Когато започнах да пиша в един подфорум, бях изпълнена с надежда. Понякога тя се стопяваше, но никога не изчеза. Та затова - надежда.
- Публикувана: 4 ян. 2010, 11:25 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2010, 20:05 ч.
Историята на вашия ник
Моя е скучен...име , дата. Преди 8 години, когато не знаех още много неща,мъжа ми регистрира така в първия сайт, който спря вниманието ми. Бих искала да го сменя, но вече всички ме познават така и май не бих искала да ги обърквам. Бих се спряла на странното име, което ми измисли едно момче в порив на нежност и възхищение- Елинор. Пак има част от името ми, а и носи специален заряд. 
Хммм... 
Като дете израстнах в не особено богато семейство, нямах плюшени играчки, а така си мечтаех за тях... Около една Коледа с баща ми се разхождахме из пазара и на една сергия бяха пуснали серия ароматизатори за кола във вид на плюшена играчка. С много рев и увещания го склоних да ми купи - оранжево мече с розово носле (още си го пазя). Беше най - пухкавото, най - красивото, най - прелестното... Та го кръстих Пуфи. След това дойде "прощъпулника" на Интернет. Леля ми си беше прекарала и всяка събота ходехме с брат ми да "играйм на компютъра". Леля ми ме научи да влизам в чата, тогава на дир.бг. Първото нещо, което се сетих за ник беше името на моето мече, но на латиница го доукрасих f -> ph и така досега. В интерес на истината много хора се шегуват и ми викат "пупхи", но за мен "пуфи" си е титла....
ПП Пуфи обаче се оказа кораво мече, след близо 20 години той продължава да мирише толкова силно на ароматизатора, колкото и когато го купихме!
Като дете израстнах в не особено богато семейство, нямах плюшени играчки, а така си мечтаех за тях... Около една Коледа с баща ми се разхождахме из пазара и на една сергия бяха пуснали серия ароматизатори за кола във вид на плюшена играчка. С много рев и увещания го склоних да ми купи - оранжево мече с розово носле (още си го пазя). Беше най - пухкавото, най - красивото, най - прелестното... Та го кръстих Пуфи. След това дойде "прощъпулника" на Интернет. Леля ми си беше прекарала и всяка събота ходехме с брат ми да "играйм на компютъра". Леля ми ме научи да влизам в чата, тогава на дир.бг. Първото нещо, което се сетих за ник беше името на моето мече, но на латиница го доукрасих f -> ph и така досега. В интерес на истината много хора се шегуват и ми викат "пупхи", но за мен "пуфи" си е титла....ПП Пуфи обаче се оказа кораво мече, след близо 20 години той продължава да мирише толкова силно на ароматизатора, колкото и когато го купихме!
). може би съм била по-разумна, отколкото се е очаквало за годините ми...не знам, ама ми е много мило 
Може само малко да се порадвам на любимия си прякор и да се върна в старата си кожа, в която ме познават мнозина
Измисли ми го една много приятна за мен потребителка на форума, след като се оплаках от липса на фантазия или творческо безплодие, не помня точно. Толкова си го харесах, а и потребителката беше направила такъв верен извод за природата ми въобще, че не ми се сменя въобще. Обмислям обаче да го променя на "Прахунде" - така синът ми нарича Ферхунде от "Листопад", а това ме развеселява.
,пък че и като идвала у нас си носила и чесън в пазвата 
.От тук ми хрумна ,да използвам историята ,за да си сменя ника. 
А пък аз си помислих, че е на Йовковата Божура. Както и да е, името е много красиво.
