Публикувана: 19 септ. 2009, 09:35 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2010, 19:41 ч.

И когато бай Ганьо стъпи на обетованата земя

35 404
317
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Можете ли да споделите някои забавни и неудобни ситуации, които сте имали по време на пътуването си към новия живот?
Можете ли да споделите някои от неудобните ситуации, които сте преживели в чужбина?
Какви са някои забавни ситуации, в които хората са попадали в чужбина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Можете ли да споделите някои забавни и неудобни ситуации, които сте имали по време на пътуването си към новия живот?
  
  Форумът съдържа множество анекдоти за забавни и неловки преживявания, свързани с пътувания и адаптация в нови страни. Някои от тези истории включват объркване с мивките на летищата, неразбиране на етикетите на храните, неудобството да се използват обществени тоалетни със сензори и недоразумения относно местните обичаи и езикови нюанси. Всички тези случаи са забавни и подчертават предизвикателствата при адаптирането към нова среда.
- Можете ли да споделите някои от неудобните ситуации, които сте преживели в чужбина?
  
  Форумът споделя различни неудобни ситуации, изпитани в чужбина, като трудности с мивките на летищата, неразбиране на етикетите на хранителните продукти, използване на обществени тоалетни със сензори и недоразбиране на местните обичаи и езикови нюанси. Тези истории показват забавните и неочаквани предизвикателства, пред които сме изправени при адаптирането към нова среда.
- Какви са някои забавни ситуации, в които хората са попадали в чужбина?
  
  Хората споделят забавни истории за преживявания в чужбина, като трудности с мивките на летищата, неразбиране на етикетите на храните, използване на обществени тоалетни със сензори и недоразумения с местните обичаи и език. Тези анекдоти илюстрират хуморът и неочакваните предизвикателства при адаптирането към нова среда.
- Какви са някои забавни ситуации, свързани с объркването на имена на хора?
- Какви са някои забавни истории, свързани с храната в чужбина?

# 60 27 септ. 2009, 00:04 ч.

Мнения: 1 178

Цитат на: tony_t в сб, 26 сеп 2009, 00:15

Цитат на: gioia. в ср, 23 сеп 2009, 18:19

Цитат на: feiam в ср, 23 сеп 2009, 18:16

Цитат на: gioia. в ср, 23 сеп 2009, 17:50

от мен една наводнена баня Embarassed

какво, лисна една кофа, за да миеШ ли? Mr. Green

не бе, взех си дуШ, от тези дето са във ваната, ама без да внимавам да не намокря пода, съвсем по български Grinning

Аз пък лиснах кофата Joy

, полях обилно всичко с препарат и падна едно пенене, един потоп hahaha

Доста време се възмущавах как може да правят баня без сифон Laughing

И аz така с кофата и лис на балкона. Кой да предположи, че немските балкони са лишени от сифони Confused

Наложи се да се иzвинявам пред съседите отдолу Embarassed

бях им спретнала малко наводнение. Сигурна съм, че и до ден днешен не са повярвали на историта ми, че в България така си мием балконите.

# 61 27 септ. 2009, 02:02 ч.

Мнения: 3 932

Цитат на: Titina в сб, 26 сеп 2009, 20:51

МaНЕВрата employeе и employer не са ли на английски? Или и на френски се използват същите думи (като трактор например)? Опс, грешката е моя.

Имаме приятелка канадка, която е омъжена за българин. Е тя първия път в България плакала, че баните ни имали сифони.

Защо плакала бе newsm78

, то си е цяло щастие...
Думите са горе-долу същите, само произношението не съвсем.

# 62 27 септ. 2009, 08:39 ч.

Мнения: 703

Ох,тая тема е супер разтоварваща. Joy

Имам и аз изцепки,дълга и широка.Допълнително ще разказвам. Peace

# 63 27 септ. 2009, 09:52 ч.

У дома
Мнения: 1 741

Изцепките от началото са най-смешни.

Пристигам в САЩ, посреща ме човек, който за пръв път виждам лично на летището, дава ми основни насоки за живота тук и след няколко дена ми връчва колата си, за да ходя по интервюта за работа. До тук добре. Вадя дирекции от Yahoo и тръгвам за Чикаго. Хубава кола, газ да дупка, но до Чикаго не стигнах - кой да ми каже, че магистралите имали и посока, а не само номера. По едно време подминах табела, спрях колата и бегом назад да прочета табелата - хората започнаха да спират и да ме питат дали имам нужда от помощ.

# 64 27 септ. 2009, 11:28 ч.

Am Dorf (BB)
Мнения: 533

Цитат на: Atalanta в нд, 27 сеп 2009, 09:52

... и тръгвам за Чикаго. Хубава кола, газ да дупка, но до Чикаго не стигнах - кой да ми каже, че магистралите имали и посока, а не само номера. По едно време подминах табела, спрях колата и бегом назад да прочета табелата - хората започнаха да спират и да ме питат дали имам нужда от помощ.

