Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

Картинка, точно ситуациите, които описваш, се старая да избягвам с моите момчета.
Приемам, че всеки от тях си има индивидуални желания, които не е необходимо да съобразява с другия.
Примерно, никога не съм карала баткото да си дава играчките, да пази тишина, защото малкият спи или да го карам да си поиграе с него, и други подобни.
Не знам дала поради това, но до момента не се наблюдава ревност между тях. Борят се, разбира се, за нашето внимание, но като се надпреварват кой по-голяма магария да направи примерно. Правят го по доста мил начин, без да се засенчват, така да се каже, един друг, а като някаква надпревара, в коят всички страшно се забавляваме.

Моите момчета са с разлика почти 2 годинки (без 20-ина дни). С големия ми син също сме болезнени привързани един към друг-гледаме се сами, кърмен е дълго и т.н.... та имах същите притеснения, направо умирах от страх...Но той ме изненада много приятно . Посрещна бебето с огромна радост, дори не мога да го опазя от целувките и прегръдките му (понякога доста опасни). Говорих му за бебето през цялата бременност и най-вече как той ще ми помага да бутаме количката и как ще учи бебето и ще му показва нещата, които той вече знае. Усещах, че се радва много при тези думи. Постоянно разказвах, че ще се наложи няколко дни да остана в болницата, но пък после ще се върна с братчето му. Сякаш всичко беше разбрал. Преместих го в легло без решетка доста преди да се роди бебето (около 3-4 месеца), нагласих го с нови чаршафчета с Мики Маус, с радост преотстъпи своето, а с неговото се хвалеше много. Но нямаше кой знае какво значение, защото сега и двамата спят при мен, пък сме изгонили тати -бебчо заради кърменето, а баткото само го местя в неговото, но пак се събужда и идва при мен. Като се прибрахме вкъщи го прегръщах и целувах постоянно, а той след всяка целувка ми сочеше бебето - да цункам и него . Още не говори, но на него му казва на галено, очичките му светят като се събуди и го види . В началото обаче имахме такъв проблем-мъжът ми си остана вкъщи с нас и аз все пращах баткото навън с него, за да се възползва от разходките. Първо излизаше с радост, но после помръкна, явно се уплаши, че аз си гледам бебето пък него го прехвърлих на баща му, почна да плаче, да отказва категорично да излиза и да страни от баща си. И така спрях да го насилвам, излизаше ако и аз успявах да изляза навън и нещата се нормализираха. Иначе не забелязвам ревност, но и при нас все пак е  още началото, дано да продължи така и занапред.
Успех на теб, лека бременност и здраво бебенце ти пожелавам, всичко ще бъде наред, няма такава любов като тази между две братчета или сестричета. Аз вече съм забравила за притесненията си в началото, толкова радост ми носят сега двамата  .

Lilcho, радвам  се, че баткото така умело се адаптира. Честито ти бебенце, виждам, че е съвсем мъничко, месечинче!!!
Стискам палци все така да се подреждат нещата при теб, което значи, че е възможно и при всички други да става така    

Виж ми линийките и се успокой. Ще се справим  
Първата ми бременност беше много желана, а втората "мнооого неприятна изненада", но реших да го оставя.
Преди и аз си бях направила такава темичка, но ме изкараха напълно неграмотна, че не съм се опазила от неочаквана беменност.   и я заключиха. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=449537.0 ако искаш погледни.
Но си мисля, че не може да е толкова зле. Ще се оправим някак  

На моите хлапета разликата е 1 г. и 8 м. Втората бременност много ни изненада. Искахме да имаме две деца, но не сме очаквали, че разликата ще им бъде толкова малка . След като се роди бебето по - голямото бебе го беше доста страх и няколко дни стоеше по - далече от пакетчето, а като започнеше да плаче, тогава "баткото" съвсем се стресираше и на свой ред той започваше да плаче. Постепенно започна да свиква с новото положение вкъщи и за наша радост не проявяваше ревност. Всички прегръдки, гушкания бяха за него, което много ни помогна. Едва след като бебето започна да седи и да докопва някоя играчка, тогава започна леко да ревнува, защото играчките вече трябваше да си ги споделя. Ревност проявяваше и когато аз се занимавах със сестра му или пък я гушках. Тогава той или се тръшкаше и започваше да се дере или пък идваше при мен и ми казваше да махна бебето, защото искал той да се гушка в мен.
Сега обаче ревността е по - на заден план, защото много си играят и забавляват двамата. Е, разбира се има и "дай ми това то си е мое" или "ти си лош/а" и такива от сорта, но като цяло са послушни дечица. Вечер (синът ми ходи на градина) като се видят и се прегръщат, целуват . Направо ми стоплят душата.
Трудно е първата година, особено ако няма помощ от някой. Аз сама съм ги гледала и имало е моменти, когато ми е било много трудно, но винаги ме е крепяла надеждата, че един ден ще е много по - лесно. И наистина сега е много по - леко във всяко едно отношение.

