10 ноември 1989 г.

Ще кажа:"Ексик олсун от такъв купон!" За най-големите безобразници и дори ученици с престъпни наклонности бригадите бяха рай! Там те се развихряха напълно, за разлика от у-ще. Правеха всякакви зулуми, приличащи на казармените. Учителският контрол беше твърде слаб по време на бригада. През тези години майката-партия се стараеше да превърне цялата държава в казарма. Донякъде беше успяла. Много обичаха да ни пращат на лагер-бригади. Даже и в бригадирски униформи ни обличаха. Всяка сутрин вдигахме знаме, а вечер го сваляхме, стоящи мирно и слушащи химна . Както в казармата. Така беше и на пионерските лагери. Моята майка също има забележителни спомени от бригадите-дървеници, ДДТ, мръсотия, по 2-ма на легло, откраднато знаме и вдигане по тревога в 2ч. през нощта,  градска отпуска само в неделя точно както е в казармата. Колективът се поставяше над индивида. Всякаква индивидуалност трябваше да бъде смачкана. Няма да забравя 1бригада през 1981г., когато бяхме ученици 1-ви курс в русенски техникум. Изпратиха ни на лагер накрая на Русе и работехме в консервния комбинат "Дунавия". Там спяхме и там се хранехме. Накрая за цял месец аз получих 6лв.!!! А някои, които са работили повече от мен-8лв.!!! Това звучи като измислица, но е самата истина! Точно тогава се помина Людмила Живкова и забраниха всякакви веселби. Обявиха национален траур. През следващите години на други бригади, които не бяха лагер-бригади получихме по 60-70лв. Няма да забравя как през 1982г. от всеки от нас откраднаха по 12лв. за "Странджа-Сакар-република на младостта"! Парите бяха отклонени по етапен ред от комсомола без нашето съгласие. Искаха да развият този район, но нищо не стана. Даже не се е говорило за тези пари-кой и как ги е откраднал.

Тази тема открива обширно поле за спорове и разказване на спомени. Не е вярно, че тогава саламите и кренвиршите бяха само от месо. Смесваха го със соя. Шоколадите и бонбоните-също. Качеството на стоките също не беше задоволително. Неслучайно някои предпочитаха CORECOM. Ние не бяхме от тази категория. Не разполагахме  с валута. Възхищавахме се на хубавите стоки във ФРГ и Франция. Родителите ми ме заведоха там, когато бях в 7-ми клас с нашия автомобил-самостоятелна екскурзия по линия на СБА.
Вярно е, че имаше работа за всички, но някои не вършеха нищо. Имаше и разпределение-искаш, не искаш отиваш в малък град или затънтено село, където те изпратят. Иначе трябва да си платиш "безплатното" образование. Партийните синчета и дъщерички се оправяха с "връзки". Имаше и жителство. Аз го наричам "крепостничеството на 20-ти век". И забележете, всичките тези неща по съветски модел, тоест ние не бяхме независима държава. Готвеха ни за 16-та република.
Престъпност имаше и тогава, но по-слаба от сегашната. Телевизията и радиото рядко съобщаваха за извършени престъпления, но това не значи, че не е имало. Оттук-оттам чувахме по нещо.  
Не мога да кажа, че е имало кой знае каква ценностна с-ма. Никой не казваше:"Обичай ближния си!" Напротив, издай го, ако е разказал политически виц. Патриотизмът се изразяваше в лоялност към БКП и СССР. Религията и вярата още тогава бяха напълно унищожени. Но беше останал духът на възпитание още отпреди 9.09.1944г. Повечето наши учители и родители бяха израстнали и възпитани именно тогава. Това донякъде се отрази и на нашето възпитание. Доста книги могат да се напишат за това време, както и за последните 20години. Засега е налице тенденция към фалшифициране и изопачаване на много факти и събития. Но ние, съвременниците все още сме живи и ги помним. Как ще бъде след 20 или 50години, не зная. Вие, по-младите от нас помнете и разказвайте каквото можете на деца, внуци и правнуци.
Не мога да отговоря дали сега ми харесва повече или преди тази дата. Как да харесвам 2отвратителни неща??? Но отвратителни по различен начин. Демокрацията ни я построиха ченгетата, партийните и комсомолските секретари под ръководството и със съдействието на КГБ! Затова аз я наричам КГБ-демокрация. Никога оптимизмът ми не е бил в повече, но това което ни се случи надмина дори най-черните ми прогнози! Като че ли хубавите неща са, че няма да отидем в Белене или другаде заради 1разказан виц и че можем да пътуваме свободно само с лична карта и без визи на много места. Това дори не сме го сънували!

