колко майки и бащи имат децата ни

Искам и аз да се включа в темата, макар че не мога да се впиша точно в графата осиновени деца, мога да дам някакво осветление на техните мисли. Като предисловие едно клише - всичко зависи от човека и ви пожелавам на всички децата ви, а живот и здраве на моето бъдещо дете да разсъждават като мен  . Та историята е следната. Майка ми се развежда с родния ми баща, заради алкохолизъм и свързани с него скандали когато съм била на година и половина  и година по-късно се омъжва повторно за човека, който ме отгледа като роден баща. Искал е да ме осинови, но родния не позволил, защото видиш ли кръвта вода не ставала, а в същото време за 15 години аз не му бях видяла очите - живеем в един град и оправданието му в последствие беше, че майка ме криела, което по-късно сам  доказа, че не е вярно. Бях на 12-13 години, когато един "добронамерен" комшия ме осветли, че баща ми не ми е баща - споделих с нашите и знаех, че е истина, но в същото време не исках да ги притеснявам и затова продължих да се правя че нищо не е станало. На 17 години споделих с по-малката ми сестра и тя го прие много тежко, а седмица по-късно намери акта ми за раждане, който потвърди думите ми. За уточнение - незнам как бяха направили в училище да съм записана с имената на втория ми баща. Един ден събрах смелост и казах на майка ми,че знам всичко, като през цялото време се притеснявах отново, че тя ще се разстрои и притесни и съответно баща ми/втория имам предвид/ също. Той го прие мн тежко и тогава беше първия път, в който го видях да плаче. А аз го успокоявах, че той е моя баща, а не другия.В последствие дядо ми направи свръзка с другата рода. Обръщала съм се с татко, бабо, дядо, лельо към тях, но за мен това беше само едно изкуствено обръщение, никога не можах да вложа същите чувства, като към хората до мен. Около година и половина контактувах с тях по настояване на майка ми и дядо ми, но така и нищо не се пречупи в мен да предизвика любов към тях. Наричам нещата с истинските им имена и не ме боли като друг го прави. Сестра ми например е мн по-различна от мен, макар и възпитани и отгледани по един и същи начин. Когато някой се произнесе против нейните роднини тя го приема като упрек към нея, но в смисъл, че тя носи тяхната кръв и ще стане същата като тях, че тя носи техните недостатъци и много се депресира. А аз самата вярвам, че носим гените на родителите си, но от нас самите зависи на къде и как ще поемем. Оххх стана много дълго и пак не можах да изложа всичко, но все пак, в общи линии....

Тъкмо се чудех Мата защо пита и как така колко, и като чета се оказа, че хубаво е попитала.
Аз се включвам да благодаря специално на Lindt за постовете! Особено тези -
„Както и да изберат на кого да приличат. Много по-лесно ще им бъде ако в периода на изграждане на идентичност вярват, че както осиновителите им така и хората от които произхождат биологично са "свестни" хора. По този начин ще отпадне и страхът "ами ако и аз съм като "онази никаквица" майка ми, ако нещо в мен е дефектно, ако съм "лош по рождение"
„Във връзка с въпроса ти какво ще стане като открие че не са толкова свестни. Би било хубаво ако до тогава проведете няколко разговора за това, че някой хора не могат да бъдат родители не защото не искат, а защото не знаят как. Те самите са имали "лоши" родители, които са ги изоставили или неглижирали, насилвали. Нещо по въпроса за това че някой хора имат по-малък шанс в живота от други и т.н. На детето (но като голямо) ще му е много по-лесно да понесе и проумее изоставянето си ако мисли за родителите си по-скоро като за жертви отколкото като за злодеи.” Наистина всичко е език, много се радвам, някой хубаво като го обясни. Това е и моето виждане и нагласа за начина на поднасяне на образа на БМ и се радвам да открия потвърждение.
Позволих си да хабя място за пълни цитати, защото ми се струва наистина важно казаното, а повторението е майка на знанието

не знам дали е точно по темата, но ей това нещо прочетох в една дебела книга и ме заинтригува. Не ми е познато като чувство, стана ми интересно какво мислят и другите.
Майка на две осиновени деца, вече тинейджъри, споделя с психолог: " Много си обичам децата, но си имам една моя си фантазия, която никога няма да призная пред други осиновители. Ще ме обявят за нелоялна. Бих искала да видя лицето и тялото на биологичното дете, което не можах да родя. Имаме красиви хора в рода, умни хора, талантливи хора. Сигурна съм, че би било чудесно дете."
Значи, не е за гените и т.н., а за фантазираното неродено дете, така както нашите деца си фантазират за "другите" родители, с тази разлика, че тях ги има в повечето случаи...

Ами в голяма степен е затова, наистина, поне при мен. Обаче на мен раждането ми донесе и едни тъжни чувства за братчетата и сестричетата на дребните, които изгубих, как щяха да изглеждат, дали щяха да приличат на бебето, колко от тях бяха момчета и колко момичета... Едни такива смотани мисли.

При всеки от нас е различно - някои имат фантазии за неродените си деца, други като мен - усещане за незавършеност - бременност без бебе в ръцете - и до сега се питам на определени дни, как би изглеждала на тази възраст първата ми дъщеря, трети пък нямат никакви фантазии...  Истината е, че когато се роди ситната аз получих завършеност и безумно острата болка от загубата изчезна, но както винаги съм казвала - двете ми деца се появиха с разлика само 3 месеца и то тежки за всички ни три месеца на лежане, мисъл дали ще задържа бебето, висене по болници, пълна мъгла в съзнанието и единствената мисъл - имам ли пак контракции и т.н... така че никога няма да разбера, дали тази завършеност нямаше да я постигна и само със сина си.

Аз не я постигнах, но ние правехме вяли опити за нова бременност още преди да осиновим, така че и аз не мога да бъда категорична на 100%

Моята дъщеря има две майки и двама бащи и винаги ще бъде така. Тези хора са и дали живот  и не мога да им се сърдя. Те ми дадоха най-святото и хубаво нещо на моя свят моята ДЪЩЕРЯ.

Една единствена и един единствен. Имат си и родилка. За ....  .... "сперматозоида" нямам идея, но и децата още не са питали.

Да разкажа една прясна случка със сина ми, мисля че е по темата:

Преди няколко дена трябваше да ме придружи на фризьора и докато ми стрижеха косата и се събираше купчинка попита: "Нали няма да отрежете всичката коса на мама?" Фризьорката реши да се пошегува с него и каза нещо от сорта, че ще му смени майката, т.е. ще му даде чисто нова и по-хубава майка. И тогава мойто момче троснато й каза: "Глупости говориш! Мама е само една и никога не се сменя!" Всички хора в салона бяка много впечатлени от тези думи.

Харесва ми как се опитваме да проектираме страховете. Върху броя на родителите на децата ни.

Без да имаме никакъв контрол върху това. Още по малко върху разбиранията на децата ни.

Наричани "родилки" "сперматозоиди", че със сигурност и много по тежки квалификации. Това ви кара да се чувствате по - добре? По - защитени? Предпазавате децата си от тях? Или себе си от тях?

Колко често в живота си, си позволявате да се държите така с хора, които познавате? Дали бихте се държали така с тях ако ги познавахте?

За мен е почти необяснима вашата реакция.

Харесваме или не това се е случило. Те имат и друга майка и баща. Наричайте ги както ви е угодно, но те са си това.

И това, което не успявам да разбера е защо искате да ограбите децата си от това богатство? Защото вашето отношение към тях се предава и на децата ви.

Богатство е да имаш втори сет родители. Това е нещо, за което повечето от нас са си мечтали преди или по време на пубертета. Но сме го и забравили. Ето те го имат. Защо да е лошо? Те са даже късметлии ако погледнем от тази гледна точка.

И идеята с предпазването от "врага" ми е чужда. Искате или не нашите деца са кармично свързани с тези родители. Искате или не аз мисля , че ги усещат, чувстват, мислят, търсят.

И когато вие им предадете вашата представа и отношение към "сперматозоида" и децата ви всъщност разберат, че този сперматозоид си има мустаци, мирише различно, боли го кръста и пее прекрасно дали няма да се запитат в какво още сте ги подвели в живота им след като за най - важното за тях сякаш сте ги излъгали?

Дали няма да загубите доверието им?

Прекалено много страх, омраза, болка и какво ли още не има в отношението ви към тези хора. А те са си хора. Носят дупета като мен и вас и ги ползват по същия начин. Падат, стават, бъркат - все човешки качества. Това са те.