Да, много грубо! Затова и аз посъветвах авторката да не се "шляе" по др.подфоруми ..Бг-мамите са много компетентни и всезнаещи, и всеразбиращи, и все-правилно-постъпващи-в-житейски-ситуации ...в кавички

 

Елате да пишете и в темата за породени   

♥desita♥ , как не съм я хванала тази твоя тема , та да напиша нещо хубаво. Какво е това чудо-доста мами са писали, ама все такива дето идея си нямат за какво иде реч- с по едно дете и то с намерението `по-добре аборт, отколкото друго дете` Ох, жалко, че има и такива разсъждения отностно собствените ти деца.  Дали не са надушили като акули несигурността във въпроса ти и нямата молба за помощ и просто да са си избили някакви свои не-чувства А и май, гледайки твоя подпис, всъщност ще  ти кажа ти да видиш моя подпис, защото и твоят ще  е такъв след няколко месеца  Май и твоите рожбички ще са с 1г. и 9 м. разлика, както при мен както писа една майка тук, това е идеалната разлика 


Аз зададох малко по-различен въпрос- не се притеснявам от гледането на децата си сведено до самия процес на отглеждане (ядене, спане, памперси и т.н.). Смятам, че ние, българските жени, сме минали и ще преминаваме и през още по-сложни ситуации в живота си, работата си и т.н. . Самата аз съм работила с 27 деца едновременно на по 2 г.6м-3 г. и то сама, цял ден. Е, луднах, отслабнах, но свикнах и се организирах някак си... Притесняват ме чисто поведенческите прояви на децата (с такава малка разлика) едно към друго и как да направя така, че да намаля неприятните чувства на първото при появата на второто, как да ги привържа едно  към друго, в рамките на възможното (без да се преекспонира тази любов, де, все пак).


А колкото до това `що не се пази, върви да правиш аборт`...
Ами аз колко аг-специалисти обиколих, че да намеря такъв, който да не ме съветва да правя аборт. Да не кажа, че и се овикахме с една доФторица, която започна направлението за аборт да ми пише, без да ме пита, пък и като разбра, че съм бременна и кърмя, да не говорим, че бях вдигнала на ръце малката, докато говорих с нея, че и с дънкова пола бях... Според нея веднага трябваше да навлека бременските чували (бях 5г.с.) и да `командировам` дъщеря си някъде на безлюден остров, докато не родя поне. А детето беше на годинка.... Та сега пътуваме доста с колата, но съм при такава аг, която приема и малката разлика на децата ми, и анемията, породена от близките бременности и дългото кърмене, както и факта, че половин година и кърмих, и бях бременна. И ето, че не е `шок и ужас` бременността  и отглеждането на толкова малко дете. 

Благодаря за подкрепата. Да доста злоба си имаме в милата родина
А за непазенето, нали и като кърмиш не можеш да забременееш уж. Около 1.8 г ще е разликата.
Знам, че ще се справя.  както ти и още много други са се справили

Марти, браво на теб! Иаз съм чувала това, че първата година е всъщност най-трудното, после нещата се подреждат и децата всъщност са щастливи, че имат постоянно едно приятелче под ръка за игра.  И на мен ми казаха, че реална някаква ревност се появява като пропълзи второто, заради играчките. А и е хубаво, че не се притесняваш да гушкат баткото, когато детето иска да бъде гушнато. Имам позната, 1г.6м. разлика имат децата й и тя се дразни, когато голямото (вече малко над 3 г.) се гуши в нея, тя го отблъсква и отива да гушка другото (като то може да се е заиграло и въобще да не иска да се гушка точно сега), `защото все голямото искало да се гушка, трябвало и другото да гушка`.

