Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

Противно на очакванията ще ти кажа че това е перфектната разлика...Браво за решението ви!!!

Ще споделя само това че за да няма ревност и пр.е много важно голямото детенце да бъде включено в грижите за по-малкото,така едно ще продължава да бъде близо до мама,второ ще се чувства гордо че е отмяна,и трето ще заобича бебчо безпроблемно,защото това ще е и нейно бебче...И...В никакъв случай не давайте креватчеуто на каката на бебето,просто купете ново,тя и без това ще спи още дълго време в него...И от тук нататък просто всичко е по две...Успех!!!

При децата с малка разлика не може да се говори , че ревността е по-голяма. По-скоро е обратното. Моите дъщери са с разлики 1.8 и 1.3 месеца. Може би малко по-трудно се гледат, но сега като са пораснали много се радвам, че много мислят една за друга. Така че и според мен това е чудесна разлика - ще си растат приятелки.

здравей темата ти много ме трогна, аз имах същите опасения преди да се роди бебчо. Нашата разлика е 1 г. и 7 месеца. Това, което помогна при нас за преодоляване на първоначалната ревност, бе че не разделихме децата, когато се прибрах с бебето вкъщи. В началото по-голямото дете не осъзнаваше наистина какво се случва и какво е онова вързопче там , но постепенно започна да свиква и сега са много привързани. Е, разбира се, големият не си дава някои определени играчки, другият се сърди и плаче, но това е нормално.

Ние със сестра ми имаме 1 и 8 мес.разлика и много сме се разбирали винаги.
Израснахме заедно,аз нямам никакъв спомен от живота си преди нейното раждане.
Колкото по-малка е разликата между децата,толково по-малка е и ревността помежду им.
Е,предполагам за майката е по-трудно с 2 малки деца.
За себе си съм решила,че също искам децата ми да са с малка разлика-до 3 год.

Моите деца имат разлика 1година и 10 месеца .Трудничко ми беше в началото , но постепенно става много приятно да ги гледам как си играят двете , забавляват се , рисуват заедно .
В началото като се върнах с второто бебе от болницата , изобщо не съм разделяла в отделни стаи . Оставях каката да милва бебето по ръчичката докато спи , да ми помага с подаването на разни неща , къпали сме заедно бебето и постепенно тя свикна с постояното присъствие на сестричката си . Сега се чувстват супер , много се обичат . И аз съм доволна от разликата , която имат . Изобщо не сме си планували децата и разликата .Така се случи просто .Изобщо не съжалявам , а напротив .

Това е много вярно, като се замислих и при нас беше така ,позволявах на каката  да помага и беше много горда от това.Веднъж дори и беше залепила дъвка на косата.После се наложи да обяснявам ,че бебетата само сучат и не могат да дъвчат.И наистина ревноста идва малко по -късно ,но ако не се пренебрегва по -голямото дете може би няма да има проблем.И дори понякога да се карат ,не могат да бъдат разделени ,мъчно им е адна за друга.Когато се наложи каката да тръгне на у-ще ,а малката остана на градина ,от мъка се разболя.

Благодаря ви за съветите и за споделеното!
Наистина няма два еднакви случая, но определено има общовалидни правила и правилца. Неща, които тънко и тактично заобикалят големите проблеми. Например на площадката веднъж видях майка с кака и малко момченце-1г.7м. разлика. Каза, че никак не се е справила с ревността, за съжаление момиченцето й се било залепило за баща си след раждането на малкото си братче и до сега все е так, макар вече да  е 1. клас.
На друга майка пък с 2 момченца и 2г. и 6м. разлика голямото момче започва да бъде адски агресивно към по-малки от него момиченца!!! веднага след раждането на братчето си. Това го изпитах на собствен гръб-той гонеше дъщеря ми от площадката, `наказваше` я  без да каже защо я наказва и  бие. А тя по принцип е доста общителна и особено като види `какаааа` и `баткооо` и се залепя за тях и ги имитира в игрите. Та за това агресивното момче-там просто и родителите бяха странни, майката ме посъветва да се махна от площадката с дъщеря си, ако не искам да бъде набита  , защото синът  й бил дете `индиго` и т.н. Е, останахме, като доста си говорих с това дете и все си пазих моето...почна да приема че и дъщеря ми ще идва на тази площадка. Но след няколко дни те спряха да идват на площадката. Според мен по-голямото дете беше така агресивно към малки момиченца, а не момченца, защото има агресия, насочена към братчето си, но разбира се няма как да я изрази...а към момиченцата-може, все пак `по-добре ние да си тръгнем, за да не бъдем набити`,.. от дете на 3 години!!!

