Объркана

  • 8 844
  • 171
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 139
Ама много глупости прочетох ....Самотна майка....тралала....Самотна майка по неволя - ДА, ама по избор - това е ЕГОИЗЪМ, бе хора. Искам си детето, ще си го гледам самичка..... doh.... Защо да се обричат двама души....което най-вероятно ще стане.
Нека кажат хората, расли без баща или без майка.....
особено ако е момче....има моменти ,  в които нито една майка, колкото и да е свястна, не може да замести бащата - и обратното също. Тази, която си мисли, че може, жестоко се лъже! Е, на самотните родители им се налага, но това не значи, че е на 100 процента по-добре!

Ей ме, на - дете израсло без баща. По стечение на обстоятелствата. Демек - по неволя. И с доста по-малък брат, за който трябваше активно да полагам грижи ш това число и финансови откакто съм на 16-17. И на моменти ми е било адски трудно. Имало е и моменти, в които съм мислила, че няма да се справим, че аз няма да успея, НО винаги съм била благодарна на съдбата, че го имам. (Де факто по-силата на логиката тук - ако аз нямах брат щеше да ми е доста по-лесно, и на майка ми тоже) Детето, след опита на трудното ми детство, за мен е отговорност на последно място. Не е нужно да си готош за това, за да имаш шанс да успееш. Детето е посока, шанс, възможност, двигател за по-доброто в теб. Давам един искрен глас в полза на живота. Бащата липсва, но тази липса дава повече, отколкото взема. Имам си пример пред мен. Брат ми на 20 и няколко има кариера, на която биха завидели почето 50 годишни мъже..., напълно легално, постигната с усилия и не на последно място - явно и защото има подкрепата от нас. Т.е - достатъчни сме били.
Вместо лекар - потърси добър адвокат. И зарежи този посерко, ама след като го осъдиш за добра издръжка. Какво си замислила за жена ми - ами ако е така шземи и скочи през балкона. Гледай напред, да и следшващия си го избери сшободен, или поне не забременявай от несвободен.

# 136
  • Мнения: 3 569
няма смисъл вече. Аз не бих рискувала, това искам да кажа....Никой не може да ме нарече моралистка, тъй като писах, че за мен няма забранена и незабранена любов. Любовта си е любов, удря те в главата, независимо дали ти си женена, дали другият...... Tired
Рискът е много по-голям, когато избереш самотата с детето, с надеждата да срещнеш подходящ....
Трудно се попада, а и се създава добрия мъж....защото мъжът се създава до голяма степен от нас самите....Трудно се постига хармония, за да няма "моите, твоите и нашите..." факт...
Както и да е....
Кафе с мед, попаднала си може би на отговорен мъж, ама колко са те..... Tired

# 137
  • Мнения: 589
Помня откъси, но не помня какво е да имаш баща.
Но за мен щеше да е все едно, дали е оставил майка ми. Все нямаше да е до мен....
 Едва ли, едва ли...Едно е да знаеш, че човекът е напуснал тоя свят, съвсем друго щеше да изпитваш, ако знаеше, че баща ти е имал избор и е избрал да бъде ежедневно с други хора, че не е изпитвал нужда да те гушка всяка вечер, всеки път, щом си удариш коляното...т.е. ти не си бил част от неговия избор...

# 138
  • Мнения: 3 569
Помня откъси, но не помня какво е да имаш баща.
Но за мен щеше да е все едно, дали е оставил майка ми. Все нямаше да е до мен....
 Едва ли, едва ли...Едно е да знаеш, че човекът е напуснал тоя свят, съвсем друго щеше да изпитваш, ако знаеше, че баща ти е имал избор и е избрал да бъде ежедневно с други хора, че не е изпитвал нужда да те гушка всяка вечер, всеки път, щом си удариш коляното...т.е. ти не си бил част от неговия избор...

# 139
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
че не е изпитвал нужда да те гушка всяка вечер, всеки път, щом си удариш коляното...т.е. ти не си бил част от неговия избор...
Ох, престанете с тия романтични трагедии, бе хора, децата приемат това, което е, без драматизма на нашите емоции. Да, майката сигурно ще страда известно време, че човекът не знае какво иска или още повече - знае, че не иска тях. Но това е нейното страдание, децата виждат нещата много по-прости /каквито всъщност са/.
Не мога да приема, че толкова много от вас разсъждават така - да се убие детето, защото е по-добре да не се ражда, баща му няма да е до него, когато си удари коленцето  Crazy ooooh! Все едно е някакъв урод, който не заслужава да живее #Crazy Вие за Господ ли се имате или се изживявате по-всесилни от съдбата?
Няма как да забравя една моя колежка и "приятелка", която не пропускаше вечер да ми се обади по телефона, докато беше щастливо омъжена, с малко дете колкото моето, а аз сама с детето. Всяка вечер искаше да ми каже колко много й е мъчно за мене, как си стоим самички и как тя не можела да си представи да е без нейния благоверен. Колко много й помагал, как се обичали. Изобщо нямах нужда от нейното съчувствие, но я изслушвах. Дойде ден, когато идеалният й мъж /според нейните представи/ си намери една лековата блондинка и ги напусна. Аз пък си намерих ново семейство. И така, животът не е интересува от нашите планове. Децата обаче, са завинаги.

# 140
  • Мнения: 107
Аз пък се учудвам, как някой безцеремонно казва на друг да се "хвърли с бънджи", без да го познава и да  знае високоят адреналин, как му действа. Особено като му казват, че е по-скоро сред изключенията, отколкото от масовката. И от примера с приятелката ти никой не е застрахован. А жената явно е направила своя избор и мисля, че точно такива католически надъхвания ще я вкарат в руслото на съжалението, което засега иска да си го лепне за цял живот. Голяма грешка! Никоя от вас ли не е правила аборт по желание? Да не се правим на по-големи католици от папата.

