За празниците и свекърите !

Така е, но знам ли в името на мъжът си мисля, че трябва поне да опита. Много е гадно да се чудиш на кой да угодиш.

Проблемът е, че те не я одобряват. Те са тези, които трябва да променят гледната си точка. Вече е създадено семейство, има и дете. Ако не я харесват, могат поне да се държат прилично, никой не ги кара да я обичат.
 Боже, моля те не давай един ден чавка така да ми изпие акъла та да тровя живота на детето си като тези хора!

Права си съгласна съм с теб, ама те едвали ще го направят. Говоря от собствен опит, малко по  малко майката на мъжът ми му проми мозакът и резултата не закъсня, та  затова давам такива съвети.

Инак и аз се моля да си запазя расъдъка и да приема снахата такава каквато е, стига да прави синът ми щастлив. Да се ескалира напрежение в дома на младите е направо недопустимо, ама дано не ме налегне склерозата и да изкукам, като мойто бивше свеки.

Захарно петле, разтърси ме историята ти, още повече, че съм преживяла и преживявам нещо подобно.Някои те съветват да отстъпиш и т.н. ,но аз знам, че такива хора не се променят, а и душите са им прекалено празни за да проуметя грешките си.Камо ли да се разкаят за тях или да поискат прошка.Дано само съпруга ти е винаги с теб и те подкрепя.Не мога да ти дам съвет, просто искам да ти кажа БЪДИ СИЛНА и напук на злобата и лошото в хората съхрани семейството си и любовта

Не идва и не вижда детето нито у нас нито на друго място. Тя няма какво да прави в "моя дом" и няма защо да вижда моето дете - така й казах аз. Това са нейни думи - домът не бил наш, а мой и аз й казах,че тя в него докато не си оправи държанието към мен няма да идва. Мъжът ми е съгласен с мен.

Хората се променят,
това е самата истина.
Не ми е ясно как можете да и давате такива съвети.
Повярвай ми,дори и да спечелиш тази война,мъжът ти никога няма да ти го прости.
Един ден,тези хора ще си отидат от този свят и него ще го боли и то много.
Послушай ме,не му го причинявай.
Бях се зарекла преди време,че нямам родители,татко сега е много болен и сърцето ми кърви...
Не си говорихме с него близо 8 години,някой сега да ми каже,сега как да си простя,за изгубените дни?

 Твоята история е друга , и не всички хора се променят.Какво  предлагаш да ,направи? Дай съвет?
 Да се довлече , на колене при свекървата за прошка....

И да се довлече, все тая. В тази ситуация, нещата не зависят от авторката. С такива тесногръди хора не можеш да се разбереш. Решението е пълен игнор или срещи два пъти годишно. Смяна на местоживеенето - в друг далечен град или друга държава, също е добро решение.

Смяна на местоживеенето е решение само донякъде. Мъжът ми е чужденец, а живеем в трета държава. Свеки е на 2000 км. 5 години, докато бяхме "само" гаджета, аз бях най-милата и най-лЮбимата, много добре се разбирахме. Не сме се виждали често, гостувах у тях за месец, виждали сме се от време на време. След като склЮчихме брак, промяна нямаше. Няколко месеца по-късно се роди синът ми и свеки дойде да помага. Изтрая няколко часа след като ни изписаха и изведнъж, без никаква причина, се врътна и си отиде в стаята, където почна да рони сълзи на предвидливо оставена отворена врата. Ние с мъжа ми в началото си мислехме, че я боли корем, ходих да й предложа лекарства. Тя се врътка и ми вика - нищо ми няма. Това продължава с часове, като плачът и воят се усилват прогресивно.Мъжът ми ходи да я пита какво й е, така и нищо не каза (то и нямаше какво). Аз кой знае колко не се впечатлих, все пак същия ден ме бяха изписали. Накрая си грабна куфарите и си замина на следващия ден, с енигматичната реплика "Не съм желана в твоя дом", споделена на съпруга ми. Даже й се извиних, ако нещо без да искам съм я засегнала (е това не мога да си простя, но си мислех, че трябва да се запази мирът на всяка цена).
След като си замина, изведнъж баща му, сестрите му престанаха да се обаждат, и като той ги търсеше се държаха странно.С месеци се чудихме какво става. Малко преди празниците, свеки, в пристъп на откровение, каза на мъжа ми , че нямало защо да я търси, докато си държи тази помия в къщата. На тази реплика той й затвори телефона. Тезата беше доразвита от бащата, който каза, че трябвало той спешно да се разведе и да си вземе жена от неговата народност. Детето не било важно - ще си направят друго с новата жена. Още от началото били против той да е с мен, но си мислели, че той само щял да ме "ч*ка" и после да му просветне и да си вземе читава жена от правилната народност. Затова 6 години мазнене и лицемерие... че все пак основно аз издържам семейството. И след всичко това, бащицата пожела да дойде у нас за празницита, на което аз казах не.
Дойде брат му, симпатяга на 19 години, винаги е бил учтив с мен и единственият, който не се прави, че не съществувам. Та той казал на мъжа ми, че свеки сега ме намирала за недостатъчно красива за отрочето. Намерила му била вече друга жена, да му идвал акълът. На него обаче засега не му идва акълът, седи си с мен и по този повод свеки не разговаря с него.
Така че, мили дами, който си мисли, че трябва задължително да провокираш злобно и гнусно поведение, да си помисли пак  И въпреки разстоянието свеки пак лее отрова. Мъжът ми държи фронта, поне засега...

Захарно петле, искренно ти съчувства заради това че настроението ти е било помрачено,но не се ядосвай. Такъв тип хора са ми до болка познати,моята свекърва и свекъра/лека му пръст/ са такива, не хора а камъни. Студени и безчувствени.Не искам да ти описвам това, което се наложи да преживея при раждането на първото си дете и тогава тяхното първо внуче, но слега след години си даваме сметка и аз и мъжът ми че е било излишно да се тормозим. Ние не живеем с тях и ти също,не делим нищо и точно поради тази причина трябва да се радваш. Мъжът ти като иска да ходи и да ги вижда, но детето не е играчка за забавление. Аз не бих повярвала на думите и прегръдките на един човек ако преди това ми е заявил в лицето че не харесва,желае или иска детето ми. Този тип хора нямат души, те са едни лицемери живеещи дребни душици заради хорското мнение. Имало е подходящи моменто когато пък и аз не съм си мълчала пред тях и съм заявявала че както са се отнесли и се отнасят с мен и детето ми така и аз на по късен етап ще се държа с тях.
Кураж!

Шамс, то е ясно че ще се опитват да вгорчават живота на младото семейство при всеки удобен слчай, но когато разстоянието е голямо се преживява много лесно.

Коледа и Бъдни вечер празнуваме с тях, понякога и с моите родители. В началото на брака ни свеки не искаше моите родители да идват на празника  аз бях млада и търпях 
От тогава тези празници не ме радват истински, не мога да се отпусна и да ги изживея както трябва 
Тази година свеки напрегръща мъжо и децата както обикновено, на мен само ми стисна ръката.
  след 10 години все още се впечътлявам от тези неща, много съм зле.

Шамс-нямам думи.....

А защо все тоя неин "мъж" да бъде на предна позиция? Да не МУ го причинява? А той нея може да я мотае и да не му пука за мъката й? Господинчото няма за 5 пари кураж да удари по масата и да каже веднъж завинаги на злобната си майка, че или ще уважава жена му, която е родила детето му, или да забрави за внучка си?
Не го ли е срам поне малко да застава пред родителите й и да се радва на доброто им отношение към него, като знае, че неговите родители използват жена му за изтривалка, и то с мълчаливото му съгласие?

Е, само това изречение дава ясна представа за авторката на темата, мисля аз...