помощ магия

Аз усетих негативна мисъл върху мен.
Размислих. Посъветвах се. Разбрах че съм била права.Има я. Справям се , но е много трудно.И усещам подобрение!
Моята сензитивност се увеличи скоро.Просто усещам хората,това ми помага, но ме наранява че роднини могат да са негативни.
Все още мисля над формулата как да се предпазвам, без да се променя драстично към тях!

Бети,и аз съм така.За жалост най-близките най-много те разочароват.Трудно е наистина да преодолееш егоизма и неприязънта си.Но за да сме добре,трябва да обичаме и враговете си.Негативизма го усещам от 100км. и когато наближи достатъчно се оказвам винаги права.С точно такава жена си имам работа всеки ден.Научих се да не я слушам.Тоест правя се,че я слушам,а всъщност си мисля за други неща и само кимам с глава,за да си мисли,че я слушам.Откак овладях тази техника се чувствам много по-добре.Преди след разговор с нея ми беше подтиснато,изморено,дори тъжно/дори и да не ми бе казала нещо тъжно/,просто от нея лъха страхотен негативизъм.Все бях виждала и разговаряла с песимисти,но такъв човек ,уверявам те едва ли някой друг е срещал.Тя е върха на негативизма просто.Радвам се,че се научих да се справям с влиянието и върху мен.Трудно е,наистина,но не е невъзможно! 

Archangel Въпрос на осъзнаване, етап е. Който разбере, разбере, който не- да се бори с магиите- а всяка борба е граница- на границите Винаги има войни. Това което мислите и чувствате, винаги съответства на онова което се проявява!
"Всичко което сме, е резултат от това, което сме помислили – Буда "
  Аз нямам какво друго да кажа- всеки живее в свой свят, всеки избира......

обясни ми значи, на какъв етап са децата в Ирак, които са осакатени и убити с бомби от убеднен уран? не са са съветвали с Буда като е паднала бомбата ли? да-душите на децата не са повредени, но телата им са. Животите са загубени.Става дума за живота на физическите им тела. Може да са мислили негативни неща в минали си живот, Буда сигурно е прав, но въпросът е сега може ли да ти бъде навредено на физическото тяло и на живота или не. Е-определено може.

Има един вид духовни хора, които в опита си да станат позитивни и да променят живота си, забиват глава в един розов облак и започват да напяват "светлина, светлина, всичко е светлина", в най-неадекватни моменти. Не казвам, че си от тях, но това, което казваш ми напомня на това.

Точно това казах и аз.Когато нещо ти се стовари върху главата с гръм и трясък,колкото и позитивен да си,да преливаш ,ако ще от позитивизъм,в такъв един момент удавник за сламка се хваща и не винаги можеш да реагираш позитивно.И в първият момент можеш да допуснеш съвсем несъзнателно грешка.Имаше една друга поговорка."На чужд гръб сто тояги са малко" Отстрани ни е лесно да даваме акъл и съвети,само защото имаме време да помислим адекватно и защото не се случва на нас самите.Ако в един момент ти кажат,че си болна от неизлечима болест например,какво е първото нещо,което ще си помислиш?Какво ще почувстваш в първият момент?Аз ще ти кажа-страх!Може би в следващият момент ще се позамислиш,ще поразсъждаваш,но в момента,в който го чуеш,колкото и позитивна да си,със сигурност няма да реагираш с усмивка и радост.Ето за това става въпрос.Не всички се нагаждат към ситуацията и не всички вярват,че чашата е наполовина пълна.Една моя много близка жена се е питала преди,как ли ще реагира,ако и кажат,че е болна от неизлечима болест/затова дадох примера,тя е изключително позитивен човек/.Та точно тя ми обясняваше,че дори и да се случи това на нея,ще реагира спокойно,ще се въоръжи с търпение и ще си каже,че нищо страшно няма-ще си пие лекарствата и ще търси път за възможно подобрение.Просто сподели,че би реагирала съвсем спокойно и не би се подала на негативни емоции.Да,обаче...Случи и се.Първите две седмици,беше в жестока депресия-светът се бе свършил за нея.Съвзе се след месец и претегляйки ситуацията и възможностите се поуспокои.Тогава каза:"Едно е да се поставиш на мястото на болния,съвсем,ама съвсем различно е ти да си болният!"....
Това е просто един житейски момент ,който е пример за това как е отстрани и как е всъщност в действителност.Отстрани можем да съчувстваме,да дадем съвет,опора,но когато се случи нещо на нас-съветите ни,това,което сме си мислили,позитивизмът в първият момент някак си изчезват и изобщо не ни е до тях.И всичко е въпрос на психическа нагласа,за това как и дали ще излезем от ситуацията възможно най-разумно. 

