Поздравления! 
Желая хиляди прекрасни моменти в новата страница от живота ти!
Желая хиляди прекрасни моменти в новата страница от живота ти! - Публикувана: 6 ноем. 2009, 22:06 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2009, 19:14 ч.
Напуснах съпругът си
А какъв беше случаят, ако може да ни припомниш?
Историята е повече от банaлна, накратко хвана си любовница и нещата загрубяха, почна да ме бие да ме лишава дори от храна, да настройва детето срещу мен и прочее все лицеприятни неща. Тъпях доста с надеждата нещата да се оправят, но в един момент си дадох сметка, че дори аз не се уважавам камоли деца или някой приятел. Стегнах се взех си багажа и се изнесох и сега се чувствам повече от добре. Единственото за което се упреквам е , че не направих тази крачка по рано, но явно е трябвало да узрея за това решение. И така сега съм щастливо разделена, за развод не съм мислила, ако господинът плати разходите ок инак май не ми трябва. Тук Монреал има обция разделени и така това засега ме устройва.. Та това накратко е моята история. Още веднъж благодаря на всички които ми даваха куража да се махна и да заживея моят живот, а не да бъдя функция на един насилник.
А какво стана с децата, с теб ли са?
Синът ще се изнесе на квартира с приятел, а пък момата остана при баща си. Надявам се с времето да улегнат нещата и да се виждам с нея. Всяко нещо с времето си, поне така мисля. Не мисля да я притискам и да я притеснявам, когато реши, че има нужда от мен винаги може да ме потърси и така. Аз съм нейна майка и никога не бих и отказала помощ, каквато и да е.
Възхищавам ти се искрено, че си намерила кураж да напуснеш това "нещо", както го наричаш, и да започнеш живота си начисто. Никой не заслужава и не бива да търпи такова отношение. С децата нещата ще се наредят - те знаят, че имат една майка.
Успех и много щастие в новия ти спокоен живот без насилие!
Успех и много щастие в новия ти спокоен живот без насилие!
А какво стана с децата, с теб ли са?
Синът ще се изнесе на квартира с приятел, а пък момата остана при баща си. Надявам се с времето да улегнат нещата и да се виждам с нея. Всяко нещо с времето си, поне така мисля. Не мисля да я притискам и да я притеснявам, когато реши, че има нужда от мен винаги може да ме потърси и така. Аз съм нейна майка и никога не бих и отказала помощ, каквато и да е.
ако си безработна или на социална помощ, мъжът ти не само че ще плати разходите по развода, та и ще пее ... детски все още би трябвало да получаваш - не съществува такава опция дъщеря ти да живее при баща си. Позволиш ли го сега, може да съжаляваш цял живот. Тя е в доста трудна възраст, възможно е да те загърби завинаги. Тъй че ако приемаш съвети - насила и при теб. Мъжът ти не само ще плати разходите по развода изцяло, но ще ви дава седмична издръжка, която няма да е по-малко от 1000 долара на месец. Това, което ме притеснява, че си сглупила да си тръгнеш /и то без детето/. Докато е време ходи да се посъветваш в социалните служби. Идеалният вариат е бил да се обадиш на 911 и да напишеш молба за тормоз /психически, физически - всички средства са позволени, за да оцелееш/. Не е имало нужда от доказателства. Консултирай адвокат /безплатно е за социално слаби/ и не пропускай да наблегнеш на факта с изневярата! Съвсем сериозно: така както геройски си оставила детето при мъжа си и си си тръгнала само си навреждаш. Все пак живееш в Монреал - възползвай се максимално от правата, които ти се полагат. Пфу, как съжалявам, че не съм чела нищо по-рано от теб. Ако искаш ми пиши на лични /и аз живея в GMA/.