Кажи само колко километра беше карала в грешната посока преди да се усетиш Laughing

Аз пък току-що се сетих нещо. В унито имахме автомати за напитки, но плащането ставаше само със студентската карта, която преди това се зарежда с парички. Аз обаче не знаех за това и набутах в дупката за карта монети Joy

Напитка не получих, а и парите заседнаха вътре...

# 65 27 септ. 2009, 11:38 ч.

Мнения: 17 231

Четвъртия ми ден в Канада, преди това на изпит за определяне на нивото на английски, а след това решавам да отида да взема съпруга ми от работа. Кой да ми каже, че освен направление си имат и посока, и се гледа надписа на първия вагон (е те си го пускат и на едни големи табели). Та озовах се в другия край на града ( температура около -20 и ми се ходи ужасно до тоалетна). Не загубих присъствие на духа, вземам влака в обратната посоко, стигам до заветната цел и право в тоалетната.

А как се ззагубих след един купон. Действието се развива след 2 часа посреднощ. Съпруга ми е в Щатите, а аз на купон на шефа - традиционното барбекю. Решавам да скъся пътя и се озовавам в едно поле. Да добавя аз съм без телефон, а GPS е на моята кола (аз съм грабнала за по-бързо тази на съпруга ми). Единственното което ми помогна беше, че някъде в далечината се виждаше ски шансата.

# 66 27 септ. 2009, 18:12 ч.

У дома
Мнения: 1 741

Ами бях стигнала почти до Индиана, съседния щат Grinning

# 67 27 септ. 2009, 20:17 ч.

Мнения: 3 215

Темата наистина е култова - много обичам, когато хората без притеснения разказват за изцепките си на чужда територия Mr. Green

От мен няколко от времето, когато бях на 17 и живях известно време в Швейцария:

1) Семейстовото, при което живея обитава традиционна къща в селце, недалеч от Берн. Научавам се бързо да ползвам автобусите до града, но нещо ми убягва...Една вече се прибирам с последния и понеже не съм схванала, че трябва да се натисне едно бутонче и да дадеш знак на шофьора, че искаш да спре на следващата спирка, не го и правя, при което пред смаяния ми поглед подминахме и спирка, и къща, и всичко.... Не губя присъствие на духа и си казвам, че просто ще сляза на следващата спирка и ще се върна. Обаче следващата спирка се оказа чак след една огромна гора, в съседния град...Срам, не срам отивам при шофьора и обяснявам какво е станало. Човекът беше много услужлив и ме уреди да се прибера с друг автобус, като преди това инструктира колегата си къде да спре Crazy

2) При следващо пътуване вече съм наясно с трика с копчето и като понаближихме, го натискам небрежно. Изведнъж оня ми ти шофьор наби едни спирачки и отвори вратата. Поогледах се дали има други за слизане, но нямаше и се светнах, че явно заради мен е спрял. Достолепно се отправих към вратата и... после вървях 1-2 км до вкъщи. Дала съм знака прекалено рано, точно като е щял да подмине предната спирка, но разбрах със закъснение докато дълбокомислено вървях към къщи.

3) Семейството, при което живеех беше много имотно, но не разхищаваше нищо и не купуваше нищо по- разнообразно. Ядеше се бързо, докато всичко е още вряло и яз не успявах да се класирам, защото не мога да ям докато не изстине. Налагаше се да си купувам храна от супера, но да си я ям тайно в стаята, за да не обидя домакинята (беше много докачлива). Обаче после имах проблем с боклука - не можех да го хвърля вкъщи, защото щеше да види, че ям неща, които те не купуват...Затова се изнасях с пълна с буклуци раница и я изпразвах в някой кош, прилично далеч от къщи Mr. Green

# 68 27 септ. 2009, 20:34 ч.

Мнения: 6 912

Пак Швейцария.

Old Sport, аз пък умрях от възмущение, когато автобусът най-безцермонно ме подмина, след като го бях чакала поне 15 мин. на спирката му!!! Трябвало било да му махна, все едно е софийска маршрутка. Ако просто си седиш на спирката, ама не махаш, не вАжиш. Crossing Arms

Друго нещо е, че в Швейцария е достатъчно пешеходецът само да погледне пешеходната пътека и шофьорите на секундата спират и чакат търпеливо да пресече. А аз Mr. Green

отначало редовно пресичах "по български" - правя една крачка по платното, спирам, гледам шофьора изпитателно, за да прочета намеренията в очите му, и после хуквам да пресичам с най-бързия спринт, на който съм способна. hahaha

Обезателно са ме мислели за леко лудичка.

# 69 27 септ. 2009, 20:42 ч.

Мнения: 3 215

Цитат на: Barbabeau в нд, 27 сеп 2009, 20:34

Пак Швейцария.

А аз Mr. Green

Обезателно са ме мислели за леко лудичка.

