Объркана

  • 8 842
  • 171
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 7 947
Е, аз съм на 29 години - и до ден днешен съжалявам и винаги ми е липсвало, че не съм имала баща. Нашите са се развели просто, когато съм била малка.
Никога не бих обрекла дете да расте без баща, само защото това ми се иска на момента, айде моля ви, мислете малко за това дете!

# 151
  • Мнения: 119
Изборът да си самотна майка на 24 години е много труден. Решението за бебето може да е само твое! Трябва да го почувстваш Hug
А мъжа го зарежи и потърси щастието другаде  Peace
Напълно подкрепям това мнение!
 Трябва да си много силен човек или пълен непукист,за да не те нараняват хорските приказки.Ще се почнат и едни подмятания от "доброжелатели".А и това разкъсване на бащата между едното семейство и другото,не ми се връзва.Ти ще искаш да отделя повече време за вас,той няма да може.Ами празниците?
 Не са се свършили мъжете на земята!Млада си!Гледай напред!

# 152
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
или пълен непукист,за да не те нараняват хорските приказки.Ще се почнат и едни подмятания от "доброжелатели".
 Не са се свършили мъжете на земята!Млада си!Гледай напред!
Да бе, точно така Stop А дали същите тия "доброжелатели", на които всички толкова се опитвате да направите добро впечатление, ще се втурнат да помогнат, ако след години /намерила вече Мъжа/, децата не идват, не дай си Боже и хукне по клиники по безплодие? Защото те и тогава ще подмятат.
Никога не ми е правило впечатление какво дрънкат хората /ако изобщо са го правили/, защото знам, че същите тия хора хич не им дреме и няма да дойдат да ми помогнат, ако имам нужда от помощ. Така че, живи и здрави да са, да си се оправят с техните си проблеми Stop

Последна редакция: пн, 15 фев 2010, 16:43 от 'Кафе с мед'

# 153
  • Мнения: 7 947
Е, това с хората не е основното за мен в случая.
Основното е какво даваш на детето, какво му осигуряваш и от какво първостепенно нещо го лишаваш.
Какво ще правиш сама с дете на ръце, защото за всички е ясно, че учене, работа, мъж - трудно ще въртиш сам сама...Пък мъж...кой днес няма предразсъдъци - всеки гледа на чуждото дете другояче...ей такива неща.

# 154
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Пък мъж...кой днес няма предразсъдъци - всеки гледа на чуждото дете другояче...ей такива неща.
Абе то като погледнеш, и НЕ всеки роден баща гледа детето си идеално, ама карай. Поне примерите около мен това сочат - доведените деца се гледат с повече старание от "действащите" бащи, поели веднъж ангажимента /говоря за близки наши приятелски семейства, не само за нашето/.  Докато имам такива наблюдения над някои биологични бащи, че просто свят да ти се завие ooooh!

# 155
  • Мнения: 7 947
Кафе, недей извърта нещата!
Сама знаеш, че едно дете трябва да има и баща, и майка. Те да бъдат заедно щастливи, за да бъде и детето такова. Всяко кривене на тая ситуация не е добро! Още повече е добър старт в живота - детето да е по дифолт без баща и по дифолт жената да е самотна майка от самото начало!

# 156
  • Мнения: 712
Кафе, недей извърта нещата!
Сама знаеш, че едно дете трябва да има и баща, и майка. Те да бъдат заедно щастливи, за да бъде и детето такова. Всяко кривене на тая ситуация не е добро! Още повече е добър старт в живота - детето да е по дифолт без баща и по дифолт жената да е самотна майка от самото начало!
Айде, почнаха се теориите...
Макар че, да напомня на всички чели - недочели темата, момичето се разписа, че решението е взето и дете няма да се роди.
А децата са щастливи, когато средата, в която растат е доброжелателна към тях. Дете, което нито веднъж не е било прегърнато от баща си не може да страда от тази липса, защото не я усеща като такава. Говоря от собствения си опит.
Ако детето получава любов от хората около него (майка, баща, баба, дядо, леля и т.н - без збачение в каква комбинация), изобщо не му минава и през ум да се сети, че нещо липсва.
"Самотна майка" понякога е избор, понякога - стечение на обстоятелствата, но никога "по дифолт" лош старт. Напротив, старт като всеки друг. Освен ако майката не натяква на детето по един или друг начин, че, видиш ли, то и е провалило живота и заради него се е отказала от това или онова. Което обаче е възможно и при "стандартния" модел семейство.

# 157
  • Мнения: 7 947
Е, аз съм на 29 години - и до ден днешен съжалявам и винаги ми е липсвало, че не съм имала баща. Нашите са се развели просто, когато съм била малка. Никога не бих обрекла дете да расте без баща, само защото това ми се иска на момента, айде моля ви, мислете малко за това дете!
Е, за теб ако не е важен какъв е старта - за мен определено е!!!

# 158
  • Мнения: 384
Към авторката- влез и про4ети темата " мъ4но ми е"
Какво излиза ти ще жертваш детето си и собствената си съвест , за неговото семейство, а той какво ще направи за теб/ за вас? / ще плати аборт в частна клиника?

# 159
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
viliko , не съм аз дето извърта нещата тук, или просто не си ме разбрала - не твърдя изобщо, че трябва или че е много хубаво да се раждат деца без бащи. Естествено, трябва да се избягва такава възможност. Но ако това, все пак се случи и грешката е сторена, за мен идеи от сорта на - по-добре да не се ражда, че няма татко му да го цунка ако плаче, не съществуват.
Накратко - ако детето вече е факт - не бих помислила за аборти и после да си живуркам моя си животец, преструвайки се, че това никога не се е случвало. Ще се постарая въпреки кашата да си сърбам последиците и да осмисля нещата занапред, да направя живота на това дете хубав, то си е мое и от мен зависи. Ако си мислиш, че само един баща може да ти даде идеалния старт, иначе си нещастен доживот....ми незнам, аз не го разбирам.
Просто за теб изречението:
айде моля ви, мислете малко за това дете!
означава аборт и всичко е наред, а за мен - малко трънлива пътечка - да го родиш и да се помъчиш да се погрижиш за това дете.

Последна редакция: пн, 15 фев 2010, 18:55 от 'Кафе с мед'

# 160
  • София
  • Мнения: 46 952
'Кафе с мед' - всъщност няма как да разбереш защото не си расла без баща.... аз не бих родила никога дете, което знам, че  по дефолт ще е обречено да няма баща изобщо, нито ден....
ама за това всеки си има избора и живота и си разпорежда с тях...


Колкото за примери за втори бащи...аз имам и други примери пред себе си....особено когато пък се появи и  общото дете, онова чуждото - кучета го яли....
че имам и една позната, която вторият й мъж я накара да остави детето си при бабата за гледане, те си заминаха двамата за чужбина родиха си дете и това първото я ги види на година -две - я не..... та примери шарени.

# 161
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Angel_Dust и как така по "дефолт" е решено, че няма да има баща?
За протокола - расла съм с баба си и дядо си, по ред причини.

# 162
  • София
  • Мнения: 46 952
ами...това какво е - татко му не го иска, няма да е с нас, ама аз ще си го родя щото си е мое....
Хъм в преден пост пишеше, че си имала и живяла с двама каращи се по между си родители.... 

# 163
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

Хъм в преден пост пишеше, че си имала и живяла с двама каращи се по между си родители.... 
Имам чувството, че психоанализа ще ми правиш Joy Да, нашите се караха много, когато бях на 6 се разведоха и аз останах при баба и дядо. По-нататък да продължавам ли /ама на лични, че едва ли някой се интересува от личната ми драма Mr. Green/.
Убедена съм, че двама каращи се родители нанасят много по-големи щети върху детската психика, отколкото едно самотно майчинство.


ами...това какво е - татко му не го иска, няма да е с нас, ама аз ще си го родя щото си е мое....

Ами на мен това ми звучи не като каприз, а като поемане на отговорност Sunglasses

# 164
  • Мнения: 3 569
Цитат
Дете, което нито веднъж не е било прегърнато от баща си не може да страда от тази липса, защото не я усеща като такава. Говоря от собствения си опит.
Може и още как! "Мамо, защо тати не ме гушка, а ти го правиш толкова често?" Когато детето има база за сравнение, и модел, то търси Peace и пита. Дъщеря ми често питаше например- "Мамо, защо баба и дядо не се гушкат като вас с тати?"

Не забравяйте, че децата не са наши, те са на Бога. Ние сме длъжни да им дадем добър старт в живота, така както те НЕ са длъжни да ни обичат!

Отново ви задавам гадния въпрос. Ако ви изнасили циганин и забременеете? Ще родите ли детето, само защото си е ваше....или ще правим и тук деление кой - да и кой - не Wink

Общи условия

Активация на акаунт