СЕПТЕМВРИЙЧЕТО лудува у дома, чака пак да дойде пролетта

Ахам, и то как само! За жалост, колкото и да се стараем нещата с времето се поизмеенят. Обичаме се много и тръпката я има ама оная свобода, безгрижие и страст вече не са същите. Но пък живота истински ми се осмисли. Дано са щастливи и да се обичат много.

Оппа...само някой да не е останал с впечатлението, че синът ми се е оженил и имам не "снаха", а снаха. 

Аз поне не! Просто им пожелах любов и шастие. 

Ирина, много сладка двойка наистина  
Ми то... ние с мъжа живеем заедно от тези години, но минаха 10 докато си повярваме, че сме достатъчно порастнали за семейство и деца. Аз още съм си момиченце по душа  
Мариям, исках да те поздравя, за това че се връщаш на работа. Аз наскоро се изживявах като активист в квартала (събирахме подписка, както някои от вас видяха във ФБ) и се почуствах много значима. Не, че не се чувствам удовлетвотрена когато обгрижвам Надя или когато помагам на майка ми, хеле пък когато трябва да съм изпълнила мислите на мъжа, още преди да ги е изрекъл... Нещо като Тефал - "Ти мислиш за всичко"   Но това беше нещо различно. Моята енергия беше съсредоточена там по различен начин и се чувствах удовлетворена от това, което върша, още преди да съм видяла резултата.
Желая ти двойно повече удоволствие от работата  

Гарденийке, браво на теб, мила. 
Да, тръпката от добре свършена работа и лично удовлетворение от нея е уникална.

Благодаря на всички за бързите отговори!
Ще разказвам като намеря време!

Иринко, zа малко да ревна, като видях снимките  Не zнам каква съм такава в последно време, но... Абе то е компилация от това, което сте написали... сетих се zа теzи най- най-прекрасни години, zа беzгрижието, zа големите надежди, zа истинското щастие, zа всичко теzи неща, които само тогава се случват...    Прекрасни са, прекрасни...
И аz от теzи години съм с мъжа ми, е той беше малко по-голям от мен де, ама малко, аz бях на 18-19, а той на 20-21 в началото..
Както и да е, искам след време да съм като теб  (така, като си го повтарям, ще вzеме някой да ме "чуе" и наистина да стане  )

Раzчувства ни тука, мерси...

Ирини, моля те, разчисти си кутията.
От няколко дни се опитвам да ти изпратя лс.
Прегръщам те!

П.С. Момичета, извинявайте, че така грубо нахълтах. 

така е!

Младите влюбени наистина са много симпатични, снимките им довяха и в моята глава нежни спомени

Честити ходещи краченца на Марта!!!

Аз честно да си кажа, сега ама хич, хич не ми се тръгва на работа. Откакто е застудяло и си стоим повечко вкъщи се наслаждавам от сърце на общуването си с Ива. Преди все бързахме да се обличаме, навън игра за децата, раздумка за майките, а сега сме си само двечките и сякаш чак сега усещам на 100% какво е майчинството. Много ми харесва, наистина се наслаждавам на тези дни. Може би има значение, че и аз вече се поуспокоих като майка- първескиня, карам по- лежерно и ни е хубаво Обаче сега твърдо съм решила да изготвя седмично меню за Ива, защото на моменти оставам без подходяща храна за детето. За утре: ръжени макаронки с масло и сиренце, руло от спанак и картофи, авокадо с бананче 
Айде чао!

