Забраната е по-лесна от решенията

Къде твърдя обратното? Просто споделям собствения си опит, тъй както и ти си споделила твоя 
Раждала съм в 1ва АГ и там бебето не ти го носят нощем, т.е. със сигурност са я хранили с биберон. Но така и никога не пожела да пие от шише с биберон (когато съм й предлагала вода).
Но пък преди да се роди доста съм й говорила, че ще сме разделени, че ще се роди с операция, че сигурно това няма да й се хареса, но мама ще си я вземе, когато лекарите й разрешат и така. Т.е. идеята ми е, че можеш да постигнеш добри резултати без непременно детето да е от първия миг до теб. Това е добър вариант, но не е единствен.

Kozlio, извинявай, не беше насочено към теб. Разбира се че не е единствен вариант, все пак никой не може да отрече че в някои случаи секциото спасява животи И разбира се, че може да постигнеш прекрасни резултати дори да сте разделени с детето! И понякога е неизбежно това разделяне.
Но в много случаи бебето и майката са разделени без обективна причина, без нужда и логично обяснение. И когато в добавка се дават и неправилни съвети... Се получава така че нещо, което може да е леко приятно и безпроблемно става трудно постижимо или дори невъзможно. От 7-те родилки, които заварих в отделението на 3 бебетата не искаха да засучат, 1 казваше че и е спряла вече кърмата, 2 дохранваха защото нямаха достатъчно (нали теглеха колко грама е изсукало бебето след кърмене точно 15 мин. по часовник), а едната още не слагаше бебето на гърда защото не и било слязло млякото. Сигурна съм, че ако бяха получили добри съвети, ако бебетата бяха при тях и някой ги подкрепяше на тези майки кърменето щеше да им потръгне много по-леко.

Аз пък с готовност се подлагам на агитация. Гледам рекламите (макар да ненавиждам вдигането на звука). И преценявам... понякога опитвам нещо именно понеже ми е рекламирано от някого - ако е от човек, който лично го е опитал повече, отколкото от реклама.

Хахаха, да имаш контрол, какво, за Господ ли се кандидатираш?..


... и изобщо и през ум не ти мина, че на тях може би им е съвсем леко? Че може би не отдават особено значение на това как точно се храни едно щастливо дете?..

Раждането вкъщи си е въпрос на личен избор. Никога няма да стане задължително и никога болниците няма да връщат желаещите да родят там с думите, че вкъщи ще им е по-комфортно, да си ходят. Така че споровете са излишни. Който има желание и може да си понесе рисковете - да го направи. Който се страхува и предпочита болницата - има тази възможност. Не разбирам защо трябва да се спори и да се казва на други жени как е по-добре за тях да родят.

Кати, контрол искам да имам над това, което лекарите и акушерките правят с детето- не над съдбата, желанията му и т.н. Много съм далеч от това да се мисля за господ... Но смятам че е нормално да знам кога и каква ваксина са сложили на детето, кога са му взели кръв и за какви изследвания и ако се налага някакво лечение (стига да не е спешно или животозастрашаващо) да ми обяснят какво му е на детето и как смятат да го лекуват. Мислиш ли че е прекалено?

За майките в родилното съм написала така, защото знам че повечето от тях страдаха заради кърменето. Знам за какво говориш, имам приятелка, която просто не желаеше да кърми. В Българският родилен дом обаче никой не зачел желанието и и постоянно и се карали и и натяквали да слага бебето на гърда...
Аз самата съм ги успокоявала и убеждавала че кърменето е само едно от важните неща в живота на бебето и дали ще успеят да кърмят или не не е определящо за щастието на децата и че те ще бъдат все така прекрасни майки... И т.н., ако имаше сред тях жена, която сама не е искала да кърми или не отдава особено значение на това как се храни едно щастливо дете бих го споменала изрично. Или поне като им пречат да стартират успешно с кърменето поне да не им насаждат в същото време чувство за вина с постоянни натяквания колко е важно кърменето или "кърми, кърми" или че гърдите им са малки/големи, че не ядат достатъчно, че не кърмят правилно ("язък че си такава сръчна, пък не можа бебето да научиш да суче") и т.н.- все неща, които чух в родилното. Без това психиката на родилката е лабилна, кому е нужно да ти провалят кърменето и да те накарат да се чувстваш виновна за това? И да страдат и майката и бебето....

