъвам дрехите, който могат без гладене. Има-няма месец откакто съм там, къде съм научила някои думички, къде не...
Деверът ми ме пита дали мястото ми е достатъчно за сгъването. Аз кимам и отговарям с пълна увереност, че казвам, че мястото ми е достатъчно. Той ме поглежда и пак ме пита дали е достатъчно и аз пак отговарям - Ja, ja est ist wenig! (вместо да кажа genug  ,  което означава достатъчно, аз му отговарям, че е малко мястото  ). Доста време се чудех защо той ме гледа така странно и настойчиво, чак спрях да сгъвам и погледнах в речника какво съм му изръсила. Скъсах се от смях после.

Едно изпълнение на моя приятелка, дошла анвремето в ИталитУ без да знае езика. Та питали я в семейството на мъжо и' един ден : 'Сей станка?' (Sei stanca?= Уморена ли си?) на няколко пъти и тя все отговаряла " Нооо, соно Лилия" Нее, Лилия съм ( Демек не била се казвала Станка)

Малко случки и от живота ми на немска домакиня и епичната ми борба с кофите за боклук.

Тук кофите са в различен цвят според зависи какво се хвърля в тях - кафяв за био, зелен за хартия, черни за всичко останало, 3 контейнера за бяло, кафяво и зелено стъкло, 1 за метални отпадъци и 1 за стари дрехи и обувки + жълтите сакове, които са за пластмаса. За късмет първата ни квартира се случи всичките тези красоти да са на едно място, а съседите да са изключително прецизни на темата разделно събиране, което т своя страна превърна първото ми изхвърляне на боклук в малък кошмар. Слизам с пликчето и се озовавам срещу една пъстроцветна дъга от кофи. Погледах, погледах и айде кръгом с плика с боклук да питам Сърфов къде да го пусна. Тъкмо се качвам по стълбите и чувам някакво квакане по етажите. Оказа се, че е имало събрание на наематели наемодатели в мазето и точно приключват. Съответно всички имаха възмоност да ме огледат добре как марширувам 6 етажа с пълен плик боклук .

Второ действие. Поради недостатъчен капаците подмениха кофите за "общ" боклук с по-голями контейнери. От онези металните. Обаааче контейнерите снабдени с един педал от долу, който трябва да натиснеш с копитце, за да се отвори капака. Чиста работа и добре измислена - няма как да си цапаш ръцете, но кой да гледа. Слизам аз отново с плика, късно вечер, тъмница пълна и започвам да оглеждам кофата - насам-натам няма дръжка за отваряне, а педалът от долу, понеже се пада в сянка изобщо не ми прави впечатление. Позяпах, помъчих се и викам край отивам да търся помощ от Сърфов. Обаче научена от предишната случка оставям плика с боклук до контейнера да не ме срещне някой по стълбите и да стана отново за резил и се качвам до нас. Сърфов ми обяснява как, какво и що и аз слизам росна-росна, за да видя как Хаусмайстера(нещо като домакин) с много гневен поглед ми изхвърля боклука 

Трета случка пак от същото общежитие - този път слизам да простирам за първи път в стаята за пране. Подробно съм се информирала дали ми трябва нещо, но Сърфов - нееее, долу си има всичко. Слизам и ах-вам. Едни простори по 4 м., къде съм виждала аз такова нещо? На моят Люлински балкон има място за 2 чорапа и половина. В един ъгъл се мъдри и кошничка със щипки. Кеф. Викам си брех какви хора, всичко им е тук, никой не краде, кОлтура. Като се разпростирах - 5 въжета заех, 3/4 от щипките изхабих. Качвам се горда-горда в къщи, а вечерта Сърфов се прибира на 4 крака, прицвилвайки - съседкат от 2рия етаж го помолила да и оставя поне половината щипки, че да си опъне чаршафите жената . В последствие се оказа, че ние си имаме и 2 "стоящи" простора, а въжетата по негласно споразумение са за чаршафи, хавлии и друго по-едро пране...

И колко е часът? "и 20" ли?