А, щях да питам
... носили ли сте подарък за голямото още от родилното все едно бебето го е донесло...
...а и това със смяната на леглото-и  аз не го одобрявам. Не съм чела никъде нищо по този въпрос, но си представям аз ако трябва да си дам леглото на бебето ще ми е  , та сега се умува къде ще се слага новото легло за бебето...
...Да, това с помощта, която каката ще оказва ми се струва хитро, тя и без друго още от сега се вре да `помага` в доста дом. задължения. Но няма ли това да я натоварва по някакъв начин, да я накара да порасне по-рано  така да се каже или не е така?

Благодря ви отново на всички включили се мами, давате ми страхотни съвети, защото не са от книгите, а от живота!

Ами може да помага ако има желание , а не като задължение.То ще си проличи.За подарък ,аз не съм носила ,но може би не е лоша идея.

Можеш да пишеш в отчетния подфорум, темата е за породените....
Моите са с година и 10месеца разлика! ами...внимание на първото като се роди бебо, като се върне таткото от работа живот и здраве ти поемай щафетата с каката, че да обръщаш внимание само за нея! Ревност има винаги, това да не те плаши, плашещо е тогава когато я прикриваме несъзнателно и подтискаме, при децата с малка разлика е по-първична, но пък всичко е толкова естествено и лесно долувимо, пък и по-лесно им се отвлича вниманието като са по-малки! Според мен не се вманячавай да я изкорениш  тази ревност, защото тя е напълно естествена, въпроса е да намериш начини да я обуздаваш. Имаше едно много хубаво сравнение навремето в подобна тема, това е все едно мъжа ти да си доведе любовница вкъщи, ти как ще реагираш, ще искаш да я набиеш, изгониш или кротко ще приемеш нещата и ще отидеш тайничко да изневеряваш! Така, че да не те е страх от ревността, по-добре да си се изрази сега когато трябва, отколкото да се подтисне дълбоко, просто трябва да си внимателна и наблюдателна да не се наранят и пр.! Нашия батко е доста агресивен към малката и съм постоянно нащрек, обяснявам така, "знам, че Яна те дразни защото е малка и постоянно плаче и ти взема играчките и не може да говори, знам това, разбирам те, но ти не трябва да я удряш, нараняваш и така", ако може да се тушира агресивната част! Нещата се нареждат според случая, не го мисли отсега, когато се сблъскаш ще намериш изход според твоето детенце, твоята преценка, каквото и да е! Успех   

Подарък от бебето и двата пъти сме носили. Не знам колко има значение, но си е малък жест да се зарадват дечицата.

За леглата не мога да дам съвет, тъй като не сме имали проблем, защото обикновено бебето спи при мен, тъй като се кърмим много и нощем.

Наистина сме правили всичко заедно - не чак като помощ, но не съм изолирала каката от дейностите, свързани с бебето и ако иска да гледа. Сега ги карам вече да помагат за бебето, но са по-големи. А, че голямото дете от породените пораства по-бързо - според мен е неизбежно. Несъзнателно започваме да го приемаме като кака или батко и ни се повишават изискванията към него. Но ако не прекаляваме, не е толкова зле. Нашата кака е много отговорна.