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=434069.0

Хм.
Аз не намирах за особено важен методът на хранене на детето; опитах да кърмя, намерих го за... ужасно, болезнено, неприятно, натоварващо... абе, психически и физически несъвместимо с мен, запазвайки и собственото си щастие. Всички, ама всички ми натякваха как трябва да кърмя - имам предвид в началото - и докторът, която сама избрах да ме оперира, и педиатърът на детето, която също сама избрах... не съжалявам за избора си - нито за избора на лекари, нито за избора за некърмене, но не съжалявам и за мрънкането им. Това им е работата - да се опитат да ме навият да направя онова, което смятат за най- добро. Е... разбира се, моята е да отстоявам онова, което сама намирам за добро за себе си. Опитвам се да ти кажа, че досаждането в началото си е... в реда на нещата. По съветите, които и аз получавах за кърменето, двете момичета в стаята ми нямаха проблеми с тази дейност. При това детенцето на едната изобщо беше в друга болница - беше се появило на този свят недоносено, имаше проблеми, беше откарано в специализирана детска болница още веднага... но момичето доеше солидни количества кърма и след това - не 2 часа, а 2 седмици след раждането - си беше кърмила без абсолютно никакви драми.

Това не са кариеси. И много прилича на петна, които могат да са резултат на силно небалансирано хранене. Е, разбира се същите петна стават и при тютюнопушене, пиене на много кафе, червено вино... но някак не го виждам малкият Сами в тази роля. По- вероятно е да са недостатъчно животински протеини.

Много истерично и неадекватно се включваш  На теб може изобщо да не ти пука какво се случва с бебето докато не е при теб, но за доста жени раздялата е тревожна и не могат да мигнат докато не си гушнат бебетата. А нямам представа как се чувства едно току що излязло на бял свят бебе като го тупнат някъде далеч от майката.
Аз също ще настоявам да си взема бебето възможно най-скоро след като се роди, не зради ранното засукване, а просто за мое спокойствие, че няма да му правят нищо, което е против моите желания - например няма да ми го донесат ваксинирано 

Кати,знам,че си спец по всички въпроси,но това СА кариеси-диагностицирани от съвсем читав зъболекар.Кариеси в начална форма,без кавитация,но все пак кариеси.

Сори, ама като гледам снимките това дете си има някакви проблеми със зъбите по подразбиране и вероятно ще си ги има цял живот. като гледам как са му изядени по средата млечните зъби се чудя това дете желязо ли е гризало! И какво трябва толкова грешно да е яло и пило, че да се получи така заради външни фактори?

Какво му е на зъбите по средата  Съвсем нормални млечни зъби са това. Andariel, явно освен от психически разстройства, разбираш и от стаоматология 
пп: при сина ми кариесните петна не изглеждат въобще така - по-бели са на цвят в сравнение с останалата част от зъбките, а в средата има леко кафяво петънце. Тези, които не са станали кариеси, не ги пипа зъболекарката - от 2 години петната на някои зъби си стоят без промяна.

Ами, случайно имам зъболекари под ръка, както и техни учебници и се интересувам, питам и гледам. На това дете зъбите му не са с правилна форма, а по средата и двата са изядени, сякаш е люпило един тон семки. Ако по рождение са с такава форма - добре, обаче ако са се изтъркали така от употреба, това вече хич не ми харесва. Най-малкото и аз имам деца и зная как изглеждат млечни зъби, колко се хабят и имат ли петна или нямат. Ако човек си го носи нещо по рождение ще има ядове да бере.

През последните години все по-често се оказва, че съм натрупала доста знания и умения, за които не съм подозирала или съм подценявала. Май съм подценялава изобщо и себе си. Но благодарение на хората около мен започвам да се оценявам по достойнство.

Зъбите на твоите деца не показват абсолютно нищо за това как е нормално да изглеждат едни млечни зъби  Има зъби с най-различна форма - и млечни, и постоянни. Личи си, че на Самуил (извинявай, Людмил, малко е гадно да ти се обсъжда така детето  ) са си му такива - изобщо не е като деформация от гризане, не си измисляй.