И аз искам душата ми да пее. Анджи, пипни ме за късмет 
Пип!
Дуци, бързо да се измъкваш от дупката
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 17:08 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 13:53 ч.
Споделете 128
Пип!
Дуци, бързо да се измъкваш от дупката
Паранои ме гонят и мен.
Понякога. Добре, че е само толкова.
Така един слънчев ден реших, че съм болна от МС.
И се изтупах пред вратата на... невролог.
Отказа категорично да ми прави ЯМР, защото не показах никакви наченки дори на иначе страшната болест.
Реших да не настоявам и аз, щото този резултат ме зарадва.
Нямаше нужда да си създавам нови параноични притеснения.
bomboto, взе ми ме със себе си, плс!
Мама ще ми се зарадва, а и аз на нея.
Понякога. Добре, че е само толкова.
Така един слънчев ден реших, че съм болна от МС.
И се изтупах пред вратата на... невролог.
Отказа категорично да ми прави ЯМР, защото не показах никакви наченки дори на иначе страшната болест.
Реших да не настоявам и аз, щото този резултат ме зарадва.
Нямаше нужда да си създавам нови параноични притеснения.
bomboto, взе ми ме със себе си, плс!
Мама ще ми се зарадва, а и аз на нея.
Така добре ли, е за фината ви чувственост, госпожо?
Ако някой трябва да си реализира лекарството и да трупне пачка, и пИчи (простете) грип можем да очакваме.
Тамифлуто нашумя и с факта, че Доналд Ръмсфелд е основен акционер в компанията-производител.
Тамифлуто нашумя и с факта, че Доналд Ръмсфелд е основен акционер в компанията-производител.
Най-страшният си го знаем кой е.
Обаче учителката на Станислав ми каза да го задържим и следващата седмица, ако можем. 11 деца отсъствали.
Днес го питам как е било - "много хубаво, маме". Какво повече да искам от сборните групи? 
... Гаргамела, от това, което си разказала си затвърдих мнението, че много често лекарите назначават лекарства според притесненията и преценката на родителите на децата.
По-скоро бих казала, че понякога родителите на децата от девет кладенеца вода ще докарат, само и само да получат това, което те са решили за необходимо. Не че не се случва да са и прави.
Сега предстои трети рунд. Днес окичих вратата с коледна украса. Ха! Ръкавицата е хвърлена.
Гюлфи, ти го даваш по тукашния тертип: няма есен, няма наслада на сезона, ще ви окрасяваме за Коледа, и туй то.
Това го казвам, за да споделя, че обичам точно сезона, който си тече, и трепетното очакване на следващия ми идва като кражба от настоящия момент.
Калатея, идвай, с радост ще те взема:)
Чуден есенен ден беше днес, надявам се и утре да е такъв. Искам да си пия биричката, да слушам вълните и да ме вее вятъра (може и на бял кон)
И за настроение един виц:
В банков салон влизат Мечо Пух и Прасчо, здраво омотани в шалове. - Всички да останат по местата си! - крещи Пух - Това е обир! - Хе,хе! - заливат се от смях служители и охрана - какъв обир, бе? Вие сте Мечо Пух и Прасчо - нямате оръжия, нямате маски... - Точно маски нямаме - казва Пух - Свиня, я кихни един-два пъти!
Чуден есенен ден беше днес, надявам се и утре да е такъв. Искам да си пия биричката, да слушам вълните и да ме вее вятъра (може и на бял кон)
И за настроение един виц:
В банков салон влизат Мечо Пух и Прасчо, здраво омотани в шалове. - Всички да останат по местата си! - крещи Пух - Това е обир! - Хе,хе! - заливат се от смях служители и охрана - какъв обир, бе? Вие сте Мечо Пух и Прасчо - нямате оръжия, нямате маски... - Точно маски нямаме - казва Пух - Свиня, я кихни един-два пъти!
Ще споделя откъде се взе еуфорията ми, че чак сега кристализира в съзнанието ми.
Любо за малко да попадне под една кола, когато изтича да гони някаква котка. Изпитах неописуем ужас, който си е проличал и в гласа ми, защото всички хора наоколо се обърнаха да видят кой крещи така. Сърцето ми спря. Колата отмина, а Любо си стоеше до една пейка (това е алея с пейки, пускат коли само, след като покажат пропуск на една бариера). Преминах през всички състояния, за които се сетите.
После си го гушнах и ме обзе еуфория.
Любо за малко да попадне под една кола, когато изтича да гони някаква котка. Изпитах неописуем ужас, който си е проличал и в гласа ми, защото всички хора наоколо се обърнаха да видят кой крещи така. Сърцето ми спря. Колата отмина, а Любо си стоеше до една пейка (това е алея с пейки, пускат коли само, след като покажат пропуск на една бариера). Преминах през всички състояния, за които се сетите.
После си го гушнах и ме обзе еуфория.