# 141
  • София
  • Мнения: 46 953
'Кафе с мед' - не си  съвсем права...децата много често преживяват нещата доста повече....и то с години...хем го приемат до някъде...хем винаги им остава открита рана.... някои го преодоляват, други го заравят на дълбоко, трети цял живмот се питат защо...какво ми е че не е ме е искал и т.н. и т.н.

# 142
  • София
  • Мнения: 7 469
Аз не съм правила аборт, нито по желание, нито медицински. Това ми е един от най-големите страхове в живота и се моля никога да не ми се налага. Какво, сега и това, че ни си правил аборт ли стана престъпление? newsm78

# 143
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
С ръка на сърцето си казвам, не бих направила аборт по желание. Не съм католичка, нямам и желание да съм, че да се правя Rolling Eyes
Направо взех да се срамувам от 'престъпното' си отношение към абортите.
Клеми, да вземем да си посипем главата с пепел, че срамота Blush

А пък некатоличките могат да са доволни, жената действително е направила "правилния избор" угодила е на общественото ви мнение за морал, плетете си плетките спокойно, няма да се роди още едно дете без баща.

Angel_Dust , открити рани получаваме цял живот за какво ли не и по какви ли не поводи. Една майка може да помогне на детето си да преодолее много липси, не само бащината. Предпочитам майка ми да ме беше отгледала сама, отколкото да слушам всичките им разправии и да се чудя дали аз не съм виновна за тях. Все си мисля, че с дъщеря ми имахме много повече щастливи моменти заедно двете, отколкото аз или брат ми сме имали с 2ма родители, свещено свързани в брак  Rolling Eyes

# 144
  • Мнения: 3 569
Цитат
Предпочитам майка ми да ме беше отгледала сама, отколкото да слушам всичките им разправии и да се чудя дали аз не съм виновна за тях. Все си мисля, че с дъщеря ми имахме много повече щастливи моменти заедно двете, отколкото аз или брат ми сме имали с 2ма родители, свещено свързани в брак  

ето оттук идва положителното ти отношение към раждането на дете без баща. ти също си травмирана....... Tired

Но все пак детето ти е малко. Защо не се вслушаш в думите на пишещите тук, които са израсли без единия родител...може би ще промениш мисленето си относно страданието на детето, защото го има. Нещата въобще не са така прости дори за децата, колкото и да ти се иска....
И въпросът не е в брака. подписът само подпомага административно нещата. говорим за партньорство и съюз....

# 145
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Аз имам и партньорство и съЮз с човека до мен /нас/. Дъщеря ми има пред себе си пример и за двете. Не мога да разбера в какво се опитваш да ме убедиш /не се заяждам, наистина ми е чудно/ - че детето ми страда и има нанесени непоправими емоционални щети, толкова големи, че по-добре да не се беше раждала? Или това, че съм й дала лош пример и ще съсипе живота си "ръсейки деца наляво надясно"?? Crazy
Защо не престанете да търсите под вола теле и не пожелаете добър късмет на майките решили да родят собствените си деца?

Последна редакция: сб, 13 фев 2010, 16:43 от 'Кафе с мед'

# 146
  • Мнения: 3 569
Твоята ситуация е различна и бъди благодарна, че имаш човек до себе си, който е приел чуждото дете като свое. Това, обаче, не е постулат, а по-скоро от изключенията.
Завъртяхме тъпо нещата....признавам.
Но убеждението ми, е ,че е глупаво да родиш дете, когато знаеш от самото начало, че баща му няма да е до теб!Особено когато си съвсем млада... И да разчиташ на това, че ще срещнеш някой, който ще обича и теб, и детето ти.... Няма смисъл наистина да спорим.
Човекът е стадно животно. Да не говорим, че голяма част от животните също отглеждат потомството си по двойки.

И друго си мисля. Понеже се каза, че никой не е застрахован, че мъжът му няма да си хване шапката един ден и да си тръгне....
Ми не е...така е. Ами то и никой не е застрахован, че няма да хвърли топа утре и детето му да остане кръгло сираче, нали.....
Ако седнем да тъним "ако"-тата.....отиде , та се не видя

# 147
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Знаеш ли какво ми каза леля ми, страшно мъдър човек, когато се допитах до нея какво да правя, тогава когато трябваше да реша моята дилема с бебето? Аз директно я питах, да го родя или да абортирам, каквото ми кажеше, това щях да направя. Тя ми каза - роди детето си, то си е твое. Ще си намериш мъж, който истински да държи на теб, макар че и тоя ще се сети, ама ще е късно. Аз я питах как така ще си намеря мъж, кой ще ме вземе с това дете. А тя отговори "Точно така ще разбереш кой е истинския, ако е искрен, детето не е пречка. Ще имаш идеалното мерило за подходящ мъж вече." Както винаги, се оказа права.

# 148
  • Мнения: 288
'Кафе с мед'  202uu

# 149
  • Мнения: 0
Здравей!
Доста сложна ситуация,но винаги има решение за ВСИЧКО!
Добре да речем,че имаш прекрасен мъж да себе си и хоп си правите бебе и всичко е наред,но нещо се случва и оставаш само с детето.....?! newsm78
Или пък правиш каквото правиш и след време намираш мъж,обичате се и хоп не става бебе?!
Не знам дали вярваш в Бог,но ти си бременна,а "всяка бременна жена" е нещо свято,най - красиво на света и тука няма сила друга освен това което е в теб - НОСИШ ЖИВОТ!!!
Решението си е твое,но особено ако ти е за първи път, аз на твое място бих родила и гледала детето.

Общи условия

Активация на акаунт