Аз имам 1 година и 40 дни разлика с брат ми.Той е по-малък.Не,че не сме си играли като деца,но точно непрекъснатото повтаряне,че аз съм по-голяма и нося отговорност за неговите глупости винаги ми е било противно.Дори ме караха да му пера дрехите и да му готвя, а като стана по-голям и да му гладя и да му пиша домашните по предмети, по които той не беше силен.
Иначе наистина нямам спомен от времето, в което съм била сама,за съжаление.
Винаги са ни карали да си игаем двамата,понеже сме "брат и сестра и сме си най-близките хора в света."
 Всячески гледах да се отърва от компанията му,за да си играя с приятелки,които родителите ми не позволяваха да идват у дома,понеже са "чужди хора".

Сега сме големи хора, и двамата имаме деца.Децата ни са със същата разлика като нас-година и месец.Не си играят заедно,когато сме ги събирали и са много различни като темперамент и интереси-каквито и ние с брат ми бяхме и сме до сега.

Имаме познати, които ни познават поотделно от 30 години и като разбраха,че сме брат и сестра не ни вярваха.Не си приличаме нито външно,нито по каквото и да е друго,освен,че имаме едни и същи родители.

Аз имам едно дете и ако имам друго искам да са с по-голяма разлика,точно за да имам повече време с първото ми дете.Той си има приятелчета,които си избира сам.Ако му е приятно да си играе с тях-събират се.Има деца, които изобщо не му харесват и аз не го насилвам да общува с тях,въпреки,че майките са ми приятелки.

Хората са различни и нуждите им са различни.Като деца ни пращаха на кино заедно.Ако дадяха парите за билети на брат ми той купуваше само билети за филми с индианци,каратисти,боеве,войни...Ако аз успеех да докопам парите за кино купувах за някой по-романтичен филм.Винаги се карахме за това.
На сватбата на брат ми си пмислих,че всъщност аз не го пзнавам.От толкова много натиск да ни накарат да се заобичаме се отдалечохме толкова много,че дори живеем в различни държави,виждаме се 1 път годишно за по няколко часа и ни е достатъчно,звъним си по празниците като по задължение.

Пожелавам на теб и твоите деца да намерите по-добър начин за комуникация и да успеете да се опознаете взаимно, а децата ти да прекарат времето в родния си дом щастливи и да се забавляват! 

Картинка, интересен пост, наистина ние понякога забравяме, че децата ни са отделни индивиди, а не само  братя и сестри.Те ще се обичат като такива това е заложено от раждането им, нека да ги накараме да има за какво да се обичат и да имат желание да прекарват времето си заедно, макар и това да са 5 минутки на ден само. Лошото е, че майката на породени е свързана с тях едновременно, рядко се получават ситуации, в които майката прекарва времето си с едното, после с другото дете, поне при мен е така, добре че баткото ходи на градина, през деня съм с малката, следобедите с двамата и те непрекъснато делят и мен и времето и играчките си, няма начин, но наистина ако не им се насажда присъствието на другия след време дори почват да се търсят. Гледам да им организирам различни игри, че в тандем рядко става. Вярно, че се получава понякога, че единия е подтиснат, но това е и при по-голяма разлика сигурна съм, когато са две деца почти винаги е така! И двете ми деца са доста различни, затова и подхода ми към тях е различен. Искам да запазя индивидуалността им и мисля че е много важно непрекъснато това да им се доказва, да не се слагат по общ знаменател. Искам все по-малко да се бият и делят неща, но забелязвам, че когато си наложа това като максима, става още по-зле! И явно защото всичко е борба за внимание, когато ми падне пердето и гледам спокойно на нещата виждам, че и те се напасват помежду си, че понякога ме учудват какви ги измислят заедно!

Абе, не знам дали е заложено да се обичат.Виж,да се конкурират със сигурност им е заложено.
На мен ми се струва,че колкото и да обича децата си по равно,майката/ а  и бащата/имат неявни предпочитания-към пола на детето, към темперамента му,към красотата му.
Баща ми е бил ужасно разочарован,че не съм се родила момче и бързо си е "поправил грешката".
Брат ми е бил най-красивото бебе в отделението,когато се е родил.Бял,рус,синеок.
Аз съм се родила с къдрава коса ,черна като козина на  маймуна.
Когато сме се разхождали с количката /това си го спомням бегло/винаги са спирали разни лелки да му се радват.
Брат ми всеки ден се чува с майка ми,двамата могат да се разхождат с часове и да си приказват пак толкова дълго, на чаша кафе.
Ние с нея ако сме по-дълго от 2 часа заедно няма как да не се скараме.
На брат ми никога не прави забележки,понеже" бил момче и е нормално да разхвърля и да не чисти."
Аз обаче не бях във възторг от ролята на слугиня на брат ми и,честно,нямах търпение да се махна.
Отидох да уча и не се върнах.