Някой беше споменал по-горе как човек заглеждал другите хора. Това го имаше и при мен и приятелката ми, с която бяхме заминали тогава ...все пак беше през далечната 93-та, когато у нас тепърва се появяваха странни птици....Любимо наше занимание беше да отидем на Централна гара и да заседнем на Treffpunkt-a (място, където хората си определят среща), като предварително сме си купили сладолед и да зяпаме хората - като минеше някой травестит и направо полудявахме от почуда Crazy

Тогава (за сега не знам) телефонните кабинки бяха с бледо сини лампи вътре, за да не могат да се дрогират в тях Crazy

А тоалетните бяха на един особен принцип, който ние успешно се научихме да надхитряваме (чак ме е срам да си спомня). Трябваше да пуснеш специален жетон или стотинка, за да се отвори тоалетната. Ние се научихме да причакваме някой, като излиза от тоалетната, и да хванем вратата, преди да се е затворила след него. Така се намъкваш без житон и си действаш, като само трябва да внимаваш (защото отвън тоалетната е със знак "свободна") да не пусне някой жетон и да влезе при теб. Искаше се бърза реакция да се заключиш отвътре, като чуеш, че някой пуска жетона. (Не можеше да се заключиш преди това). Не знам как някоя леля не ни е причакала отвън да ни ошамари Embarassed

Последна редакция: нд, 27 сеп 2009, 20:56 от Old Sport

# 70 27 септ. 2009, 20:49 ч.

Varna
Мнения: 2 605

Barbabeau-
като ви чета двете със Олдича и ми е смешно ама хич не ми беше смешно като чаках и аз рейса във Сингапур да спре ама не спря. Щото трбявало и аз да махам. Същата работа и със натискането на бутончето вътре във автобуса #Crazy

Последна редакция: пн, 28 сеп 2009, 16:11 от DELTA_DELTA

# 71 27 септ. 2009, 20:52 ч.

Am Dorf (BB)
Мнения: 533

Аз пък в това с бутона го знаех. Но бях пропуснала, че вечер след 20ч и по принцип в по-малките населени места, качването става само от предната врата при шофьора. На няколко пъти упорито стоях пред затворената задна врата, а шофьорът упорито ме чакаше да се сетя да отида на неговата Mr. Green

# 72 27 септ. 2009, 21:02 ч.

Германия
Мнения: 240

А каква беше изненадата ми, когато автобусът в България не спря, защото не бях натиснала бутончето Shocked

До тогава си мислех, че бутончетата ги има в автобусите, защото са купени втора употреба от чужбина, но никога не съм предполагала, че функционират Confused

В Турция пък ми се е случвало с усмивка на уста да взема подадения ми от някакво момиче флаер на улицата и да продължа напред с бодра крачка ...после се оказа, че флаерът всъщност е картичка, която естествено се заплаща Blush

# 73 27 септ. 2009, 21:07 ч.

Мнения: 3 215

Делта,

На мен това с пешеходството по неволя ми е запазена марка. В Мексико, тъкмо ми бяха свалили гипса от счупения крак, и отивам на гости на една приятелка (аз живеех в хотелската зона, тя - в даунтаун). На отиване тя ме закара, но на връшане трябва да си хвана рейса. Обаче подминах нещо спирката, обърках се и си казвам, че вместо да се връщам, мога просто да повървя до следващата спирка. Обаче не съобразих, че другата спирка се пада бая далечко - на около 3км...Като я стигнах, бях пак за гипс направо... Crazy

# 74 27 септ. 2009, 21:09 ч.

Мнения: 9 988

имам дългогодишен опит с чужбински тоалетни и въпреки това и сега съм постоянно нащрек - като вляза в обществена тоалетна, веднага сканирам помещението за бутони, педали, сензорни табла и ниво на водата в тоалетната чиния Mr. Green

а в Дубай още се притеснявам на какво нововъведение ще попадна. Не може ли да ги уеднаквят поне по държави?

тук май не съм имала сериозни изцепки, първо защото съпругът ми пристигна няколко месеца по-рано и имаше възможността да изпита на свой гръб различията/повечето положителни/ и да ме подготви Mr. Green

за сядането в семейната или женската част, за спазването на дистанция и разни такива. Вървиш си например по улицата, на пет метра пред тебе метачът се заковава и се втренчва в теб. Това не е някаква наглост, както на мен ми изглеждаше, ами човекът почтително чака да минеш, да не те напраши. И на бензиностанцията никога няма да се пресегне през тебе да вземе парите от шофьора, ами ще заобиколи. Сега даже в супермаркета като видя някой индиец нареден пред мен на касата Ladies only, подпитвам небрежно дали не е жена.
Със срам си спомням само като се качих на тукашния авиопревозвач, и една мила стюардеса ми поднесе дървен поднос с мокри горещи хавлиени кърпи на руло. Седи и чака, а аз потресена, почти отвратена, се дърпам назад. После почнах винаги да си взимам за освежаване, много е приятно.

Препоръчани теми

Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 118

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 5

Срамен и жалък протест за забавени детски

::Лидл - 110:: 01.12.2017 - 01.01.2018

1 612
На пазар

Причина:

Причина: