Откачате ли в къщи?

Близо 10 години си стоях в къщи.Имаше моменти в които се мразех направо,успокояваше ме единствено мисълта ,че е временно.Няма нищо вечно на този свят.Мога да те посъветвам да се отдадеш на хобито си,да спортуваш в къщи,ровене в нета,реформи по дома,аз много обичам да размествам мебелите  .Абе сега по има занимания,не е като преди.Аз с първото и интернет нямах. Намери си занимания,нещо което да те разсейва и не гледай на стоенето в къщи като на затвор.Много е важна мисълта.

Не,изобщо не откачам дори ми е много приятно вкъщи с дъщеря ми.Когато родих сина си го гледах само 4 месеца и започнах работа,за това сега съм си обещала да гледам второто си дете поне 3г.

Да, откачах 4 години и половина с първото си дете и 3 години с второто. И тези ,които не откачат, знаят нещо, което не ни казват, мила! 

Аз малко встрани-отскоро имам работа и понеже няма кой да гледа детето си го водя с мен.Последния път му обяснявам,как трябва да се видим с еди-кой си и да му дадем един подписан договор,защото иначе няма къде да танцуват децата/водя музикален клас за деца,пеят,танцуват,разиграваме приказки/.Като видя колегата ми и почна да му обяснява:"Аз се нааках и затова закъсняхме,обаче ти носим договора,не се притеснявай".Винаги му обяснявам преди да излезем,че няма как да си остане сам у дома и да си гледа детските,понеже без него няма как да работим с колегите.А и хората,скоито работя са артистични,умеят да се занимават с деца и май наистина са го убедили,че без него не може.
Всеки път,през който съм треперила дали ще ми мине домера или хлапето ще ми скрои някоя изненада, а е бил послушен му правя малък подарък.Рисуваме диви животни на един картон,изрязваме ги и после ги нарежда върху една декорирана с картон дъска с палми,оазиси,гори,планини и т.н.Има си собствена джунгла,собствена ферма и собствен океан.

Изобщо,ако не искаш да полудееш по пантофи,трябва да намериш някакъв вариант да се забавляваш заедно с малкото.Даже да ти казва какъв цвят са преминаващите коли наоколо си е пак вид игра.

Не откачам ПОЛУДЯВАААААМ от както е паднал снега мойто мъж не ходи на работа и по цял ден ядене и спане,аз готвя като за световно,защото нямам какво да правя.Малката е на село и неможем да стигнем да я вземем,въобще какво да ви кажа скука голяма

Не мога да ви разбера,толкова ли ви е скучно с децата ви.Вярно сега е студено и не излизаме може би за това така реагират повечето от вас.

С децата не е точно скучно, еднообразно е. Не го казвам с лошо. Децата са най-скъпоценното, което имам. Но творческите натури, хората, които имат какво да дадат, искат още.
Съзнавам, че това изказване, ще привлече отрицателни мнения.

Не,защо да привлече отрицателно мнение/живота е шарен,хора всякакви/просто за мен грижите за децата са удоволствие не задължение. 

Да ходишна работа е далеч по-лесно от това да гледаш дете.  
До тип темперамент е. Аз лично се родих като се върнах на работа. Най-важното е, че не продължава 24 часа нон-стоп като гледането, а само около една трета от тях.  
Вярвам, че сега съм по-добра майка защото се зареждам с нови и различни преживявания и прекарвам няколкото часа вечер, в които съм с дъщеря ми много по-качествено.
Дали е  скучно гледането? Ми не винаги е забавно. Има една ужасна възраст на прохождане, пипане навсякъде, падане, рев. Кажете си с ръка на сърцето, наистина ли ви беше толкова забавно?
На мен не, но обичам толкова детето си, че да се надмогна. Слава Богу и на това има край и после става много по-лесно.
Въпреки това периодично ми идва потребност от повече уют и по-малко хектика и искам да си поостана малко вкъщи

Ами то не става въпрос за скучаене . Аз не скучая, нямам време да се обърна. А и нека си го кажем 3 години вкъщи с памперси, методи на възпитание, храни и пр. не развиват кой знае колко сивото вещество на майките  . Толкова много неща се забравят от работата или от това, за което си учил, но човек все пак за доброто на детето остава вкъщи.
 А правенето на педикюр, маникюр, прически, маски и подобни въобще не го смятам за някакво смислено занимание. Също и гледане на сериали (не че не гледам) и др. подобни.
Аз лично полудявам, защото нямам време да правя това, което искам. Понякога чувствам, че се задушавам. Гледам я сама. Мъжът ми работи в друг град и се връща неделя или прави някакви маратони, за да се прибере да спи 6 часа вкъщи.
Ако искам да чета нещо, го правя през нощта. Стоя до 2-3 часа, защото няма кога иначе. Излизам с приятелки, мъкна и нея с мен. Те искат да ходят по магазините, на детето не му се ходи. Но пък ако се съобразявам само с нея, ще откача съвсем. Ходи ми се на кино, на театър пак не става.
Най-интересно е, че всички познати (нямат деца) около мен си мислят, че да гледаш дете вкъщи е пълно алабала и не правиш нищо по цял ден.

Преди да се роди малката мъжът ми беше и той много смел. Нямаше нищо против да остане той да я гледа, а аз да работя. В началото много се редувахме, защото аз имах семинари в университета. Сега обаче казва, че му е по-трудно да се оправя с нея, отколкото с работата
За мен не е толкова лошо гледането на детето вкъщи, а това че няма за 1 ден на кого да го оставиш и да излезеш само с половинката например.

Майчета,разбирам ви какво имате предвид,просто при мен нещата са малко по различни.Първото си дете гледах само 4 месеца и тръгнах на работа,учех и се наложи майка ми да го отгледа.Сега след 10г имам второ дете и не мисля да пропусна нито миг от развитието и.Поне в следващите 3г смятам да бъда непрекъснато до дъщеря си.

напълно в реда на нещата е да откачиш-живота ти се върти около едно и също в продължение на няколко години не само че откачих а и затъпях отвсякъде,когато гледах дъщеря ми-нещата си дойдоха на мястото,когато я пуснах на ясла и заживях човешки-пожелавам ти търпение още малко и всичко ще е наред 

Ами то си е трудно сам да си гледаш децата...но варианта е така да го направиш ,че да имаш разнообразие.Наприемр да ходиш на някой друг курс,малко спорт.При мен така по лесно минава номера .Въпреки че и аз имам дупки(явно сега си в такава),когато ми писва от всичко .Но и да работя нямам кой знае колко голямо желание (както и мъжът ми ).За мен вариантите са спорта и курсове, кафета и клюки с приятелки и 6опинга разбира се ((той най ме освежава)

Откачах. Направо первъртах. И затъпях. 
Живеех на такова място, че други майки наоколо нямаше, а пеша не се стигаше до нито един парк или градинка. Мечтаех да се преселя в Люлин  . Копнеех за съботите и неделите. Липсваше ми нормална човешка реч, само ъ-ъ-ъ, ма-ма-ма, та-та-та чувах. 

Абе не е лесна работа особено като няма на кого да го оставиш и да се почувстваш малко свободна.Самия факт ,че ще започнеш и свършиш изречението без да те прекъсват ,си е удоволствие.