Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 422
  • 554
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 9 517
Фуси, на мен инвитрото не ми се отрази по никакъв начин, бременността и коктейлът от хормони при нея ми разказаха играта...

# 226
  • Мнения: 44
Когато подадохме документи бях на 43,съпруга ми е по-млад..Това за мен е втори брак.Имам две големи деца.Но след двегодишно чакане ето че стана.

# 227
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Започнах да пиша в тази тема и въобще в подобни теми само заради твърдения, които аз от личен опит и от прочетеното тук, във форума за осиновители съм убедена, че са погрешни.
Едно от тези твърдения е че процедурата за осиновяване на дете в България е тромава. Просто не е така.
Второто е, че се чака много. Да чака се, но когато имаш много претенции. Няма нищо лошо да имаш претенции, разбира се, но се чака много само и единствено ако ги имаш, а не по принцип.
Знам за около 20 осиновени деца от ромски произход и всички те са били изоставени от родителите си още в родилния дом. Да, много е несериозно от толкова малки случаи да си правя статистика, но поне от моите наблюдения по домовете май именно ромчетата са уредени или безпроблемно уреждащи се документи за отказ от техните биологични родители.
За твърденията на Роксана какви били децата по домовете въобще не ми се пише... Много дълга и болезнена тема е. Домове просто не трябва да има. От там няма как да не излязат увредени по някакъв начин хора.

Ако някой не е наясно с гореописаното и точно поради тези причини не иска да се вкарва в процедурата по осиновяване на дете се опитвам да му кажа, че не е така.

Ако си има негови си лични причини - уважавам ги и уважавам решението му за тях.

И въобще не мисля че всички хора, пък били то и с репродуктивни проблеми, са длъжни да се вълнуват от проблемите, свързани с осиновяването и да се замислят дали и защо биха/не биха  осиновили дете.

А с този си пост искам да се извиня на всички, които са възприели някои мои писания като "скачане".

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 15:34 от Gankata

# 228
  • Мнения: 2 172
Не се включих по темата, защото не беше към мен питането( дълги инвитро процедури и т.н.)
Но да си кажа- хора всякакви, никого не осъждам, всеки си знае себе си.
Имам приятелка , която каза - тялото си е мое, не си го давам за някакви там, унижаващи ме процедури и осинови.
Познавам някого (себе си) , който стигна до извода , че жените забременяват с желание( и двата пъти hahaha), само защото не знаят какво ги чака Sick, а после няма накъде вече.
Познавам други, за които бременността изобщо не е проблем и до последно, до термина си почти, работят.А раждането, ако е в рамките на нормата, все пак е преживяемо.Те и много инвитро процедури, вероятно, могат да преживеят( не съм запозната с това, пак уточнявам)Просто издръжливи , здрави по природа.
За мен всичко е въпрос на преценка за силите си. Някои имат сили и време да опитват- ок, други смятат , че осиновяването е само друг вид родителставане (аз)- ок, а ако намерят и сили и за  биологично- ок.

Не разбирам  питането на авторката, т. е. разбирам, но нямам това любопитство.

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 16:53 от аистенок

# 229
  • Мнения: 0
Немо, не ти разбирам позицията. Не би осиновил, защото не си съгласен със системата? Не искаш да ставаш част от нея? Нещо като не искаш да ставаш част от "търсенето определя предлагането" Смяташ че ако не се осиновявят деца, това някак ще секне изоставянето им или индиректно ще накаже биологичните им родители? Или не искаш да поемаш "чужда" отговорност?

Не агитирам. Наистина искам да си изясня позицията ти. Още повече, че подобна е споменавана вече в подобни на тази тема.

И аз не агитирам .... само се питам когато ви изстине ентусиазма и ви свършат гръмките фрази .... ко прайм  Thinking

# 230
  • София
  • Мнения: 9 517
И аз не агитирам .... само се питам когато ви изстине ентусиазма и ви свършат гръмките фрази .... ко прайм  Thinking
Ми прибираме се в къщи, целуваме си децата - осиновени или биологични, и сме щастливи, така както и ти си щастлив  Wink.
Забравих - и се надяваме, че когато сме се женили сме мислили с главите си  Mr. Green

# 231
  • Мнения: 2 123
Доколкото за причините - темата ми даде повод за един среднощен разговор, който проведохме с жена ми в кухнята - по принуда будни .... ще се сетите защо. Рзговора беше продължение на един друг разговор, който водихме някъде към 4-тата година от борбата за първото ни дете.
.....
Ако сведем цялата ситуация по изоставянето и осиновявянето до 2 семейства - едното от които щрака с пръсти, прави деца и ги дава 'на държавата', а другото работи и гледа децата на онези дето са ги 'дали на държавата' - щото им пречат да правят още деца ..... мисля че е достатъчно като обяснение  Peace

Цитирам те защото се зачудих "ко прайм"   с кое ... и понеже ми стана много интересно
би ли пояснил моля ... наистина ми е любопитно ...
правилно ли те разбирам, моля те да ме извиниш ако греша:
"няма да осиновявам, защото няма да гледам децата на някой дето си ги захвърля.."

