Здравейте мили мамички,
няколко пъти се опитвах да пиша за малката ми принцеса и не успявах. В душата ми се е стаила буца, сърцето ми е празно, не мога да продължа напред. Непрестанно кънти в мислите ми Маринела, Маринела.... Не искам тя да се превръща в хубав сън, в спомен! Искам да я запазя вечно жива в сърцето ми! Всички край мен се опитват да не говорят за нея. Аз искам да говоря за нея! Аз искам да мисля за нея, да плача за нея...
Това беше втората ми бременност, след второ ин-витро. Първата приключи рано в 10 г.с., с диагноза "кухо яйце". Сега, втората бременост, започна с усложнения, така и продължи. Бях бременна с тризнаци, но на ранен етап третото плодно сакче се отлепи и отпадна, кървях около месец. След това и второто бебе спря да се развива, остана само малката ми героиня. От началото на 4 месец бях с контракции, почти постоянно в болница. След това прокървяване, диагноза "плацента превия тоталис", пукване на околоплоден мехур. Лекарите задържаха нещата около 20 дни. Започна изтичане на водите отново, поставяха ми сърфактант 2 дни за бебка. На 18.10.2009 трябваше да избирам между секцио по спешност и риск от инфекция за бебка и мен. Направиха ми секцио, Маринела е изплакала като се е родила. Роди се в 30 г.с., 1090 гр. и 37 см. От момента в който си отворих очите вярвах, че всичко ще е ок, че Маринела ще бъде добре, ще се пребори, ще оцелее. Молих се непрестанно. Уви, излъгани останаха надеждите ми. Видях я само два пъти, мъжа ми не можа и толкова да я види. Тя беше най-прекрасното бебче на света. Моята мечта, моята принцеса, моето слънчице! Не я целунах, не я погалих, не я прегърнах! Живя два дни в клетка, овързана, между непознати хора, почина между непознати хора. Тежко ми е... Винаги ще я мисля, винаги ще ми липсва..
няколко пъти се опитвах да пиша за малката ми принцеса и не успявах. В душата ми се е стаила буца, сърцето ми е празно, не мога да продължа напред. Непрестанно кънти в мислите ми Маринела, Маринела.... Не искам тя да се превръща в хубав сън, в спомен! Искам да я запазя вечно жива в сърцето ми! Всички край мен се опитват да не говорят за нея. Аз искам да говоря за нея! Аз искам да мисля за нея, да плача за нея...
Това беше втората ми бременност, след второ ин-витро. Първата приключи рано в 10 г.с., с диагноза "кухо яйце". Сега, втората бременост, започна с усложнения, така и продължи. Бях бременна с тризнаци, но на ранен етап третото плодно сакче се отлепи и отпадна, кървях около месец. След това и второто бебе спря да се развива, остана само малката ми героиня. От началото на 4 месец бях с контракции, почти постоянно в болница. След това прокървяване, диагноза "плацента превия тоталис", пукване на околоплоден мехур. Лекарите задържаха нещата около 20 дни. Започна изтичане на водите отново, поставяха ми сърфактант 2 дни за бебка. На 18.10.2009 трябваше да избирам между секцио по спешност и риск от инфекция за бебка и мен. Направиха ми секцио, Маринела е изплакала като се е родила. Роди се в 30 г.с., 1090 гр. и 37 см. От момента в който си отворих очите вярвах, че всичко ще е ок, че Маринела ще бъде добре, ще се пребори, ще оцелее. Молих се непрестанно. Уви, излъгани останаха надеждите ми. Видях я само два пъти, мъжа ми не можа и толкова да я види. Тя беше най-прекрасното бебче на света. Моята мечта, моята принцеса, моето слънчице! Не я целунах, не я погалих, не я прегърнах! Живя два дни в клетка, овързана, между непознати хора, почина между непознати хора. Тежко ми е... Винаги ще я мисля, винаги ще ми липсва..
-за мъничката Маринела! 
-за теб Маринела 
.