10 ноември 1989 г.

Здравей Поли? Как е Пепи? 
Спомени нямам, била съм на една годинка 

Каква е целта на темата?
С какви убеждения си?

Отговарям на условието, така че нека да разкажа. Имахме храна, дори дрехи. Ходила съм на училище от първи клас докато ни връчиха дипломите и образованието кажи-речи си беше същото, само с разликата, че учителите за нас бяха авторитет. Играчки имах, но бройка не мога да цитирам. Живеех кажи речи целогодишно до морето. Лагери, екскурзии - имаше.

Сега - дрехи, храна пак се намират. На училище не ходя, освен инцидентно.  Екскурзии обаче посещавам при всяка възможност. Морето ми е доста по-далеч, но пак го виждам често. Като цяло не се оплаквам.

Спомените ми от 10 ноември конкретно -  бях на репетиция на детския хор, в който пеех тогава.
И чух, че 'бай Тошо е паднал' от децата, които ( както и аз) не влагаха абсолютно никакъв смисъл в казаното. Аз бях на 16.  На следващия ден решихме да избягаме от училище с класа и да отидем на митинг на БКП ( не помня точно в кой ден беше този митинг) и си спомням, че учителката ни по италиански като ни видя на следващия ден ни каза " вие знаете ли къде сте отишли, разбирате ли", на което само аз отговорих, че всъщност сме използвали хаоса, за да не учим в същия ден. Така че осъзнаването на един 15г. тийн е било до там. Следващите години ги прекарахме в осъзнаване и оцеляване. За мен лично промяната означава не достъп до храни и дрехи, има друго измерение - светът, какъвто го познавам сега, не бих го познавала, ако бях останала 'там'. И това ми харесва.

Има много хубав филм "Подмяната 10 ноември", мисля, че беше от поредица "Документите" на БТВ. Там много точно се обяснява какво и как .... всъщност.

Защото авторката е със сериозни психически отклонения

Ама как ги разбирате тези неща ...

Дежа вю ли имам?


Поне новата регистрация можеше да няма общо с поли, полинка, полито, полинката...никаква фантазия!

Авторката сме я разисквали обстойно, не е за първи път във форума 

Благодарско, че ми превръщате хубавите темички на клюкарска махала.

Пак се започва 

Кой/я е Поли?

По темата-на мене половината ми съзнателен живот е преминал до 1989, така че....не знам дали трябва да се включа. Известни са ми повечето плюсове и минуси , картинката 20 години ми е пределно ясна, та....

От Берковица е, това трябва да те подсети.

Аз съм много свободолюбив човек. Мразех да ми нареждат с каква дължина да са ми плитките. Мразех да съм отряден председател и да посещавам редовно фалшиви събрания. Не ми харесваше, че вместо единственото детско, често даваха нещо за Ленин...и аз нямах право да протестирам. Не ми харсваше, че от 1-ви в списъка за крайно нуждаещи се за паартамент станахме 13-ти само за 1 седмица, щото баща ми не бил партиен член (а живеехме в една влажна маза, барабар с мишките на хазяйката). Не ми харесваше, че за да те харесват, трябва личното ти мнение за нещата да не се различава съществено от общественото такова. И много други неща не харесвах.

Обаче имаше морал и ценностна система. Ние, децата имахме респект към учители и към възрастните, дори и непознати. И едно време младежите пушеха. Но започваха в по-късна възраст. И беше срам и позор, ако някой, дори и непознат ги види...за разлика от днес, когато второкласници навирили цигарите пред мен и след забележка от моя страна, получих една...българска.

Материалнмо бяхме...задоволени. Нямаше кой знае какъв избор, но голи и боси не сме били, гладни не сме седнали.
Имаше работа. За всички. Дори и за тези, които не искаха. Даже и на майната си да те засилят, завършиш ли - работа имаш. Тогава се градеше - родителите ми са строителни техници по професия. Сичкото свинарник и птицекомплекс в района са строени от тях      ( ее, не само то тях де...   ). И сега се строи - строят се жилища, които никой не купува. Защото са скъпи. И защото от прозореца влизаш направо в спалнята на съседа.

Преди 10-ти за банани и мандарини чакахме на километрични опашки и то само по Нова Година..но пък ядяхме истинско сирене, салам, в който имаше и месо, млякото не беше разводнено, хляба беше прасно изпечен и имаше брашно, а не набухватели, кренвиршите и салам закуската, които обожавах имаха вкус, който днес не намирам...и т.н. и т.н.

Родителите ми на младини, на квартира, с две деца, си позволяваха поне по 1 почивка годишно, а често и по две. И то почивки за по 10 дни минимум. Днес аз едвам сколасвам за 5 дни да заведа децата някъде наблизо и да е по-ефтинко.
Лагерите...ходех редовно. Сега и сина ми ходи. Разликата - моите бяха по 2 седмици, неговите са за по 5 дни...щото за повече нямам възможност.

Едно време имахме пари, но нямаше стоково разнообразие. Сега стоки бол...но качеството никакво (да не кажа опасно).

Едно време играехме до късно, нямаше мобилни, но нашите бяха сравнително спокойни. Сега, ако децата ми забравят мобилния, им се карам...защото сина ми пътува 45 мин до училище и никога не знам дали някой маниак няма да го набоде със спринцовка или някой заблуден шофцор няма да го прегази на спирката.

Едно време имаше кръжоци. Сега всички извънкласни занимания струват пари. Много пари.

Комунизмът си беше своеобразно робство, заради чатала на врата, който нямаше откачане. Демокрацията днес е равносилна на анархия. Не харесвам на 100% нито едното, нито другото.  Грешката - лично мое мнение - народът не беше напълно готов за такива промени. На заветната дата всички се юрнаха като овце подир няколко луди и...разрушиха всичко. А така свобода и демокрация не се постига. Това беше най-тъпото нещо, което тогавашните управници можаха да направят. Много по-лесно е да се изкачваш нагоре, когато имаш някаква основа - каквато и да е тя. А като сринеш всичко "пошло", каквото и да започнеш да градиш, започваш от кота нула.     Защото веднага след падането на режима последваха кошмарни години, когато с часове висях по опашки в зимните дни за точно определено количество сирене, захар и др. от първа необходимост...когато всичко се купуваше с купони, имаше режим на тока и...години напред нямаше нищо по магазините. И пари нямаше. Нщо нямаше.

Не е лошо момиче, но не можем да я накараме да проумее, че вместо да ни връща в тоталитарни времена е по- добре да емигрира в Северна Корея или Куба /там малко го развалиха, но още има достатъчно комунизъм/.