Хайд парк 4

  • 57 625
  • 1 724
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 293
   Аз пък от известно време се чудя наистина ли е в интерес на детето да се настанява в семейство на родители, които не могат да го приемат... Ама това сигурно е щото още нямам дете.

# 16
  • Мнения: 3 721
Какво имаш предвид?

# 17
  • София
  • Мнения: 9 517
Мъжът ми е днес сам със ситната - пълен погром  - първо не са излезнали, защото тя не искала да се облича, след това не искала да яде, та той й дал мляко, сега ми се обажда - нямал цигари и щял да я остави да спи в къщи, а той да ходи за цигари, ами избеснях вече. Ама заслужава да го оставя още 4-5 дена с нея сам, да види дали е лесно, че само акъли знае да дава  #Cussing out

# 18
  • Мнения: 1 418
Фоксче,ако не е вече късно ето линка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=388962.0
Влизаите от време на време в осиновени.Има някои много интересни моменти.На мен лично ми липсва присъствието ви там.
Ние пък вчера бяхме за първи път на зъболекар.Направиха му 4 кариеса.Все си мислех че ще има голям рев,но гласчето му не се чу.Днес обаче сме с нова екстра.Възпалена пишка  ooooh!

# 19
  • София
  • Мнения: 1 293
    Ами тези ми размисли са породени и от предаването на Карбовски и от един филм по Дискавъри за майка, която не можеше да приеме второто си осиновено дете (за разлика от първото, което също беше осиновено) и от собствените ми страхове, и от изречението, че сега се търси семейство за детето, което също ми звучи донякъде лицемерно и размахвано като лозунг... ( не съм поддръжник и на теорията да се избират децата - моля да бъда разбрана правилно) а по - скоро за химията и приемането, което не се случва между всички хора задължително...(ама аз в момента съм в депресия  Mr. Green) Трябва ми дете, че да нямам време да мисля глупости.

# 20
  • София
  • Мнения: 9 517
Няма химия, няма приемане, няма флуиди, избий си тези мисли от главата. Няма да му станеш майка в момента, в който го видиш, най-вероятно и след това определено време няма да си му майка - ще ти е чуждо. Просто ще се грижиш за детето, защото то има нужда от това... после ще дойдат болестите, после безсънните нощи..., неяденето, падането и стоенето в Пирогов, бърсането на сълзи, първото стихче, първата песен нескопосана, първата рисунка, в която е нарисувана мама, първото празненство в детската, и така докато се усетиш, без да си правила нещо специално, без химия, приемане, флуиди, ти ще си станала майка. Естествено, освен ако не откажеш дълбоко в себе си да приемеш детето такова, каквото е, но това зависи само от теб  Wink

# 21
  • Мнения: 3 721
За възпалена пишка предлагам следното мазило - на върха на пръста се смесват дефламол и гентамицин и се маже. Правят се и промивки с риванол или смрадлика, но течността да е студена, аз я оставям да престои в хладилника половин час, а ако е риванол, шишенцето си стои в хладилника.

На Дивчо пенисът не беше добре забелен и редовно се възпаляваше, та имам опит.

Катри, аз в химията не вярвам. За мен приемането на детето ми беше много дълъг и труден процес. Още на моменти имам притеснения, но не съм чак такъв изрод като тези в предаването, де. И не се срамувам, че имах огромни резерви към детето си, това беше моят път и още го вървя. Осиновяването на дете не е като раждането му. ПРиемането в двата случая е съвсем различно, двете неща нямат абсолютно нищо общо. Особено ако детето е осиновено на по-голяма възраст.
Надявам се да не се сблъскаш с този проблем, че никак не е леко. Да искаш да приемеш детето и да не можеш. А децата могат да са толкова предизвикателни и провокиращи, че чак не е за вярване.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 293
   Да, ама като гледам такива истории си мисля, че те са хора, които просто не са искали да си признаят, че не могат да се справят, а са се насилвали. И в един момент това не е полезно за никого...

# 23
  • Мнения: 1 418
Кудку,благодаря!Аз киснах в смрадлика и после мазах с гентамицин.И при Алекс има малко за дозабелване,обаче май не можем да се справим с него.Как успяхте да забелихте до край.При нас с дърпане не става.И с какво се мазахте като обезболяващо

# 24
  • София
  • Мнения: 9 517
   Да, ама като гледам такива истории си мисля, че те са хора, които просто не са искали да си признаят, че не могат да се справят, а са се насилвали. И в един момент това не е полезно за никого...
Те са хора, които не са били озрели за осиновяване - да осиновиш значи да приемеш дете, което не е родено от теб - да го приемеш такова, каквото е, не да се опитваш да го прекроиш по твой тертип.

Помисли ти дали си готова за това, помисли дали си приела и разбрала твоята собствена болка и дали няма да я прехвърлиш върху детето си, не мисли че няма да приемеш детето, мисли позитивно.

Абе объркано стана


# 25
  • София
  • Мнения: 9 517
Кудку,благодаря!Аз киснах в смрадлика и после мазах с гентамицин.И при Алекс има малко за дозабелване,обаче май не можем да се справим с него.Как успяхте да забелихте до край.При нас с дърпане не става.И с какво се мазахте като обезболяващо
Пишката не трябва да е забелена съвсем до края като на голям мъж - ама как да го обясня, като не мога...

При нас се възпаляваше докато не я забелваше като пишкаше, пък и я стискаше, да не му избяга случайно докато си върши работата. Откакто се понаучи като мъж да пишка нямаме тези проблеми, дано и при вас стане по-леко

Мазала съм само с дефламол, но никога не е  била ужасно възпалена

# 26
  • София
  • Мнения: 1 293
    Peace   Чак ми стана смешно от разликата в постовете - развеселихте ме, макар че на тези с проблемите с пишкането хич не им е до смях, ама как искам вече да имам техните проблеми! А за другото - аз се притеснявам точно от това, че тези хора просто не са си давали сметка какво става и до какво води всичко това, а са си мислели, че вършат всичко правилно и както трябва.

# 27
  • Мнения: 3 721
И е нямало откъде да намерят помощ, съвет. Защото това не е никак за пренебрегване.

Кристи, нашата пишка я забели уролог, даже се чудехме дали да не го обрежем, но се отказахме.

# 28
  • Мнения: 1 325
Няма химия, няма приемане, няма флуиди, избий си тези мисли от главата. Няма да му станеш майка в момента, в който го видиш, най-вероятно и след това определено време няма да си му майка - ще ти е чуждо. Просто ще се грижиш за детето, защото то има нужда от това... после ще дойдат болестите, после безсънните нощи..., неяденето, падането и стоенето в Пирогов, бърсането на сълзи, първото стихче, първата песен нескопосана, първата рисунка, в която е нарисувана мама, първото празненство в детската, и така докато се усетиш, без да си правила нещо специално, без химия, приемане, флуиди, ти ще си станала майка. Естествено, освен ако не откажеш дълбоко в себе си да приемеш детето такова, каквото е, но това зависи само от теб  Wink

И първото "Мамо, много те обичам". Ей тъй, без повод...

Фокси, от време на време си много умна, да му се не види... Peace И абсолютно права. Права и за това, че децата не трябва да се прекрояват по нашия стереотип. Приемаш ги такива каквито са.
 newsm78Като погледна назад във времето, преди една година не бях майка на детето ми, преди 6 месеца не бях тази майка която съм сега, а след още година, две....Любовта се трупа с времето...., колко ли голям ще стане този куп и как ще го побера в себе си, направо не знам...

# 29
  • Мнения: 737
За пишлето, ако може бърз съвет. Не я забелвайте - ще му дойде времето само ще стане. Може да се травмира при забелване. При възпаление - смрадлика и дефламолче на връхчето. Малки сте още - нищо повече.

Общи условия

Активация на акаунт