Здравейте мили4ки
Не съм се разписвала в теми4ката
Гледам сте обсъждали ваксините Ние бихме 4ти Пентаксим и си го платихме.Педи каза кога и даже не съм питала.Пренавар и Ротарикс не съм,няма и да бия.Бях 4увала 4е Пентаксим става задължителна,но не нзаех как стоят нещата при тези в заварено положение.Живи и здрави,не сме имали реакции.
Бяхме на нефролог заради повишен креатинин-според док нямало място за безпокойство,но след 3м пак ще пуснем изследвания.
Диетите и аз от 2 месеца съм на постоянни такива.Ска4ам от една на друга.Стигнах до тотална липса на апетит.При все,4е спортувам 4 пъти седми4но в зала никак не е на добре да не ям.Свалих 12кг и според вси4ки съм била много слаба-48 станах.Но се 4увствам по-добре определено.Тежаха ми...успех на диетуващите от мен
Иринка Мони е много лъ4езарен и приятелката му изглежда 4удесно дете Дете....малко по-малки са от мен,но са си деца все пак.На тяхната възраст имах ве4е 4г връзка със съпруга ми Много са 4аровни.Три снахи ще си имаш и дано вси4ки само радост да носят на твоите мом4ета .Гледам го и моят брат колко се промени покрай приятелката му.Ве4е 2г са заедно и определено израстна,но и слу4и на свястно моми4е.
Марта гледам е проходила.Все в правилната посока да я водят кра4етата и
Целувам ви вси4ки и ви желая хубава и спокойна ве4ер

Gardenia аха да заспя, а ти така ме разсмя
Това си е за видео, снимай сложи си насреща една камерка, наистина незабравими мигове .
Благодаря ти за хубавите думи.
Ти сега засяваш една плодородна градина, скоро ще разцъфне ще напъпи и ще ти роди сочен, вкусен плод.
Каква ли по ценна и плодоносна работа сме вършили, но наистина всеки има нужда от разнообразие и да се чувства успешен.
Петка
Флучия надявам се Ели да се оправи бързо и да пропуснете АБ 
sweetkids_mama първият ден исках Йосиф да види, че излизам за да разбере, че ме няма в къщи и да не ме търси по стаите.
Гледачката го гушна а аз му казах чао и му махах, той протегнал ръчички с най миловидната физиономия се опита да ме задържи като ме питаше "е да?" и сочеше всичко около себе си защото знае, че ще му отговоря .
Така ми досвидя, искаше ми се да кажа на жената хайде да се разменим.
Но като се върнах беше още по хубаво.
Той ми липсваше и аз на него, залепи се като гербова марка, а аз си бях починала психически.
Ето един нов период в който прохождам.
Как минава времето, скоро очаквахме с такова нетърпение да ги видим, после им се радвахме и ги опознавахме, а вече могат без нас.
Като ви чета момичета ми се струва, че моята рибка много малко говори.
Казва всички вариации на татко на египетски, мама, да  и не.
Другото е на неговият си език.
Сега обича да изпее нещо и чака да види дали аз ще го повторя и като започна да повтарям след него става игра.
Струва ми се, че много му се иска да говори вече, но не може.
Не е узрял.
Не смятам да се тревожа, но отчитам колко напред сте с материала   !

Мариям  
Не помня дали не писах тук, че братовчед ми е женен за рускиня и живеят в Мадрид. Синът им беше на две (и отгоре) и не искаше да говори. Явно му е трябвало време на детето да реши на кой език да започне. Много им идва на мъниците, но се справят 
Няма за какво да се притесняваш 

Мариям, и аз винаги съм излизала от къщи открито пред децата. Вярно, не е приятно да те изпращат с рев, както понякога се случва , но пък така пазим взаимното доверие- да не ги залъгваме и заблуждаваме.

Аз също намирам за разтоварващо да прекарвам част от деня в друга обстановка, с други задължения. Проблемът ми е бил, че когато се натрупа повече работа, съм била доста по-избухлива и нетърпелива след това към децата. Старая се да го превъзмогна. Забелязах, че откакто пътувам с метрото до работа, стресът и умората ми значително намаляха. Колко ни влияе само благоустройството на живота навън!

За проговарянето знам, че децата на двуезични родители проговарят по-късно, а и на тази възраст е рано да се правят каквито и да е прогнози.

Галина вече отговаря с "да" и "не" на поставен въпрос и много ме забавлява с това.  В речника й трайно се настаниха " и`кам" и "не и`кам" /искам, не искам/. Повтаря след мен доста правилно думи като "свети", "хлебче", "сирене", "книжка".

Мире, поздравявам те за упорството да тренираш редовно!  Радвам се, че се харесваш със сегашните килограми. Само внимавай с прекомерните диети, защото това с пълната липса на апетит не е много хубаво. Още повече, когато имаш интензивно физическо натоварване, храненето ти трябва да е съобразено.

Радвам се, че е здрава малката шушулка. Пиши какво ново прави, как се гледате?

MY NAME,  много добре звучи менюто ти за утре!

Явно покрай вълненията на Иринка със "снахата" съм се настроила носталгично вчера и като разглеждахме поредицата за Франклин в каталога с новите книги на изд. Фют, си помислих колко отдавна беше, когато започнах да ги купувам за Косьо.  Изпитвам някакво нереалистично желание да се пресегна през времето и да гушна малкото момченце, на което ги четях.  Той сега е висок 162 см, носи обувки № 40 и ако и да е далеч от емоциите на Мони, вече е влязъл в пубертета. Радвам се, че поне все още охотно дава да го гушкам.

Мариамче, не се тревожи, душа. Любаеца не е двуезичен, обаче казва - мама (на мен и на баща си), кака, ба-бау, деде (на баба си и на дядо си) и любимото "нинееее" - на гърдите. Толкоз е в речника ни. Иначе каза "мама" на 9 месеца и аз имах надежди, че рано ще проговори. Обаче виж - нъцки
Може би няма стимул, защото ние го разбираме и без думи. Дори с ДА и НЕ не отговаря... Монго е смешен. Имам чувството, че ако говорехме английски по-бързо щеше да се научи да говори... ТОй и думите, които казва, сякаш произнася с акцент... И не само аз го забелязвам това. НА майка ми също й направи впечатление, че казва "мама" като французойче Много се забвляваме.
Здрави да са - все някога ще проговорят И тогава няма да им спират устите

Добро утро, момичета!Виждам, че многодетните ни майки поддържат придвижването напред в темичката Много ми е приятно да ви чета...

Аз също ежедневно усещам, че скоростта, с която минава времето се ускорява всеки път щом погледна децата си... Така е устроен животът. За мен изводът е, че трябва по-често "да ги поглеждам", прегръщам, обичам, за да си вземем всичко, което може да бъде дадено от общото ни време. Сега като го пиша това и се сещам за Шийла... Шейле, тази нощ те сънувах... Обясняваше ми, че тръгвате на път, за да можете да научите децата на география  !

Джинджи  също напредва в самостоятелността си... Толкова е различно темпото й в сравнение с това на Спаси, че... наистина сякаш съм майка за първи път - в смисъл заедно с нея придобивам съвсем нов опит за някои неща. Вчера за първи път направи изречения от 2 думи: Мамо, ела!; Топа там! /патофите са там в отговор на въпрос от моя страна/; Дай да /дай ми вода/. Но речевите й способности са нищо в сравнение със сръчността й. Тази сутрин й направих порция корнфлейкс с АМ. И докато правех същото за Спаси, малката омете цялата си чаша съвършено сама и без да падне тнито едно топченце. А накрая като опитен пияница надигна чашата и изпи подсладеното мляко... Много съм впечатлена, защото никога не съм полагала усилия да я уча на тези неща - просто докато готвя съм я оставяла права на столчето "да готви"...
Стига толкова. Като заговорим за децата си и... няма спиране, наистина.
май нейм, звучи много апетитно и здравословно менюто ви.

Днес ще съм в къщи с децата. Спаси е болен... Менюто ни ще е  пъстърва на скара и спаначена кашичка с настъргано яйце и сирене.
Давате ли на децата си цели яйца? Джи обожава и поне 2 пъти в седмицата й варя.