Публикувана: 4 фев. 2010, 14:48 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2010, 23:26 ч.

Вълкът(мъжът) козината си мени, а нрава- да или не?

7 419
67
1

4 фев. 2010, 14:48 ч.

Мнения: 485

За тези, на които няма да им се чете по-долу написаното от мен, ще обобщя набързо защо пускам темата:

Почти 10 години живея с мъж, който меко казано не се държеше добре с мен. Имали сме доста проблеми от едно и също естество- жени, алкохол, заплахи че ще ме пребие е т.н.Най-голямата мъка винаги ми е била психическия тормоз който упражняваше върху мен-детето често боледуваше, родителите ми нямат пари за да ми помогнат и той знаеше, че каквото и да ми каже и направи аз ще остана при него, защото наистина няма къде да отида.
От няколко месеца обаче се промени- казва че е осъзнал грешките си и сякаш наистина се старае ...За мен естествено е твърде късно и не му вярвам - твърде много пъти ми обещаваше тази "промяна". Сега обаче взе че си спази обещанието и вече трети месец според хорските представи имаме нормални взаимоотношения...
Знам, че това няма да продължи още дълго,..но все някак ме гризе как ще си тръгна точно сега когато той се опитва най-сетне да бъде мъж, а не господар спрямо мен.
Как е във вашия живот момичета? Някой промени ли се заради вас и колко време беше / е тази промяна?

На взелите присърце проблема ми давам кратко "резюме" на семейната ни сага
До тук животът ми с него протече общо взето така:

В началото:
-голямата тръпка, страстна любов ...
- изневяра- от негова страна, все още не сме се събрали да живеем заедно
- раздяла- моли ми се да му простя, но аз прекратявам връзката ни
- бременност- разбирам за това месец след като сме разделени
-начало на общото ни съжителство- коремът ми е пораснал,чувствам се самотна и се предавам...дали заради детето, дали защото все още го обичам...

Семейният ни живот:
-виждаме се с приятели, гледаме си детето.., щастлива съм
-започнаха обидите: овца, гледай си работата и т.н (за поводите няма да разказвам-излишно е)
- първо блъскане и дърпане за тениската,заплахи
- най-после ме удари-отдавна му се искаше
- извинява се, съжалявал...шамарите спират но остават обидите
-разбирам на какво се дължи "специалното" му отношение към етърва ми...(Двама братя-една любима, еххх-било преди да се събере с мен, следователно няма значение...сега само я уважава)
- опитвам се да продължим напред-грижа се за всичко в къщи, старая се да не натяквам за преживяното

Сега:
- започвам да получавам нещо, което най-вероятно прилича на нервни кризи...губя самообладание, когато карам колата, нощем не мога да спя, плача непрекъснато...най-малкото нещо ме изкарва от равновесие...
-успявам да се усмихна само когато не е до мен...само тогава мога да "дишам" спокойно
-стресирам детето с непрекъснато разплаканите си очи, оправданията че нещо ме боли глава вече не вървят...

Промяната:
-реши, че аз и детето сме най-важнатото в живота му, не искал да ни загуби , щял да спре с обидите...щял да се съобразява с нас
-ооо "Чудо-" 1.Наистина ме пита вече преди да излезем някъде....искам ли , не искам ли!!! 2.Обажда се ако ще закъснее...не вися по цяла нощ да го чакам след поредното напиване. 3.Старае се да не ме нарича с разни епитети на животни- даже отвреме-навреме скалъпва и по някой комплимент...4.Не коментира вече колко са големи или малки гърдите на приятелките ми...и други още много други малки "чудеса"...

Чета набързо какви съм ги написала- толкова болка съм спестила и толкова подробности...Все още събирам сили да уредя живота си без него...та докато умувам и въртя телефони за работа в чужбина ще имам време да прочета истории от вашия живот: "Вашият вълк като си смени козината, промени ли се и нравът му? "

# 1 4 фев. 2010, 14:55 ч.

Мнения: 1 085

Не мога да споделя личен опит.
Но от всичко, което прочетох, заключих че трябва да напуснеш този човек.
Вълкът козината си мени, нрава не.
Съсредоточи се върху здравето си и детето.

Последна редакция: чт, 04 фев 2010, 20:04 от corset

# 2 4 фев. 2010, 15:03 ч.

Мнения: 1 666

Мнителен човек съм и все търся причината за промените в някого, в нещо. Дори, когато промените са към добро, пак ме гризе за причината, която е довела до тях.

Конкретно в твоя случай не вярвам в тази промяна! Чак сега ли те "видя", чак сега ли те заобича, чак сега ли ще те уважава? Или просто държи да ви има до себе си, теб и детето, като някакъв вид придобивка?!

# 3 4 фев. 2010, 15:08 ч.

Мнения: X

Цитат на: corset в чт, 04 фев 2010, 14:55

Вълкът козината си не мени.

Козината я мени,но нрава-временно може,за постоянно-не вярвам. Naughty

Добре познавам нрава на такива криваци като гореописания,на моменти им просветва и се ентусиазират да са малко по-нормални и човечни в отношенията си,но като влязат отново в релсите на ежедневието постепенно си подкарват постарому и пак са криваци,груби,обиждат,всичко и всеки ги дразни и т.н.

# 4 4 фев. 2010, 15:13 ч.

Мнения: 212

Ами не мога да ти дам сигурен отговор на въпроса. Моя мъж започна с промяната си към добро още в началото на връзката ни. Показва уважение към мен,държи се добре,обидите ни са по-скоро шеговити,отколкото истински обиди.
Преди мен е бил голямо магаре.Та от тази гледна точка мога да кажа,че хората се променят. Обаче от друга страна вашата връзка е прекалено дълга и отношението към теб е продължавало 10 години и изведнъж да се промени....според мен не го прави от любов, а от чист егоизъм....

# 5 4 фев. 2010, 15:16 ч.

София
Мнения: 19 468

Не, не, не се променя, абсурд.

# 6 4 фев. 2010, 15:18 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

От личен опит мога да кажа, че не си мени нрава или ако случайно това стане, е много, ама много рядко. Този те е докарал дотам, да изпитваш страх от него. Каква връзка можете да имате тогава? Свикнал е да те подлага на тормоз, така вероятно си въобразява, че те контролира. При следващия удобен случай пак ще те обиди или удари. Какво би го спряло, като знае, че после пак ще му простиш? Помисли за детето си - ако е момиче, да не израсне с мисълта, че е нормално да търпи обиди и да яде бой. А ако е момче - да не възприеме неговото поведение. Прощава се до едно време.

# 7 4 фев. 2010, 15:32 ч.

Мнения: 30

Ами, пробвай - дай му шанс и виж как ще се развият нещата. Най-лесно е да си тръгнеш. Ти си търпяла толкова време и то къде-къде по-лошо. Може пък наистина да се кротне, те мъжете понякога улягат с възрастта. Ако пак започне със старите изцепки - нищо не ти пречи да го напуснеш, явно психологически си узряла вече за тази идея.

# 8 4 фев. 2010, 15:46 ч.

Мнения: 69

Промени живота си, скъсай гадната връзка с него. Много добре си решила да отидеш в чужбина /а детето,защото може би няма да ви пусне/. Започни да се усмихваш и да се радваш. И най- гадния ден без него може би ще бъде по- хубав bouquet

Имам пример пред очите ми- свекърва ми е търпяла толкова безсмислени години обиди ,тормоз...мъжа ми я измъкна една нощ от там, след като" половинката"беше изпочупил къщата и я гонеше с с някакво желязо да я пребива. Сега е усмихната , спокойна с боядисана коса и зачатие на самочувствие. Колко пъти съм я молела да дойде у нас... Мъж ми е на 39 години и това , което са му причинили и още му причиняват го съсипва... А е можело отдавна да свърши... някаква безкрайна мазохистична агония...
Снощи свекър ми дойде да се жалва , чак сълзи рони , бил виновен... айде марш...
Докато си жива имаш шанс за ново начало!Светът е огромен и спасение дебне отвякъде! Hug

# 9 4 фев. 2010, 15:49 ч.

Мнения: 323

Цитат на: dolli в чт, 04 фев 2010, 15:32

И аз съм на това мнение.Макар,че след всичко прочетено досега,аз незнам как бих издържала на това,най-вече заради детето.Абсолютен тиранин!Няма да се промени изобщо,с годините негативите на хората се задълбочават,а не обратното.Много сили и късмет ти пожелавам!

# 10 4 фев. 2010, 15:58 ч.

Мнения: 2 316

Била съм в подобна връзка с обиди, изневери и шамари (понякога).Няма промяна за такъв манталитет.На някои мъже това поведение си им е като защита или аз поне така си мисля.Обаче патките взехме да намаляваме, така че, девойко, БЕЖ и да те няма от господина!

И аз съм на мнение, че излизането ти в чужбина с детето ще е голям театър.Дано успееш да го изиграеш за аплодисменти!!!Успех Peace

# 11 4 фев. 2010, 16:32 ч.

Мнения: 485

Аз с детето няма как да отида в чужбина- ясно е че той няма да разпише. Иначе почти съм си уредила нещата да замина в началото за 3 месеца, поне някаква финансова независимост да си извоювам, че родителите ми са много възрастни и вместо те на мен да помогнат май по-скоро аз ще се наложи да помагам. newsm78

Как ще се справям после- ще видим. Честно да си кажа, доста ме е страх от всичко...
Знаете ли кое е тъпото в цялото ни съвместно съжителство- продължавам да имам убеждението че въпреки всичко не е лош човек, че ме наранява просто защото е сприхав. Има едни такива закостенели разбирания- жената в къщи, мъжът- в кръчмата...Даже след като ме удари първия път уж се извинява и съжалявал пък след 2 седмици като спорехме ми каза:"Трябваше да те върна на баща ти"...Да ме върнел на баща ми-все едно някаква вещ взел за временно ползване. Уффф. Така не ми се иска да се жалвам, но тази надежда дето толкова години не ме остави, все си ме човърка.Яд ме е че няма за разбере , а знаете ли какво ще си помисли: "Ето-започнах да се държа добре с нея и тя ме остави!"

Франческа - много си права за манталитета....отдавна го разбрах.

# 12 4 фев. 2010, 16:40 ч.

Мнения: 1 666

Добре, а ти за себе си поне имаш ли отговор на въпроса защо точно сега е започнал да се държи човешки с теб?

И какво всъщност чувстваш към него?

И като заминеш детето къде ще е?