Пред труден избор

Ще си позволя още веднъж да се включа в темата, тъй като по-напред бях споменала, че съм се грижила за по-малко дете. Както казах, касае се за по-малък братовчед, чиито родители го оставиха в нас на двегодишна възраст, за да заминат на работа в африканска държава. В нас по онова време живеехме аз, родителите ми и баба ми. И тримата възрастни ходеха на работа, защото баба беше млада за пенсия. Как стояха нещата с гледането от моя страна - на три години малкият тръгна на градина, като по ред причини възрастните решиха, че няма да посещава градина целодневно и се уговориха с учителките да седи там само половин ден, в зависимост от моята смяна в училище. Когато бях втора смяна, седяхме двамата заедно вкъщи от 7.30 до към 12.00-12.30, после го водех на градина и отивах на училище. С първа смяна - обратното - веднага след часовете, към 12.30 - 13.00 го вземах и го водех вкъщи, където стояхме двамата самички до 18.00 и нещо, когато от работа се прибираше първият възрастен. През това време аз трябваше да уча уроците си, да го храня, преобличам, ако се изпоти, да общувам с него, да го приспивам и като цяло да го пазя да не свърши някоя опасна беля. Виждам, че май всички в темата са майки, респективно знаят, че не е най-лесното нещо да опазиш едно мъниче, което тепърва открива света от потенциални опасни ситуации, още повече, ако самият ти си на десетина години и още не можеш себе си да пазиш адекватно.

Не съм го считала чак за бреме, но определено в седми клас ми беше особено тежко, защото освен тези неща, трябваше да уча и за изпитите за езиковата гимназия. Овен това, трябваше да се откажа от математическата школа и СИП-а по изобразително изкуство, които ми бяха голяма страст, защото нямаше кой да стои с малчо. По същата причина в шести клас трябваше да откажа поканата да се присъединя към баскетболния отбор на училището, защото тренировките бяха във време, когато пак нямаше кой да пази малкия.

С други думи, опитвам се да кажа, че всяко семейство индивидуално определя степента на помощ, която голямото дете оказва и понякога, за жалост, това се оказва в негов ущърб. Въпреки това, мисля, че авторката на темата е достатъчно разумна, за да нагласи така нещата, че да няма ощетени в ситуацията. 

Пропусна да напишеш , че това е според теб, а не някакъв установен факт. Ако това че имаш едно дете те кара да се чувстваш интелигентна, това е твое право.

Моето скромно мнение е , че в нашата страна трябва да си приказно богат , за да можеш да отгледаш нормално 5 деца . С необходимото внимание , финанси и спокойствие ,  домашна помощница / или даже две / и всичките необходими обучения и забавление . Обратното ми звучи меко казано ... нереално .
Но както каза една потребителка по - горе - всеки и знае  Аз си гледам моето дете да е добре , който мисли , че ще се справи  5 - ОК , но дано само не е за сметка на децата .

nana77 , гениално

Бах е работил на различни места и на ангажименти. И ако се сещаш той не е бил пишурка на работа от 9 до 5 и после краката на масата, докато гледа телевизия, а е бил композитор и се е съдирал от работа за да пише музиката, чрез която са се издържали. Ходил е пеша часове наред до други градове за да слуша други известни тогава музиканти и да се учи от тях. И да-имал е пари, но ако сега човек има толкова пари, ще се смята за супер беден, защото едва ли ще стигнат за корито на 200 лева и за количка от 1200. Приоритети.

Просташкият ти език, не помага на тезата ти.

Кафе с Канела, при теб си е било тежко, по това, което описваш ти е трябвало да гледаш братовчед си почти целодневно! Мисля, че не ставаше въпрос за такава крайна ситуация, а за взимане от градина/училище няколко пъти в седмицата, когато родителите нямат възможност и наглеждане за няколко часа, например, но не всеки ден разбира се. Това за мен е напълно нормално и ако някой го счита за нарушаване душевния мир на голямото дете, егати егоистчето би станало от такова дете..

Тук май реалният опит не се котира и не му се обръща внимание. Приема се желаното за действително.  

По-горе baibibi, много добре го е написала -

Обаче тук от началото на темата чета само за "финансовата възможност". То и тя не е за подценяване, обаче както и да го мисля колкото и пари да има един човек не може да си купи удоволствието денонощието да стане 30 часа например.  

А някъде да съм написала, че е установен факт?  

Archangel аз просташки език не виждам да съм ползвала. Просташко е да се опитваш да пробутваш теза, която никой никъде не е дори споменавал. Или поне аз не видях някой да казва, че не трябва хората да имат повече деца, ако не могат да им купят количка от 1200 лева. Само и единствено ти го спомена.
Аз казвам, че не е проява на интелигентност да родиш повече деца, отколкото имаш възможност да отгледаш. Точно и ясно. Не виждам нищо просташко в това мое твърдение, че да подскачаш толкова и да се опитваш да даваш несъстоятелни примери за хора, живели преди векове.
Защото моята прабаба е родена през 1900 година и е имала само две деца. Въпрос на интелигентност - толкова са могли с прадядо ми да отгледат. Толкова са родили.

Странно никой не се е сетил да съжалява децата на Брад Пит и Анджелина Джоли например или тези на Мадона.
Дали децата на Стинг и Мел Гибсън страдат?

Ако държиш на личен опит познавам достатъчно единствени деца, чиито родители не са имали време за тях.

Разбира се, аз това го давам само като пример, за да илюстрирам, че за различните семейства разпределението на грижите м/у децата е различно, затова не е зле да се изясни точно какво се има предвид под "гледане".  

"Някой" предполагам съм аз.  
Ще си позволя да отговоря:
Говорех за деца, които гледат по-малките си братя и сестри в 80% от времето.
То е хубаво да се чете малко преди да се пише...
Пък егоизма изобщо няма общо с това кой колко братя и сестри има... ама изобщо.

Прочетох поста ти anixi и искрено се усмихнах, с най- мили чувства. Скоро една майка решаваше дали да има 4то дете. Ти знаеш, че искаш 4то, но новата новина е била изненадваща. Светът е шарен и наистина се случват интересни неща   И е странно как може нещо толкова хубаво да ни изправи пред такива дилеми. Успокой се, дай си малко време, прекарай време със семейството си и преценете със съпруга ти. Каквото и решение да вземете е важно да се чувствате добре и да сте всички щастливи. Аз лично харесвам големи семейства. В същото време всеки е свободен да изгради своето, както му харесва. Намесата с дори определения за социално положение и броя на децата е недопустима за мен, но разбира се човек трябва да има положение, средства, възпитание, за да осъзнае истината, че всъщност всичко е преходно и най- важна е нагласта ни към живота.

И моето мнение е същото 

Явно много сигурни контрацептиви са ползвали. Не искам да звуча иронично, но за тези години, които говориш броя на децата много рядко е можел да бъде планиран именно заради несигурната контрацепция.

А ти сигурна ли си, че не страдат?
Защото аз не ги познавам...какво им е на душа и сърце те си знаят. Може да са щастливи, може и да не са - докато някое от тях не дойде лично да ми каже кое от двете е, не се наемам да коментирам.  А дали се грижат сами за себе си помежду си? 

Родители всякакви - то не зависи изцяло от бройката на децата, но и тя има значение - количеството деца намяла правопропорционално количеството време отделено за всяко едно от тях от страна на родителите. 

Поредната тема излязла от контекста!
Поредните хора които обичат да са винаги прави!
И обичайния начин на слабия човек да се справи със ситуацията,да обижда!