Публикувана: 10 дек. 2009, 10:47 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2010, 11:25 ч.

Хайд парк 3

31 837
795
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво се случи с детето на автора на публикацията?
Какви са препоръките за намаляване на коликите при бебета?
Какви са съветите за общуване с дете, което е трудно да се контролира?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво се случи с детето на автора на публикацията?
  
  Детето на автора на публикацията има проблеми с коликите и е трудно за управление. Това причинява голямо напрежение и безпокойство у автора, който изразява загриженост и умора от ситуацията.
- Какви са препоръките за намаляване на коликите при бебета?
  
  Препоръчителните методи за намаляване на коликите при бебета включват използването на сушоар, бутилка с топла вода, даване на успокояващи средства като Infacol и включване в грижите за по-малко дете. Освен това се препоръчва комуникация чрез друг възрастен, което може да подобри разбирателството и да улесни справянето със ситуацията.
- Какви са съветите за общуване с дете, което е трудно да се контролира?
  
  Съветите за общуване с трудно дете включват спиране на разговора, когато детето не слуша и опит за комуникация по теми, които го интересуват. Препоръчително е включването на детето в грижите за по-малкото бебе, което може да подобри комуникацията и да улесни справянето със ситуацията.
- Какви съвети се споделят в публикациите?
- Какви са някои от предложените методи за справяне с предизвикателствата при отглеждането на деца?

# 105 16 дек. 2009, 02:40 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: ДарЗаМен в вт, 15 дек 2009, 16:24

Цитат на: Venecias в пн, 14 дек 2009, 03:44

Аз пък тази мълчалива санкция я взаимствах именно от споделянията на Дар.

Moля?!

Простичко е: срещнах отдавна и в други теми, твое споделящо изказване - идентично на по-долното; изпробвах го-оказа се че работи!

Цитат на: ДарЗаМен в нд, 13 дек 2009, 09:51

Мен майка ми ме наказваше с мълчание, помня го и още настръхвам. Помня, че ходех след нея и ревях с пълно гърло: Бий ме, но ми говори!

Какво толкова чудно, моля! Просто се четем.... Hug

# 106 16 дек. 2009, 07:31 ч.

Мнения: 1 669

И на мен не са ми искали копие от делото. От дома ми дадоха служебна бележка. С нея, копие от Удостоверението за раждане и приложението. Това беше.

И с това се занимава счетоводството.

# 107 16 дек. 2009, 08:19 ч.

Мнения: 1 843

Венециас, разбрах, но се учудих, защото прозвуча сякаш съм съветвала подобна санкция.
Това ме шокира!
Защото, именно по този начин - пълно мълчание и игнориране е много тежко за едно дете.

Аз не го правя.
Имам си проблеми с Ирина, които са доста комплексни и нямам толкова време сега, за да ги опиша добре.
Но не мълча.
Ставам тиха.
Колкото по-голям е отпорът от нейна страна и проблемите, толкова по-тиха и пестелива на думи ставам.

Това не минава незабелязано от детето.
Когато в миналото е имало изобилие от думи, разговори, когато майката обичайно е екстровертна, такова "затихване" изпъква.
Но пълно мълчание?
Не е възможно изобщо някога да съм била "за". Cry

# 108 16 дек. 2009, 10:26 ч.

София
Мнения: 791

Сигурно си спомняте клипчетата на УНИЦЕФ.
"Не наказвайте децата си с мълчание.
Мълчанието днес ражда викове утре"

Не са случайни тези послания.

Децата изграждат самооценката си първоначално, единствено на базата на директните и индиректни послания на възрастните към тях. И не само самооценката, но и цялото знание за самите себе си. Както научаваме физическия си образ от огледалото, така и се оглеждаме във взаимодействието си с родителите си за да изградим субективния образ за себе си.
И имат нужда децата да имат обратна връзка, която да им напомня за собствената им ценност и дори съществуване.
ИМА ЛИ МЕ АКО НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ!?
Мълчанието и незабелязването събужда огромен екзистенциален страх свързан със съществуването и идентитета. Особено при изоставяните деца, които за определен период от време са страдали от липса на индивидуално взаимодействие, контак и грижа.
Боя и крещенето се преживяват като по-малко болезнени (не че ги подкрепям но са по-малкото зло), защото са някаква форма на взаимоотношение. Обект съм на караници, значи ме има.

# 109 16 дек. 2009, 13:14 ч.

Мнения: 4 123

да, това с мълчанието и аз се опитах да го практикувам.
тоест, първо говоря за това, как когато тя иска, получава това, което иска. и как, когато аз искам нещо от нея, тя не го дава. после обяснявам какво е приятелството и казвам, че я обичам много, но няма да съм и приятелка, ако постъпва така и няма да разговарям с нея. действа мигновено, не че след 5 минути, когато искам да я среша да речем има спомен за този разговор Mr. Green

но ако мълча, това е максимално в рамките на няколко минути. повече не смея.
на мен също са ми мълчали. баба ми, защото тя ме отгледа, сега ми мълчи баща ми, като се скараме.........
ужасно боли и не искам да го причинявам на детето си. чувството на вина е огромно в такива моменти. мен специално навремето ме водеше до още по-екстремни кретении Mr. Green

сега се опитвам да дискутирам с баща ми, помага. в крайна сметка си изясняваме позициите, аз правя компромис, той прави компромис и си имаме едно наум да не допускаме подобни спорове.
когато не съм права, моля за извинение, но винаги очаквам и той да преосмисли действията или думите си.
така че, още се възпитаваме взаимно.
мълчанието ме убиваше като малка и все още ми действа много подтискащо, а ползата и за двете страни е много съмнителна.

офффффффффффф, голяма съм бяла птица. чудя се защо всеки път се впрягам за глупости по разни теми и си изпускам нервите.....за онази тема става дума.

# 110 16 дек. 2009, 13:22 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Болни сме..... #Cussing out

И двамцата са с остър бронхит,Преслава за цвят и аромат даже и има екстрата висока Т.
На градината ще идат само за празника,мисля да ги заведа, и чак догодина. Mr. Green

Днеска докато съм в къщи с децата,буквално си търся работа и реших,че ще правя разместване в стаята на Божидар,щото мъж ми ме изяде,че съм изплюскала леглото му до прозореца точно,щяло да му духа. ooooh!

Само дето стаята му е нестандартна почти без ъгли и въртя,суча от цял час не сколасвам кое къде да наместя.Иначе успях даже и да се контузя. Mr. Green

# 111 16 дек. 2009, 14:18 ч.

Мнения: 3 721

А ние се събудихме с прозорци, замръзнали отвън. Още не са се размразили. Не съм излизала от три-четири дни и направо не ми се мисли какъв студ е навън.

Но пък мъжО си дойде и съм доволна.

# 112 16 дек. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 4 123

да не оспамвам снимковата тема, местя тук.......

ето какво и купих на малката хулиганка за коледа
http://www.amazon.com/Bonnie-Jean-Stretch-Velvet-Bodice/dp/B002N … ref=pd_ys_iyr_img

не ще да го облече...........
подаръците, които иска са прасе, магаре и крава.............няма кукли, няма принцеси, няма джуфки.

ааааааа, по повод възпитанието. миналата година тук нашумя един случай. през зимата майка закара детето си, отказващо да се облече, само по памперс в детската градина. с колело........че май и дибидюс беше..........жената е по професия адвокат.
http://www.merkur-online.de/lokales/nachrichten/mutter-nackter-t … erwegs-16227.html

# 113 16 дек. 2009, 14:30 ч.

Мнения: 3 721

Немския не го разбирам, но тази жена напълно я разбирам. Миналата година, когато дойде в нас, Дивчо като се качеше в колата и си събуваше обувките. Лятото - добре, обаче дойде есента и той продължи да го прави, дойде зимата и той продължи да си събува ботушите, барабар с чорапите и седеше бос. Ама колата все пак докато се отопли минава време, пък и после с обуването на слизане ставаше много сложно. Какво ли не обяснявахме, говорихме, никакъв ефект, той си продължаваше да го прави и то беше вече повече от ясно, че го прави нарочно, защото не му разрешавахме да го прави. ЕДна вечер и писна и му казах, че събуе ли се бос, слиза така от колата и се прибира бос. Пък беше навалял един хубав сняг и се беше образувал един хубав лед, направо муци. И нашият човек решил, че майка му ей така си приказва, да топли въздуха в колата и се събу - първо ботушите и после чорапите. Пътува така от детската градина до нас, а нали ходеше в Елин Пелин на градината, значи 30-тина километра се е кефил, че е станало на неговото. Ние с баща му си траем. И като паркирахме колата, му казах да слиза, така както е бос. Той обаче, нали е малък и глупав, не знае, че ще стъпи в студения сняг и се кефи. Само като си допря крачето до снега и като писна, малеееее, ужас. Ми не се е събувал вече. И то не ставаше въпрос да стане на неговото или на нашето, а да разбере, че когато е студено не може да стои бос, защото от студеното може да се разболее. И без това всеки месец ми носеше вируси миналата зима, та бях полудяла все да съм болна. Та я разбирам жената, сигурно й е било до комунизма вече.

