Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 401
  • 554
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 4 651

За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля.

Никой не знае какво печели, когато губи. Това, че една жена не забременява, макар че иска, е провал на природата. Не неин личен.
На мене ми се струва много арогантно да си мисля, че имам толкова власт над природата. Детето не е проект, че да го провалям.
Скрито се надявам, че допринасям за продължението на вида, като понауча някои от младите му представители на някои неща, за което и ми плащат тези, които са ги родили.

писали сме едновременно  Simple Smile


То и възпитанието на дете не е проект, но казват: провалих се във възпитанието на детето си Simple Smile.
А иначе горделива не бих казала, но самовлюбена да Simple Smile - никак не ми се приема, че поне една частица от моята неземна хубост и куци гени, няма да останат на тази земя след мен.

Интересно ми е да ви чета, въпреки че не съм и не планирам за сега да ползвам АРТ методи, както и не мисля да осиновявам.

# 286
  • Мнения: 4 124
хм, леко ще отклоня темата.
знаете ли каква е статистиката за деца, които са деца на биологичните си бащи в дадено семейство. ще говоря малко на ангро, обче за германия броят на децата, които не са биологични на бащите си е оргомен. върти ми се в главата нещо от сорта на 30 процента. повечето бащи не го разбират никога. и честно казано, не считам че приликата е от решаващо значение, защото моето дете например приличаше като бебе поразително на партньора ми, който няма нищо биологично общо с нея. приликата е направо поразителна.

повечето бъдещи майка са семейни или с партньори. доста от семейните двойки не осиновяват заради мъжа. навремето, когато лежах в болницата за изследвания, една от сестрите направо ми каза да си намеря друг мъж за да ми направи дете и да си трайкам.

питам се, дали една жена се подлага на ужасни мъки само заради себе си и искането на всяка цена да има свое биологично дете.
и колко ли са двойките при които е установено, че причината е в мъжа и в последствие са осиновили, защото са седели пред избора - донорска сперма или осиновяване.

не мисля, че само жените са убедени че на всяка цена искат биологично дете. по-скоро съм склонна да мисля, че пряко или косвено мъжете имат огромно значение за взимането на подобно решение. и за убежденията на определен брой жени.

мисълта, че ще имаме общо дете с любимия ни кара да правим чудеса от храброст и да жертваме нерви и здраве за да сме слети с него, а това става до голяма степен и с едно общо дете. според някои обаче, задължително с общо биологично дете.

колко от тези от вас, които са се подложили и подлагат на АРТ, биха го направили, ако знаеха със сигурност, че техният любим мъж е стерилен.

# 287
  • Мнения: 2 401
За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля.

  Това означава ли, че тези дето са родили деца и са ги дали в дом не са се провалили?
  Всеки си има мнение. Моето мнение е, че човек създава семейство, за да обича и да бъде обичан, останалото са подробности от частен характер. Човек се ражда със свои обувки по този въпрос.

# 288
  • София
  • Мнения: 1 444
Нормално е мерипопинс да се  идентифицира с осиновено дете , на което се е наложило да гледа възрастните си родители, и да да възроптае е, че е несправедливо. Нормално е да не разбира  тези възрастни родители, защото в момента тя е "от другата страна". Разбираема реакция. Защо не скочи срещу мамето и Емо? Защото няма болести (и дай боже да няма) при тях?
Познавам хора , които загубиха немного отдавна единствено дете. Едните- 20годишно, другите-40годишно. Не бих се наела да коментирам нито какво чувстват, нито какво е решението им.

Ще вземеш занаята на психолозите....................Не се идентифицирам с никой и нищо, не ми вменявай неверни действия. Също така не "скачам" срещу никого, разказах случай с приятел.
Много неприятно съм изненадана от реакцията ти. Също така смятам, че си позволи повече отколкото бих допуснала.
Много хора след загуба на биологичните си деца, особено когато са били големи прибягват към осиновяване на дете.Така направиха и родзителите на сестрите Белнейски. Има някои, които търсят заместител, но повечето искат дете, но са на възраст която по една или друга причина вече не позволява или не е разумно и осиновяват дете, което да осмисли живота им. Нали за това са децата, за тях живеем, борим се, творим и т.н. Не съм написала нищо против тези хора, нямам нищо против това че стават отново родители по друг начин.Просто разказах единичен случай, на който съм била пряк свидетел.Надявам се да се спре с психоанализа на думите ми и изопачаването им, ако имах нужда щях да посетя специалист.

# 289
  • Мнения: 380
При мен осиновяването беше естествен и дългоочакван стремеж към родителствуването. Нямам репродуктивни проблеми и винаги интуитивно съм знаела, че детето ми ще е осиновено, дори като че "знам", че няма да е и само едно, но... гледам да не се самонавивам преди да е дошло времето за следващото...



За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля.

Абсолютно съм съгласен с теб за причината да сме тук сега. Та ние сме бозайници на първо място и като такива ни е заложено да се възпроизвеждаме като приоритет 1 и да предадем наученото като приоритет 2. По същата причини мисля, че жените търсят най- добрия баща на детето си, а не най - подходящия мъж за себе си, но това е отклонение.

Мислех си за генетичния материал. Аз съм човека в нашето семейство с репордуктивни проблеми. Много тежко го изживях. Борих се, съпротивслявах се, лекувах се, оперирах се - все познати неща на повечето минали по този път. И след няколко години се кротнах.

Нали знаеш, че в този (а предполагам и във всички останали светове и прераждания) нищо не се случва без причина? Значи има причина да ми се прекъсне генетичната верига. Каква ли е тя? Незнам точно. Но например аз имам сравнително сериозно заболяване, което сякаш е възможно да се предава по наследство. Възможно е Някой да се опитва да предпази бъдещото ми поколение от проблеми.

И тъй като заченах темата с бозайниците (каквито сме и ние) помислете как се осъществява генетичния подбор в природата. Търси се най- добрия генетичен материал. Слабите и болните практически не могат да предадат гените си. И това е нормално в природата . И е така от милиони години. Не виждам причина да гледаме различно на този процес само защото от 50-100 години си мислим че познаваме нещо повече от останалите.

Даже си мисля, че да се нарушават такива фундаментални правила в природата като това да се дава шанс на човек със сериозни проблеми е против логиката на натуралното развитие и рано или късно нещо се счупи по пътя.

И след като си намерих такова оправдание за случката се успокоих. Спрях да се боря. Спрях да се обвинявам. Някакси си се приех. И в такова душевно състояние пристъпих към осиновяване.

Така, че май най - добре е да не се взимаме толкова на сериозно. Някакви си микропрашинки в развитието на Земята. Спрямо Вселена даже нямам сравнение.

Живота е хубав!!!

# 290
  • София
  • Мнения: 9 517
Де да беше толкова просто обяснението... някакси не се връзва с вторичния стерилитет. Но ако ти носи удовлетворение и спокойствие, значи си намерил баланса  Wink (все пак нямаш идея на 18 години дали ситуацията е била същата)

# 291
  • Мнения: 1 325
"За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля."

Ох, много се надявам не всички да мислят по този начин, защото по логиката на авторката се оказва, че аз съм един ОГРОМЕН ПРОВАЛ. А не ми се иска!!! Не съм се влюбвала отдавна, нямам семейство, и като капак на всичко детето ми е осиновено.

Магьоснико, не съм съвсем съгласна с теб. Какво ще каже твоята логика за хората със синдрома на Протей, например или други генетични заболявания. Защо "лошите гени" или комбинацията от такива са се възпроизвели? И освен бозайници, не ходим ли и на два крака, не сме ли качествено различни от другите животни, не сме ли социални същества?

За мен баланса е между биологичното и човешкото, духовното. Не можем да отречем нито едното, нито другото. Когато двете са в хармония това е идеалния вариант. Ако обаче първото ни ограничава в някои наши функции, можем да разчитаме на второто.

# 292
  • Мнения: 380
А защо ми трябва да знам?

Пък и има обяснение за вторичния стерилитет. Просто се замисли ако имаш желание.

Обяснението е същото. Предпазване на генетичния материал от увреждане. Нещо се е случило и най- вероятно се е повредил.

Живота е прост и хубав. Ние си го усложняваме непрекъснато вглъбени в Голямото ни Его, болки и разочарования.

Ако можехме простичко да отворим очи и да го видим...

Живота е хубав!!! (не съм ял от "онези" гъби)

# 293
  • Мнения: 2 172


Ще вземеш занаята на психолозите....................Не се идентифицирам с никой и нищо, не ми вменявай неверни действия. Също така не "скачам" срещу никого, разказах случай с приятел.
........................
Много неприятно съм изненадана от реакцията ти. Също така смятам, че си позволи повече отколкото бих допуснала.
Просто разказах единичен случай, на който съм била пряк свидетел.Надявам се да се спре с психоанализа на думите ми и изопачаването им, ако имах нужда щях да посетя специалист.[/color]

Опазим ме господ! Пък и без пари тогава не бих го направила, дори и да ме молиш hahaha, бъди сигурна.
Шегата настрана, последния човек съм , който прави психоанализи тук. Изказах мнение. Що, нали нямаше нищо против?
Впечатлена съм какво смяташ, ще си го запиша.

По-темата: затова ще имаме ли деца, искаме ли, ще ни се прийскат ли, какви ще бъдат - ако е речено и както и речено.Само , че ми е много трудно  понякога да приема тази истина, въпреки , че занам , че е  истина. Може би , защото не знам до каква степен ни е дадена власт да променяме нещата. Hug

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 10:17 от аистенок

# 294
  • Мнения: 380

Магьоснико, не съм съвсем съгласна с теб. Какво ще каже твоята логика за хората със синдрома на Протей, например или други генетични заболявания. Защо "лошите гени" или комбинацията от такива са се възпроизвели? И освен бозайници, не ходим ли и на два крака, не сме ли качествено различни от другите животни, не сме ли социални същества?

За мен баланса е между биологичното и човешкото, духовното. Не можем да отречем нито едното, нито другото. Когато двете са в хармония това е идеалния вариант. Ако обаче първото ни ограничава в някои наши функции, можем да разчитаме на второто.



Нямам идея какъв е този синдром нито съм експерт по генетика, но четох нещо много хубаво напоследък - A short history of nearly everything  от Bill Bryson. Има я в замунда. Та там в частна си обясняваща познанието ни по генетика беше написано,че няма нищо по натурално от това един на милион гена да мутират (цифрата я цитирам по памет). И всяка мутация води до промяна. Има негативни мутации водещи може би до този синдром, но в природата си те са основния мотор на промяната - довеждат и до много подобрения. Това например е техниката за справяне с лекарства на вирусите. Непрекъснато мутират.

Така, че мутацията на гени е натурален процес. А начина да природата да се справи с негативни мутации вече съм споменал. Хубавите продължават и развиват рода:)

Надявам се виждате в това обвинение от моя страна, че всички сте дефектни, непълноценни или чудовища. Просто се случва. А все пак хората гонят 7 милиарда. Подобренията не спират да се случват. Може би рода ще оцелее. Какво значие за рода от 7 милиарда има моята или вашата личност? Какъв ни е шанса да спрем, променим или подобрим процеса по оцеляване? Нищожен. Много нули след запетайката.

Затова смятам, че не трябва да се взимаме толкова на сериозно. Каквото такова. ЩАСТИЕ.

Да ти кажа честно въобще не смятам, че сме по - добри от другите бозайници. Това, че се движим на 2 крака ни е направило отвратително тромави. Може би сме най - бавния бозайник. За комуникацията също не съм съгласен. Това, че хората са късогледи и не могат да разпознаят друга комуникация въобще не означава че я няма.

Погледни мравките например. Или термитите. Даже не са бозайници. Дали имат комуникация?

# 295
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз да си кажа, пък който иска да вярва - откакто съм майка не мисля много по въпросите, свързани със стерилитета, не търся причини, просто съм щастлива, може затова Маг да изоставам в мислите ти, но... просто не ме вълнува.

