Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 410
  • 554
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 838
Не ме нападайте веднага.Аз до преди малко никога не се бях замисляла по този начин, но изведнъж се сетих за този житейски пример и като зная наистина как тичаше момчето като санитар.Все пак говоря за много възрастни осиновители и не е най-лошото това, че ще ги гледа, напротив, а това че толкова млад остава сам и повечето му спомени ще са свързани с това как са боледували и как се е опитвал да ги спаси н-пъти.Няма спомени от излети, разходки, игра на мач и т.н.Няма опора до себе си, няма с кой да сподели..........Не мога да сметна на колко са били когато са го осиновили, но когато той беше на 20 те бяха над 80 години и преди да го вземат синът им е загинал над 30 годишен, хич не са били на възраст за родители.И това не е ли вид егоизъм от тяхна страна, да вземат дете, което през целият им съвместен живот само да ги гледа? Не казвам, че не трябва да гледаме родителите си, аз също гледам моите и търча по тях, но на 40 години.Не е минал живота ми с тях в гледане и нищо да не получа насреща, да нямам нормално детство, както беше той.Колкото и жестоко да е, децата са жестоки като малки и сигурно се досещате как са го подигравали в у-ще дали дядо му идва да го вземе. newsm78
Няма да се оправдавам за изказаното мнение.Погар или не си ме разбрала или мислим различно-това е, обяснения не дължа никому.

Не помня да съм Ви нападала,просто попитах,защото никой не избира семейството си-едва ли тези хора са осиновили дете за да има кой да ги дондурка на старини,а хорските уста нямат затваряне(това относно кой те взема от градина или училище),много неосиновени деца имат възрастни родители.
Вие виждате в това момче санитаря,а дали той се е чувствал такъв грижейки се с любов ,с каквато явно тези хора са го дарили?
Аз видях в разказа Ви семейство,в което хората се обичат безрезервно,а не само когато е лесно Peace

# 241
  • София
  • Мнения: 1 444
Не искам да оспамя темата, както се получава и ще дам последно разяснение на внезапно връхлетелият ме спомен, който промени становището ми.
Това момче много ги обичаше и с любов ги гледаше, но бяхме близки и знаех и виждах колко му е тежко. През всичките си осъзнати години от ранен пуберитет до ранна младост той живееше в непрестанни тревоги за здравето им, грижи, спешни помощи, будуване и бдене нощем у дома или в болницата.Беше му адски тежко.Израстна в грижи и тревоги, неприсъщи за крехката му възраст, това му отне детството и юношеството и накрая го остави напълно сам, самотен и объркан.
Стига толкова, разказах един случай, изразих мнение.Държа на семейството, в отговор на поставения въпрос. Много ясно, че трябва да се грижим един за друг, да се гледаме, подкрепяме, да си помагаме, да сме заедно и в добро и в лошо.Но има ситуации, в които наистина хора осиновяват, с цел да има кой да ги гледа.Има и такива, които след загуба на дете искат да го заместят, но не става така, всяко дете е отделна вселена, не можеш да заместиш изгубеното.

# 242
  • Мнения: 955
meripoppins,
Подкрепям те напълно. Има си изключения, естествено, а и не е работата в това, дали момчето ги е гледало с любов или не. Важното е, че е било принудено да го прави на възраст, на която му се е полагало да прави други неща. Има си стадии в живота. Човек трябва да узрее до някаква степен, за да може да се грижи за родителите си. Това момче е било принудено да узрее по-рано от нужното. Съдбата още веднаж го е ограбила.
НО да не спамим повече, това е друга тема. 

# 243
  • Мнения: 2 172
Спам- мой много близък човек, доста преди да стане на двадесет години,  е гледал болни родители,преди двадесетгодишна възраст останал без тях. Не е осиновен.

# 244
  • SA
  • Мнения: 3 347
Аз сьщо не сьм осиновена, но по подобен начин сьм се грижила за баба ми, която доживя до 96 години. Не мисля, че сьм се чувствала ограбена, ощетена по някакьв начин. За мен хората в едно семейство трябва да споделят и хубави и лоши дни.

# 245
  • Мнения: 13 190
.

Последна редакция: вт, 12 яну 2010, 07:16 от Светкавица

# 246
  • Мнения: 2 172
Има и такива, които след загуба на дете искат да го заместят, но не става така, всяко дете е отделна вселена, не можеш да заместиш изгубеното.[/color]

Абсолютно си права и хората , които "заместват" знаят най -добре това. Хайде да помислим заедно, ти или те знаят какво чувастват в такива ситуации.