Самонадеяно е  според мен да се каже, че знаеш, за минали събития в Библията.
Повярвай ме, това ,че не мисля, като теб, не значи, че не съм открила своята  истината. Ако си мислиш, че истината е само една, се само заблуждаваш. Това, което исках да кажа  е че , зомбирането на религиозна тема е много опасно. Аз не съм видяла с очите си Христос, макар и да вярвам в него. Но,  в никакъв случай не приемам всичко прочетено за него като тоталната истина. Винаги има въпроси, които трябва да си задаваме.  Освен това за  Библията няма как да знаем, каква е била в първоначалния си вид, когато е била писана преди 2000 години. Едва ли е била същата книга, като се знае, че е писана от хора/човеци и е преминала през толкова векове.
 Знаеш ли колко неща от Историята , която сме учили в училище, няма нищо общо с реалните факти, ама на...вярвали сме, че това , което са ни преподавали училище, че е истинската  История на събитията. И знаеш ли защо сме вярвали? Защото не сме били там, не сме били свидетели. 

Библията е написана от хора.Хора,които са има своя гледна точка ,преценка и субективно мнение.После стигаме до превода(който,отново е правен от хора).Откъде можем да сме сигурни,че е преведена правилно и пълно?А колко от ръкописите са били унищожени от времето?Колко от тях са били четливи?Да не говорим за това,че историята за живота и смъртта на Христос е написана не от свидетели на събитията,ами от такива(хора),които са живели 200 години след тези събития.

А ти откъде си толкова сигурна,какви са точно реалните факти?Никой не може да бъде сигурен.И не съм зомбирана ,ама въобще.Библията трябва да се чете със сърце и душа и между редовете.Тя не е роман или научнопопулярна книга.Иска освен четене и правилно разбиране.Не я приемам буквално,приемам само нещата,които са предсказани там и които в действителност са се случили в наши времена.Ето това за мен е реалното.Това,което се е случило вече в наши дни,а то е предсказано и от Библията мноооого преди ние да се родим.А и последният препис също е направен много преди да се родим.Да,всеки сам намира своята истина.Кое написано в Библията те кара да мислиш,че не всичко там е реално?
Това ни е проблема всъщност на нас хората,че вярваме само когато има "Око да види -ръка да пипне!"...Вярата е нещо индивидуално.Но тръгнеш ли да търсиш доказателства специално за Библията,за нематериалният свят...няма да намериш,такива на които да повярват и останалите.Ще ги намериш само за себе си.И от там идва цялата тая работа "Искам да видя,искам да пипна и ще повярвам!"...."Искайте и ще ви се даде!"....../лошото в случая е ,че не знаем точно по какъв начин ще ни бъде предоставено доказателството,защото понякога,а и дори по-често,то ни се предоставя ,но  с цената на много болка и мъка./

 

много мистична усмивка, но няма отговор

 

Това добре, но не ми каза в какъв свят живеят пеленачетата в Ирак, които са увредени и убити във войната.

Имами друг въпрос-приемаме, че има прераждане. Мислите в минал живот се отразяват на сегашния. Значи тези деца са избити, заради грешки в минали животи. Ако твоето дете го убият с уранова бомба, заради неговите грешки в минали животи, дали все така ще говориш, че няма вреда, че всички сме Бог и че на човека не може да се навреди ако няма лоши мисли и не създад такава реалност? 

Именно!

Ами аз не съм сигурна, а ти сигурна ли си? Гледам, че си си отговорила сама "Никой не може да бъде сигурен" -си написала и съм съгласна  с това. Тогава това, което си писала в цитата по-долу>

Е неоснователен, защото както ти сама казваш" Никой не може да бъде сигурен"   Някъде писала  ли съм, че  лично ти си зомбирана?! Говорих принципно, защо го прие лично?

Това се обяснява с вярата ми.Аз вярвам!Не търся доказателства за вярата си и защо я имам!  ...Просто доказателствата за мен са истината,в която вярвам!"Сигурното" при мен,истината-това е моята вяра!
Не ме интересуват факти,събития,кое кога и от кого е написано.За мен е важно само и единствено това,в което вярвам!Никой не може да ми даде доказателства за моята вяра!Доказателството съм си аз самата и това,в което вярвам и това,за което мисля!