До сега четох една тема в ДиС - Какво е да си майка, и разбрах, че всичко останало е без значение, поне за мен - аз съм майка, майка на двама и съм щастлива.

ПП Отказвам цигарите и затова съм толкова емоционална

# 296
  • Мнения: 2 172
Още по темата -интересен въпрос ми идва в ума. Ако животът ви се е стекъл така, че стабилен партньор нямате и е ясно, че годините летят , а имате огромно желание за дете, какво бихте опитате - да си родите от човек  с когото няма да живеете или да осиновите сам(сама)? Знам , че този избор вече някои са го  направили..Но за останалите?Просто хипотетично.

# 297
  • Мнения: 955


Затова смятам, че не трябва да се взимаме толкова на сериозно. Каквото такова. ЩАСТИЕ.

Погледни мравките например. Или термитите. Даже не са бозайници. Дали имат комуникация?

Магьосник,  Hug Hug Hug,
ти май наистина много мислиш. Иди си целуни децата.
За мъжкия стерилитет и аз мога да говоря (като жена, естествено Laughing) и да ти кажа, че никак не съм избирала моя като притежател на н'ам какви гени. Като им гледам родата... Mr. Green
Обаче по-добьр баща за децата ми не познавам.

Я дай малко от онези гъби  hahaha

# 298
  • Мнения: 380


Затова смятам, че не трябва да се взимаме толкова на сериозно. Каквото такова. ЩАСТИЕ.

Погледни мравките например. Или термитите. Даже не са бозайници. Дали имат комуникация?

Магьосник,  Hug Hug Hug,
ти май наистина много мислиш. Иди си целуни децата.
За мъжкия стерилитет и аз мога да говоря (като жена, естествено Laughing) и да ти кажа, че никак не съм избирала моя като притежател на н'ам какви гени. Като им гледам родата... Mr. Green
Обаче по-добьр баща за децата ми не познавам.

Я дай малко от онези гъби  hahaha

Засега имам само едно дете ( известно). Та като го видя с кеф:) Но когато си избирала мъжа си надали сте имали деца:) Така, че си търсила нещо. Бих казал подсъзнателно. Довече като си легнеш си пожелай сън(подсъзантелен разказ) да ти обясни как стават нещата:) Ако си любопитна разбира се. И ако не дремеш на работа, (тогава можеш да си го пожелаеш и по - скоро).

Ей много си подценявате подсъзнаето ей!!!

# 299
  • Мнения: 13 190
Аист, аз горе-долу бях пред такава дилема.

На 30+ нямах сериозна връзка и не  бях имала съвсем сериозна до момента, нямаше и изгледи за такава, бях отдадена на работата си, на родителите си.Тъй като имах няколко приятелки, като мене, не е тайна, че си задавахме въпрос "Какво правим с живота си".Когато навърших 36, една позната ми каза  точно на рождения ми ден "Ти защо  не вземеш да си родиш едно дете"Бях изключително обидена, защото контекстът/ за който казваш, че е всичко Simple Smile/ беше "Абе тебе и тъй и тъй никой няма да те  вземе, ами я си роди едно дете поне.
За нищо на света не бих родила дете само и само да се възпроизведа и изначално да  му предрешавам съдбата да  бъде без баща.Имала  съм възможност, имало е  и  желаещи, категорично отхвърлях този вариант.

по-скоро съм се замисляла за осиновяване.Даже мъничко завиждах, когато по дела за осиновяване се виждаше, че осиновяват необвързани жени на възраст по-ниска от моята.Мъничко им завиждах за смелостта.може би нямаше и да осиновя сама, но поради други причини, поради страх дали ще се справя и дали няма да объркам живота на детето.

И в крайна сметка нищо не направих по въпроса,  после срещнах мъжа си и останалото се  знае от всички.

Но бих предпочела осиновяване отколкото самотно и самоцелно раждане на дете от когото и  да  е.И не зная дали имате представа, но изключително голям брой  неомъжени жени го правят.Сред необвързаните мъже също има  желаещи, но на тях все още гледат като на  странни птици

Общи условия

Активация на акаунт