За Маринела - моето малко слънчице - 18.10.2009 - 20.10.2009

  • 10 645
  • 63
  •   1
Отговори
  • Мнения: 37
Здравейте мили мамички,
няколко пъти се опитвах да пиша за малката ми принцеса и не успявах. В душата ми се е стаила буца,  сърцето ми е празно, не мога да продължа напред. Непрестанно кънти в мислите ми Маринела, Маринела.... Не искам тя да се превръща в хубав сън, в спомен! Искам да я запазя вечно жива в сърцето ми! Всички край мен се опитват да не говорят за нея. Аз искам да говоря за нея! Аз искам да мисля за нея, да плача за нея...
Това беше втората ми бременност, след второ ин-витро. Първата приключи рано в 10 г.с., с диагноза "кухо яйце". Сега, втората бременост, започна с усложнения, така и продължи. Бях бременна с тризнаци, но на ранен етап третото плодно сакче се отлепи и отпадна, кървях около месец. След това и второто бебе спря да се развива, остана само малката ми героиня. От началото на 4 месец бях с контракции, почти постоянно в болница. След това прокървяване, диагноза "плацента превия тоталис", пукване на околоплоден мехур. Лекарите задържаха нещата около 20 дни. Започна изтичане на водите отново, поставяха ми сърфактант 2 дни за бебка. На 18.10.2009 трябваше да избирам между секцио по спешност и риск от инфекция за бебка и мен. Направиха ми секцио, Маринела е изплакала като се е родила. Роди се в 30 г.с., 1090 гр. и 37 см. От момента в който си отворих очите вярвах, че всичко ще е ок, че Маринела ще бъде добре, ще се пребори, ще оцелее. Молих се непрестанно. Уви, излъгани останаха надеждите ми. Видях я само два пъти, мъжа ми не можа и толкова да я види. Тя беше най-прекрасното бебче на света. Моята мечта, моята принцеса, моето слънчице! Не я целунах, не я погалих, не я прегърнах! Живя два дни в клетка, овързана, между непознати хора, почина между непознати хора. Тежко ми е... Винаги ще я мисля, винаги ще ми липсва.. 

# 1
  • Мнения: 69
Здравей миличка...същото преживях и аз...не бива да се укоряваш, че е била сама...Маринела е била в сърцето ти и го е знаела...усещала, изпитвала... И аз не можах да я целуна, нито да я прегърна...спомените ми са за едно чисто и спокойно личице...едно мъничко телце, което дишаше...не мога да те излъжа, че и сега докато пиша тези редове, сълзите ми бликат...душата ми е извор на непрестанна болка при мисълта за моята Пенка...на 22 ноември ще навърши 17 години...достатъчно голяма за да се грижи за твоята Маринела...
Мога само да те прегърна миличка и да ти пожелая това да е бил последния кошмар в живота ти!!!  Hug
Маринела е на едно по-добро място, по-чисто и топло....

# 2
  • Мнения: 3 166
Маринела е на едно по-добро място, по-чисто и топло....

И аз вярвам в това. Вярвам, че сега Бог има грижата за ангелчетата ни.

Прегръщам те, мила майчице. И искрено съжалявам, че не е по силите ми да направя повече, за да облекча мъката ти. Sad

# 3
  • Мнения: 533
Винелина  Hug те. Жалко е случилото се! Бог прибира при себе си най-хубавите и добрите.

# 4
  • Мнения: 62
Миличка vinelina, толкова съжалявам за твоето слънчице. Позната ми е болката ти, майчице - да изгубиш всичките си надежди и всичките си мечти и целия си свят. Знам, че няма думи, които да те утешат. Знам, че утеха няма.
Затова те прегръщам и плача с теб.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 181
Миличка, нямам думи , с които да те утеша, защото знам, че нищо не може да намали болката ти.....и аз като теб преди 40 дни загубих моето слънчице и все още не мога да повярвам , че се е случило и аз все си мисля за това , че е била в болница сама сред непознати , но съм сигурна , че нашите ангелчета знаят, че ги обичаме и че мислим за тях. Говори, за нея недей да таиш скръбта си в теб, тук майчитата са винаги насреща .
И знай, че малкото ангелче Маринела е на по - добро място.
Светла й памет.

# 6
  • Мнения: 37
Благодаря за милите и топли думи, момичета!
Само хора минали по този път знаят какво е да ти е празна душата, знаят какво е да заспиваш и да се събуждаш с болка, стегнат! Искам да я сънувам поне, и това не става... Първата ми рожба...

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Vinelina  Hug-те! Знам, че в такъв момент думите са безсилни да намалят болката ти.

# 8
  • Мнения: 3 016
Vinelina,незнам какво да ти кажа.......... Преминала си трудни години на очакване, но вярвай че един ден ще гушнеш своето тъй чакано детенце. Нали има една приказка; Искай и ще ти се даде! Остава ни да се молим  на това чудо!

-за мъничката Маринела!

# 9
  • Добрич
  • Мнения: 1 184
Vinelina, мила майчице, сърцето ти е дало всичко, цялата си любов  и сила на малката ти рожбичка и за това сега е така пусто
Тази голяма майчина любов и тази сила са стигнали до Маринелка и тя не е била сама, нито самотна-твоето сърце е завинаги с нея....
А тя е на най-прекрасното място, където няма болка, няма мъка, няма самота. Там са всички наши ангелчета и са заедно и ни чакат
Защото аз вярвам, че някога, някъде, душите ни ще бъдат отново заедно и то завинаги.

Желая ти много сили , за да успееш да се изправиш.....

Светъл път на душата на малката Маринелка! Praynig

Макар и за толкова малко на земята тя даде толкова надежда и любов на своята майчица.........
Спи спокойно, детенце!

# 10
  • Мнения: 1 163
Vinelina, много съжалявам,
ох докога,докога Cry Cry Cry
-за теб Маринела

# 11
  • Мнения: 50
Мила,много съжелявам за твоето ангелче,но вярвам ,че то чака друг случай да дойде при теб на земята  .

# 12
  • Мнения: 37
Мамички, обезверена съм! Страх ме е, че това е грях, ама това е истината. Вярата ми е силно разклатена. Защо ни я даде Господ и си я взе?! Чета за случаи с недоносени деца, по-малки от Маринела, които са живи и здрави. Защо не и тя? Тя беше не по-малко желана, не по-малко чакана. Защо не и тя?!  Казват ни, че е имало да страдаме, че ни чака нещо много хубаво. Аз не вярвам. Какво по-хубаво от това да си гушнеш детето, от това да си мама и тати! Казват ще си имате други деца. Аз искам нея!

# 13
  • Мнения: 533
Винелина, не бива така да се отчайваш, недей! Винаги всяка една от нас се пита защо именно на мен, защо точно моето дете, защо толкова болка има за нас, какви грехове изкупваме та страдаме така и т.н. Но това не ни обезверява. След сълзи следва винаги радост. Това е елементарния житейски кръговрат, уви. Няма само щастие, има и неволи. Слънцето изгрява и на нашата улица.

# 14
  • Мнения: 502
Венелина, и аз като теб си задавах същите въпроси...
Отговор няма..
Така ни е било писано явно.Няма по-голямо изпитание от това..
Бъди силна, ние сме с теб Peace.

Общи условия

Активация на акаунт