Не е разликата решаваща какви ще са отношенията между децата.Има много други неща.Ако на единия наказанията му се разминават, а другия отнася непрекъснато критиката и плаща и за чуждите грешки ,няма как да се търсят и да горят от любов един към друг.

Иначе, самата идея да имаш брат или сестра, с които да си близък и да можеш да им се довериш,да се посъветваш,да си прекарвате заедно Коледа и Рождените дни е супер.Това, че между мен и брат ми го няма не означава,че винаги е така.

Аз и брат ми сме с година и половина разлика. Никога не са ни карали да сме заедно, винаги сме били свободни да се движим по отделно, ако искаме. Не са се карали на мен защото съм по-голяма, стараеха се родителите ми да разберат кой е бил виновен и на него правеха забележка. Не са ме карали да се грижа за брат ми, понеже е по-малък, но ни бяха внушили че е хубаво и гордост да се защитаваме Имах прекрасно детство, с брат ми бяхме постоянно заедно
И съответно и аз винаги съм искала породени деца
За съжаление не се получи (единственият негатив на кърменето)
Още преди да се роди бебето разказвах на големия ми син за бебето, като наблягах на неговата роля- ка ще се роди малко братче, как той ще бъде мнооого важен, защото ще е батко, как бебето много ще го обича и ще иска да е със него, как ние с него ще го гледаме и т.н.
На изписването му подарихме подаръци, но не от бебето, а от нас, по случайтова, че е станал батко
Гледам децата заедно, когато бебето беше малко беше още по-лесно да забавлявам предимно големия- с него готвим, сменяме памперси, приспиваме бебето- все под формата на игра На всички обяснявам колко добър батко е (пред него), колко много го обича бебето, колко ме слуша той и колко ми помага Естествено, казвам му и колко го обичам и как най-най- много от всичко на света обичам него и Дими
Сега, като порастна бебето сме в интересен период- малкия взима играчки, а големия върви след него и му ги дърпа от ръцете "НЕ! НЕ! Не това", малкия пък допълзява при големия и все иска да пипне точно това, с което той си играе. Е, уча големия да не дърпа играчки от ръцете на брат си. Да постъпи по-хитро- да му даде някоя друга играчка, и като се залъже бебето да вземе тази, която иска. Но и на бебето не позволявам да взима всичко от ръцете на батко си- местя го, давам му нещо друго, но големия вижда че уважавам и неговото право да не му се отнема играчка.

Сигурна съм че ще се справиш И също смятам че разликата между децата е прекрасна!

Картинка,     благодаря ти, че даде нов поглед към ситуацията с възпитаването в обич на деца с толкова малка разлика във възрастта. Наистина може ние, майките, в стремежа си да `засилим` любовта между децата си, всъщност да я опропастим. Да, силно казано, но аз те разбирам за какво говориш. Казах по-рано, че и аз имам брат, по-малък  е 7 години, но това с прането, чистенето и как той не е виновен за нищо, а аз за всичко... и ние живеем в отделни градове (не е държави още, но натам върви ) ...

Та наистина важно е да се погледне и от този ъгъл, защото е важна и любовта между децата, разпраделена във времето напред и бъдещия им живот. 
 
yanast ,   радвам се за отношенията ти с брат ти.  А и е хитро да дадеш подарък по случай на това, че е `батко`    Хубаво е, че така говориш пред другите за баткото. Мисля, че и аз ще правя така.

chochka_nadik, така казано с любовницата вкъщи...направо ми заби пирон в мозъка...каква ти любов, направо
Но сравнението е доста точно и близко до идеята на `задачката`