Този ден ще го помня цял живот! Беше невероятна еуфория! Всички се радваха! И комунисти, и безпартийни и дори активни борци против фашизма-едно малко позабравено понятие днес. Еуфорията продължи през следващите седмици и месеци. Имаше митинги вс.седмица. Диктаторът беше свален след 33г. властване! В целия европейски източен блок не е имало такъв случай-някой да бъде на власт 33години! Наши близки от ФРГ се чудеха как е въжможно и казваха, че това е твърде много.
Всички се надявахме на повече почтеност, повече морал, способните да бъдат издигани занапред, а не партийно преданите и некадърните, край на връзките. Очакванията бяха големи. Каква я мислехме, а каква стана тя.

ле ле, аз имам бяло петно в паметта си. Това ли беше датата на която обявиха по радиото че Тодор Живков си подава оставката. Опитвам се да си спомня какво сьм правила на 10 Ноември и не мога. В първият момент се обърках че беше по сьщото време когато тази песен http://www.youtube.com/watch?v=7LPzcgrkZyo&feature=channel, се разнасяше при Александър Невски за дни и седмици.
Обаче ясно си спомням, как всички преминаха от обръщението Другарю/ другарко на Господине/госпожо. Имаше доста политическо въодушевление, хората ходеха на демонстрации и се смяташе че е престъпление да си аполитичен.

http://www.youtube.com/watch?v=hj2yt3rpL3w&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=n7qxobuhd8s&feature=related

Харесвах си го социализма..Баща ми НЕ беше партиец,но беше от силните за деня..У дома имаше винаги кока-кола,немски шоколади и всякакви чуждестранни сладости (естествено придобити по "втория начин")..Била съм глезено хлапе и съм заявявала,че "ние български шоколади  не ядем"(със сестра ми)..За разлика от другите деца знаех какво е кутия пълна с "Bounty" и обожавах белгийски шоколад,носех вносни дънки и фланелки,и бях много нафукано хлапе ...После нещата се промениха-след 10-ти..Кризите ,инфлацията,неподходящите инвестиции..Имало  е време ,в което съм се радвала да видя едно кюфте или една вафла..

Хайде нов " Сезон на канарчетата"като гледав с теб сме почти набори, т.е. расли в годините на перестоиката. Аз всичко описано от теб не съм го живяла, явно  всеки приема нещата от своята камбанария

20 години.....Цели 20......
Ако тогава съм била родила, сега съм щяла да имам син на 20 години.......
Аз имам такъв на малко над 4, да ми е жив.

Всичко ми преминава като на лента пред очите.Огромните значки със сините лъвчета, заради които шях да ям бой......Митингите......
Студентската стачка 1990 зимата.......

Голямата Жан Виденова криза......

За мен нещата се преобърнаха чак след 31-та ми годишнина.
Казват, по-добре късно, отколкото......много по-късно.

Спомени, спомени...
За мен - определено много хубави...
Лятото- на море, зимата - на ски.
Вярно, банани - само за Нова година, ама какъв вкус имаха само...
Пълна свобода  - сама съм се отглеждала, без майка ми и баща ми да тичат подире ми - свобода на духа и тялото...
Сега от дистанцията на времето искрено завиждам на родителите си, които не са се притеснявали нито за собственото си препитание, нито за своите родители...
Нямах дънки, не пиех кола, не ядях тоблерони, не гледах денонощно детски филмчета, нооо ...четях книги, играех с приятели, ходех редовно на училище, криех се докато пушех, алкохол вкусих за пръв път на абитюрентския си бал.
След 10 ноември - спомените са ми само за студ и мизерия, как родителите ми нямат какво да сложат на масата, как баща ми проси от съседите купон за бензин, за да зареди колата, за да закара до болницата болната ми баба, как баща ми, на повече от 70 години продължава да работи до ден днешен, защото просто няма кой да му плати парното..
И около нас - само чалга-култура, сериали "перла", и ценности ала Бате Бойко...

Добре, де, нали комунизЪма не прави холата меркантили. Защо всички положителни спомени от соц-а са свързани с материално благополучие? И наистина ли като деца са ви занимавали материалните въпроси? Питам сериозно, защото аз нямам детски, дори младежки спомен свързан с пари или оценка на материалното ми блогополучие.

Жозка за едно лъвче аз си изядох боя от едно едричко бабе, което се беше афектирало.