# 247
  • Мнения: 955
Много интересно как отговорите започват с "не съм осиновен(а), но..." . С една дума, що пък да е различно. Така им се бил сложил животът на някои, че видите ли, трябвало да се грижат за близки хора, и как това само ги облагородило, а осиновените пак се оплакват и се пишат жертви, пак те виновни. Ами да, защото на неосиновените "така им се е сложил животът", а на момчето от примера на Мерипопинс май други са му "сложили" живота, за пореден път без да го питат.
Различно е. Коренно.
Хайде да не изместваме темата.

# 248
  • Мнения: 2 123
а защо само мнението на осиновители/осиновени да е важно и адекватно...
хората се извиняват, че макар да не са свързани с осиновяването пишат в темата...защото нон стоп се случва някой да напише нещо и веднага да му се изстреля въпроса той какво общо има с темата осиновяване, та си позволява да има мнение ... верно сме като секта

# 249
  • Мнения: 1 843
Е, тя не се измества много. Нали и това е в корена й? Защото времето си върви...

След като осинових първата ми дъщеря, загубих поредната бременност. А, ако не бях?
Щях да съм по-зряла майка на осиновено и биологично дете.
Но определено, за себе си, бях стигнала границата.
Лично аз не бих посмяла да осиновя бебе след 40, четиридесет и няколко. Да оставим това, че ще бъда на 60, когато то е на 20, я доживея, я не.
Няма какво да се лъжем. Нямам тази енергия както на 20 или на 30.
Просто я нямам.

Да чукаме на дърво, да не се налага на никое от децата ни, осиновени или не.
Като ни дойде ред, мирно и тихо... ако може.  Wink

# 250
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
След като изместихме темата...

По стечение на обстоятелствата едната от БМ на моите деца е мой набор, другата е 3 години по-малка от мен, т. е. ако те бяха живяли в естествената си биологична среда нямаше да има кой знае каква разлика относно това което съдбата е избрала за тях и това което други хора са избрали за тях по отношение разлика в годините с майките им. Дори знам, че едното ми дете има племенник още преди да се роди. Simple Smile

Може би съдбата само подпомогната от някой социален служител е избрала точно нас, по зрелите кандидат-осиновители, точно за да сме в хармония с възрастта на биологичните създатели на тези деца?

От разразилия се спор между Мерипопинз и Пожар и последвалите коментари ми направи впечатление обаче, че само Айстенок е разбрала какво иска да каже Пожар. Питам се: трябва ли реално да преживеем нещо за да разберем как наистина се чувства човек при по-особени според нашето мнение обстоятелства?

Последна редакция: вт, 12 яну 2010, 12:06 от Gankata

# 251
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз пък схванах "мъдрата" мисъл на Немо... и се радвам, че няма много такива теми в ДиС, понеже ме ужасява плиткоумието човешко Shocked

Моля следващия желаещ да задава подобни въпроси, да не го прави в ДиС, може да пробва в Клюкарника

# 252
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз пък схванах "мъдрата" мисъл на Немо... и се радвам, че няма много такива теми в ДиС, понеже ме ужасява плиткоумието човешко Shocked

И аз го схванах и  Twisted Evil.

Ама има си мнение човекът, казва си го направо и затова мога само да го уважавам.

Мен повече ме притесняват хора които мислят по подобен начин, но не си го признават, а пишат завоалирано откровени глупости.

# 253
  • София
  • Мнения: 9 517
Не уважавам нито едните, нито другите  Naughty

Имаше един виц
- Какво имаш против негрите?
- Газзззззззззз.

Та и аз така, ама не против негрите  Mr. Green

Освен това човекът не изказва мнение за себе си, той изказва мнение за нас  Shocked

И за последно - много е лесно да си откровен в интернет.

# 254
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Немо имаше мнение - каза си го честно и почтенно, това че на вас не ви хареса, не е негов проблем, а по-скоро ваш. Темата беше за това дали би осиновил някой или не, а не да съдим другите. Според мен вече се поизчерпа и се започна със заяждането. Никой няма нищо против тези, които са осиновили.  Peace В крайна сметка в една такава тема, трябва да сте готови да чуете различни мнения, които не е нужно да ви харесват, но поне може да се уважава, че са споделени честно.

Общи условия

Активация на акаунт