Това сме и ние.

Децата ни трябва да се чувстват щастливи , че имат два сета родители. А това зависи от нас.

Дерзайте:)  

Магьосник, много красиво и романтично.но само за определени и вече все по изключителни случаи.

Много съм любопитна колко хора, които са изоставили децата си познаваш като твърдиш, че "Богатство е да имаш втори сет родители".

Моето мнение е, че е опасно да се създават илюзии в децата, които са много далече от реалността.

Свиткавичка, другите родители не са илюзия, а реалност! Това да въведем за децата си реалността е родителската ни отговорност, а не да ги държим в изолация от нея. За това иде реч в думите на Магьосника...

Децата ще пораснат и няма как да не разберат,че "родилката" е жена, с която са имали най--малкото 9 месеца много интимен живот; жената, която им е дала живота (в биологичните му измерения), а "сперматозоида" е мъж, с който децата са наполовина идентични- генетично....

Да, децата ни ще растат и ще научат и за генетиката; за зачеването и; за раждането..., ще научат и понятията "биологична майка и  биологичен баща"....; ще разберат и че в живота им е имало изоставяне...

Аз мисля, че при разкриването на драматизма на тази реалност настина би могло да  се окаже добър ход да се опитаме да "позитивираме" с това, че все пак, въпреки всичките нелеки събития в неравния им житейски старт те все пак имат две двойки родители...

Защото в  зависимост от това, на каква възраст проумеят детайлите децата могат да се почувстват не само заблуждавани, но и глупаво спрямо връстниците, защото факт е: те имат някъде жена, която ги е родила и човек , който ги е създал и в термините на обществото и българската реч те са техни БИОЛОГИЧНИ майка и баща, а не каквито и да е други думи...

Защото:


Замвестването на приетите в обществото термини с "родилка" и "сперматозоид" си е парексаланс ОТРИЧАНЕ, но... като се замисли човек,  (на когото тепърва предстои натрупване на знания) тези думи  И валидизират важната роля в живота му на тези двамата - единия е родил (ерго ДАЛ живот), а  другия е ДАЛ наследствен материал...
И това е реалност, факт! Защо трябва да се страхуваме от това, че тях ги има.. там някъде!?

В живота си ТУК И СЕГА нашите деца наистина имат само нас за родители!

Хм, според мен Светкавица имаше предвид да не насаждаме илюзии в децата си относно това какво могат да очакват при евентуална среща с наистина реалните си биологичните родители. В смисъл не всички ще срещнат "втори сет родители".

Аз също си мисля, че наше задължение е да разкрием по подходящ начин пред децата си това, което знаем за съдбата им преди да се срещнем. Но чак романтично да идеализираме другата двойка родители наистина не е нужно. Защото в много случаи ще се окаже, че от момента на срещата  ни докато смъртта ни раздели ние сме единствените реални родители - хората които безрезервно обичат и подкрепят децата си във всичко.

А другите ще си останат просто биологична майка и биологичен баща - хора, с които децата ни са неразривно свързани, но които по своя воля и завинаги са се отказали от родителските си права и задължения и съзнателно са се постарали да забравят, че някога са ги имали.

Аз пък мисля, че много го мислим - никой не е подготвен за точно този въпрос, който ще зададе детето - те винаги ни изненадват.

http://www.detstvomoe.org/archives/460

това сигурно сте го чели .... цитирам:

Осиновеното дете, от което се очаква да живее сякаш е мъртво за биологичната си майка, има нуждата да вярва, че жената , която го е носила в утробата си девет месеца, продължава да го носи в сърцето си. Тази потребност е толкова силна, колкото и потребността му да вярва, че жената, която не го е носила в утробата си, но която всеки ден му дарява любовта си, също го носи в сърцето си. Задачата на осиновените деца е да срещнат и сдобрят тези две майки вътре в себе си – биологичната майка, която ги е лишила от всичко майчинско и психологическата майка, която им дарява майчинството си.

и

В дълбините на всяко осиновено дете живеят и двете майки - присъстващата майка и отсъстващата майка, конкурирайки се по между си, всяка придърпваща детето към себе си. А детето живее в страха да не бъде разкъсано от тези две майки, страха от разделената лоялност, страхът от фрагментация, разпадане на Аза.