Та като кардинални изводи мога да направя няколко от публикациите досега:
1. Всяка майка има правото да иска да има деца с малка разлика, независимо дали предварително самата втора (трета, ...) бременност е планувана или не. Със сигурност такова дете е желано и обичано и това дете един ден ще е прекрасен човек, защото ще има родители, които са се справили с трудни моменти, но са решили да го направят в името на децата си! А това значи много, само по себе си!!!
2. Не се насилват нещата по `любовта` на децата едно към друго, за да не се получи обратният ефект...
3. Като се роди второто, се обръща много по-голямо внимание на първото (и то в емоционален аспект), второто поне първите месеци има по-скоро нуждата да е нахранено, преобуто и т.н.  ...
4. Винаги, когато може се хвали първото колко е добро и как помага на мама/татко и все се казва колко то обича бебето и колко много бебето обича голямото дете...
5. И да не забравяме, че всъщност `голямото` е просто едно малко по-голямо, но все пак още доста малко детенце и да се съобразяваме с неговите конкретни нужди за конкретния момент. Да не очакваме от него да носи отговорност за бебето, да го гледа или разни подобни...
6.А, и да не забравя-още от сега съм казала, че като се идва на гости за бебето, то освен подаръчетата за него, гостите ще трябва да се подготвят и с подаръче за по-голямото дете!!!


Ако има още нещо, което може да се прибави като извод, нека майките да кажат. Аз това синтезирах.

ВСЯКА МАЙКА Е ДОБРЕ ДОШЛА В ТЕМАТА НИ!

Тук поне  за сега цари добрият тон и мисля, че наистина сме си полезни една на друга!
Дано поне тук да няма от майките, за които говори МамиБлю

Ами май това с `кърмене и незабременяване` е мит някакъв.  Виж мене, например. Малката направи 1г. и още от първия ни опит за бебе стана. Даже основно малката бе на кърма, нямаше заместено хранене, злоядичка си пада...
По-скоро си има значение кога ти е дошъл МЦ, макар, че има случаи и когато МЦ все още не е дошъл, но овулация е настъпила и   ... така.
Ама да не разводнявам темата

Коя е вашата тема  дайте линк

къменето и незабременяването определено е мит. по принцип първите 6 месеца е по-сигурно, но и тогава има пропуски.
иначе темата, в която пишат бъдещи и настоящи майки на породени понастоящем е тази http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391881.0
(заглавието е малко лятно, но полагаме усилия да я изпишем по-бързо  )

LeAn е направила добро обобщение. Най-общо от мен - спокойствие и не се притеснявайте - околните, неизпитали това на гърба си, правят коментари, които обикновено те карат да си мислиш, че те чака нещо непосилно, но като се появи и второто детенце се оказва, че е много хубаво и може да се справяш добре. По чужбина ми се струва, че породените деца са обичайна практика, а тук все още малко странно гледат, но явлението си е често и у нас. Като родих второто и по улиците непрекъснато по-възрастни жени ми се радваха и казваха, че и техните деца са с толкова малка разлика.

За чужбина си много права-тук дори имат по 3 деца,родени в три последователни години.Хората са практични-така и така децата до 3-4 плачат,като мине реването наведнъж, после на 4 години тръгват на училище и обстановката става по-спокойна. А и когато веднъж купиш големите покупки за бебе-кревати,колички,колело -каручка и седалки за децата е по-лесно.Дори и на ясла и градина да ги пратят,не излиза толкова скъпо,колкото ако имаш само едно дете,понеже за вторито плащаш много по-малко, а третото почти винаги е гратис.

В групата на сина ми има едно момченце на 3, има по-големи братчета на 4 и половина и на 5 и половина.Отскоро си взеха гледачка,която да ги води и прибира от училище,за да могат родителите да работят.Все пак една гледачка за 3 деца е по-евтино от 3 гледачки.


За втората бременност-никой лекар не би си позволил да коментира трябва или не трябва да се ражда бебето. Всеки има право сам да решава дали да има и коко деца и с каквяа разлика,защото нуждите ,съдбата ,характера и желанието за деца на всеки човек са различни от тези на останалите.
Винаги обаче казват,че ако не желаеш да забременееш трябва да използваш предпазни средства.Кърменето и прекъснатия полов акт не са такива средства и дори децата в училище го учат.Застраховката плаща спиралата или хапчетата.

ОБАЧЕ
тук родителите получават информация как да подготвят детето си за идването на сл;едващотп и ако има някакви проблеми,каквито и да са те, майките получават информация как биха могли да се справят.