Дядо ми би трябвало да каже лошо за преди... защото още по-преди е имал 100 овце, а комунистите са му оставили само 10... но той вероятно се страхува дори повече от новото (от прехода), защото предпочита поне 10 овци, вместо нито една - ето, че днес вече, той си няма нито една овца.

Баща ми ще каже лошо за преди - за хората от неговото време думите лагер, Белене, т.н. - имат по-различен смисъл.

Аз бих могъл да кажа добро за преди, но ще замълча. Причините са много: аз незнам нищо за лагерите, след 10-ти разбрах, че у дома не се е говорило за това, за да не би да се изпусна и да кажа нещо в училище (дори незнам какви последствия би могло да има). Друга причина - преди бях дете, какво знае едно дете - игрите си бяха игри. Не мисля че бях глезен, но винаги детството е по-безгрижно.

Тези които са по-малки от мен - едва ли помнят много за преди. Може би си мислят, че забраната за къси поли не е голям проблем, че записването и чакането с години за кола, за жилище - не са проблем... Може би не бяха проблем, защото така чакаха 90% от хората... Но поскоро бих се доверил на мнението на родителите ми, защото те са изживяли този период, а аз съм бил дете.

(пп: А да ядеш банани и портокали 1-2 пъти в годината си имаше своето предимство - празниците бяха запомнящи се. Аз търся по-друг вид причини - "за"/"против" преди и сега, "за"/"против" соц. или капитализъм.)

Проблемът сме ние хората... разглезени или пък изкривено възпитани от онова време - изкривени представи, идеи и цели. Помните ли първите плакати и реклами за депутати, кметове и т.н.: "Произхожда от добро семейство, има 2 добре възпитани деца и т.н.". Днес това не е важно, днес на плакатите пишат: "професионалист, с 10 годишен опит в администрацията"...
Но си мисля, че това е така не само в България - секс скандали с известни политици има навсякъде, но това не намалява рейтингът им (...или аз греша?)

Много интересна темичка. Посветена на такава дата, тенденциосно поставена, да сравним две политически системи, но без да показваме убеждения. Ми то освен вкуса на бананите, друго не остана.

Ами защото това са най-лесните неща за оценяване, най-видимите, дори и за едно дете. Спомням си, че със спестени от закуски пари купих на майка ми за 8 март парфюм Нина Ричи (12 лв). Например.
Другите неща, свързани със сигурността и спокойствието, ги оценявам от днешна гледна точка. Че вратите не се заключваха. Че се прибирах сама от детска градина. Ей такива дребни неща.
Един строй е прецакня за едни и рай за други, вярно е. Но в момента имам чувството, че прецакнята е за всички, защото всички се страхуват - бедните за оцеляването си, богатите за живота си, средната класа за безопасността си. И понякога много, много ми липсва някой с приповдигнат глас да ми съобщи нещо хубаво по телевизията. Пък дори и да е "Преизпълнихме плана за осмата петилетка".

Не изпитвам носталгия по времената преди 10 ноември.

Всъщност - нямаме нито една ОБЩА новина, която да е за всички - било то добра или лоша новина. Ако е лоша - убит човек - едните псуват другите които минават метър през закона. А дори новината, кой е спечелил изборите - едни "печелим", други "губим".
По коледа и нова година - поздрав от президента - за едни това е "техния" президент, за други това е "нашият" президент... и самият поздрав и от година на година се обезмисля. Ще се смеете на това, но мисля, че едно хоро на което всички политици са се хванали за ръка - би имало някакъв смисъл... и особенно, ако така ни управляваха.
Каква държава, какъв народ (какъв преход) - ако няма нито едно нещо за което да се борим заедно. Все едно семейство в което всеки си има стая, всеки си има заплата и двамата нямат нищо общо... почти като квартиранти.
(извинения за спама и за offtopic-а)

За мен са били невидими. Защо ли? Интересно ми е защо за останалите това е била и е по- видимата част от живота? Казват, че децата помнят събитията свързани с по- големи емоции, нима емоциите са били и са свързани с пари? Още повече, че през комунизма нямаше пари- те бяха заменени от други неща- връзки, познанства, членство в партията и прочее.

Чуствата ми са смесени. Мога да кажа
много хубави неща и не до там приятни
и за двата строя, в които съм живяла.
Въпросът е да можем да запазим като спомен хубавото
и да се поучим от лошото за в бъдеще.
Всичко останало е мъхленски спор и чесане на езици