иначе това дето децата в домовете били наши деца ако имаш предвид под гръмки фрази абсолютно съм съгласна с тебе .... ами мои не са във всеки случай и лично за мен това е ... айде няма нужда

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 16:47 от Fussii

# 232
  • Мнения: 0
Преди да пишете още по темата - дефинирайте си понятието 'цял живот' ..... и после пишете  Peace

# 233
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз лично онемях и ще помоля за повече разяснения  newsm78

# 234
  • Мнения: 1 325
Тъй и тъй темата пак се измести, ще кажа на НЕМО, че моя ентусиазъм отдавна свърши. Ентусиазма, с който се опитвах да обясня на незапознатите с темата и проявяващи скептицизъм към нея що е то осиновяване и какво щастие донесе то в живота ми. Само да ги информирам, без да ги агитирам. Е, вече не обяснявям, ако имам нужда споделям с хора с моите преживявания, които ще ме разберат.
И ми става чак тъжно като чета подобни на твоите писания. Доста тъжно. Не разбирам твоята позиция и не искам да я разбера, защото иначе рискувам да се намразя.
С последното не желая да те обидя, ни най-малко. Добре е, че се срещаме само във виртуалното пространство.

# 235
  • София
  • Мнения: 1 444
Четейки дебатите ви има ли възрастова граница или не се замислих и се сетих един случай. Мой приятел е осиновен след като родителите му губят родното си дете, когато е било на 30 години.Т.е го осиновяват в доста напреднала възраст.Когато бяхме на по 20 години, той беше непрекъснато ангажиран с тях, да ги води по лекари, до магазина, до пощата за пенсията. Вечер ако отидеме някъде, задължително даваше телефон, защото все ставаха гафове а нямаше мобилни все още. Родителите му бяха тогава над 80 годишни и той почти по 24 часа им трепереше и тичаше по спешност всеки ден до тях, извън София беше абсурд да мръдне.Беше гадже на една певица и когато тя имаше частни участия по кръчми или партита той и озвучаваше и боравеше с синг и плей беците, но можеше да си позволи да пътува с нея само до Перник или Правец-все наблизо. Няколко пъти дори сме ходили с тях, за да има две коли и ако нещо стане с техните и той хукне, ние да приберем Милена и да стоим с нея до края естествено.
Мисълта ми беше, че в най-хубавите си години горкото момче беше буквално роб на родителите си, защото много ги обичаше и беше много благодарен за всичко, направили за него.Не са го карали насила, но в такава ситуация е ясно че няма да ги изостави.Господ им даде и доста дълъг живот. Затова за първи път осъзнах, че трябва да има някаква разумна възрастова граница, точно заради подобни случаи.Ако няма, може да се получи едно дете в съвсем ранна възраст, когато трябва да учи, да живее и опознава света да се превърне в санитар и накрая да остане сам толкова млад, без родители отново.
Върнах се години назад, как изведнъж се сетих за Роми.Страшно грижовен и добър син беше, но това му костваше адски много.

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 20:23 от marypopins

# 236
  • Мнения: 4 651
оффтопик: marypopins, махни ако искаш името на певицата, че утре са ги изтипосали в някоя жълтения ....  bouquet

# 237
  • Мнения: 2 172
Мерипопинс, да, логично е това , което казваш. Но при толкова деца на по-голяма възраст по домовете, които нямат шанс да бъдат осиновени....Такова дете , ако попадне при по-възрастни родители все пак е по-добре, отколкото в дом.

# 238
  • Мнения: 838
marypopins,ти сериозно ли?
Ако в едно семейство хората не се подкрепят и грижат един за друг,за какво са семейство,и въобще семейство ли са или просто група хора живеещи под един покрив?

# 239
  • София
  • Мнения: 1 444
Не ме нападайте веднага.Аз до преди малко никога не се бях замисляла по този начин, но изведнъж се сетих за този житейски пример и като зная наистина как тичаше момчето като санитар.Все пак говоря за много възрастни осиновители и не е най-лошото това, че ще ги гледа, напротив, а това че толкова млад остава сам и повечето му спомени ще са свързани с това как са боледували и как се е опитвал да ги спаси н-пъти.Няма спомени от излети, разходки, игра на мач и т.н.Няма опора до себе си, няма с кой да сподели..........Не мога да сметна на колко са били когато са го осиновили, но когато той беше на 20 те бяха над 80 години и преди да го вземат синът им е загинал над 30 годишен, хич не са били на възраст за родители.И това не е ли вид егоизъм от тяхна страна, да вземат дете, което през целият им съвместен живот само да ги гледа? Не казвам, че не трябва да гледаме родителите си, аз също гледам моите и търча по тях, но на 40 години.Не е минал живота ми с тях в гледане и нищо да не получа насреща, да нямам нормално детство, както беше той.Колкото и жестоко да е, децата са жестоки като малки и сигурно се досещате как са го подигравали в у-ще дали дядо му идва да го вземе. newsm78
Няма да се оправдавам за изказаното мнение.Погар или не си ме разбрала или мислим различно-това е, обяснения не дължа никому.

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 20:34 от marypopins

Общи условия

Активация на акаунт