Любители на котки - тема 33

Нееее , само инжекциите са за жески,-. тека ми каза вет. и той ми ги дава.
Жал ми е да го кастрирам , а и една приятелка си кастрира нейния - само , спи яде и дебелеее .
Не ми харесва такова животно- като плюшена играчка . Моя е жизнен и много играе.

  ама аз ви обичам всичките бе.....
хайде да не спорим за и против кастрирането...всеки си решава, аз уважавам на всеки избора
За кастрирането и улягването....ми няма засега разлика при нас все същия дивак си е Томасито 

Амииии, моите все още препускат като коне, както и преди кастрацията. То не е футбол, то не е баскетбол. Вкъщи е голяма веселба.

Thomasito нямаме намерение да спорим за и против кастрацията  само си споделихме опита с кротките хапченца  всеки си има свое мнение и на другите и да им харесва и да не им харесва - няма значение 

Всички имам задачка за вас!!!
1. Да си гушнете пухчетата
2. Да ги намачкате  хубавичко
3. Да им нацеливате шкембоците от мен
  

Случайно ви намерих и искам да ме посъветвате. Разбрах, че много от вас са загубили своето коте и може да ме ориентирате.
Котката е 17г., от лятото взе все по-малко да се храни, но тези няколко дни съвсем изпосталя. В малкото изпражнения има кръв според мен, нямах възможност да я заведа на лекар. Утре ще потърся, но тя си е дивачка и не знам как ще се справя.
Преди 5-6г. така залиня и я оперираха спешно, извадиха цялата матка и всичко каквото си трябва.
А дали вече не си отива, все пак си е на възраст достолепна. Ох, не знам...

2 нови снимки на Алфчо 
 

Всичко си зависи от характера на котето. Мацо и до ден днешен тича, скача щурее, не мога да го хвана, за да го нагушкам, а е кастриран. Тежи 4,5 кг, защото не се спира, а яде повече от Мъро като количество. Мъро от малък е спокоен и мързелив. Ако поиграе 15-20 минути след това почива половин ден  . Убедена съм, че и без кастрацията щеше да е толкова дебел. Сега се сещам, че предишните ми два котарака/некастрирани/ тежаха над 5 кг. Освен това има значение и колко деца има около котето. Мъро надебеля в последно време - откакто никой не се занимава с него и само спи. Преди това макар и мързеливо тичаше след клечици, коланчета и подобни, но имаше кой да му се хваща на игрите.

rimar, дано да се оправи котето! Не мога да ти помогна със съвет.

rimar, здравей,
Какво да ти кажем... лекар задължително. Може да е от старост, може и да е заболяване, няма как да предположим. Заведи я да я погледнат.

Благодаря ви за съвета, наистина си трябва преглед. Ще ви следя темичката, пък каквото има да става, ще става.

Пиши какво е станало. Дано да успеят да я закрепят Достолепна е мацата, но историята помни и по-достолепни

ОК, непременно. Радвам се, че се "запознахме "

Здравейте момичета,малко коледно настроение от нас  

Rimar стискам палци да не е нещо сериозно

здравейте, прелестни!
да си кажа... ако може избягвайте хапчетата против разгонване ( не само ноновулина, а въобще)... мн са вредни... доста често може да има неприятни последствия като туморни образувания, да речем.
поздрави на всички
редовно си ви чета
rimar, дано се оправи котенцето

rimar,дано се оправи бързо котачето.....
Да кажа как остана в нас Сателит-а,защото мъжа ми е от костеливите орехи....прави се на костелив по-точно,ама лошото е че си и вярва.
Значи с големия ми син бяхме извели Арес да потича тука в двора на една гимназия.По едно време нашия се заби пред една шахта и акто взе да "копае" с лапи и да скимти и да подскача веднага се сетих,че има вътре животно.На бегом дотам отидох.Гледам го нашия една шепа мацък,мръсен,ужасно гърчав и фрашкан с бълхи.Сточх,чудих се то милото се скъса да мяука като ни видя,накрая го грабнах.В едната ръка куч с каишката,в другата мацъка/един мъж по пътя после ме гледаше доста изумено,може би реши,че водя на Арес закуската/.Мъж ми обаче в нас....а той за друго животно беше казал категорично "Не" и подскачаше метър само да продумам.
Та нали живеем с нашите и хлътнах право при майка ми на първия етаж,по пътя бях нахвърляла плана горе-долу.Разбрахме се да каже,че тя го иска и ще живее долу.Навъси се половинката,нацупи се аз се правех че не виждам.Повярва.Така малкия спа първата вечер долу при майка ми.На другия ден го качих при нас и казах,че е замалко само-откара почти цял ден.Втората вечер пак долу спа и вече от на другия ден окончателно беше качен и преместен при нас.
Ду се няколко дена,дудня ми на главата ама нали си постигнах целта стараех се да не обръщам внимание.Сега му се радва най-редовно и най-вече като се разбеснее много му се хилим на дивотиите.
Понякога според мен няма смисъл да се пита....

Moonlight,пусни снимки на Сателита и батко му Лъко ако имаш нови.Отдавна не сме гии виждали.