# 114 16 дек. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 955

То си има цяла школа, която така вьзпитава деца - естествени последици. Още Ян Коменски навремето е смятал, че децата не бива да се пазят, ами нарочно да им се дава да играят с разни пирони, ножове и подобни, да се научат кое е опасно. Да де, който оцелял, оцелял.
Ако не е опасно и ако не унижава детето (нали ще му се смеят другите деца Mr. Green

) и ние сме прилагали принципа.
Не е подходящ , когато ги учиш да пресичат улицата примерно...

# 115 16 дек. 2009, 14:47 ч.

Мнения: 3 721

Ха ха, като спомена пресичане на улицата се сетих за една леля на моя близка приятелка, съученичка в гимназията и съквартирантка през студентските години. Та нейната леля имала трима внука, диви като за 30. Един ден ги извела да играят, ама те я подлудили и тя толкова вече била изтрещяла, че някаква кола щяла да я блъсне, докато пресичала. Шофьорът излязъл и й се развикал къде гледа, че ще я блъсне, пък тя с изтерзан глас му отговорила: "Блъсни ме, блъсни ме моля ти се, да се отърва".

# 116 16 дек. 2009, 14:52 ч.

Мнения: 4 123

аха, ама я дадоха на прокурора Mr. Green

нейният довод беше, че като майка е длъжна да уважава желанията на детето си. абе голяма полемика се развихри......
понякога крути мерки помагат, друг път водят до необозрими последици за психиката на детето.
хич не е лесно да си родител.........а ако ти се падне неуправляемо дете, спукана ти е работата. макар, че смятам, че неуправляеми деца няма, но за съжаление понякога не съм наясно как да се справя с дадена ситуация и карам на инстинкти.
или просто сменям посоката.

# 117 16 дек. 2009, 15:38 ч.

Мнения: 3 246

Ивка, дано се излекуват бързо мълчуганите, а на теб успешно разместване Hug

Кудку, ще си имаш помощник Hug

Мата, много е сладка тази рокличка, представям си сладураната ще е като фея Hug

а и нали на Коледа се облича червено Hug

аз нямам сили да влизам в другата темичка, малко ми бяха потънали гемиите ама дойдох на себе си Hug

# 118 17 дек. 2009, 12:13 ч.

Мнения: 2 123

пиша сигурно с грешки, защото съм абсолютно жалка ревла и сега съм наводнила цялата стая и едвам виждам, но, имам честта да ви съобщя 2 неща:

1.
Мама татко и детенце вече са официално семейство!!!! (да не мине котка път през срокана обжалването де)
Съдебното заседание мина като по ноти. Прокурорката държа реч за новия СК !!! съдийката й пригласяше. накрая се разделихме с фанфари и плакати "Вече деца в институциите - ЙОК"

Майката и таткото отидоха да си видят детето, а аз с разтреперани колене отидох да изпия едно капучино, че алкохол не пия.

2.
Видях с очите си дело за допускане на осиновяване, без подписана декларация от майката, БЕЗ ДОРИ УВЕДОМЯВАНЕ НА БМ.
Макар, юристът в мен вътрешно да протестира този ред, сичко останало абсолютно ликува и триумфира....

# 119 17 дек. 2009, 12:16 ч.

София
Мнения: 9 517

Браво, най-накрая.

Последна редакция: чт, 17 дек 2009, 12:27 от Фоксче

Препоръчани теми

С огромен копнеж чакаме февруарски бебевалеж!

КГБ = Клуб на Готините Баби - 146.

Искам съвет

Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

Причина:

Причина: