На почивка без мен?

Когато ми е приятно да прекарвам времето си с един човек и дори нещо повече - обичам го - не ми се иска да ходя сама да си вея байрака, на него също не му се иска просто. Прекарваме времето заедно, с общи приятели, в компания, на никого не му е тъпо. И това е нормално за мен. Когато дойде желанието за забавления без половинката- говори ми мнооого, ама в отрицателна насока. Който иска - нека не само разпуска, дори може да спи в друга стая, за да не си омръзвате, ама на мен ми идва вповече 

shammi, когато ангажиментите го изискват, човек няма избор. Но когато и двамата са свободни е друг въпрос и не виждам защо единия да кисне вкъщи.


Ами няма да го гониш по пистата, нека си карат няколко часа, но не виждам защо след това да не се забавлявате заедно в бара и вечерта да се ... Или смяташ, че с тримата ще си легнат в едно легло и ще им пречиш?
Не ми отговори на въпроса - кога за последно почивахте заедно и кога въобще ти си почивала.

Шани, както на вас ви е приятно да сте разделени, така на другите не е. Нито едното, нито другото е повод за даване на определения. Всеки има право да живее така, както му харесва.

Бръмбофръц, не знам, аз от самото начало харесах в него това, че каквито и планове да има, ме вмества в тях. Не ги отлага, не ги променя, но аз фигурирам вътре и винаги остава време за мен. Хареса ми и не съм се дърпала, само, за да докажа, че съм либерална, с времето нещата не са се променили никак, това ми харесва още повече. Авторката също е живяла така досега и това й е допадало, но след като й е направил 2 деца е внесъл рязка промяна. Да - това шокира. Както при теб мъжът ти изведнъж да започне да вдига скандали, когато отиваш без него.
За лова - имам ловци в рода, от дете съм запозната, това е нещо, което не разбирам и което ме отблъсква, не бих се събрала с такъв човек.
И още нещо - винаги съм се плашила от вманичаване, без значение за какво става дума, така че всеки, при който съм забелязвала склонност да се пристрастява и да не може да живее без нещо, веднага съм прекратявала връзката.

Отговорих ти Не се сърди човече още на предната страница.

Не питам за събота и неделя, а за почивка от рода на тази, на която сега ще ходи мъжът ти - 4-5 и повече дни, когато е в отпуск.

"При първа възможност пак мислим да повторим" - имате идеална възможност, при това съвсем скоро 

Ами за изминалата 2009 не ходихме никъде, бременността ми не го позволяваше, значи последно мисля, че беше септември 2008- в Трявна...

Благодаря за отговора, това имам предвид. 2008 за последно, сега сме 2010. Възможност, както виждаш имате, дали имате желание да я използвате или не - това е ваш избор.

Последен съвет и се махам от темата - не се изолирай, заради децата, не се чувствай като натрапница до собствения си мъж, планирай ТИ, ако на него не му се занимава, използвайте всяка възможност, ако не ще - ходи сама.
Иначе той ще си ходи, а ти ще си гледаш децата и почивка скоро няма да видиш.
Успех!

За да създадеш семейство с един човек, би трябвало нещо да ви е свързало-като подобни интереси, характери, любов..
Разбира се, че мъжът и жената са две отделни личности, но за да са свързани със семейство, с две дечица те поне трябва да имат някакви допирни точки!
Не одобрявам, казвам го лично за себе си, ходене кой където намери за добре, кой къде му било кеф, без да се съобразява с другият до себе си!
Казвам го от личен опит, след "семеен живот" с такъв човек!
Той постоянно ревеше за свобода, за лично пространство, за приятелите си, уикендите си с тях!
Той беше една личност, аз друга и това ни делеше като пропаст между нас!
Той беше господар на собственият си живот, в който се молех да ме включи, исках да сме партньори, да бъдем семейство, а не някакви развейбайряци!Но не би, търпях, но всяко нещо си има граница, която той отдавна беше пристъпил!
Сега е сам като куче без история, подмята се и ходи където му видят очите и където го заведат краката!
А аз вече намерих това, което ми беше нужно-топлина, партньорство, уважение!
И не сме се затворили като затворници или пък сме обсебени един от друг!
Пак сме личности, всеки си има и свои занимания, но сме един отбор, а не банда без команда!

НЕЕЕ, категорично той не е "такъв човек", много е сериозен и отговорен към семейство, работа, към всичко, абсолютно всичко, любимец е на всички, които познавам и не познавам сигурно, само да не почнат тия почивки да се повтарят често, винаги приятелите са били важни за него, но не повече отколко нас, в това съм сигурна.

Аз бих го пуснала. Все пак са 3-4дни, не цяла вечност. Няма да водя детето на градина и ще си почиваме вкъщи, освен това ще си каня гости досреднощ. Ама пък никога не ми се е случвало Но имам приятелка, на която мъжът понякога заминава за няколко дни на състезания и тя много добре намира начин да си прекара през тия дни.

Не бях го спряла да ходи на ски и да се забавлява с приятели. Аз също бих отишла с приятелки някъде за уикенда. Не виждам нищо страшно и заплашително в това, ако двама човека се обичат и си имат доверие.  Ограниченията и болезнената ревност водят до лоши последствия.

Това въобще не беше насочено към теб, а по-скоро към онези, които твърдят, че успешният брак е да споделяш всеки миг с партньора си.
Извинявам се, че не съм уточнила.
Умишлено не ти давам съвет какво да направиш, понеже и аз самата незнам какво да мисля в конкретната ситуация.
А обичам да съм честна пред себе си и околните, та искам да вярвам в това, което казвам.


Така е за щастие.
Хората се променят с годините, напасват се...
Само дето аз си останах същата хаймана, а той се превърна в домошар търсещ комфорта и спокойствието на дома.

Нямам избор мила.....налага се да работи - всички на него чакаме, но дори и да не беше такава ситуацията съм на мнение, че всеки има нужда от лично пространство и време само за себе си. Например не бих могла да си представя да имаме банкет или събиране на съученици и стари приятели и да го заведа с мен. Провалям си всичко, а и неговия комфорт .... в такива случаи изобщо няма коментар. Всеки от нас поддържа контакти различни от общите ни без сръдни, цупеници и проблеми. Друг е въпроса, че никой от нас не прекалява и не нарушава семейното спокойствие.

Всяко семейство трябва да намери формулата си за да съществува като такова.

За жалост в едно 90% според моите моите виждания,не се получава.

Еееее, посмали малко, де! То дори за ДиС това е нереално висок процент. Ма къде ги наблюдавате тези апокалиптични картини? Аз дуго виждам - много семейства (двойки) са си съвсем добре, макар и коренно различни едно от друго.